/Поглед.инфо/ Да пишеш за Александър Симов е трудна задача, още повече когато го познаваш от повече от две десетилетия. Участието му на изборите като кандидат за депутат и водач на листата на БСП в Кърджали за мен не е изненада, а по-скоро леко закъсняло включване в активната политика. Сашо стана известен като журналист и публицист с блестящо перо и ярки позиции, но, нека си го кажем направо - в България журналистиката отдавна не може да променя действителността, в която живеем.
Някога, когато с него правихме първите крачки в тази професия, виждахме какво оръжие е журналистиката, виждахме, че това оръжие има голяма сила и може както да бъде съзидателно и да променя света около теб, така и да бъде разрушително и съсипващо животи и съдби. Журналистиката у нас вече не е това, което беше. Днес е по-скоро манифактура, мултиплицираща се все по-жалко по Lafki-те - между лотарийните билети, пакетчетата семки и бирата в пластмасови бутилки. Или пък, с много малки изключения, се е превърнала в интернет сурогат. Влиянието и авторитетът на тази професия у нас изтлява и това не е просто някаква черногледа констатация, а жестоката грантова реалност.
Затова беше време Симов да смени професионалната писта, въпреки че няма бивш журналист. Журналистът е журналист цял живот.
Не беше изненада и издигането му за водач на листата на БСП в Кърджали, макар и това да се случи в последния възможен момент, защото първоначално бе обсъждан Бриго Аспарухов. И това сякаш не е случайно, защото кой ще вади горещите кестени в този район, кой ще влиза в една наглед обречена битка, ако не Сашо.
Защо Кърджали, все пак? Малцина знаят, че Симов познава отлично този регион и го е посещавал многократно. Самият аз съм бил свидетел с какво уважение го посрещат както в областния център, така и по селата. Интересното е, че е симпатичен на много от етническите турци - общност, в която през годините на прехода БСП нямаше съществено влияние, а и според мен съвсем съзнателно не се стремеше да има. Което според мен е сериозна грешка. Знам, че и Сашо го определя като грешка.
Още в началото на кампанията обаче Симов влезе остро, "с бутонките", и бе първият, който натисна алармата за ДОСТ. Много преди да започне поредицата от скандали около партията на Лютви Местан и очевидната намеса на Република Турция в изборния процес у нас.
Симов бе първият, който се обяви и за "санитарен кордон" на всички политически сили около ДОСТ.
Ето това вече за мен беше някаква изненада, защото досега винаги бе създавал впечатлението на човек, който е толерантен към различните и който е силно против националистическото говорене. Щом дори и на иначе толерантния Симов му е прикипяло от номерата на слугите на Ердоган, представям си какво е истинското положение "на терен" в Кърджалийско.
Това, което никой не може да отрече е, че Сашо е човек с каузи. И аз вярвам убедено, че той ще ги следва и като депутат в 44-то Народно събрание. Каузите, за които той винаги се е борил като журналист, са борбата с бедността и с огромното неравенство в България, борбата за едно по-справедливо и солидарно общество, борбата срещу убийствените дисбаланси между различните региони. И, в крайна сметка - борбата за тази България, както ние - хората от съвременната левица, си я представяме - просперираща, богата и социална държава.
Така че Кърджали удари в десетката с Александър Симов. И кой знае, вероятно точно така е било писано да стане. Един прохождащ политик да бъде пуснат в този убийствен кърджалийски водовъртеж в може би най-истеричната предизборна кампания през последния четвърт век.
Изборите ще минат и заминат, мръсната пяна ще се отмие, калта ще засъхне. И тогава ще разберем дали наистина Симов е за тази работа.
За финал ще си позволя един цитат от големия чилийски политик - президентът Салвадор Алиенде в последното му обръщение към народа, преди да бъде екзекутиран от сатрапите на ген. Августо Пиночет: "Знайте, че не е далеч онзи ден, когато отново ще се отвори широк път, по който ще тръгне един достоен човек, за да строи по-добро общество".
Началото на този път за Александър Симов е повече от обнадеждаващо.
