Бягайки от зависимостта от “Газпром”, управляващите дадоха на американския концерн “Шеврон” концесия за добив на “алтернативен” газ в житницата на България. Сочат се данни за бомбастични залежи, но никой не пресмята последиците за природата и за здравето на хората

"Следващите години човечеството няма да се задъхва за петрол, газ, нито за енергия. Като нямаш петрол, ще ходиш пеш. Като няма енергия, ще си запалиш свещ. Но ако няма храна и вода, ще умреш. Нашият петрол - това са храните и минералните извори, а те са над 600."

Премиерът Бойко Борисов разбира по свой си начин защо земеделието и хранително-вкусовата промишленост са сред приоритетите на България. На 10 май гостите в залата на хотел “Шератон”, които бяха дошли да чуят каква е стратегията на страната за привличане на чужди инвестиции, се усмихнаха. Усмихна се и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който вече не помни колко жълти картона и последни предупреждения за освобождаване е получил от началника си покрай преговорите с Русия за АЕЦ “Белене”.

На форума не бе обелена и дума за енергетиката и за привличане на инвеститори в нея. Говореше се за високи технологии, фармация, електроника, машиностроене, земеделие и храни... Грешката бе поправена две седмици по-късно, когато излязоха наяве секретните грами на американските посланици Джон Байърли и Нанси Макълдауни. Покрай тези грами, публикувани в сайта “Биволь”, стават ясни много неща. Едно обаче се набива на очи – Борисов, който тогава още е столичен кмет, разчита на подкрепа и “напътствия” от американските си приятели.

Затова никой не прие като изненада това, че настоящият посланик Уорлик придружи на 27 май Борисов в НС на петъчния парламентарен контрол, за да увери всички, че отношенията между САЩ и България са по-добри от всякога. Тогава се разбра, че американската компания “Уестингхаус” ще подпише споразумение за доставка на ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй” – нещо, за което се говореше отдавна и бе почти предрешено покрай пазарлъците между различните лобита за “Белене”.

На следващия ден – 28 май, обаче гръмна голямата новина от министър Трайков. С оферта от 30 млн. евро американският петролен и газов гигант „Шеврон“ е спечелил правото да извърши проучвания за шистов газ в участъка на Нови пазар. „Сега тези 30 млн. евро ще отидат директно като свежи пари в бюджета”, обясни Трайков и добави, че договорът с “Шеврон” ще бъде сключен до две седмици. Освен “Шеврон” документи е подала и британската компания BNK Petroleum, но така и не стана ясно кога е бил обявен търгът. Министърът отказа да коментира този въпрос, отбелязвайки, че офертите били отворени преди дни. Похвали се обаче, че в конкурсната документация е било предвидено минимално плащане от 200 000 евро за разрешителното за 5-годишното проучване на шистов газ. По думите му върви още една процедура за проучване и търсене на шистов газ в територия на запад от терена край Нови пазар.

Първоначалните оценки на компаниите сочели, че количествата са между 300 млрд. и 1 трилион куб. метра. Трайков първо заяви, че тези залежи може да осигурят консумацията на България за около 1000 години, след това смъкна на 300 години, а преди дни – на 80.

Новината за предстоящото сключване на договора с “Шеврон” предизвика разнопосочни реакции. Почти всички медии излязоха с огромни заглавия и подкрепиха добива на шистов газ. Една малка част обаче веднага сформира група във Фейсбук, озаглавена “Оставка на кабинета “Борисов” заради предателството с шистовия газ”. Повечето от тях смятат, че технологията на добива на шистов газ предполага

огромен риск за природата и за здравето на хората

в Лудогорието и Добруджа.

Причината - процесът по „събирането” на разпръснатия в земните пластове газ включва инжектиране на огромни количества вода под налягане, пясък и силно токсични химикали в подземните слоеве. Всичко това се нарича с едно име – fracking. Тази смес от вода, пясък и химикали замърсява почвата и водите и последствията може да се видят на много места в САЩ, където “Шеврон” и останалите по-малки компании добиват шистов газ. Документалният филм Gasland, който излезе преди година, предизвика сериозни дискусии сред американското общество, защото показва едно към едно резултата от тази дейност – отровени водоизточници и земи, леснозапалими газове, които текат заедно с водата от чешмите.

Отвъд Океана шистовият газ се добива от години, но предимно в пустинни райони, които не са гъсто заселени. Същото важи и за държави като Индия, Китай и Канада, но американците вече се опитват да пробият в Европа, която е силно зависима от “Газпром”. Полша е една от държавите, които наскоро разрешиха тази технология. Във Франция фермерите се вдигнаха на масов бунт и в крайна сметка проучванията и добивът на шистов газ бяха забранени. Във Великобритания, която бе сред пионерите в това отношение, напоследък започна остър дебат дали трябва да бъде прекратена тази дейност. Страховете се подсилиха от това, че преди дни до едно от находищата в Ланкашир бяха регистрирани две слаби земетресения, които спряха добива.

Разместването на пластовете е често срещано явление

при добива на шистов газ. Целият процес на добива създава ефекта на хидравличен удар, защото създадените кладенци трябва да се разполагат по-гъсто един до друг заради спецификата на шистовите находища.

Дали Лудогорието и Добруджа ще бъдат пожертвани в името на енергийната независимост от Русия? На този етап нито управляващите, нито експертите, нито концесионерите могат да отговорят. Знае се само, че ако се стигне до промишлен добив, това ще се случи най-рано след 5 години. Дотогава този район ще си остане житницата на България и ще бъде приоритетен, защото “храните са нашето гориво”, както твърди Бойко Борисов.

Страховете на еколозите обаче са много големи, защото Североизточна България е разположена почти изцяло върху карстов район, което създава сериозни предпоставки за отравяне на подпочвените води. Като се има предвид и фактът, че районът е най-бедният на водоизточници у нас, това вече би трябвало да бие алармата на хората там. Засега малцина говорят за това, а медиите упорито мълчат.

Партиите също са крайно предпазливи. Десните и ГЕРБ,естествено, тихо подкрепят американския проект. ДПС, което е особено активно в района, все още не е обявило официална позиция по въпроса. Лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че е много притеснен от евентуална екологична катастрофа. Доста сдържан е и бившият енергиен министър Румен Овчаров, който твърди, че едва ли има чак толкова големи залежи у нас. Общо взето, се наслагва мнението, че с подкрепата на американците

България се опитва да извива ръцете на “Газпром”

Възходът на идеята за добив на шистовия газ бе забелязан и в Русия. В медиите там вече започнаха да се появяват тревожни заглавия като "Алтернативата на "Газпром" и "Шистов кошмар за Русия".

Според Петко Ковачев от партия “Зелените” правителството се опитва да оправи един проблем, но ще създаде друг. “Ако започнат добив на шистов газ, това ще е огромен гаф.” Според него позицията на Полша е същата като нашата – диверсификация на източниците, но като цяло Европа е против шистовата истерия.

Бившият шеф на “Булгаргаз” Васил Филипов е на мнение, че твърденията за залежи за 300 години напред са пресилени. “Който доживее 300 години, ще види колко газ имаме. Хубаво е да се проучва, но да се твърди, че имаме 1 трилион кубически метра, е несериозно. Трябва да се работи по-скоро за реални газови връзки със съседни държави, защото това ще свали цените на газа у нас”, твърди той.

Други експерти подкрепят опитите на “Шеврон” да навлезе у нас. Според Валентин Кънев, шеф на Черноморската петролна и газова асоциация, технологията се разработва така, че да бъде безопасна. “Ако има някакви рискове, то това няма да се случи. Нужно е известно време, за да се настроят добиващите технологии със съответните геоложки условия”, смята Кънев. По думите му това, че “Шеврон” ще добива у нас, е добро решение, защото е компания с голям опит.

В началото на тази година след продължило 18 години дело американският гигант бе осъден от Еквадор да заплати 8.6 млрд. долара заради замърсяването с петрол на басейна на Амазонка, което е наричано от местните журналисти „Амазонския Чернобил”. В резултат на това са умрели 1400 жители в джунглите, а около 30 000 са с влошено здравословно състояние и страдат предимно от рак, кожни и тежки респиратовни заболявания.

Находището, което ще се проучва около Нови пазар, обаче е само началото. Още преди година “Шеврон” и още една американска компания – “Интегрити тауърс”, проявяваха

интерес към огромна площ в Северна България

обхващаща областите Варна, Добрич, Силистра, Русе, Разград, Търговище, Велико Търново, Шумен, Ловеч, Плевен и Враца. Това прави около 24 000 кв. м от територията на страната. Обект на американски интерес са и над 3000 кв. км от континенталния шелф и икономическата зона на България в Черно море.

На специална пресконференция на 13 юли м.г. посланик Джеймс Уорлик, който представи "Шеврон", заяви, че засега интересите на компанията са към находища в североизтока. Все пак от икономическото министерство изтече информация за местата, към които проявява интерес “Шеврон”. Освен към участъка около Нови пазар, който е с площ от 6000 кв. м, американците се интересуват от "Блок 5 Бяла" с площ 2042 кв. км - на територията на областите Русе, Търговище и Велико Търново. Също така към "Блок 1-20 Никопол" с площ около 7 хил. кв. км - на територията на Враца, Плевен, Ловеч и Велико Търново, и "Блок 3 Цар Калоян" с площ 4068 кв. км - на територията на Русе, Разград, Силистра, Шумен, Търговище и Велико Търново. Последните два терена, които са обект на американски интерес, са "Блок 4 Кубрат" - 2457 кв. км, обхващащ областите Русе, Разград и Силистра, както и площ от 3180 кв. км ("Блок 1-19 Св. Атанас"), разположена в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море.

Миналата година американската компания “Дайрект петролиум”, която вече разработва находище в село Девенци, Община Червен бряг, обяви, че са открити сериозни залежи на шистов газ в “Етрополската аргелитна формация”. Тя е на територията на областите Ловеч и Плевен. Прогнозните ресурси в това находище се оценяват на 300 млрд. куб. метра и 56 млн. куб. м извлекаем кондензат.

“Очаквам брутални и кървави удари заради шистовия газ и в интернет, и в печатните медии. Ще се появят и филмчета”, обяви преди дни министър Трайков. Вероятно има защо да е притеснен, тъй като шистовият газ и земеделието са две несъвместими понятия. Ако в САЩ законите са такива, че стопаните на земята са собственици и на подземните богатства, то у нас селяните единствено ще изтеглят късата клечка.

списание "ТЕМА"


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели