/Поглед.инфо/ Решението на СЕМ да регистрира телевизия на БСП получи неочаквана подкрепа, макар и непряка, от десни анализатори като медийния експерт проф. Нели Огнянова и Полина Паунова. До този момент господстваше мнението, че партийните телевизии са явление, несрещано почти никъде другаде в ЕС. Появата им у нас се осъждаше дълго. Най-вече, защото от тях не може да се очаква плурализъм, а пропаганда на едни или други политически идеи и практики. С течение на времето обаче форматът на партийните телевизии се оказа тесен за политическите послания. Доц. Георги Лозанов отбеляза по време на Световната среща на българските медии в Скопие, че полека-лека журналистиката започна да отстъпва на пропагандата. Страшното е, че пропагандата се представя за журналистика, с което се руши журналистическата професия. Журналистиката гарантира правото на избор, а пропагандата го отнема.

Медийният спец обясни този обрат с края на либерализма. Това сигурно слага отпечатък и върху нашата действителност, но трябва да се добавят и други аргументи. Най-важният сред които е, че големите медии трудно биха съществували, ако не са близки с властта. И не заради познатото от миналото телефонно право, а заради парите. Една част от финансирането им идва чрез обявени от самото правителство обществени поръчки, а друга - чрез рекламодателите, основните сред които са свързани с властимащите. За да оцеляват, тези медии правят компромиси с журналистиката в полза на пропагандата.

В тази ситуация партийните телевизии получават своеобразна реабилитация. Дори някои десни коментатори, при които демократизмът е същност, а не фасада, не могат да си затварят очите, че далеч по-неприемлива е пропагандата, която се лее от обявилите се за безпристрастни медии. Не заради самото съдържание на посланията, а заради това, че аудиторията не е предупредена. Вместо обективно отразяване на фактите и независимост на позициите, на нея й се поднася проправителствена пропаганда.

В това отношение партийните телевизии са пределно откровени, а зрителят е наясно какво да очаква. Ако има време и желание, ще превключи няколко телевизии и сам ще си извади най-малкото общо кратно за трактовката на събитията. Ако не, ще се подложи на пропагандата, която сам си е избрал. А не на обработката от страна на медии, които го заблуждават, че са неутрални, а всъщност са партийно позиционирани. Нещо повече: ако дадена партия смята, че идеите и политиките й са в интерес на мнозинството, тя няма нужда да превръща телевизията си в агиттабло. Достатъчно й е да я направи обективна. И с това й качество да печели терен сред множеството жадни да обработват - явно или скрито - зрителя доставчици на телевизионно съдържание.

Партийната медия обаче може да бъде и нож с две остриета. Типичен пример е скандалното интервю на Валери Симеонов за "кресливите жени", "спекулиращи" със своите "уж болни деца". Ако подопечната му телевизия СКАТ не го беше записала и излъчила, никой нямаше да разбере, че е произнесъл скверните слова. Толкова ли е нямало кой да се сети, че това изявление злепоставя вицепремиера? Или пък на някого все пак му е минало през ума, но не е посмял да се опълчи на партийното началство. Та да се стигне дотам 81 на сто от населението да иска оставката му. Безкритичното отношение към своите е другото острие на партийната телевизия, което обаче се забива безпощадно не в опонента, а в собствената плът.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели