/Поглед.инфо/ По случай годишнината от 10 януари 1997 г. помествам парламентарна стенограма с отговора на вицепремиера Евгений Бакърджиев на мой актуален въпрос.
„Вярно ли е, че Вие, господин Бакърджиев, сте казвали на част от протестиращите по мегафона, че от тази сграда не трябва да излезе жив човек? И не се ли наричат терористи тези, които вземат заложници, за да постигат цели? Това ли е Вашето разбиране за средствата, които оправдават целта?”
„Питам Ви по силата на коя Конституция и кои закони Вие организирате въстание в България?”
„Уважаеми колеги! Цяла България разбра, че господин Бакърджиев вместо отговор на въпроса ми, донесе в залата плана за въстаническите действия.”
Ето и стенограмата:
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/1743

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Божков.
Има думата народният представител Иво Атанасов да развие своя актуален въпрос към господин Евгений Бакърджиев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно негово изявление във вестник "Дневен труд".
Заповядайте, господин Атанасов.

ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин Бакърджиев! Въпросът ми, господин Бакърджиев, е по повод на Ваше интервю във вестник "Труд" от 10 януари 1998 г. Учуден съм, че миналия петък Вие бяхте в парламента, но вместо да отговорите на въпроса ми, използвахте правото си и отложихте отговора си за днес. Учуден съм, защото не предполагах, че на един български вицепремиер, който може, са му нужни цели 14 дни, за да разтълкува собствените си думи, казани пред един вестник.
Веднага искам да кажа, че преди една година на 10 януари бях между вашите заложници тук в тази зала.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС, от място): На българския народ.
ИВО АТАНАСОВ: Разбира се, хората отвън, господин Димитров, които Вие наричате българския народ, хората отвън имаха основание да протестират, защото животът беше тежък.
МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: За разлика от сега.
ИВО АТАНАСОВ: Както имат основание да протестират и сега, господин Бонев, защото след вземането на властта от вас, животът с нищо не се е подобрил. Но каква е разликата между нас и вас, тъй като Вие се включвате в моя въпрос?
След началото на демокрацията в България ние никога не сме призовавали към насилие. Не е ли така? А господин Бакърджиев казва в интервюто си, че целта оправдава средствата. Знаете ли, господин Бакърджиев, чия е тази максима и как се наричат хората, които я следват?
Казвате още, че през цялото време сте били във връзка с вашите хора в сградата, а с Иван Костов сте поддържали непрекъснат контакт, за да синхронизирате. Кои са тези Ваши хора? Господин Бонев беше тук. Тези ли, които заповядваха по мобифоните си: "Тичайте, ще излязат от северния вход!", или: "Бързайте към южния вход, оттам ще ви избягат!". Това ли синхронизирахте с Костов - как депутатите да не могат да излязат от сградата? (Смях.)
Вярно ли е, че Вие, господин Бакърджиев, сте казвали на част от протестиращите по мегафона, че от тази сграда не трябва да излезе жив човек? И не се ли наричат терористи тези, които вземат заложници, за да постигат цели? (Смях в залата.) Това ли е Вашето разбиране за средствата, които оправдават целта?
Във въпросното интервю, Вие, господин Бакърджиев, наричате събитията на 10 януари "въстание" и признавате, че протестите не са били стихийни, а всичко от 3 януари до 4 февруари е било под пълен контрол. Цитирам Ви. Тоест, всичко, което се случи, е било предварително замислено, планирано и организирано от Вас. Питам Ви по силата на коя Конституция и кои закони Вие организирате въстание в България? (Смях в залата.)
И още, във връзка с думите Ви, че за 5 февруари сте били разпределили пространството около парламента до метри и че ако е било гласувано правителство от Народното събрание, Вие нямало да позволите на него, на законното правителство, да излезе от тази сграда. Точно ли са предадени думите Ви във вестника? И ако да, какво оръжие смятахте да употребите и пак ли целта щеше да оправдае средствата Ви? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има думата господин министър Бакърджиев.
Господин Атанасов, понеже Вие отправихте упрек към господин Бакърджиев, че му се наложило да отлага отговора на Вашия въпрос, макар че това е негово право...
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Учудване, а не упрек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, учудване. Аз пък се учудвам, защото изглежда, че на Вас пък Ви е трябвало доста време, за да си доразвиете въпроса. Като чета Вашия актуален въпрос, той гласи:
"Във вестник "Дневен труд" от 10 януари Вие заявявате: "За 5 февруари, ако беше гласувано правителството на Добрев, вярвайте ми, то нямаше да излезе от парламента"."
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): Човек се развива, какво да се прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Развива се, но се развива със задна дата. (Смях в залата.) Не е ли малко закъсняло това развитие?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че много трябва да измине в България и като време, и като ограмотяване, за да могат някои действително да се доразвият до необходимото ниво. Разбира се, че това, което е фиксирано в писменото актуално питане на господин Атанасов няма нищо общо с изразения въпрос от тази трибуна. Разбира се, че в него имаше определени квалификации, които, според мен, не са най-доброто за представяне на един народен представител. Но така или иначе, господин Атанасов, Вашият въпрос се отнася до мое интервю, което много внимателно сте прочели, надявам се и много внимателно сте разбрали. То касае действия отпреди една година. Тези действия, разбира се, са ясни за цялото общество. Това надали е най-актуалният въпрос, който можехте да изсмучете от пръстите си. Но аз мисля, че е необходимо да дам пълен отговор на Вашия въпрос, за да няма никакви съмнения.
Първо, относно "целта оправдава средствата", моят отговор е, че никога целта не оправдава изцяло средствата, които се използват, че винаги има кой да съди и победителите, и победените, и че не бива да се опираме на такова, според мен, некоректно Ваше тълкуване.
А аз ще Ви върна действително малко назад, за да си представите точно какво съм имал предвид при това интервю. Няма да се връщам на 10 януари. Всички ние имахме възможност съвсем скоро да анализираме събитията от 10 януари, и не само от 10-и, а и от 3-и, от 8-и, от 9-и, за да стигнем до 11-и.
Всичко започна на 12 декември, когато тагавашната опозиция огласи Декларацията за спасение на България. На 19-и беше първото шествие-митинг, в което ние настоявахме мнозинството - вие левите - да гласувате тази декларация за спасение на България. На 21 декември 1996 г. правителството на Жан Виденов подаде оставка. На 3 януари на извънредно заседание парламентът обсъди предложената от СДС декларация и не стигна до решение. Беше отложено вземането на решение за 10 януари. Именно тогава ние призовахме на 8-и, 9-и и 10-и всички жители на столицата да участват в шествия и митинги. За тези събития, казах, напоследък направихме много, връщайки се като ретроспекция назад.
Аз не мисля, че трябва да цитирам някои от нашите изявления. По-скоро ще цитирам нещо друго от 10-и и от 11-и от стенограмите на вашето правителство. Ще се изкуша да повторя оценката на ексминистър Илчо Димитров, дадена на 10 януари. Цитирам:
"Докога ще продължим да действаме като инфантили в политиката?" - казва Илчо Димитров за вашата партия. - "Докога ще се хвалим каква партия сме, след като номерът не успя - чрез правителството да прикрием колко е слаба партията." - Вашата партия, господин Атанасов. - "Номерът беше да кажем, че правителството е слабо, за да прикрием колко е слаба партията. И този номер не успя, както не успя и преди с Тодор Живков. Или казано накратко, така се пада от власт." Спирам цитата.
Действително през януари 1997 г. хората бяха много зле и излязоха по площадите. Но нещата от 11-и нататък се развиха много по-сериозно, отколкото вие сте очаквали. На улиците излязоха десетки хиляди възрастни и младежи, които скандираха: "Никога вече комунизъм!" и "Ние сме студентите, нас не ни е страх!". Същият ден в последната си изява като президент тогава Желю Желев свика спешно заседание на Консултативния комитет по национална сигурност и до обща позиция не се стигна. На 12 януари Политическият съвет на ОДС взе решение да преговаря с БСП само след като тя обяви, че е съгласна на предсрочни парламентарни избори. Новоизбраният президент Петър Стоянов заяви пред нацията, че без предсрочни избори България ще изпадне в още по-дълбока криза. Не само България, но и светът чу предупреждението на новия президент. В онези дни новинарските емисии на световните агенции започваха с България и милиони хора по цялата планета станаха съпричастни на нашата борба. И те бяха с нас против вас.
На 13 януари 1997 г. Изпълнителното бюро на БСП прие по принцип идеята за предсрочни избори до края на годината. На "Позитано" 20 обаче не се отказаха от кандидат-премиера Добрев и заявиха, че са готови да преговарят с всички сили за подкрепа на новия ваш кабинет. На 15 януари 1997 г. хората продължиха да се увеличават. Към протестиращите от София се присъединиха и десетки хиляди в цялата страна. Петър Стоянов заяви, че след встъпването си в длъжност ще даде проучвателен мандат на посочения от БСП кандидат-премиер, но предупреди, че това няма да върне хората по домовете им.
На 17 януари СДС призова левицата да се откаже от мандата. На 19 януари президентът Петър Стоянов и вицепрезидентът Тодор Кавалджиев положиха клетва и новият държавен глава поиска бързи парламентарни избори.
На 20 януари ние, опозицията, заявихме, че единствен изход за страната ни е час по-скоро насрочване на извънредни парламентарни избори, назначаване на служебно правителство с мандат да преговаря за въвеждане на валутния борд.
На 25 януари към всички протестиращи се присъедини и телевизията, където започна предупредителна стачка.
На 27 януари президентът Петър Стоянов призова левицата да се откаже от мандата си, а предсрочните избори да са най-късно през май.
На 28 януари президентът връчи на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 29 януари синдикатите официално обявиха обща стачка. На 31 януари Николай Добрев заяви, че е готов да се откаже от премиерския пост, ако се постигне съгласие за широко коалиционно правителство под егидата на президента със същия парламент и, разбира се, с вашето мнозинство в него.
На 1 февруари 1997 г. край Дупница бяха издигнати първите барикади...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Панчо, Панчо...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: На 2 февруари цялата страна бе блокирана от стачки и протести.
На 3 февруари левицата определи състава на второто социалистическо правителство с кандидат-премиер Добрев. От 16-те министри на Жан Виденов в бъдещото бяха предвидени 7!
"България в блокада по суша и вода" - така на 3 февруари миналата година започваха новинарските емисии на Би Би Си. Възловите пътни артерии и пристанища по Дунав и Черно море и почти всички главни гранични контролно-пропускателни пунктове бяха блокирани. Столицата осъмна със спрян градски транспорт и замръкна осеяна с барикади. Най-важните кръстовища бяха блокирани. Парализирано бе движението във всички подстъпи към града. В барикади осъмна и Пловдив. Преграждения от коли, автобуси, каруци и живи вериги затвориха движението в 15 главни пътни пункта и изолираха града.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): А доларът скачаше ли през това време?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Жителите на Дебър блокираха пътя за Димитровград. Хората от Бенковски и Войсил издигнаха барикади по пътя за Пазарджик. Селяните от Мало Конаре преградиха пътя към Пловдив и Пазарджик. Изходите на Първомай също бяха в обсада. Парализиран бе целият Пирински край.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: По-бавно и по-подробно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Протестиращите преградиха главен път Е-79 към пропускателните пунктове Кулата, Станке Лисичково, Златарово, Гюешево, Олтоманци, шосето за Предела и Разлог.
В Сандански и Кресна продължиха блокадите на международната магистрала за Гърция и Македония. Барикадите в Дупница затваряха пътя към София и Самоков.
Хората от Велико Търново преградиха главните транспортни артерии Русе - Свиленград и София - Варна. (Оживление и смях от ДЛ.)
Парализирано бе движението и по прохода Хаинбоаз. Русенци блокираха Дунав мост и пътя към Силистра. Плевенчани затвориха магистралата София - Русе. Живи вериги преградиха изходите на Монтана за Враца, Видин и София, затвориха Петрохан. (Шум и реплики от ДЛ.)
Във Видин блокираха всички подстъпи към ферибота за Калафат. Затворено беше шосето Шабла - Дуранкулак - последният изход за Румъния. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Много моля за тишина.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Край Сливен затвориха магистралата София - Бургас. Блокирани бяха пътищата Доспат - Девин, изходите на Смолян, Кърджали, Стара Загора, Казанлък и Перник. (Шум и реплики от ДЛ.) Пристанищата Варна - изток и Варна - запад бяха затворени. Блокиран бе Аспаруховият мост, затворени бяха пътищата за София, Бургас и Златни пясъци.
Аз съжалявам, че в момента няма карта на България (оживление), за да видите за какво става дума и за да стане ясно, че още на 3 февруари 1997 г. страната беше затворена.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): От кого?
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Това отчет ли е?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Четвърти февруари 1997 г. - денят, в който Николай Добрев трябваше да потвърди пред президента, че приема мандата или да заяви, че БСП се отказва да състави второ правителство. Хората бяха по барикадите, по улиците и по площадите. Страната беше парализирана. На "Позитано" 20 продължаваше безкрайно заседание на Изпълнителното бюро на БСП и Парламентарната група на Демократичната левица, докато цял народ искаше избори.
В 11,50 ч. в Президентството пристигнаха кандидат-премиерът Добрев и социалистическият лидер Първанов и час по-късно излязоха през задния вход. (Оживление.) Площадът пред "Дондуков" беше зает изцяло от митингуващи. Президентът спешно свика Консултативния съвет по национална сигурност. Заседанието започна в 15,05 ч. и продължи близо четири часа.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ ДЛ: Лошо...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: В 18,47 ч. бе съобщено, че Николай Добрев и БСП връщат мандата и че е постигнато съгласие президентът да назначи служебен кабинет, да насрочи предсрочни парламентарни избори през втората десетдневка на април.
В 19,30 ч. българско време във Вашингтон Международният валутен фонд свика спешно заседание за България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ДЛ, от място): И парите потекоха.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Такава, уважаеми дами и господа, бе ситуацията в страната на 4 февруари 1997 г. (Оживление.) И от нея, и от решимостта на хората да отстоят правото си на свободен живот в България, аз черпя сили, за да мога и днес категорично да повторя: да, ако на 5 февруари бе гласувано второ социалистическо правителство с премиер Николай Добрев, хората нямаше да позволят то да излезе от парламента. Нямаше да излезе, независимо от плана на тогавашните управници, на вас, господа, за нощта на 4 срещу 5 февруари.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ, от място): И какво щяха да направят? Щяха да бият ли, да трепят ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Според един от вариантите в 23 ч. се свикваха всички полицейски служители. В 2 ч. през нощта на 5 февруари полицията и армията е трябвало да започне да разбива барикадите в цялата страна, а след гласуването на правителството на Добрев - на вашето правителство, да бъдат направени поправки в Закона за Министерството на вътрешните работи, които междупрочем БСП се опита да прокара половин година по-рано. Поправките са частични - промяна в § 17, и аз ще цитирам текста:
"§ 17. Чл. 29а - нов текст:
"Чл. 29а. (1) Министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на националните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават обществения ред или сигурността." (Шум и реплики от ДЛ.)
"(4) Заповедите по ал. 1 не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(5) Действията на заповедите се прекратяват с изтичането на техния срок или отпадане на основанията за издаването им."
Всеки човек, дори без юридическа подготовка, веднага би определил цитирания текст съвсем ясно и едностранно: даване на еднолично право на министъра на вътрешните работи да въвежда извънредно положение и да го продължава по собствено усмотрение дотогава, докато той реши или докато вашата партия му разпореди. Това в цивилизована държава се нарича чиста полицейщина. (Смях от ДЛ.)
Аз благодаря на българите и на Бога, разбира се, за това, че правителството не бе гласувано в тази зала. Залогът за това, че то нямаше да излезе оттук, са тези мнозинство българи, които никога няма да ви позволят да управлявате по този пагубен начин. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърждиев.
Господин Атанасов има право на реплика.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Уважаеми колеги! Цяла България разбра, че господин Бакърджиев вместо отговор на въпроса ми, донесе в залата плана за въстаническите действия. (Силен смях от ДЛ.)
На 16 януари миналата година господин Бакърджиев заявява пред вестник "Стандарт", че ще затвори държавата. Сега разбрахме как сте затворили държавата, господин Бакърджиев, как скочи доларът, как скочиха цените, как паднаха пенсиите, как паднаха заплатите. (Смях от мнозинството, ръкопляскания от ДЛ.) Това е цената на хаоса, който Вие създадохте. И аз много Ви благодаря за тази откровеност.
На 4 ноември за мое голямо учудване президентът заяви пред вестник "Труд", че на 4 февруари сме били пред гражданска война. И тъй като БСП не е подготвяла гражданска война, бях много любопитен кой я е подготвял. (Шум и реплики в мнозинството.)
На 16 януари миналата година пред вестник "24 часа" господин Бакърджиев казва: "До неделя картината трябва да е ясна, иначе война." Ето, господин президент, ако слушате отнякъде, кой е подготвял гражданската война в България.
Вие се оплаквате, господа, че в България няма съдебна власт. Ако това е така, вие трябва да сте благодарни, че в България няма съдебна власт (ръкопляскания от ДЛ), защото иначе мнозина от вас щяха да напълнят затворите, както ви предупреди турският премиер Месут Йълмаз и с което нашият премиер Иван Костов се съгласи. (Шум и реплики в мнозинството, единични ръкопляскания.) Така че бъдете благодарни, ако в България няма съдебна власт!
Мен ме учудват вашите ръкопляскания и тази героизация на насилието, която вие правите и сега по повод 10 януари, когато направихте контрамитинг на нашия митинг. В историята героизация на насилието, независимо дали то е справедливо насилие, е правил само комунизмът и фашизмът. Очевидно вие не сте комунисти. Кажете сами какви сте! (Ръкопляскания в ДЛ. Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има думата за дуплика господин Бакърджиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа! Аз мисля, че с ускоряване на полезната работа на съдебните органи голяма част от вашите трябва да отидат в затвора. (Ръкопляскания от мнозинството.) Но слушайки Вашите думи сега, все повече се убеждавам в онази стара максима, която може да бъде допълнена: "Когато човек е наглец, той е задълго, когато е болшевик, е за цял живот." Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Бакърджиев.

Народно събрание на Република България - Стенограми от пленарни заседания

parliament.bg


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели