/Поглед.инфо/ Странни хора са политиците. Колкото повече дължат рейтинга си на медиите, толкова по-чувствителни са и към най-малката драскотина, нанесена им от сътворилата ги среда. В последните три десетилетия най-ярката рожба на медийната благосклонност е премиерът Борисов. Сигурно затова всяка критика към свободата на словото у нас го засяга до такава степен, че я приема за лична обида. И в търсене на обяснението там, където не е, се лута от крайност до крайност, бидейки безпомощен  да предложи работеща идея.

След като през май 2018 г. "Репортери без граници" ни класираха на 111-о място в света по свобода на медиите, последни в ЕС, Борисов заяви, че властта няма отношение към проблема, той бил в техните собственици и в журналистите. И за да пресече твърденията, че контролира изданията, настоя повече никакви държавни пари да не се дават за медиите или, ако все пак нещо се отпуска, да става чрез томбола. А печатът да се разпространява не от фирмите на едного, а от пощите. Това екзотично хрумване остана, разбира се, в сферата на празните приказки. Запомни се обаче разпореждането му темата за свободата на медиите да бъде затворена и приключена в парламента.

Само няколко месеца по-късно, през ноември, той пожела точно обратното - дискусията не само да излезе от Народното събрание, но и незабавно да се инициира широк дебат с участието на еврокомисари. Причината беше мониторинговият доклад на ЕК, който за пръв път от доста години не само включи темата за медийната среда, но и подчерта нейното съществено влошаване. По всичко личи, че и тази му идея ще последва съдбата на предишната. Най-малкото защото разбирането му за свободата на словото е повече от неуместно. След като всеки ден се публикували шаржове с него, след като го правили на маймуна и на какво ли не, след като медии излъчвали на живо как протестиращи показвали средни пръсти на членове на кабинета, след като било пълно с фалшиви и жълти новини, как можело да се твърди, че нямало свобода на изразяването. Сякаш Брюксел не поназнайва, че не се разработват значими проблеми, че падат предавания и си отиват водещи. И че тъкмо в такава среда виреят дребните теми и лъжливите новини, че точно тя стимулира всичкописането, в което е позволено какво ли не, стига да не е правителствено неугодно. Именно личните нападки и обидите на дребно дават онази привидност на свобода, чиято задача е да потулва небивалото по мащабите си медийно обслужване.

Този ангажимент на повечето издания става все по-непосилен и по-скъп. Флиртът с властта на Борисов отдавна не е във възходяща фаза. Медийната любов става все по-платена, и то във време, в което ЕС иска сметките да стават все по-прозрачни. Същевременно все по-малко са наивниците, вярващи, че правителството нямало възможност, не желание, а възможност да влияе на медиите. Това изнервя премиера и го прави обидчив за най-дребното нещо.

Точно преди две десетилетия тогавашният министър-председател Костов се оплака, че шефът на Нова телевизия го направил на маймуна. Не минаха и две години и той слезе от голямата политическа сцена. Сегашният ръководител на изпълнителната власт недоволства от същото. Като възпитани хора не одобряваме нападките ad hominem, т.е. атаките към личността, вместо към аргументите й. Същевременно се досещаме, че почнат ли един премиер да го представят като човекоподобен, историята с поста му най-вероятно ще се повтори. Остава само да видим дали като трагедия, или като фарс.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели