/Поглед.инфо/ Повтаря ли се историята и доколко?

Преди 25 години, на 23 юли 1992 г. Стефан Савов оцеля като председател на парламента благодарение на един само глас , при това – на собствения си. В хода на дебатите прозвуча станалата по-късно крилата фраза на Елисавета Миленова към гу`сина: „След като нямате капка мъжество, защо не излезете навън да Ви шибна два шамара?” На 30 август бяха „Боянските ливади”. На 24 септември Савов, който бе разсипан от критики и дори подигравки не само заради фелдфебелското си поведение, но и заради жалкото си вкопчване в председателския стол, се принуди да си подаде оставката. С което повлече крак и малко по-късно, на 28 октомври, падна и Ф.Д. заедно с правителството си. Така двата шамара се превърнаха в метафора за двата загубени поста от СДС – премиерския и председателския в НС.
Сега двата шамара отново са в дневния ред и отново произнеслият фразата, този път – вицепремиерът Каракачанов, също като Елисавета Миленова, едва ли подозира, че думите му могат да придобият метафоричен смисъл. Първият шамар обаче вече е факт – днес Димитър Главчев се принуди да се оттегли като парламентарен шеф. Сигурно на мнозина им е интересно да припомня случилото се преди четвърт век, най-малкото защото съм участник в тогавашните събития. Но тъй като отдавна съм излязъл от политиката, не ми е работа да се произнасям дали историята ще се повтори изцяло, или ще приключи само с първия шамар. За себе си, разбира се, имам отговор.

Някой навярно ще забележи, че сега, за разлика от 1992 г., липсват „Боянските ливади”. Така е, но „ливади” има не само в Бояна.