/Поглед.инфо/ Какво му става на днешния човек? Не на онзи от дъното, от широките вече зони на неграмотност и малокултурие, на девалвирали във всекидневната битка за оцеляване ценности? А на този, комуто предстои да стане директор, заместник-министър и дори министър? Отива в някой музей, изправя се до восъчните фигури на известни нацисти и изпъва ръка за "Хайл Хитлер!". Приема това за толкова нормално, че чак качва снимката във фейсбук. Или пък се изопва в хитлеристка поза пред някой немски танк от войната. И отново се хвали в социалните мрежи. Или пък на маскарад се преоблича като Хитлер. Паднало му се да играе медицинска сестра, но дрехите били тесни, та избрал по-удобни. Толкова удобни, че години по-късно му искат оставката за това превъплъщение.

Всичко е опаковано в някаква невинност. Защото тези хора са фашисти само по снимка, по убеждения - надали. Затуй валят коментари, че нищо особено не се е случило, пошегували са се малко, какво толкова. Кой знае дали и ние не сме си правили майтапчийски снимки в Бухенвалд. Последното е произнесено от цял вицепремиер. Може би за да очертае височината на проблема. Или дълбочината. Под невинната повърхност прозират не  толкова невинни пробиви в ценностната система. Защо реагираш по този начин, като видиш немски танк или восъчни нацисти? Какво искаш да  покажеш? Че си в тон, че си в линия? Че се вписваш в пейзажа? В гънките на местността? Че се снишаваш? А може би го правиш, без да осъзнаваш смисъла? Което също не е похвално. Или просто се шегуваш, дори и да си в концлагер? И едното, и другото, и третото разкриват значими страни на личността ти, които няма как да са привлекателни. Като ти се падне да се маскираш като Хитлер, не можеш ли да откажеш? Какво толкова ще последва, особено ако си в приятелски кръг? Ще те вземат за комунист ли? Жалко е да ти прекършат успешната кариера за подобни снимки, но пък и до голяма степен е логично. Защото отговорите на тези въпроси изваждат на светло важни характеристики на същността ти. Показват кътчета, предразположени към безотговорност - и към поуките от историята, и към собственото положение. Което е противопоказно за всекиго с амбиция да бъде ръководител.

Пробивите в отделната личност не идват от нищото. Вече три десетилетия в страната все се търси истината за социалистическия период. Най-често - не с обективен анализ, а с пренаписване на историята. През 2000 г. бе приет Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Променят се учебни програми, вадят се едни автори и събития, добавят се други. Най-мощните медии действат с убеждението, че след като 45 години приоритетни са били едни политически идеи, сега пък трябва да се възхваляват други. Така бавно, но методично, се оневинява нацизмът, отрича се фашистката практика у нас, подценява се приносът ни за разгрома на хитлеристката коалиция. Оттук пътят до оправдаването на фашистките престъпления е само крачка и някои се изкушават да я направят. В целия ЕС страната ни е с най-надраскани с нацистки символи сгради. Футболни агитки развяват знамена със свастики по трибуните. Част от коментарите в сайтовете и в социалните мрежи също са смущаващи. Както изказванията на някои политици и управленци на високо ниво.

Сигурно ще изскачат още нацистки снимки на хора от властта. Защото случаите като известните досега едва ли са единични. Те са резултат от ширещата се разюзданост в последните десетилетия. Някои може би се надяват, че обществото ще клекне пред множеството подобни факти, ще претръпне и ще се примири. Едва ли събитията ще се развият точно така. Не само защото широки пространства в обществената съвест все още са живи, но и заради реакцията на Стара Европа. Тя не третира еднакво нацизма и сталинизма. Може много да се разсъждава защо е така, но е факт. Въпреки Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, и въпреки отбелязвания от 2008-а насам Европейски ден в памет на жертвите на тоталитарните режими. В последните години автори на "Дойче веле" пишат със съжаление, че Западът осъжда единствено фашизма и не го приравнява с комунизма. Че все още поставянето на знак за равенство между двата феномена се смята за омаловажаване на националсоциализма и Холокоста. Че милиони европейци свързват СССР не толкова с комунистическия режим, колкото с победата над фашизма.

На 21 ноември 2014 г. Бойко Василев попита за "Панорама" Петер Брант защо западните интелектуалци не прощават на фашизма, но понякога прощават на комунизма. Синът на големия Вили Брант отговори: "Отхвърлянето на фашизма и комунизма не значи, че те са едно и също. В  германския случай е напълно недопустимо да сравняваме терора на нацисткия райх с ГДР."

Това не обяснява всичко, но казва достатъчно. Което означава, че героите от фашистките снимки и онези, които ги оправдават, тепърва ще имат главоболия. И то тъкмо от Запада.

Дума