/Поглед.инфо/ Често се спори дали печелим от членството си в Европейския съюз. Във финансово изражение несъмнено сме на плюс. Стига да не включваме в сметката затварянето на четири от реакторите на АЕЦ "Козлодуй" и някои други безобразия от предприсъединителния период. Ние сме сред страните - нетни бенефициенти: получаваме повече средства от бюджета на ЕС, отколкото внасяме. За разлика от нетните донори, които дават повече, отколкото взимат.

Парите са важни, но не са всичко. Има и други измерения, по които си зависи най-вече от нас дали да сме на плюс или на минус. Типичен пример е Гърция, която почти три десетилетия осуетява шансовете на Македония да кандидатства за ЕС и НАТО, докато не си избере име, което да бъде одобрено от Атина. Тази битка е не толкова за пари, тя е за история, което ще рече и за достойнство. И Брюксел признава това право на всяка страна членка. А Скопие неслучайно отстъпи.
Нашият проблем е, че отстъпи само пред Гърция. Отказа се от претенциите си към антична Македония. И южните ни съседи са доволни - запазиха всичко, което смятат за свое. Оставиха за Скопие вековете от цар Самуил насам. Ако иска - да си ги присвои, ако не - да ги дели със София. Парадоксът е, че на брега на Преспанското езеро, в българското дори според македонски сайт село Нивици, две държави изгладиха с договор противоречията помежду си, като нито една от тях не е България. Спорът е между Гърция и Македония, да си го решат, произнесе се премиерът. За разлика от совите абсурдите продължават да са това, което бяха - все в ущърб на нашата страна.

Не бива да се оспорва правото на македонците на самоопределение. Нека се пишат сега каквито си искат, но да отричат, че дедите им са българи, означава да изкривяват историческата истина. Ние сякаш ги насърчихме в тази посока, и то в момент, когато немалка част от тях бяха почнали да признават, че някога сме били едно, но после сме се раздвоили. Само преди шест години премиерът Борисов заяви, че името Северна Македония е неприемливо за нас, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски, и ще предявят териториални претенции. Според големия учен Йордан Иванов обаче не само Пиринският край, но и Кюстендилско, Дупнишко и Радомирско са в Северна Македония. Още през 1906 г. той доказва с неоспорими аргументи българския характер на тази област, но кой днес ще го чуе оттатък Гюешево, след като не го чуваме отсам?

Сега правителството мълчаливо приема онова, срещу което преди се гневеше. Защото на 26 юни Македония трябвало да започне преговори с ЕС, а на 11 юли да стане член на НАТО. Добре, нека стане, но защо за сметка на собствената ни история? Не е ли по-разумно първо да изчистим миналото, както сториха гърците? Или за нас е по-важно да подкрепим следващата крачка към изтикването на Русия от полуострова? Какво получаваме срещу това? Най-вероятно нищо, но от сърце. А какво губим? Сигурно много, щом се наложи на премиера да обяснява на руския президент, че сме най-дисциплинираната държава в ЕС и затова са ни заобиколили всички газопроводи. Че от прекалена принципност към европартньорите сме отказали всички руски предложения в енергетиката. И че големият брат затова е голям, за да прощава. А само преди две-три години негови министри го хвалеха, че е провалил големите енергийни проекти. Ето как и в този случай абсурдите продължават да са това, което бяха - все в наш минус.

На всичкото отгоре турският президент заяви на висок глас, че България е направила грешка, като се е отказала от "Южен поток". Можеше да премълчи, да не налива масло в огъня, но като има насреща си балъци, казано на майчиния му език, защо пък да не говори. Тази грешка ни донесе дивиденти, натърти той. Оттук нататък Анкара ще разпределя природния газ за Европа - и руския, и азерския. А България, вместо да получава пряко руското синьо гориво, ще си го доставя през "Турски поток".

Гръцкият външен министър също можеше да не се хвали чак толкова с успеха си. Но в тази игра, макар и наречена дипломация, прошка няма. Ръководеният от него екип постигна целта си. Тъкмо затова той гръмко подчерта, че е по-добре Гърция да има на северната си граница приятелска страна, отколкото Македония да е част от Велика България. Разбира се, София нито се е затичала, нито пък има потенциала да си възвръща територии. Но самият факт, че гръцки министър говори за Велика България като за риск, подсказва, че Атина е наясно какво е населението оттатък Осогово. Ние също знаем, но за разлика от гърците се държим така, сякаш това не ни засяга.

С рецитирането на "Отечество любезно" Доналд Туск ни подсказа какво трябва да правим като наследници на най-старата държава в Европа. Сякаш не го чухме. Или пък намираме за по-важно да сме нетни бенефициенти на финанси, па макар и нетни донори на история и достойнство.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели