Колкото повече се свива бизнесът в България, толкова повече нараства броят на бизнесмените.
Милиони са вече българите, изкушени от възможностите на частното предприемачество. Всеки от тях е убеден, че бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в море от пари досущ като Чичо Скрудж.
За да не остане по назад, Иван решава да отвори малък бизнес. Продава нивите на дядо си и стария голф на баща си и решава “да завърти парите”.
Първата му работа е да си наеме офис. Но в офиссградите е много скъпо, затова Иван наема малка, миризлива гарсониерка в краен квартал. В хола слага бюро и мека мебел за “гостите”, а кухнята е предназначена за секретарката.
Секретарката Стефка е младо, полуграмотно момиче с приятна външност. Задачата й е да прави кафета и да вдига телефона. Но засега телефонът не звъни, затова мисията й се ограничава в боравенето с кафемашината.
Иван слага гръмко име на фирмата си, за да респектира конкурентите. Кръщава я “Чолев интернешънъл трейд къмпани”
Следващата стъпка на Иван е да си направи ефектни визитки, на които под името му пише president. Но понеже няма на кого да ги раздава, на първо време ги връчва на роднините си с деловата фраза “ку ти тряа нещо, обаждай са”.
След като са положени основите на фирмата, Иван вика в офиса поп да освети новото предприятие. Не че е религиозен, ма е чувал, че така се прави.
Време е бизнесът да започне!
С вродения си нюх, Иван усеща, че все още му е рано да се хвърли в големи сделки с петрол, затова се насочва към инвестиции с по-малък риск – купува от “Илиенци” триста китайски гребенчета по 3 стотинки и започва да ги предлага в търговската мрежа по 20 стотинки. На всеки, закупил над 50 бройки, обещава 4 процента отстъпка.
Всяко начало обаче е трудно. Пазарът не реагира възторжено на китайските гребенчета. След месец се оказва, че са продадени само девет гребенчета, а 23 са върнати, понеже са дефектни. Започва да изглежда, че предлагането е далеч по-голямо от търсенето.
Иван обаче не се отчайва – “когато се продадат – тогава, нямаме бърза работа” и пренасочва инвестициите си към турски вълнени стелки. Този бизнес е далеч по-сложен, защото стелките са с различни размери и съответно – различна себестойност. Налага се да се правят сложни изчисления. Иван стои до късно в офиса и трака върху калкулатора – подарък от дядо му за абитуриентската вечер през 1998-а.
Стефка също стои в офиса до късно, щото не се знае – може па някой да звънне. Обаче никой не звъни.
Трудните първи стъпки в предприемачеството сближават Иван и Стефчето и те започват да консумират пламналата между тях страст върху меката мебел, предназначена за гости. Стефчето се влюбва в Иван и започва да му вика “зайо”.
След месец се оказва, че и стелките няма да са големият удар, който ще осигури на Иван място в топ 10 на “Форбс”. Хич не се харчат.
Ала съдбата обича смелите и им поднася неочаквани подаръци. В този тежък за бизнеса момент бащата на Иван му изпраща от село половин прасе и двеста литра домашно вино. Иван решава да се преориентира и да започне търговия с хранителни продукти.
Прасето е разфасовано и наблъскано във фризера, тубите с виното стоят на балкона на “офиса”. Иван купува 50 празни шишета от един литър и везна, с която да отмерва месото и пуска в интернет безплатна обява, че вече е играч на свинско-винения пазар. Инструктира Стефчето да обяснява на всеки, който позвъни, че продуктите са екологично чисти и да им дава адреса на офиса.
Никой обаче не звъни. Виното започва да вкисва, а след една авария, оставила без ток целия квартал за 20 часа, месото придобива подозрителен лилаво-кафяв цвят и мирис на маршрутка.
В този момент обаче съдбата отново протяга ръка на Иван – умира баба му и му завещава малък апартамент в “Меден рудник”. Иван решава, че това е знак да зареже дребната търговия и да влезе в големия бизнес с недвижими имоти. Ще го продаде, ще купи с парите два по-малки апартамента – един в Добрич и един в Търговище, после ще ги продаде и ще купи четири апартамента – в Монтана, Горна Оряховица, Хасково и Кюстендил. После ще продаде и тях и... ехе-хей!
Перфектен бизнесплан, който само за година ще го изстреля сред големите играчи и ще му донесе милиони.
Иван си купува костюм, за да прилича на истински риъл естейт брокер и започва да пътува всяка седмица до Бургас на огледи с клиенти.
Минават няколко месеца, но бленуваната сделка така и не се осъществява. Едни клиенти уж харесаха апартаментчето, но така и не се обадиха повече.
Приходи няма, а разходите постоянно се увеличават. Само за бензин до Бургас е изхарчил вече над две хиляди лева.
А всеки месец трябва да се плащат и наем за офиса, и сметки за ток, телефон и интернет...
Иван обаче няма намерение да се отказва. Не и сега, когато е толкова близо до Големия Удар. Тегли потребителски кредит с 12 процента лихва. Сигурен е, че щом тръгнат нещата, веднага ще го върне.
В тоя момент Стефчето му съобщава, че е бременна. Сигурна ли си, пита я Иван. Ами сигурна съм, как да не съм сигурна, казва Стефчето. Ама от мен ли е? Е от кого да е бе, зайо, аз с други мъже не съм спала, казва Стефчето и се разплаква.
Иван изпада в депресия. Стои до късно в офиса, пие от вкисналото вино на баща си и се чуди какво да прави. Тамън тръгнаха да стават нещата и...
Абортът на Стефчето и ремонтът на колата веднага изяждат половината кредит.
Разбрал, че няма да може да се справи с кризата по нормалния начин, Иван започва да търси нестандартни мерки – залага големи суми в тотото, купува злато, щото цената му се качва, влага пари срещу голяма лихва в “перспективна фармацевтична компания”.
Но от тотото спечелва само две тройки, цената на златото внезапно се срива, а перспективната фармацевтична компания се оказва пирамида.
Иван изпада в несъстоятелност. Не може да обслужва кредита си, не плаща наема на офиса, изключват му тока и телефона. Стефчето го напуска и започва работа в друга фирма.
В този момент Иван решава, че причината за всичките му беди не е в самия него, а в световния заговор. Виновни са му евреите, масоните, американците, руснаците, китайците, турците и извънземните.
Ако не му пречеха, досега да е милионер.
Осъзнал тази безспорна истина, Иван намразва света и се записва в партията на Волен.
Ходи по митинги и крещи “Върнете ми България!”
Всъщност не му трябва никаква България.
Човекът иска да му върнат парите, бизнеса, офиса, Стефчето, мечтите.
Ала никой не му връща нищо.
Светът внезапно се е оказал студен и безсърдечен.
Иван стои сред тълпата от други излъгани българи и трепери от студ и страх.
Духа в премръзналите си шепи и се опитва да ги стопли.
Така както някога ги топлеше Стефчето.
