/Поглед.инфо/ Михаил Миков беше отстранен от председателския пост в БСП със светкавична операция, която, изглежда, има много по-дългосрочни цели – спешна подготовка за малка коалиция с АБВ и на голяма с ГЕРБ
В късния следобед на 8 май Корнелия Нинова дефилира на сцената с букет червени рози в лявата си ръка. С дясната понечи да поздрави червения конгрес. Вдигна я и инстинктивно изписа с пръстите си знака на победата – исторически символ у нас на СДС и десницата. Преди победителката да се усети и да отвори цялата си длан, мина не повече от миг или два. Точно толкова, колкото да ти се стори, че виждаш мираж, че сигурно халюцинираш. И да не си сигурен точно какво си видял. В този момент дори и призракът на 26-годишния преход вероятно се е разсмял дрезгаво зад завесата. Унесени в аплодисменти обаче, делегатите не чуха кикота му.
Даже и политиците понякога казват истината. По-често, когато говорят с жестове, но понякога и с думи. Минути преди финалните сцени на конгреса телевизионна камера улови диалог, изваден сякаш от „Кръстникът”. „Нищо лично, просто бизнес”, заявява небрежно счетоводителят на нюйоркската мафия Ото Бидерман в романа на Марио Пузо. „Нищо лично, нали разбираш?”, казва и Румен Овчаров на брутално отстранения партиен лидер Михаил Миков, който му отговаря: „Но аз ти благодаря, че ме освобождавате по този начин от тази отговорност”. В седмиците преди 49-ия конгрес на БСП, а и по време на самия форум досегашният председател беше яростно атакуван с обвинения, че си е подсигурил служебна победа чрез партийния апарат. Когато се оказа, че нито си е опекъл работата, нито е бил най-добър в машинациите, мнозина се присмяха, вместо да му се извинят. Както се изрази един делегат: „Че той к’ъв председател е, като не може да си уреди преизбирането?!”.
За оправдание на Миков можем да кажем, че имаше срещу себе си мощни противници. Прякорите им говорят достатъчно – Чичо Митко, Банкерът на Маджо, Кире Социало, Асен Дебелия, Инкасатора, Свинаря… Все играчи, обръгнали и в битки помежду си, но щом са се събрали някъде заедно, трябва да ти светне, че работата е дебела. Когато забележи такава компания, всеки разумен човек би побързал да свие зад първия ъгъл. Миков обаче реши да върви челно срещу тях. И тъкмо когато си помисли, че се е разминал, трябваше да установи, че чантата, която стиска, е празна – прерязали са й дъното.
В първите реакции за червения конгрес можеше да се чуе извод за победа на парите срещу апарата. Сякаш едното може да върви без другото. Изоставен и от почти целия апарат на „Позитано”, който управляваше събитията около залата, Миков май беше сред последните, които го разбраха. Вероятно и заради това във финалните си минути начело на БСП изглеждаше като Виденов на последния си конгрес. „То, като гледам, мачът е свирен!”, констатира собственикът на Пловдивския панаир Георги Гергов малко преди да започне гласуването. Мнозина погрешно разтълкуваха думите му, в смисъл че досегашният председател си е уредил нещата. Всъщност предприемачът очевидно имаше предвид, че присъдата на Миков е подписана. А и самият потърпевш отказа да я обжалва с последните си думи като председател: „Няма да правя договорки зад тази завеса. Аз не съм избиран от Гергов и може би това е бил шансът ми”.
След първия изборен тур, на който Миков получи 329 гласа, а Нинова – 280, Гергов заедно с друг кандидат за лидерския пост – бившия член на директорския борд на панаира Красимир Янков, сложиха в джобовете си и контролния пакет от акциите на БСП. Останалото е за протокола – аритметичен сбор на балотажа от гласовете на Гергов (55) и Янков (77), прибавени към резултата от първия тур на Корнелия Нинова. Тя е предвидим партньор за разлика от опърничавия Миков. Случайно Нинова е и бивш председател на борда на панаира по времето, в което държавата изпусна контрола върху дружеството в полза на Гергов, а министър на икономиката беше Овчаров. ЧИСТИ СМЕТКИ – ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ.
Може да изглежда странно, че начело със Сергей Станишев БСП търпя какви ли не загуби, компромиси и унижения, но 13 години му прощаваше всичко. На Миков обаче за няма и две години – един непълен председателски мандат, нищо не му беше спестено. Какво предизвика толкова брутална разправа? Главните причини са две.
Първо, кадровият гръбнак на БСП е съставен от хора, които са наясно, че трудно биха намерили реализация вън от политиката и властта (местна или централна) – било, защото никога не са имали друг хоризонт или перспектива, било, защото са се депрофесионализирали, докато катерят партийната стълбица. При дълъг престой в опозиция те стават непригодни да вършат дори дребни услуги на бизнеса. Миков бе на път да ги докара до пълно отчаяние не само с отказа си през 2014 г. да направи правителство с ГЕРБ, но и със заявките, които даваше напоследък. Не че и той не би влязъл в широка коалиция, но вероятно не на всяка цена, пък и щеше да се опъва за по-големи отстъпки за лява политика. В това отношение Нинова със сигурност ще бъде много по-гъвкава, колкото и да тропа с токчета срещу Борисов в парламента. Основното й обещание беше бързо завръщане на БСП във властта. Както отбеляза политологът Борис Попиванов, всички странични наблюдатели вероятно са подценявали „магическото влияние на думичката „власт”: „Корнелия Нинова ясно заяви, че БСП се стреми към властта. Тя също така си спомни уроците на Сергей Станишев от първия мандат на ГЕРБ: че консолидацията и подемът стават възможни при ясно назоваване на противника и всекидневното му фронтално атакуване. „ВРАГЪТ Е БОЙКО БОРИСОВ”, ПОВТАРЯ НИНОВА. ДОКАТО МИКОВ КАЗВА: „ВРАГЪТ Е НЕОЛИБЕРАЛНИЯТ МОДЕЛ”. Той има право, доколкото управлението на Борисов и решенията, които то прокарва, са резултат от този модел, негово конкретно въплъщение, свободно шествие на капитала срещу труда. Но на равнището на масовите нагласи подобен наратив по-трудно може да бъде осмислен. Миков залагаше на преразглеждане на идейния облик на БСП. Това по неизбежност включваше и преоценка на отношенията с редица партийни другари, подозирани в десен уклон (и десни политически и икономически практики). Този процес обаче изискваше време, повече време, отколкото политическата динамика и търпението вътре в партията му отпускаха.
Спешното изтегляне на АБВ от правителството два дни след конгреса на БСП, съпътствано с подаване на ръка от Корнелия Нинова, говори за координирани действия. Техният хоризонт е много по-широк и вероятно се простира до подготвяна в недалечна перспектива широка коалиция, в която формацията на бившия президент Георги Първанов ще е свързващото звено между БСП и ГЕРБ. Показателно е, че АБВ не напусна сегашното правителство, когато уж имаше много по-сериозна причина – решението за увеличаване на външния дълг, но сега си намери за повод бутафориите около приемането на изборното законодателство. Овладяването на конгреса на БСП беше първата тактическа задача в този план, следва втората: обединение на „лявото”. В действията на коалиционните архитекти има политическа логика, макар че историята от разпада на СДС и последвалите опити да бъде сглобен наново показаха, че механичен сбор от произлезлите партии може и да не доведе до преливане на избиратели и възстановяване на стари позиции.
Втората основателна причина за спешното демонтиране на ръководство на БСП начело с Миков бяха предприетите от него опити да смени няколко местни партийни котерии. Те обаче бяха или плахи и половинчати, или несръчни, а в някои случаи и заместителите бяха неубедителни. Тук председателят на БСП допусна нова грешка – предприе атаки на няколко фронта, но ги остави недовършени. В условия на война подобни операции неминуемо завършват с обкръжение и разгром. Обратно на него деловата Корнелия Нинова предложи оферта, която се хареса на отсрещната страна – подкрепа срещу регионално представителство в Изпълнителното бюро. За пред публика подобна сделка се нарича „грижа за кадрите” и „възстановяване на разговора между центъра и структурите”, но другото й име е феодализация.
НА 49-ИЯ СИ КОНГРЕС БСП СЕ ПОКАЗА ПО-ЯСНО ОТВСЯКОГА КАТО ПАРТИЯ С ДВЕ ЛИЦА. Едното – по време на откритото заседание, когато залата ръкопляскаше на левия курс в доклада на председателя, но аплодисментите идваха главно от балкона, където се разполагат гостите – предимно симпатизанти и редови членове на БСП. Съвсем различно лице остана скрито за широката публика по време на закритото заседание, на което Георги Гергов откровено попита: „Кои трудещи се – тях ги няма при нас бе, другари!? Кого заблуждаваме ние? Какви интереси? Ние една година се мъчим да ги назначиме и докато ги назначиме, те ги изпоуволниха”. Събитията в залата се развиваха по строг сценарий – многобройни „кандидати” за лидер на БСП се изреждаха един след друг да си правят отводи с десетминутни речи срещу „статуквото” и дитирамби за „промяната”. „Единственият кандидат, който не каза и една лоша дума срещу останалите, беше Корнелия”, изтъкна впоследствие един от идеолозите на нейната кампания, социологът Юрий Асланов. Да, така е – има си хора за всичко. Още по време на кампанията беше ясно, че става дума за прецизно разработена операция, в която и ролите са разпределени. Нинова го играеше „доброто ченге”, а мюрета като Кирил Добрев трябваше да се преструват на кандидати, за да водят негативна кампания срещу Миков и заместника му Янаки Стоилов с основния аргумент, че били отдавна в политиката и трябвало да си ходят. Безспорно цялостното състояние на БСП включително действия и бездействия на последното ръководство предлагат широк избор от възможности за всякаква критика. Друг е въпросът, че имената на главните „разобличители”, както и начинът, по който конгресът беше спечелен от тях, са най-ярката илюстрация на собствените им констатации.
Финалните резултати показаха не само разделена партия, но и тотална криза на авторитетите. Само двама кандидати за Националния съвет на БСП – Дора Янкова и Стефан Данаилов, получиха доверието на повече от половината гласували делегати. Над 700 кандидати щурмуваха органа, а броят им беше поне двойно по-голям от участниците в тазгодишния първомайски митинг, организиран от БСП. Многобройни жалби и сигнали от конференциите по места пък създаваха усещане, че се провеждат кървави избори за кмет на Столипиново, а не за ръководство на социалистическа партия. Венецът на всичко това намираме в една от констатациите в доклада на Комисията по жалбите и петициите на конгреса. Тя установила, че от партийната организация в малката община Венец на „Позитано” пристигнали три протокола с… три различни имена на предложени за председател на партията. Един от тях сега ще лекува бесовете в БСП. А бесовете на собствените си поддръжници?
Блицкригът за „Позитано“ започна преди няколко месеца с опит председателят на БСП да бъде свален още на пленум и подготовката на конгреса да се повери на тричленка. След като само два гласа спасиха Миков от импийчмънт, опонентите му се насочиха срещу програмните документи, подразнени от думата „социализъм” в тях. Тук обаче срещнаха по-голям отпор, особено от членската маса. Това им помогна да налучкат успешната тактика: взеха на въоръжение лявата реторика, иззеха я от опонентите си и започнаха да се представят като по-добрите изпълнители на левия курс. В „БОЙ ПОСЛЕДЕН” БЯХА ХВЪРЛЕНИ ВСЯКАКВИ ОРЪЖИЯ, включително псевдосоциологически проучвания, а Корнелия Нинова получи накуп толкова медийни бонуси, колкото се полагат само на премиера Бойко Борисов. Както често се случва в подобни възлови моменти, независимата и критичната журналистика масово излезе в платен отпуск.
Разбира се, във възгледите на двата лагера има съществена разлика. И единият, и другият е за връщане на държавата в икономиката. Но когато го казва Миков или Стоилов, можем смътно да си представим и създаване на държавни предприятия в някои сфери. От устата на Нинова държавната намеса звучи като кредити от Банката за развитие за „малкия и средния бизнес” (когато чуете това клише от устата на български политик, задължително се огледайте за сянката на едрия бизнес зад него!). И двамата кандидати говорят за синдикати. В това отношение Нинова безспорно притежава по-голям опит. Особено в заобикалянето им. През юни м.г. заедно с още няколко червени депутати тя внесе в парламента пакет със скандални промени в Кодекса на труда, каквито дори и на управляващата десница й беше неудобно да предложи. Още тогава пролича, че Миков проявява „левосектантски уклон“, тъй като не се подписа под тях, но е факт, че не направи нищо и за да ги спре. Промените изненадващо минаха на първо четене, а някои и на второ, което породи основателни съмнения, че бизнес лобита ги прокарват през опозицията, за да спестят на ГЕРБ неудобството задължително да ги обсъжда със синдикатите в Тристранния съвет.
ЧЛЕНОВЕТЕ НА БСП НЕ ПОМНЯТ, НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ИЛИ НЕ ЗНАЯТ КОЙ е внасял предложения, улесняващи уволненията на майки и трудоустроени примерно. Но пък много обичат да слушат как намахани другарки и другари удрят по масата и се хвалят: „Внасяме закони за майки, за работници и за пенсионери, бием се с ГЕРБ, силна социална политика – това постигаме!”. Със същия непукизъм Корнелия Нинова първо отричаше, а после неглижираше и отклоняваше въпроси, свързани с приватизацията на „Техноимпекс” по време на управлението „Костов”. На 28 години и с две години трудов стаж зад гърба си тя е назначена тогава за изпълнителен директор (и за шеф на борда на „Техноимпортекспорт”), а след няколко месеца оглавява и Работническо-мениджърското дружество за придобиване на дружеството. „Никога не съм членувала в СДС”, отговаряше лаконично. Накрая призна, че има пръст в приватизацията, но пак извъртя нещата в полза на хората – не го била приватизирала тя, а работниците! А всъщност „Техноимпекс” отдавна е в портфолиото на мощна икономическа групировка от Североизточна България…
За деловите качества на новата председателка на социалистите тепърва ще има поле за изява, а натрупаните умения могат само да й бъдат от полза, понеже самата БСП до голяма степен се превърна в едно подобие на РМД. Формално „работниците” притежават акции, но никой не дава и 5 стотинки за тях. Големите пакети се държат от няколко групировки, а общественият капитал на дружеството и местата в неговия борд са несъизмеримо по-малки от амбициите на тези, които са назначили новия изпълнителен директор. Историята вече познава достатъчно примери за съдбата на подобни компании. Между другото, конгресът предварително беше наречен от всички групи и лобита „исторически”…
