Взимам отношение по темата без особен ентусиазъм. Още повече, че с всеки час губи актуалност на фона на далеч по-бурни събития.

Издателят на сайта Поглед.инфо Румен Петков ме подкани на всеослушание през Фейсбук да си кажа мнението за съботното заседание на 48-ия конгрес на БСП. В друг случай щях да се направя на разсеян, но понеже присъствах на въпросното събитие в качеството на делегат се почувствах задължен да отговоря. Делегатът няма право да се спотайва, когато го питат какви ги е свършил и какви не ги е свършил. Длъжен е да се отчете пред тези, които са го избрали.

Ето какво съм нахвърлял в делегатското ми тефтерче:

Закъснях за началото на форума с 2 часа, понеже синът ми имаше футболен мач. По същата причина на предишното заседание на конгреса пропуснах избора за делегирани членове на Националния съвет на БСП от 24-и Софийски район. Когато се върнах научих, че са избрани тези, които е трябвало да бъдат избрани. Гласът ми нямаше да промени нищо.

На влизане в залата разбрах, че този път предсрочно съм изпълнил решенията на конгреса. Председателят Станишев казал, че трябва да мислим за Малкия. На забележките за закъснението ми отговарях, че точно това съм направил.

Разположен в делегатското кресло след малко се почувствах глупаво като професор Вучков: да слушам и да не вярвам на ушите си! Изказваше се ръководителят на организационния отдел на НС на БСП Валери Жаблянов, политолог. Той призова за връщане към идейните корени на партията, за радикална промяна и за скъсване с табутата на прехода. Спомних си, че миналия февруари пред кварталния актив в район „Слатина“ другарят Жаблянов държа също толкова патетична реч, но с противоположно съдържание. Предупреди ни, че не трябва се правят резки движения и че в България няма почва за радикални движения понеже живеем в общество, в което всеки е някакъв собственик. Част от хората станаха да си вървят с думите, че отиват да си събират наемите, рентите и дивидентите. От тогава някои от тях не са се връщали в клуба.

На 16 февруари БСП се обяви за радикална лява политика. Откри, че бедността, неравенството и корупцията са най-тежки проблеми. Гласувахме документ, в който се говори за отмяна на плоския данък; за одържавяване на ЕРП-тата; за ограничаване на концесионирането на обществени блага и дейности; за цялостен преглед на действащите концесионни договори; за забрана на офшорни компании да притежават медии, финансови институции и да участват в приватизацията; за прилагане от България на данъка върху финансовите транзакции и др. Документът под заглавие „Радикална промяна за демократична и социална България – политическа рамка за участието на БСП в парламентарните избори през 2013 г.” беше представен от Янаки Стоилов. Залата го посрещна с ръкопляскане.

За подобни приказки в БСП до неотдавна пляскаха през ръцете. В същата аудитория предложенията на Стоилов и на вече покойния Илия Божинов бяха заклеймявани като „ретроградни“, „необмислени“, „авантюристични“ и „заплаха за финансовата стабилност в страната“. И този път ораторите сякаш си бяха плюли в устите, но на мода излезе думата „радикално”. След като дори и Корнелия Нинова се обяви решително против плоския данък повече нямаше какво да ме учуди и загубих интерес към изказванията в залата. Партията обича тези, които не казват нищо (или поне – нищо ново), но пък го казват с апломб.

Забелязах, че и отговорен функционер като Георги Гергов е спрял да слуша внимателно. Шегуваше се нещо с пловдивската група. Притесних се да не е по адрес на обсъждания документ. В него между другото се казва, че „в обозримо бъдеще възможностите на приватизацията у нас са почти изчерпани”. Миналата седмица парламентарното мнозинство на ГЕРБ извади държавния дял в Пловдивския панаир от забранителния списък за приватизация. Може пък това да е причината др. Гергов да изглежда толкова развеселен...

Интересът ми върна изказване на гостенка от гражданския сектор, участничка в протестите срещу цените на тока. Не помня какво точно каза, но го каза с чувство. На следващия ден я слушах по радиото. Зададоха й въпрос какви са исканията на протестиращите. Отговори, че искат проверка от ЕС на целия преход, защото...”нещата са много по-сериозни” (?!). Отново се почувствах като в предаване на проф. Вучков, но пък намерих обяснение за вчерашните аплодисменти. При нас възторжената интонация често се е ценяла повече от ясната мисъл.

Когато в политическата рамка беше прибавен и текст за „премахване на субсидиите за едрите земеделски стопанства”, възникна лек смут. Стана делегат и обясни, че това е дискриминационно. Поинтересувах се от къде е избран защитникът на едрите земевладелци. Подозренията ми се оправдаха: от Пловдив.

Гласувахме промени в устава. Забранихме на социалисти, които са се кандидатирали от името на други партии или инициативни комитети за кметове и общински съветници, да бъдат издигани от БСП в следващите два мандата. Предложението дойде от председателя на ямболската организация Румен Банков. Хем изглежда принципно, хем му разчиства сметките с местен ексдепутат и мастит бизнесмен. Замислих се - как ли тази поправка ще съдейства за повишаване на доверието към левицата? В Дупница примерно екскметът Дангов, който разкри модела „Братя Галеви” и по тази причина беше натирен от листата - изгаря. Остават да светят обаче тези, които го принудиха да се кандидатира като независим, след като превзеха организацията и я поднесоха на Галеви. Те също бяха в залата и предполагам, че с по две ръце са гласували „за”.

С риск да съм станал злопаметен: На последните избори не беше ли тъкмо ямболската организация тази, която издигна за кмет кандидатка, която е напускала партията и е представлявала друга политическа сила? Сетих се за една мисъл на Маркс, но онзи другият – Граучо: „Това са принципите ми. Ако не ви харесват – имам и други”. Хрумна ми да поставя въпроса, но водещият заседанието Дъбов вече беше затворил дискусията по същество. Остана гласуването. Мнозинството хареса предложението, стори му се, че така показва характер и нарушава сценария на конгреса...

На излизане се замислих колко погрешно някои продължават да считат актива на БСП за чугунени глави. Преобладаващият материал отдавна е друг – пластелин.