/Поглед.инфо/ Анализите от политическата есен са направени. Изводите са разделени и мостове не се предвиждат. Вижданията са: за и против ГЕРБ, за и против Реформаторите, за и против БСП, за и против мажоритарната система, за и против Румен Радев, за и против Русия, САЩ, ЕС, НАТО, национализма, едни и други ценности и пр. разнообразие. Поради множество корпоративни интереси коментаторите са много. Достатъчно са, та позициите им още много да се разделят и вътре в посочените разделения. Едно, обаче, обединява цялата експертна общност, и то е липсата на проект за управление на България след двата мандата на Бойко Борисов. Почти всички сме съгласни, че настоящият политически модел не издържа вече на задачите, които страната и всяко политическо тяло имат. Но нов модел не се задава.

И най-малко от тези, които трябва да го предложат – лидерите. Те говорят за нови визии, политики, готовност за управление – и всичко това абстрактно и повтарящо се като кухи фрази. Лидерите не се виждат като управленци в държавата и не казват как ще се случи една тяхна идея на практика. Разбира се , ако има идея. Изборите наближат, програмите, преведени на конкретен този път език ги няма. Корнелия Нинова разбира, че са необходими 5, но 5 изпълними ангажимента на БСП към българското общество. Може и да са 10, но трябва да се каже как ще се случат на практика и какви ще са последиците – колко положителни и колко негативни процеси ще се движат по обективни или персонални причини.

Ясно е, че ГЕРБ пази статуквото на авторитарната власт на Борисов и сегашната държава като собствен корпоративен субект, който задава и изпълнява евроатлантически и обществени поръчки за бизнес. ГЕРБ на всяка цена ще настоява за мажоритарна система, за да запази мнозинството си с пари. Друг начин вече се счита, че в България не работи. Вече 10 години Борисов и Цветанов строят машината на клиентелата и пътя на парите към нея, обхванаха медии и бизнес, и тогава, точно на върха на властта си, от несериозност и социологическо високомерие загубиха президентските избори. И кълбото на властта се завъртя в друга, антигерберска посока. Изглежда, че мажоритарният вот ще се отложи, но опасността Слави Трифонов да обяви едни немажоритарни избори за нелегитимни е голяма и съвсем сериозна. Политиците имат сложната задача не просто да се споразумеят с Борисов, но и с неговото фактическо острие, което публично е по-силният сега – Слави и неговото шоу. И тази задача няма да се реши с рационални аргументи. Тя пак зависи от пари и умела игра с външните партньори на България. Включително Русия, която вече е задължителен партньор. Особено важно е възможното преформулиране на геостратегическите отношения на САЩ и Русия и България закъснява с реакциите си като вътрешни дискусии и позиции. В това отношение президентът Плевнелиев продължава да вреди, а външният министър Д.Митов да се прави на инфантилен стажант, който не разбира какво се случва. Разбира се с това се поставят динени кори на президента Радев, но и това е целта на едни „отговорни български институции“.

Десните в лицето на т.нар. реформатори едва ли ще се разберат какво да правят. Тези, които искат да правят политика, не само че не трябва вече да се наричат реформатори, но и трябва да научат кой е „бай“, кой е Борис Христов и колко ток произвежда „Козлодуй“. Това, както се сещате, са въпросите към Радан Кънев и Меглена Кунева, а другите ще се ориентират по тях.

Националистите в лицето на неясния Патриотичен фронт ще викат много, но какво и срещу кого – явно не са решили. От тях проект не може да се очаква, а дори да прегърнат идеята за напускането на ЕС, тя сега няма да им върши работа.

ДПС отново ще поеме реферската свирка и ще решава мача между двата отбора, наречени леви и десни, в хода на събитията. На този етап можем да кажем, че свирят внимателно и с един-два тъча в полза на левите.

Стигнахме до претендента за следващата власт, ако ГЕРБ не запази статуквото – БСП със или без партньори, просто БСП като лявото в България. На терена на една партия, която е във възход е най-интересно. Колкото и президентската власт да не била важна или Румен Радев да не бил ляв, то връзката между победата на Радев и БСП не може да бъде нито подменена, нито подценена. Въпросът е как ще продължи тази връзка, защото тя е разковничето за евентуалната промяна на политиката на България. Р.Радев има голям капацитет на управленец, създава екип с високи експертни качества, който в много отношения ще трябва да убеждава БСП в необходими действия. А БСП е трудна и ревнива партия. Тук са възможни неразбирателства и ще трябва пределно ясна и заедно с това зряла комуникация между БСП и Р.Радев, за да могат да работят заедно за България. По отделно по сигурно е да се провалят, защото враговете им само чакат обединяващи антинационални каузи.

Пътищата за развитие пред БСП могат да се резюмират по-общо като два:

1.Единият път пред БСП е да надгражда над стореното от Р.Радев и ръководството на партията по време на президентските избори. Това е сплотяването на нацията. Българските граждани като и други европейски избиратели крайно са се отчуждили от партиите и идеята за парламентарното представителство. Ние всички анализатори говорим, за да пълним ефирно време, но аз съм убедена, че гражданите в България искат преди всичко нация с общество (т.е.интегритет) и собствено лице (т.е.идентичност) и власт, която да ги гарантира. Българите не се отличават от европейците, които не приемат настоящия Европейски съюз, тръгнал против отделните национални държави и техните граждани, вместо да ги асоциира в единно политическо тяло. Десните в ЕС се наложиха със своя неолиберализъм, а левите едва сега вещаят тектонични (разместващи се пластовете) промени в целия ЕС.

Съюзът ще съществува и промени в него ще има и основното питане е как България ще участва в тях ? Ще влизаме ли в Шенген и кога? Ще се готвим ли за еврозоната и как ? Или ще бъдем граничната зона на ЕС със специфична роля на пазач без собствени средства ? Как да се променят споразуменията от Копенхаген с бежанците ? Това са част от първите въпроси, на който БСП трябва да отговори. Сергей Станишев може да помага и да дава конкретни идеи, освен решаването на младежката безработица. Той би могъл да презентира България и БСП много повече, отколкото досега, и да отиде по-вляво от немските си приятели социалдемократи, които не се очертават победители в предстоящите избори в Германия и значи има защо да е така.

България трябва да престане да говори за харчене на европейски пари – и в това се изложихме. Не е лесно, но е време да говорим за конкретни инвестиции на държави, за междудържавни предприятия и проекти, за начини за решаване на проблемите на БДЖ, мините и пр. проблеми съвместно с други държави. Разбира се, знаем, че много е откраднато и новото начало е свързано с почистване на старото. И е време да се каже къде какво е взето, обещано, пропиляно и пр., преди ГЕРБ да са се изнесли от властта и държавата. В противен случай приказките за промяна са вятър. И без страх от главния прокурор, защото той е „сговорчив“ човек и ще трябва да действа като юрист, а не като бойковист. Прокуратурата има много власт, съдиите са без нормално разследвани и обосновани обвинения. Съдебната система е и въпрос на законодателство. Ще трябват кураж и политици, които живеят с доходите си от заплати, които да наложат главният прокурор да си върши работата или да си подаде оставката.

Другите теми, по които БСП вече е време да се произнася, са как ще се държим и какво искаме и не искаме от НАТО. На тази база – какво искаме и не искаме от Русия и Турция. Външнополитическите проблеми трябва да са ясни на следващия управляващ, защото те ще бъдат решаващи за изправянето на България на крака. Кога и какви въпроси ще внесем на предстоящи заседания на органи на ЕС, НАТО и др. важни международни организации? Какво можем да постигнем и какви са рисковете? Това е необходимата управленска експертиза за бъдещото управление, това са стъпки за връщане на България на политическия терен на Европа и света. А тези позиции са по-сложни от двустранни или многостранни бизнес-преговори, защото в крайна сметка успехът на бизнеса зависи от политическите позиции на управляващите. За тези позиции работи огромната структура на МВнР. И ако няма решения, то е най-добре да се лишим от това ведомство, което сега не е наше, само се намира на наша територия и се изхранва от нас.

Международната гледна точка на БСП е част от предизборната кампания на Р.Радев. Партията има капацитет заедно с екипа на Румен Радев да изработи позиции и да води конструктивен диалог в много посоки. Това е голямата печалба от президентските избори и тя трябва бързо да се капитализира. Още по време на служебното правителство да се покаже нов стил на работа и да се поемат рискове, които едно партийно правителство след това да защити. Другото ще бъде пропилян шанс.

В крайна сметка решаващи за бъдещите резултати на БСП ще бъдат нейните взаимодействия, толерантност и политика заедно с новоизбрания президент Р.Радев. Той колкото и да иска няма да може да бъде кабинетен политик. Той ще работи в рамките на Конституцията, а тя дава много възможности за политика при наличието на партньор с обща кауза. И разбира се каузата този път е българската държава и нация, консолидацията на българското общество с общо бъдеще в един сложен свят с нови критерии за пространство и време.

Във вътрешен план - време е БСП да подложи на конкретна „прокурорска“ критика модела на ГЕРБ. Ако това не стане, победата на изборите ще бъде под въпрос. А ако се мисли за коалиция с ГЕРБ, то ясно е как БСП може да бъде подчинена и убита в такава коалиция. ГЕРБ не е политическо, а мафиотско тяло, и ако някой в БСП е обучен за мафиот, то той може и да се оправи в коалиция с ГЕРБ.

След тези два пункта по говоренето на партията, която аз очевидно подкрепям и критикувам , следва вече и разговорът с гражданите по конкретните политики, т.е. законопроекти за промени в здравеопазването –за отмяна на модела „Костов“ и последиците му, после за отмяната на т.нар. делегирани бюджети и феодализма в образованието, после за отмяната на политиката за унищожаване на БДЖ и влагане на средства в него, после за съдебното производство и законодателството, и пр., и пр. Но всичко това след като се знае какво е отношението на БСП към международните фактори и към ГЕРБ. Едва тогава има смисъл да се обсъжда балансиране на данъчната система, а не отмяна на плоския данък, което, за съжаление, сега е медийно и идеологически бита кауза. Нужни са баланси, като се започне от поставяне на необлагаем минимум и пр. С подкрепата на ПЕС, ако може и ЕС.

Това е на едро очертан един, според мен, разбира се, плодотворен път за спечелване на избори. Той не е лесен и изисква много подготовка. И става дума не просто за лява идеология. Ясно е, че има нужда от политики с ляво съдържание. Десният преход си отива като провален.

Днес дали едно действие ще бъде провъзгласено за ляво или дясно, това никого не интересува, защото никой не вярва. Не, че е минало времето на лявото и дясното, минало е времето на безсъдържателното и антиисторическо говорене за тях. Просто понятията „ляво“ и „дясно“ са загубили способността си да мобилизират хората, размити са от лъжи и неуместни употреби. Така че е време да се говори за конкретни планове и конкретни решения. Само етикетите вече не носят никаква полза. Иска се национална политика, в която всеки гражданин да види своя интерес, в своето населено място, в своя труд и здраве. Тежко е да възстановиш разпаднали се институции, но за това още повече са необходими идеи за България и лидери, които вярват в тях.

Другият, вторият път, по който може да се движи БСП към предсрочните избори, е така да се каже негативният, контрапродуктивният. Той е пътят на вътрешнопартийните битки, които са наречени „промяна“. Политиката на една партия се сменя, когато се сменят идеите на лидерите и естествено - кадрите около тях. Това е прието. Но не са приети мандатният принцип и стажът като основа на промени. Младите кадри по същество не променят идеите. Те биха носили такива, ако са представители на младежта, а в България има млади хора, но няма социална група „младеж“. На младите се внушава, че всеки е сам за себе си и, стига да е против старите, тогава е „прогресивен“ млад човек. Този път на генерационен конфликт, който в крайна сметка се оформя в БСП от предложенията за ограничен брой мандати и години, е антисоциален и негативен. Въобще не е работа на БСП да върви по такъв път. Всеки един от т.нар. „стари“ (защото в политиката стари и многомандатни депутати няма), има партийна история, има свои приноси и грешки, чрез които може да се каже на другите какво е добро и лошо за партията. Ясно е, че Корнелия Нинова иска да се освободи от бившето ръководство на БСП, иска да води своя политика с млади хора. Но какво предлагат младите като нови идеи ? Ако имат трябва да ги предложат в писмен или устен вид, за да търсят тяхното одобрение чрез дискусия и тогава да ги наложат. Защото вече партийната маса е настроена от т.н. млади да очаква нови политики и решения за конкретни действия. А такива за сега няма. И пак хора има – идеите за работа и борба за власт отсъстват.

А какво ще стане с настоящото ръководство, ако то е противопоставено на всички досегашни ръководства? Ако всеки депутат брои мандатите си и е готов да материализира наведнъж всичко от поста си? БСП не е застрахована от гербаджийски изпълнения.

Противоборството и играта на идеите са част от партийната работа, другото вече не е политика, а юридически хватки, служебна победа след непроведена битка, дори бягство от битка.

Колкото и да е силна Корнелия Нинова, колкото и да са инертни като цяло кадрите в БСП, обновлението трябва ясно да стъпи на идейна, но не и на мандатна основа. Този, мандатният ракурс от вижданията на ръководството на БСП за следващия конгрес, може би трябва да се снеме от дискусията, а не да се превръща в център на конгреса, както е тръгнало. В противен случай спасяването на самата Нинова сигурно няма да е възможно, когато тя след години стане плодоносен лидер за партията си. БСП все повече трябва да следва европейските тенденции на национално отговорна политика, на партия лидер в националната роля на България, която е член на сложни и жизненоважни международни структури. Да се приключи с провинциалното търсене на „началника“ от ЕС, от САЩ, Русия и пр. А политическият опит не е за подценяване. Доналд Тръмп се възползва от 94-годишния Кисинджър, за да открие нова страница в отношенията си с Китай. И не се е съмнявал, че Кисинджър е най-подходящият. Днес БСП трябва да може да ползва без предубеждение националният потенциал на България, той не е голям, но е достатъчен, ако целите на партията са наистина национални. А лидерът на БСП ще трябва да може да съчетава международно и национално както всяка добра домакиня – с въображение и любов към семейството, но не само нейното, а общонационалното.

В една предизборна битка партийният лидер на сериозна партия трябва да се интересува от министър-председателския пост и да се конкурира с всички бивши министър-председатели в държавата и настоящи държавници от другите държави в света. Не е време К.Нинова да се конкурира с предходните партийни председатели на БСП, това би трябвало да е минал етап. Иначе предварително се ограничава и предпоставя за себе си електорална загуба.

Това бяха съображенията само на един анализатор, който е спокоен да пише, не защото има демокрация, а защото вече почти не се чете. Благодаря на четящите.