/Поглед.инфо/ България като държава е разрушена., България като общество е в отчаяние и безизходица. Повечето медии предадоха обществото и застанаха на страната на властта – това затваря кръга на модела на латиноамериканския авторитаризъм, в който България съществува.

В това състояние, на въпроса дали една партия трябва да управлява, отговаря цялото общество - общественото мнение, гражданската съпротива и конституционната смяна на властта чрез избори. БСП е опонента на ГЕРБ, от който се очаква да търси отговорност за корупцията, за евросредствата, за съдебната система, свързана с властта, за негодно законодателство, за липса на здравеопазване, за огромната миграция на българи с висше образование. Задачите са непосилни, но неотменими. Необходими са и съюзници в лицето на честните хора от всички партии. Докато БСП не започне да отговаря на въпроса как ще се справи, никакви „Визии за България“ няма да имат значение.

Светлината в тунела на БСП се появява с осъзнаването на предизвикателствата пред партията. Лично аз видях зряла, честна и открита лява позиция в смелото изказване на един млад човек. Ана Пиринска смело очерта проблемите в БСП – петдесет души от Националния съвет на БСП искат нов стил на управление от сегашното ръководство. Не може да не се спазва Устава на партията и да се претендира за управление на държавата и спазване на законите и Конституцията. Спазването на задължителните правила е първото изискване за всеки лидер. БСП, по смелото признание на Ана Пиринска (каквото не би направил обигран политик от БСП!), не бива да предлага на българските граждани сегашния си председател Корнелия Нинова за министър-председател на България. Хората са свръхчувствителни към биографията на човека, който трябва да смени Бойко Борисов – човек с антибиография за държавна служба, издигнал се до министър-председател. Хората, които са готови на колаборация с ГЕРБ, трябва да се оттеглят в периферията на партията или ако търсят собственост и облаги – да напуснат. Иначе ще се наложи партията да ги отстрани, за да може да управлява.

Корнелия Нинова трябва да мисли за оттеглянето си от лидерския пост на БСП. Тези, които я издигнаха, я лишават от доверие и това са нормални партийни процеси. И не става дума само за действията по назначаването на нов главен редактор на в-к „Дума“. Стилът на налагане на текстове, без да са приети от Националния, поставя партията в нелепо положение. Такива текстове са „Визията за България“ и те са недостатъчно сериозни. Парламентарната група на БСП беше изпратена да разказва „Визията“ – неясно чия - по страната. Мястото на парламентарната група е в парламента. ГЕРБ е антиконституционна партия и трябва да бъде следена на всяка крачка в законодателството и решенията.

Ясно е, че пред БСП сериозно застава въпроса за излъчване на нов лидер преди да бъдат загубени поредните избори. Не е задължително всеки избран лидер да показва лидерски качества. Корнелия Нинова е смел говорител, но личните й качества я поставят повече в ролята на изпълнител, отколкото на водач. А политическата логика е такава, че лидерите се обграждат с екипи от хора с близки до собствените си качества. Така послушателството и липсата на идеи се мултиплицират в Изпълнителното бюро на БСП. В предизборния щаб, освен Ал.Симов и К.Добрев, няма силни говорители, няма познати водещи лица, които могат да печелят избори. Така изглежда отстрани.

Състоянието на българския политически живот днес показва остър завой към предсрочни избори. Страната не може да се управлява от правителството на Б. Борисов. Индикациите за това са няколко – бюджетът за 2019 г. предлага растеж на икономиката в рамките на инфлацията – около 3,5 %. За България това означава задълбочаващи се неравенства и жестока бедност, още по-слабо потребление и данъчен натиск чрез косвени данъци. Увеличените пера в бюджета са с явна предизборна цел - държавната администрация е не само нараснала, вместо обещаните съкращения – сега се вдигат заплатите на всички – на работещи и партийна клиентела, която паразитира като камък на шията на работещите. Бюджетът на Вл. Горанов залага излишъци, които Борисов да харчи безконтролно и антиконституционно. Опитът на опозицията да вкара Борисов в рамките на закона остават без последствия. Здравеопазването не просто е пазарно, болниците са търговски дружества, а самото здравно министерство се държи като дирекция на финансовото. Здравеопазването не е в криза – като система то е ликвидирано. Работят лекари и медицински сестри със собствената си съвест, останалите напускат България. Цените на лекарствата и системата им за раздаването докарва много хора до спонтанна вяра в бога или извънземните. Трансплантациите са неуредени и хората умират през очите ни.

Правителството си е осигурило подкрепата на работодателите. Те обвиняват работниците за ниската производителност на труда – т.е. за технологии и организация, които навсякъде са работа на собствениците. Профсъюзите са притиснати от компромати и тежка собственост от приватизацията, за да представляват някого. В частните предприятия профсъюзи няма, там има експлоатация и извращения, каквито никаква Истанбулска конвенция не може да си представи. Без профсъюзи трудова защита няма да има, а тези сегашните трябва да се сменят. Но хората предпочитат да отидат в държави с уредени отношения и тук остават беззащитните.

С всеки ден отговорността на БСП пред обществото нараства и никакви бюрократични и коридорни решения няма да помогнат. Ако вътрешната съпротива срещу ръководството не се осъзнае като алтернатива, ако тя не предложи лидер, ако БСП не се разграничи от бордовете на държавни и общински фирми и от трохите, които ГЕРБ раздава и на нейни членове – тогава българското общество дълго ще бъде обречено на авторитарно управление – независимо откъде се появява то – министър-председател, президент , ляво или дясно.