/Поглед.инфо/ Поводът за това интервю с доцента по политология Мария Пиргова на пръв поглед няма общо с пряката ѝ специалност и работата ѝ като университетски преподавател. Възмутена от формулировката на темата на кандидатстудентския изпит по литература в СУ „Св. Климент Охридски“ „Вяра и лъжа в поемата „Септември“ на Гео Милев“, тя написа гневен пост във фейсбук, в който коментира: „Единството на вяра и лъжа може да се роди само в болен мозък“. Това се оказа само отправната точка на един недотам дълъг, но много интересен разговор – за поезията, за смелостта да вярваш, за разпада на ценностите, за левите идеи и има ли място за тях в прагматизма на днешния свят тук и сега.

- „Гео Милев бе убит и през 2016 г. с темата за кандидат-студенти в СУ - "Вяра и лъжа в поемата "Септември" на Гео Милев". Единството на вяра и лъжа може да се роди само в болен мозък.“ Това е ваш кратък коментар във фейсбук по повод на кандидатстудентския изпит в СУ по литература.  Много хора коментираха с думи от типа на: „Какво още трябва да ни се случи за да прогледнем, Боже?“. Какво ви разгневи толкова, г-жо Пиргова? Говорите за болни мозъци…

- Малко е да се каже, че ме разгневи. Почувствах се за пореден път унизена като българка и университетски преподавател. Не знам кой и с какви съображения е формулирал така темата.

Не мога да си представя, че в поетическо творчество може да се търси лъжа. Това е кощунствено по отношение не само на Гео Милев, но и на всеки творец, който вижда света с очите на човешкия  дух.

Тази формулировка означава, че тези, които са я сътворили, нямат нищо общо с човешката култура – поезия, музика, философия. Или са се отрекли от величието на творчеството. И се пита в името на какво? Как е станало така, че в една върховна поема на гнева, поема за народа, поема, която пита "Що е Отечество"?

Гео Милев свързва величието и падението на един народ с цялата човешка история и митология, с разгромената вяра в Бога и я заменя с вярата в самия Човек. Не мога да повярвам все още, че някой е писал думата „лъжа“ в заглавието на тема, по която ще пишат млади хора. Това е убийство на духа на младите.

- Виждате симптом за разпад на ценности и усещане за история?

- Тези, които нямат човешки ценности и разбиране на човешка култура, отговарят сами за себе си. Но нямат право да налагат своето бездушие на младите. Те са слуги на „мамона“, но искат и младите, тези които ще творят – да бъдат слуги, т.е. да не творят. А да потребяват. Затова хората питат – докъде и как стигнахме?

Поемите трябва да се четат, публикуват, кой артист на голяма сцена скоро е изпълнил тази поема? Кого са чули младите по радиото и телевизиите да рецитира нашите големи поети ? В тях има дух, всемирна любов, гняв и тъга. В тях няма комерсиална голота.

- Навремето ни учеха, че Гео Милев е бил и ще си остане поет на социалистическия идеал. Докъде стигна този идеал тук и сега?

- Мисля, че Гео Милев далеч не е социалистически поет. Колкото Ботев е комунист. Големите поети стоят зад своя народ, не могат да се примирят с тези, които презират народа, мачкат го и го експлоатират, защото бил прост.

А народът е прост, защото в цялата история е ограбван и държан в нищета и без образование. Това е проблем и на днешния ден, защото когато един образован човек привиди лъжа в думите на Гео Милев, на Яворов или Ботев, той лъже младия народ и иска да подчини духа му, да го отдели от народа му. Но това не може да стане.

Гео Милев предрича съдбата си, но предрича и революцията. Той е срещу тези, които убиват докарания до скотски живот народ. А тези, които убиват собствения си народ, се наричат фашисти. И дебатът у нас за фашизма в България не е приключил, той пак започва. Не могат да се сравняват антифашистката борба в цяла Европа, Нюрнбергският процес срещу фашистите, Народният съд във всички европейски държави срещу фашизма с извращенията на Сталин и да се принизява делото на Георги Димитров. Това е огромна подмяна на историята, която вече стигна до поезията.

Колкото до съвременните идеали – те са за по-добър свят и идеалът за по-добър свят не е само социалистически, той е и либерален и дори консервативен, това са възгледи на различни хора, които по различен начин виждат света, стига да бъдат демократи и да бъдат честни по отношение на историята и света. А за това е необходимо знание, незнанието води до грубост, простотия и накрая фашизъм, който убива хора.

Това е страшното – фашизмът, който не признава други възгледи, първо ги нарича лъжа, после пали книгите и накрая убива с всички средства! Затова е и репортажът с примка на шията, писан от Юлиус Фучик и завършил „Хора, обичам ви, бдете!“. И това ли е лъжа ?

-  А дали пък е време да говорим за идеали, или живеем във времето на прагматизма и простотията. Извинявам се за последното, но като че ли тези две явления си пасват заедно не по-зле от единството между вяра и лъжа.

- Разбира се, че е време да говорим за идеали, за това, че хората са родени равни, а това не е социалистически, а либерален идеал. Точно този идеал искат да въплътят в живота социалистите. За да са равни хората, трябва да има справедливост, равенство пред закона и равенство, осигурено от заплатите на всеки, който се труди.

- Няма как да не ви върна към актуалната лява – ако може да се нарече така, политика в България в момента.  БСП стана сякаш по-напориста – поне в говоренето…

- БСП се натовари с огромната задача да опази лявото в един преход към див, нерегулиран пазар, към потребление и подмяна на духовните с материални ценности. Не знам дали успява.

Все още са живи поколенията, които построиха индустриална България, които направиха от селския много тежък труд заводски труд с 8-часов работен ден, за който днес много работници и селяни пак мечтаят.

Старите поколения носят лявото в БСП, а младите нямат идеалите за равенство и справедливост. Те смятат, че всеки сам, индивидуално живее и се справя с живота. На младите в училище се казва, че е важен пазарът, а не приятелството. Така се подменят ценностите и лявото трудно се бори за тях.

Много от кадрите в БСП тръгнаха по лесния път на собственото си обогатяване за сметка на експлоатацията на други хора. Това унищожава БСП и лявата идея. Лявото е трудна битка, то не обещава охолен и богат живот, а обещава равенство. За това трябва духовност, а не потребителски и слугински нагласи, които в нашето общество днес преобладават.

Разбира се, историята е сложен процес, не са виновни само хората, които се приспособяват. По-лесно е, особено когато потребителските ценности и бездуховност идват със силата на парите и оръжието. Тогава хората се подчиняват. А БСП трябва да обяснява  и да се съпротивлява и не само на вътрешните експлоататори, а и на външните. Затова политиката на БСП е сложна.

Важно е БСП заедно с демократичните сили да не допуснат нов фашизъм в България. А фашизмът лесно се ражда от популизма на ГЕРБ и техните слуги в лицето на АБВ, РБ и цяла плеяда от партийки консуматори.

- Корнелия Нинова ли е подходящият човек на подходящото място за БСП?

- Не знам дали Корнелия Нинова е подходящият лидер.  Това трябва да се докаже. Тя е длъжна да стане силният самостоятелен лидер, да не се води след Георги Първанов, Георги Гергов и други стари леви, които се колаборираха с властта и още искат да правят политика с ГЕРБ и с олигархията.

- Обаче около нея все пак са Кирил Добрев, Костадин Паскалев, Георги Гергов, Антон Кутев, Румен Овчаров – все хора, които в личното си битие едва ли могат да минат за леви.

- Ако Нинова бъде модерен ляв лидер и се опре на млади хора, ако се свърже с народа си, ако чете още и още поемата „Септември“, Ботев, Вапцаров, Константин Павлов и много други наши поети – тя ще принуди другите да я следват. Лидерът затова е лидер – да го следват. Да знае решенията. 

- А възможно ли е някакво съвместно бъдеще на БСП с АБВ?

- Бъдещето на БСП с АБВ може да бъде само катастрофално. И за съжаление новото ръководство на БСП започна с фалстарт, наложен и измислен от Георги Първанов.

Това е референдумът в партията, който да реши с кого да се коалира БСП на изборите. Това е заблудата, че хората решават. Как ще се направи допитване до всички членове на БСП, нали всички знаят, че технически не е възможно и това означава резултатите да са недействителни.

Защо БСП има лидер, а той не знае с кого да се коалира и с кого не? Идеята на Първанов е ясна – да се коалират БСП и АБВ, той да застане начело на коалицията, може и като лидер в сянка. Той обяви целта на АБВ като президент и силна президентска република. Силната президентска република значи унищожение на лявото. По-дясна от тази идея няма и тя е на тандема Първанов-Борисов. Да се използва за целта БСП е най-лошото, което може да се случи на една лява партия.

- Плахо пърха с криле една нова партия – „Българската пролет“, с лидер Велизар Енчев, който има своя авторитет вляво, но и вдясно, сред сериозните политици – също. Прогнозите ви за нея?

- Велизар Енчев е борец за леви и национални идеи. Но като партия „Българска пролет“ едва ли може да постигне значими резултати.

- Георги Кадиев ще учреди официално своята партия съвсем скоро. Партията му се казва „Нормална България“ – още едно „ляво“…

- Мнението ми за Георги Кадиев е като за множеството „отлюспени“ индивидуалисти, които опитват с пари да правят партия. Не смятам, че е сериозен проект.

- Ще бъде ли септември май някога?

- Не вярвам в светлото бъдеще, вярвам в борбата за него, за да е светло настоящето. Борбата за идеалите на равенството, на справедливостта и свободата е вечна, така че и идеите са вечни, за разлика от лъжата.  

Да обвиниш един от най-големите си поети в лъжа – това е дъно. Някои от нас са стигнали дъното на бездуховността и трябва да им помогнем да се върнат оттам.

Смея се, разбира се. Но вярвам в хората на духа и в хората на труда, който е първата и първостепенна духовна дейност на човечеството. 

Възмущението ми от случилото се на кандидатстудентския изпит е огромно и не може да се отмине, опасността е огромна.

Елена Дюлгерова

Гласове