/Поглед.инфо/ Думата ми е за втората днес по влияние в България партия – БСП.
Партийната политика в демократичното общество е програмна дългосрочно и краткосрочно - мандатна. Която и да е партия не може да си позволи статично положение на утвърждаване на постигнати резултати. Това означава провал. Партията е движение към реализация на интересите на избирателите си и на цялата нация. Българската нация не иска да остане без държава, без институции и без българска култура като цяло. Затова отговорността на БСП е огромна.
В БСП днес се развиват две тези – едната, на лявото ръководство на М.Миков, че не е от първостепенна важност кога БСП ще се върне на власт и втората – условно на крилото на кандидата за председател на партията Корнелия Нинова.
Въпросът за държавната власт и как ще се управлява държавата е най-важният партиен въпрос. Вътрешната борба за властта в една партия не случайно отразява битката с другите партии и съюзите с тях в името на реализацията на управлянски модел, който отразява желанията на партийните членове в огромното си мнозинство.
Това, което пиша, не е просто теория. Това са изводи от вековната вече борба за спправедливост и социализъм в Европа и света. Ситуацията на БСП преди нейния 49-конгрес не е оригинална. Тя съпътства социалистическото движение, пък и историята на буржоазните партии.
Въпросът е как трябва да се постъпи най-близо до правилното решение на партията с оглед нейното консолидиране и боеспособност, за да бъде тя готова за парламентарни избори, когато те се случат.
Ръководството на М.Миков измина сериозен път за по-малко от две години – обяви се решително за лява идеология и политика и каза НЕ на конюнктурни съюзи с десни като ГЕРБ и одеснели в правителството като АБВ. Отказът от поредна колаборация с десните или хайде, както казва Андрей Райчев –с центристите от ГЕРБ, е съществено завоевание за левия облик и бъдещата линия на БСП. М. Миков наложи лявата риторика, наложи леви решения на Парламентарната група и отказ от подкрепа на десни по същество, уж социални действия на министър Калфин. Разграничаването от партията на Георги Първанов и доказателството, че БСП е лявата партия, а тези, които искат да се слеят с АБВ, са дясното крило на БСП. Това крило постепенно, като Татяна Дончева и Георги Кадиев, ще покаже привързаността си към дясна коалиция и министерски постове. Борисов ще бъде доволен.
В последните дни преди конгреса крилото на г-жа Корнелия Нинова се принуди да се върне, по съвет на умни политолози, към лявата риторика. К.Нинова нарича себе си вече само социалист и не се заиграва със социал-демокрация. Това също е победа на лявото в БСП. Но К.Нинова продължава да настоява, че ще прави вътрешен референдум за или против съюз с АБВ, разбирай ГЕРБ. Този референдум означава само едно – опит за разцепление на БСП на ниски нива, по организации, използване на цялата местна власт на ГЕРБ за натиск върху членовете на БСП, които и без това търпят всякакви фашизоидни изсътпления на ГЕРБ. Именно такъв партиен референдум е най-прекия път към опит за разбиване на БСП отвътре. Това означава местни разграничения и скандали – кой с АБВ, кой с БСП, самопреследване с пари и без пари на самите партийни членове и организации. Това не отчита кандидатката за лидер г-жа Нинова. Нейните намерения може да са много искрено леви, но като резултат са унищожителни.
Ръководстовото на БСП, това, което ще формира 49 я– конгрес на партията, политически трябва да следва левия курс и с убеждение да се води от неговата логика. Тази логика е борбата за ляво управление в България, което БСП трябва да отвоюва на бъдещи избори.
Не може БСП да е съгласна, че Борисов и ГЕРБ унищожават България и да не се бори за събаряне на тази власт. ГЕРБ и партньорите им доказаха своята продажност на всички нива, правят публични кражби – на КТБ, на пенсионните фондове, на Здравната каса, на еврофондовете. Кражбата е видимата политика на правителството, на Софийска община. Навсякъде, където влизат еврофондове, корупцията в полза на ГЕРБ-АБВ-РФ-ПФ е пред очите на българските граждани. Всичко това се държи на страха от методите на Цветанов и Борисов. Всичко това БСП повече не може да остави само с парламентарна критика.
Лявата политика е трудна работа, защото тя мобилизира хората, тя не стои затворена на заседания и в разни доклади, тя излиза да се бори за права на труда, за заплащане, за условия на труд, за демокрация и свободни медии.
Всеки ляв човек е човек на действието и това е голямата разлика с консерваторите, които също искат ред, законност и държава, но искат някой да им ги даде отгоре, а левите партии завоюват реда и законността с битка за държавност, с битка за управление и честно отношение със своите последователи.
