Мрачни перспективи за Йемен

/Поглед.инфо/ Политическите събития в Йемен през последните два месеца привлякоха вниманието на световното обществено мнение.

Каква е историята на тази страна, към която интересът напоследък се засили? Йемен е изключително древна земя, един от центровете на предислямската арабска цивилизация, където са възникнали значими царства. В тях населението е било уседнало, търговско, с високо ниво на материална и духовна култура, което е изразено в латинското название на областта –Arabia Felix(Щастливата Арабия).

С възникването на исляма обаче центърът на арабската цивилизация се измества на север, към Мека и Сирия, Ирак, Египет и Средиземноморието. Йемен се оказва сравнително периферна зона. От 969 г. се формира зайдитски¹ имамат, в който ръководна роля играе имамът на Сана. Постепенно се формират два географско-политически центъра – Северен и Южен Йемен. След зенита на османското могъщество голяма част от страната е контролирана (сравнително слабо) от османците, докато южната част (най-вече заради пристанището Аден) се оказва част от Британската империя.

През 1904 г. йеменският имам оглавил мощно антиосманско въстание, продължило до Първата световна война. След нея, през 1918 г. Северен Йемен с център Сана получил независимост, като е установена Мутауаккилийската теократична монархия. Тя обаче през 1934 г. се оказва въвлечена във въоръжен конфликт с току-що формиралата се в съвременния си вид Саудитска Арабия.

През 1962 г. след смъртта на крал Ахмед за нов монарх бил провъзгласен принц Мухаммад ал-Бадр. Седмица по-късно монархът иимамът Яхия Бин Хамид ал-Дин са свалени от военен преврат. Зайдитите започват война срещу републиканското правителство. Те са подкрепяни от въоръжените сили на Саудитска Арабия и към онзи момент все още шахския и проамерикански Иран срещу основния съюзник на републиканските сили – елитните подразделения на египетската армия на президента Гамал Абдел Насър.

През 1967 г., след дълга борба с британците и много жертви, южняците извоюват своята независимост. Формирана е Народно-демократична република Йемен (НДРЙ), което създава връзки със социалистическия лагер и предприема курс на радикални реформи, уви, при липса на каквито и да било политически или икономически дадености, позволяващи реализацията им.

През 1990 г., в навечерието на разпадането на СССР и на Източния блок, осъзнавайки, че ще загуби своите спонсори и покровители, НДРЙ се сля със Севера в лицето на Йеменската арабска република. Въпреки това редица различия се запазиха и през 1994 г. се стигна до кратка гражданска война, след като части на бившата южнойеменска армия се вдигнаха на бунт срещу корумпираното управление на „кликата” на севернойеменския лидер Али Абдуллах Салех. От 1978 г., последният еднолично управляваше като президент Северен Йемен, а след 1990 г. – и като президент на обединената йеменска държава. Южняците са недоволни от това, че при назначаване на държавни длъжности предимство се дава на представители на Севера.

От десетилетия страната е в окаяно състояние. Половината от гражданите на Йемен са неграмотни. Една трета са безработни. Питейната вода е оскъдна, а населението нараства с един от най-бързите темпове в света, далеч изпреварвайки възможностите на правителството да осигури дори най-елементарните услуги. Половината страна е лишена от тоалетни.

Около 40 процента от 23-милионното население на Йемен живее с до два долара на ден, а една трета от хората гладуват хронично. По данни на УНИЦЕФ над 1 млн. деца под 5 години са хронично недохранени. Коло 60% от населението се нуждае от някаква форма на хуманитарна помощ.Страната е и втората в света по брой оръжия на глава от населението.

В Йемен племената се радват на по-голяма преданост, отколкото политическите партии или която и да било институция. „Хората им са верни и са въоръжени до такава степен, че държавата не може да поддържа монопол над насилието”, коментира Грегъри Джонсън от Принстънския университет. „Племената са опората на държавата. Ако отделните племена тръгнат в различни посоки, Йемен няма да може да функционира”, допълва той. Същевременно племената поддържат сложен баланс на силите помежду си.

След 2006 г. в южните йеменски провинции Абиан, Лахидж, Дали и Хадрамаут броят на демонстрациите на десетки хиляди държавни чиновници и уволнени военни, искащи повишаване на заплатите и пенсиите непрекъснато нарастваше.

В контекста и на глобалната финансова и икономическа криза, и във връзка с падането на цените на петрола, икономическите условия в страната рязко се влошиха през 2008. Президентът вече не можеше да използва любимия си метод – подкупването на опозиционните политици и групировки. Например, на 28 април 2009 г. бившият джихадистки лидер и муджахидин от Афганистан Тарик ал-Фадли, произхождащ от Южен Йемен, скъса 15-годишния си съюз с правителството на президента Салех и обяви, че се присъединява към широката опозиционна коалиция, известна като „Южното движение”. Това ускори трансформацията на почти замрялото „Южно социалистическо движение” в по-широка националистическа коалиция.

Известно е, че в близкото минало Салех не се свенеше да използва редица йеменски консервативни мюсюлмани-салафити и дори джихадисти, в битката с левите сили на бившата Йеменска социалистическа партия от Юга. Разбира се, в тези си действия Салех беше поддържан от Вашингтон и Рияд. Ислямистите имат и силни икономически позиции.

Към всички тези трудности се добавят и проблемите с присъствието на джихадисти от организацията „Ал-Каида на Арабския полуостров” (АКАП). Поради комбинация от фактори – слабост на централната власт, племенна разпокъсаност, труднодостъпен планински терен – крайните ислямисти успяха да организират важна своя база в тази арабска държава. Това принуди САЩ да се намесят активно. От декември 2009 г. насам специалните части и разузнавателните служби на САЩ, съвместно с армията и службите за сигурност на Йемен, често осъществяват тайни операции. Силно беше увеличен броят на ракетните и точковите удари, извършвани от безпилотни летателни апарати (дронове). Само за първата година от управлението на Обама бяха осъществени повече такива нападения, отколкото за трите последни години от мандата на Буш-младши. Един от най-шумните успехи беше ликвидирането по този начин на известния проповедник Ануар ал-Аулаки. Негативният ефект от тази кампания обаче бяха големият брой жертви, често пъти невинни цивилни, които радикализираха цели селища и кланове в търсене на отмъщение заради загиналите близки.

Явно е, че ударите не донесоха желания резултат, тъй като през 2011-2012 г. АКАП се опита да овладее територията на цяла провинция – Абиян, но беше надвита от армията.

Понастоящем най-важният играч са хусите и тяхното движение „Ансар Аллах“. Йеменските шиити днес са около 45% от населението на страната, въпреки правените опити за промяна на демографския баланс. Те са мнозинство в Северен Йемен, който граничи със Саудитска Арабия. Границата е дълга и не навсякъде уточнена. Освен това, от другата й страна живее и бездруго неспокойното саудитско шиитско население. В тази зона са съсредоточени и някои от най-големите саудитски петролни находища. Нефтените полета не предполагат за съществуването на политически граници и заради това има данни, че на територията на Йемен съществуват големи и все още неразработени запаси. Според някои оценки йеменските находища Масила и Шабуа притежават „запаси от световна класа”. В разработката им са ангажирани френската „Total” и няколко по-малки компании.

Хусите получиха това име заради своя водач Хусейн Бадр ал-Дин ал-Хуси, който започва въстание срещу централната власт от своя бастион провинция Саада през 2004 г. След като беше убит в края на същата година, той беше наследен като лидер на движението от Абдел Малик ал-Хути. След убийството му в края на 2009 г., щафетата пое друг роднина - Юсеф ал-Хути, който през 2010 г. подписа примирие с правителството в Сана.

Въпреки уверенията на саудитското военно ръководство от януари 2011 г., че окончателно е сложило край на войната с бунтуващите се шиити от Северен Йемен, местните милиции свалиха с преносим зенитно-ракетен комплекс „Стрела” самолет на саудитските ВВС и при атаки убиха около сто саудитски военнослужещи.

През 2011 г. те се възползваха от вакуума във властта в Йемен, създаден от „Арабската пролет” и разшириха влиянието си в провинциите Саада и Амран.

Появиха се твърдения, че хусите са създадени от Иран и че копират ливанската организация „Хизбула” в политическо, икономическо и социално отношение. Най-вероятно иранска подкрепа за тях съществува, но да се твърди, че движението е изцяло креатура на Техеран е несериозно, най-малко поради две причини – съществуват някои разлики между тях, катохусите са зайдити, а не шиити-джафарити (дванадесетници), каквото е мнозинството от населението в Иран и не бива да се пренебрегва тяхната собствена история и траектория като движение вече повече от едно десетилетие.

След продължителни и кървави протести по време на т. нар. „Арабска пролет”, в които хусите участваха активно, се стигна до оставката на президента Али Абдулла Салех. През февруари 2012 г. в страната се проведоха предсрочни избори, на които беше избран настоящият президент Абд Раббо Мансур ал-Хади.

Хусите участваха в конференцията за национален диалог през февруари 2014 г., на която беше предложено страната да се превърне във федерация на шест региона. От движението бяха против тази идея, защото смятаха, че това ще отслаби техните позиции. Компромис не беше постигнат и от септември миналата година те започнаха своята офанзива.

На 20 януари хусите взеха под свой контрол президентския дворец и други правителствени сгради в Сана. На 22 януари президентът Хади и министър-председателят подадоха отставки. Президентът се отказа от това си решение на 25 януари. Приблизително месец по-късно, на 21 февруари, той напусна Сана и се отправи в Аден, която обяви за временна столица на страната на 7 март. Вероятно като координиран ход САЩ, Саудитска Арабия, Кувей, Обединените арабски емирства и Катар преместиха своите посолства там.

На 23 март външният министър на президента Хади Рияд Ясин призова Саудитска Арабия и другите петролни монархии да се намесят, за да предотвратят хусите да поставят под контрол въздушното пространство на страната. На 25 март хусите влязоха в Аден, но президентът Хади вече беше отлетял първо за Саудитска Арабия, а после и за Египет за среща на върха на Лигата на арабските държави, където оправда започналата на следващия ден военна операция. Тази подкрепа за чужда военна интервенция допълнително намали легитимността му в страната.

За първи път в модерната арабска история коалиция от 10 сунитски държави напада арабска страна. Коалицията се състои от пет заливни държави (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар и Бахрейн), но без Оман, Египет, Мароко, Йордания и Судан, като и Пакистан обяви своята подкрепа.

Няма съмнение, че инициатор на нападението е Саудитска Арабия. Рияд е обезпокоен от възможноста за прехвърляне на нестабилността сред собственото му шиитско население, от преките заплахи за своята сигурност, идващи от Йемен, и не на последно място – иска да осуети триумф на хусите, който би се разглеждал като победа на Иран в регионалното им съперничество.

Операцията носеше името „Решителен щурм” и като нейни цели бяха обявени възстановяване властта на президента Хади и изхвърляне на хусите от овладените от тях територии.В офанзивата се включиха над 180 бойни самолета, повече от 100 от които – на Саудитска Арабия. Кралството има грандиозен военен бюджет (почти 65 млрд. долара за 2014 г. по данни на международната консултантска компанияIHS), но подготовката на пилотите невинаги е на ниво и често не се използва високоточно оръжие. Поради това и заради гъстотата на населението на градските райони, рязко скочи броят на убитите цивилни, включително и деца. В отговор шиитските опълченци предприеха системни нападения срещу южните саудитски провенции, на първо място Наджран. В началото на месеца само за 48 часа бяха убити и ранени повече от 25 саудитски войници.

Главният проблем и пред двете цели на операцията е, че те могат да бъдат постигнати само чрез сухопътна операция, обаче желаещи за наземна операция липсват. Освен това, коалицията не е стабилна и сплотена.

Участието на Мароко, Судан и Йордания е до голяма степен символично. Политическа поддържка оказва и Турция, като в замяна тя разчита на инвестиции от богатите петролни монархии.

След Саудитска Арабия, най-важен е Египет. Маршал Сиси получи политическа и финансова помощ от заливните държави на стойност 23 млрд. долара от свалянето на „Мюсюлмански братя” през юли 2013 г. досега. За египетското ръководство инвестиции от богатите нефтени монархии са добре дошли. Въпреки това, Кайро добре помни своя горчив опит от гражданската война в Йемен 1962-1970 г. В пика на своето участие египетският корпус там достига до 70 000 души, като дава 10 000 убити и още 16 000 ранени и пленени. Редица автори, сред които и акад. Евгений Примаков, пишат, че отсъствието на тези сили е допринесло за загубата от Израел във войната в 1967 г. Страната няма никакво намерение да затъва в скъпоструваща война на фона на сблъсъците с джихадисти в съседна Либия и проблемите със сигурността в Синай, породени отвъоръжените групи там.

Целите на Кайро са обезпечаване безопасността на Суецкия канал, която е тясно свързана с протока Баб ел-Мандеб. Годишните приходи от канала са около 5,5 млрд. долара. Както е известно, Египет планира изграждането на „Суец-2” с дължина 72 км. и разчита, че до 2023 г. сумарните приходи от двата канала в държавната хазна ще са на стойност 14 млрд. долара годишно.

Участието във военната операция вече донесе пряк резултат за страната на фараоните – Вашингтон вдигна ембаргото си и поднови военното сътрудничество и доставките на военна помощ, които бяха замразени преди две години.

С многобройна армия, която може да проведе сухопътната операция, разполага и Пакистан. Премиерът на страната Наваз Шариф е тясно свързан със саудитските финансови интереси, благодарение на Рияд смъртната му присъда през 2001 г. беше заменена с изгнание от страната. Кралството е трети по обем търговски партньор, а и оказва значителна безвъзмездна помощ (1,5 млрд долара през миналата година). Над 2 млн. граждани на ислямската република работят в страните от Персийския залив.

Руският експерт Игор Панкратенко посочва, че военният съюз между пустинното кралство и Пакистан е с дълбоки корени. Първата военна спогодба е от 1967 г., през 1969 г. Пакистан оказва подкрепа на саудтиците в сблъсъците им със войски на НДРЙ, а на следващата – по молба на Рияд в подкрепа на Йордания срещу палестинците по време на прочутия „Черен септември”. Сътрудничеството е укрепено и по време на джихада в Афганистан срещу Съветския съюз. От 1982 г. на саудитска земя се намират няколкостотин пакистански военни инструктори. На Саудитска Арабия невинаги достигат подготвени екипажи за закупените стотици танкове и самолети, като тя очаква, че пакистански военнослужещи могат да запълнят тази липса.

Поради всичко това Рияд настоява за активно включване на Исламабад в операцията, но премиерът Шариф постави въпроса на обсъждане в парламента, където въпросът не получи ясно решение, а междувременно от Рияд обявиха официалния край на операцията.

За изчаквателната пакистанска позиция допринесе и иранският натиск в обратна на саудитската посока, като на 9 април външният министър на Иран Мохамед Джавад Зариф посети страната и проведе консултации по Йемен със своя пакистански колега. Пекин, който е важен партньор на Исламабад в сблъсъка му с Индия, също е против евентуална йеменска авантюра.

Това са част от факторите, поради които Пакистан се ограничи до войнствени, но с нищо не обвързващи го декларации.

Най-важните съображения на пакистанските ръководители обаче са вътрешнополитически. Сблъсъците на армията с ислямистите в племенната зона и Северозападен Пакистан ескалират. Шиитите в Пакистан са около 30-40 млн. от 190-милионното население и често са обект на атаки. Евентуално участие на страната в подобна операция може да взриви крехкия баланс.

За да подслади горчивия хап, Пакистан заяви, че в случай на пряка заплаха за стабилността или териториалната цялост на Саудитска Арабия ще се намеси. Въпреки това, по въпроса за изпращането на войски в йеменската гражданска война страната остава на друго мнение. Мушахид Хусейн Саед, ръководител на комисията по външна политика в пакистанския парламент, открито заявява, че това би било безумие от най-голям порядък.

Официално кампанията приключи на 21 април, но ударите по въздуха продължиха и след това.

Редица политически играчи в Йемен желаят да се възползва от хаоса. На 20 март по време на следобедната молитва бяха извършени бомбени нападения над две джамии в Сана, при които загинаха най-малко 140 души и 350 бяха ранени. Отговорност пое местният клон на групировката „Ислямска държава”, като по този начин тя се опита да вземе преднина пред своите съперници-джихадисти от АКАП. Струва си да се отбележи, че и двете групировки се противопоставят както на хусите, така и на президента Хади, макар и по различни причини – на хусите заради това, че ги считат за сектанти, а на президента Хади заради сътрудничеството му със САЩ и заливните държави.

Едни от големите печеливши от войната и хаоса в Йемен ще бъдат именно крайните ислямисти. Те не разполагат с потенциала да овладеят властта, но могат допълнително да дестабилизират ситуацията.

От друга страна, бившият президент Али Абдулла Салех иска да се възползва от успехите на хусите, за да има по-силна позиция при евентуални преговори съссалафитската и поддържана от саудитците партия„Ислах” имогъщите племенни обединения Ахмар и Хашид.

Големите геополитически играчи също следят внимателно обстановката.

Йемен е една от стратегически важните държави в зоната на Арабския полуостров заради пролива Баб ел-Мандеб. Правителството на САЩ го включи в списъка на седемте най-значими пункта в глобалния морски петролен транзит. Баб ел-Мандеб е входът към Суецкия канал, контактна точка между Африканския рог и Близкия изток и връзка между Средиземно море и Индийския океан. През протока преминават около 3,3 млн. барела петрол дневно. Това представлява 25% от световния износ на нефт. Значителна част от саудитския петролен износ минава именно през него.

В своя статия още от 2011 г. известният американски анализатор Фредерик Уилям Ингдал описва Йемен и като важна брънка от битката за Евразия. Аденското пристанище в Южен Йемен е вратата към Азия (заради това Великобритания толкова дълго владее тази част от Йемен). Контролът над Аден и Малакския пролив ще даде възможност на САЩ при желание да спират кръвоносните съдове на китайската икономика – не само износа на китайски стоки, но и петролния износ за Китай от Източна и Западна Африка, който е жизненоважен за китайската икономика.

Инвазията обаче доведе и без това най-бедната арабска страна до хуманитарна катастрофа. На страната малко след началото на офанзивата от страна на коалицията беше наложена морска и въздушна блокада. От 28 март насам поне 7 танкера опитаха да акостират, като те се свързаха над 250 пъти с коалиционните сили. Въпреки това, тяхната позиция остана непроменена и на 7 май те заплашиха да обстрелят всеки съд, опитал се да доближи пристанищата. Поради тази причина снабдяването с гориво стана почти невъзможно, а населението остана без електричество и вода поради невъзможността на помпите да работят.

Коалиционните сили бомбардираха болници, което е военно престъпление. На 1 май генералният секретар на ООН Бан Ки-мун е призовал за спиране на бомбардировките на болници, тъй като 26 лечебни заведения в страната са били обстреляни.УНИЦЕФ, Офисът на координатора по хуманитарните въпроси към ООН, Световната здравна организация и Международния комитет на Червения кръст също изразиха своята силна загриженост и тревога от хуманитарната катастрофа в страната.

В свое интервю директорът на българския Център за близкоизточни изследвания д-р Мохд Абуаси изнесе данни, че Саудитска Арабия е бомбардирала последното функциониращо летище в столицата Сана, за да не може на него да кацнат ирански самолети, доставящи лекарства.

Бомбардировките и лишаването на хората от ток, вода и гориво, също са военно престъпление, тъй като по този начин се налага колективно наказание. Тези действия бяха единодушно осъдени от международната правозащитна общност. Трябва да се подчертае, че ембаргото, което беше наложено на Йемен от страните-интервенти, е без резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки това, темата не беше отразена достатъчно широко в медиите. По думите на д-р Абуаси това е така, защото „никой не иска да ядосва Саудитска Арабия и Катар, за да не загуби някоя инвестиция.“ Становището му беше потвърдено от факта, че Катар закупи френско въоръжение на стойност 7 млрд. долара, а сеочаква и Обединените арабски емирства да закупят между 24 - 36 модернизирани френски изтребители "Рафал" на стойност между 6 и 9 милиарда евро.

За съжаление, перспективите пред Йемен се очертават мрачни. В краткосрочен план липсва достатъчно мощна и международно легитимна сила, която да може да осигури стабилност и развитие на тази арабска държава.

Настоящият текст е допълнена и преработена версия на статията „Мрачни перспективи. Кой и защо се бие в Йемен“, публикувана в рубриката „Глобус“, в-к „Дума“, 4 май 2015 г.

1 Зайдитите са ранна шиитска секта, възникнала през 8 в. сл. Хр. и получила названието си по името на Зайд ибн Али, внук на Хусайн ибн Али