Като се изхожда от такова виждане, трябва да кажем, че несъмнено Великобритания е най-представителния пример на колониална метрополия. Тя достига невиждани в цялата история на човечеството размери, така че се превръща в „империято над която, слънцето никога не залязва“(The empire on which the sun never sets).

Всичко това създава необходимостта за колониализма да се говори и да се знае. За съжаление у нас тази част от световната история е почти неизвестна, което създава превратни представи в значителни кръгове на българския народ. В резултат имаме неразбиране за това как Западът е постигнал своето „благоденствие“ в миналото, пък и как го постига и днес.

1. Колониализъм, колониална експанзия и метрополии – ключови понятия и разбирания

Под „колониализъм“ се разбира действия, т.е. определена политика на дадена страна, т.нар. „метрополия“ по завладяване на друга страна и територия, наричана колония, с главна цел експлоатация, т.е. владение, използване и разпореждане с нейните природни, човешки и прочее ресурси, които да служат за развитието на метрополията.

Историята на Западния колониализъм и в частност на Британския колониализъм е една от най-трагичните страници в човешката история. Тази история се характеризира с целенасочено подчинение, съпроводени с най-жестоки репресии и системен, съзнателен грабеж на народите и страните станали обект на колониална експанзия. Като правило с много малки изключения, като това е Япония, колониализмът е система от действия, осъществявани от т.нар. Запад спрямо незападни цивилизации. Запад или Западна цивилизация в тесния смисъл на понятието се характеризира с няколко базови параметъра:

  • В географски план включва страните от Западна Европа и Северна Америка, като по-късно влизат и териториите на Австралия, и Нова Зеландия;

  • В религиозно-конфесионален план обединява народи придържащи се към такива течения в християнството като католицизъм и протестантизъм;

  • В етно-езиково отношение обхваща държави, в които доминират хора, произлизащи от германски и латински народи и съответно говорещи на езиците на тези народи – германски и романски езици;

  • От историческа гледна точка именно страните, съставляващи ядрото на Западната цивилизация осъществяват колониална политика. В известен смисъл може да се твърди, че Западът като ключов полюс на човешката цивилизация се оформя като такъв в резултат на колониалната експанзия, на основата на колониите и за сметка на ресурсите на многобройни народи извън Западната цивилизация.

Началото на колониализма се свързва с Великите географски открития, за които допринасят редица предпоставки:

  • Ключова икономическа причина за Великите географски открития безспорно е търсенето на нов път към Индия и Изтока. Османската империя след превземането на Константинопол и завладяването на Византия слага край на „Великия път на коприната“.

  • Друга важна икономическа причина е свързана с недостига на злато в Западна Европа, в рамките на която с развитието на градовете, както и разцъфтяването на занаятите в тях, започва да се разбива затвореното натурално стопанство и се дава тласък на създаването на пазарите и стоковото производство. Съответно се появява нужда от общ еквивалент, какъвто са ценните метали, най-вече злато, което в предишен период е отивало на Изток за закупуване на стоки от Китай и Индия. На фона на легендите за градовете от злато на Изток стремежът да се стигне дотам за да се намери злато е изключително силен.

Приема се, че началото на Великите географски открития е поставено от Енрике Мореплавателя - португалски принц и трети син на крал Жуау I и Филипа Ланкастър. Той покровителства и съдейства за финансирането на изследването на Африка. Изобретява първото съоръжение за спускане на шхуна на вода. Смята се, че изгражда Академия за мореплаватели на брега на Атлантическия океан.

Несъмнено ключовото Велико географско откритие е направено от Христофор Колумб. През 1492 год. в двора на испанското кралско семейство Фердинанд и Исабела се явява генуезския мореплавател Христофор Колумб (1451—1506). Колумб предлага свой, одобрен от Тосканели, проект да стигне до Индия, плувайки на запад през Атлантика. Преди това той предлага този план на португалския крал, а също така на английския и френския монарси, но получава отказ.Последствията от географското откритие на Америка може да класифицираме на две групи, според критерия характер на въздействието върху общественото развитие.

Последствия с непосредствено въздействие

1.„Революцията на цените“ – потокът от злато и сребро от Новия Свят води до срив на разменната стойност на парите и скок в цените на различните видове стоки – занаятчийски и селскостопански. Това нанася удар върху икономиките на Испания и Португалия.Точно обратното – „Революцията на цените“ допринася за развитието на икономиките на Англия и Холандия, които междувременно се превръщат в страни с развито стоково стопанство;

2.Скок в търговията – Търговските потоци от Америка създават океанска търговия, при което Западна Европа, особено Холандия и Англия стават важни кръстопътни точки между Америка и Изтока. Появяват се нови стоки – тютюн, кафе, какао, картофи, царевица и други. Създават се нови форми на търговия – стоковите борси. Антверпен става първото място, където се създава такава борса и скоро той се превръща в ключов търговски град на Западна Европа. Но след завземането на града от испанците такъв град става Амстердам;

3.Създаване на колониалната система – създаването на колониалната система и безпощадната експлоатация на коренното население на Америка води до срив н популацията като на места то бива окончателно унищожено, какъвто е случаят с Хаити.

Това от своя страна допринася за появата на роботърговията с Африка, като в тази област особено преуспяват англичаните.Но колониалната система за такива страни като Англия и Холандия стават важен фактор за развитие на капитализма.

Последствия с дългосрочно въздействие

1.Геополитически и геоикономически последствия – в резултат на океанската търговия Америка – Западна Европа - Изтока основното стопанско комуникационно пространство, каквото е Средиземно море, губи своето значение. Ключово такова пространство става Атлантическият океан;

2. Друго важно последствие с дългосрочно въздействие в резултат от откритието на Америка става развитието на капитализма в Западна Европа – тук става дума за това, че „революцията на цените“, скокът в търговията и развитието на колониалната система в своето многомерно и комплексно въздействие създава условия за разграждане на феодалните отношения и ускореното формиране на капитализма.

2. Британският колониализъм като класически пример на капиталистическа колониална експанзия

Британската колониална експанзия има значителни особености ако я сравняваме с по-ранните колониални експанзии на Испания и Португалия. За нейни предпоставки могат да се приемат англо-испанските противоречия довели до създаване през 1562 г. на каперството, т.е., на практика това е легализирано пиратство. Именно такъв един капер и авантюрист – Хъмфри Гилбърт се добира до остров Нюфаундленд в Северна Америка, който обявява за британски. Така 1583 година става началото на създаването на Британската империя.

Ключова особеност на британската колониална експанзия е това, че за разлика от испано-португалската колониална политика, която можем да наречем „феодална колониална експанзия“, при британската говорим за „капиталистическа колониална експанзия“. При което става дума за тясна връзка между колониализма и развитието на капитализма.Периодът XV-XVII в. в Европа и най-вече в Англия е време на преход от феодализъм към капитализъм. Време на т.нар. „първоначално натрупване и развитието на манифактурно капиталистическо производство“.

Следва да се има предвид, че все още в края на XV и началото на XVI в. феодализмът доминира в Европа. Но в резултат на „революцията в цените“ следствие от потока от злато и сребро, идващи от Новия свят, както вече за това стана дума цените на храни и ресурси от селското стопанство „скачат“.И ако дотогава английските лордове няма какво да заменят за да си купят от испанци и португалци стоки идващи от колониите им от Америка, тук се създават благоприятни условия за такава търговия. Става дума най-вече за търговия с овча вълна. Но има проблем, който лордовете тръгват жестоко да решават. Става дума за това, че като правило феодалната собственост е „двойна“. Т.е., има върховен собственик – феодала и подчинен собственик – селяните.

За да създадат пасища, на които да се отглеждат овчи стада е нужно да бъдат изгонени „подчинените собственици“ – селяните. И английските лордове нарушават неписания договор между тях и селяните. Започва процесът на огражданията – „enclosure“, „in closure“, т.е. насилствено изгонване на селяните от земята, която те са обработвали. Започва създаване на мястото на бившите полета на пасища, за отглеждане на овце. Вследствие на огражданията маса селяни остават без земя и без поминък, и даже без дом. Те са принудени да тръгнат към градовете, където една немалка част от тях поради липса на работа започват да се занимават с просия или разбойничество. По този повод Томас Мор, (англ. ез. Sir Thomas More) - английски юрист, философ, писател-хуманист, автор на «Утопия» и лорд-канцлер на Англия пише, че «Овцете изядоха хората».С цел да се бори срещу надигналата се масова вълна от скитници, просяци, но също така и престъпници като следствие на «огражданията» се приема т.нар. „Кърваво законодателство“, т.е. Закони срещу бездомниците и просяците, които династията на Тюдорите издава в Англия в края на XV-XVI в.

Тези закони въвеждат жестоки наказания за лицата, обвинени в скитничество и просия без разрешение на властите. Ако са задържани за първи път те са бичувани и им се слага клеймо. Ако това става за втори път са давани в робство за определен срок, а в случай на бягство - за цял живот. След третото задържане са екзекутирани.

Начало на "кървавите закони» е поставено още през 1495 г. от Хенрих VII. С особена жестокост се отличават законите от 1536 и 1547 г. Законът от 1576 г. предвижда организация на работни домове за бедняците и просяците. Парламентарният "Закон за наказанието на скитниците и постоянните просяци" през 1597 г. създава завършена формулировка, която действа до 1814 г. Подобни закони съществуват и в други страни, които тръгват по пътя на капиталистическото развитие през XVI-XVIII век – Холандия и Франция).

"Кървавите закони" не спират растежа на бедността. Но те постигат потискане на съпротивата на подложените на репресия хора, превръщат изгонените от земята си селяни в маса готова за труд при каквито и да било условия.

По този начин заедно с огражданията „кървавите закони“ постигат най-важната цел – създаване на армия от хора, готова да станат работници в бъдещите работилници. И такива се появяват. На мястото на предишните занаяти и гилдии от занаятчии се създават отначало т.нар. „разпръснати манифактури“, за да дойдат след това и „събраните манифактури“.

Последните представляват първите капиталистически предприятия, в които се въвежда операционно разделение и специализация на труда. Резултатът по свидетелството на Адам Смит, дадено в неговия фундаментален труд „Богатството на нациите“, е значително по-голяма производителност на един работещ по сравнение със занаятчийския тип труд.

Несъмнено ключово условие за развитие на капитализма е т.нар. „първоначално натрупване“, т.е. подготовката на основни условия за развитие на капиталистическия тип възпроизводство. Терминът капиталист означава собственик на капитал. Този термин се употребява значително по рано от средата на XVII век. Капиталист произлиза от думата „capital“ (капитал), който еволюира от Capitale, латинска дума идваща от caput, което означава "глава". Но терминът има отношение и към chattel или cattle - т.е. движими вещи в смисъла на движимо имущество (само много по-късно започва да се отнася само за живите животни).

„Capitale“ се появява през XII-XIII в. в смисъл на фондове, запаси от стоки, сума пари, или пари, носещи лихва. До 1283 г. терминът е бил използван в смисъл на капиталови активи на търговска фирма. Често е обозначавал понятия като богатство, пари, фондове, стоки, активи, собственост и т.н.

До ден днешен съществува дискусия за това къде първоначално и как възникват капиталистически отношения? Макс Вебер смята, че те са свързани с появата на протестантизма, т.е. възниква не по-рано от XVI век. Вернер Зомбарт отнася началото към Флоренция през XV век. А Оливър Кромуел Кокс в труда си “Foundation of Capitalism” изказва мнението, че той възниква във Венеция през XI век. Ключов научен труд, където се дава широка картина на капитализма като обществено-икономическо явление е „Капиталът“ на Карл Маркс. Той дава следната ключова характеристика на капитала – стойност, която при използване на наемен труд създава принадена стойност. Маркс изгражда общата формула на капитала: „Пари – Стока – Пари прим“.

С нея той изразява и доказва, че самонарастването на капитала става не в процеса на търговски обмен, а в процеса на производство за сметка на експлоатацията на наемен труд.В своя труд „Капиталът“ Маркс цитира Томас Джоузеф Данинг, който дава следната характеристика на капитала: «Капиталът избягва шума и ругатни и се отличава с боязлива натура. Това е вярно, но това не е цялата истина. Капиталът се страхува от липсата на печалба или твърде малка печалба, както природата се страхува от вакуум. Но след като има достатъчно печалба капитал става смел. „Осигурете му 10% и капиталът е съгласен за всякакво използване, при 20% той се активизира, при 50% е готов да строши главата си, при 100% потъпква всички човешки закони, а при 300% няма престъпление, което той не би посмял да извърши, дори при опасност от бесилка...»

Когато дискутираме въпроса за британската колониална експанзия е нужно да подчертаем, че една от ключовите предпоставки за същата стават англо-испанските противоречия. Те водят до създаване през 1562 г. на каперството, т.е., на практика това е легализирано пиратство. Именно такъв един капер и авантюрист – Хъмфри Гилбърт се добира до остров Нюфаундленд в Северна Америка, който обявява за британски. Така 1583 година става началото на създаването на Британската империя. На връщане в Англия той умира, а брат му Уолтър Рели продължава неговата дейност. На негово име е издаден патент за владение през 1584 година. Година по-късно Рели основава колонията Роанок на брега на днешна Северна Каролина. Недостигът на опит, както и, може би, мерките, предприети от испанците срещу англичаните, водят до провала на тази колония(вж. Nicholas Patrick Canny. The Origins of Empire. British Overseas Enterprise to the Close of the Seventeenth Century ed., Nicholas Canny vol I of the five volume Oxford History of the British Empire (Oxford University Press,2001. P. 63-64). Впоследствие, британците предприемат няколко опита да създадат временни колонии в Северна Америка, включително по крайбрежието на Тихия океан по време на обиколката на известния капер, пират и по-късно адмирал Френсис Дрейк. Но всички те още преди началото на XVII век са евакуирани или са изчезнали без следа.

По онова време англичаните особено преуспяват в започналата се търговия с роби, в която те играят „първа цигулка“. Именно те създават т.нар. „триъгълни схеми“, например, закупуване на патоки (т.е. слаба ракия) от Южна Америка – внос на същата в Англия за производство на уиски – износ на уискито в Африка и замяна срещу роби, след което внос на роби в Америка от Африка.

След поражението на "Непобедимата армада" през 1588 г. мощта на Испанската империя е сломена. Испания вече не представлява особена заплаха за англичаните. Фокусът на тяхните усилия се измества от нападения срещу чуждите колонии и кораби, най-вече испански, към създаването на собствени отвъдморски колонии. Началото на Британската империя се поставя в началото на XVII век с появата на малък английски град в Северна Америка и Западна Индия, както и с организирането на редица частни фирми за търговия с Азия, включително Британската Източноиндийска компания през 1600 г. От този момент до загубата на Тринадесет колонии по време на Американската война за независимост в края на ХVIII век се говори като за "Първата Британска империя".

Първото постоянно английское селище на американския континент е основано през 1607 г. в Джеймстаун. Управлява се от частната Вирджинска компания. Същата тази компания основава колония и на откритите през 1609 г.Бермудски острови, Масираната английска колонизация на Новия Свят започват пуританите, наричани бащите-пилигрими. Те се демонстрират като носители на строги морални норми. Като правило заминават за Америка заедно със своите семейства за да построят, както твърдят те, «Сияйният град на хълма», «Градината в пустинята».

Пуританите разбират християнизацията в пространствен смисъл като очистване на територията от «властта на дявола». Затова те не си поставят за цел да християнизират коренното население, нито пък развиват мисионерски институт, където мисионерите даже да се принасят в жертва в името на своето паство, както е при испанската колонизация на Южна и Централна Америка. Известно е, че при испанската колонизация особено внимание се обръща на християнизацията на местното население. При което с приемането на християнската вяра последното бива в известен смисъл, ако не социално-икономически, то поне в някаква степен в гражданско-правен смисъл, уравнено с испанците. Това впоследствие допринася за интензивно смесване на испанците с местното индианско население и даже с потомците на африканските роби, като по този начин се формира днешната амалга на латиноамериканските народи.При първите английски преселници всички, които не се придържат към протестанската вяра, са „сатанински чеда“ и подлежат на унищожение. Оттук произтича до голяма степен и трагичната съдба на индианското население на Северна Америка, както и не по-малко трагичната история на африканските преселенци там.

Наред със завладяването на Северна Америка започва процес и на овладяване на Африка. През 1672 г. започва да действа Кралската африканска компания, получила монополно право на търговия в с роби в колониите на английска Америка.Робството е основата на икономиката на «Първата империя». До отмяната на роботърговията през 1807 г. Британия е отговорна за превозването на 3,5 милиона африкански роби в Америка, т.е. 1/3 от всички роби транспортирани през Атлантика(Niall Campbell Ferguson. Empire: How Britain Made the Modern World. London: Allen Lane. ISBN 0-7139-9615-3, Р. 62).

Трябва да се каже, че се осъществява жестока конкуренция между новите колониални сили, практикуващи т.нар. „капиталистическа колонизация“ – с Холандия в Азия и с Франция – в глобален план. Между тях се разпалват войни, водещи се както в рамките на европейското морско или сухоземно пространство, така и на територията на колониите. Междувременно Войната за независимост на 13-те американски колонии в периода 1775-1783 г. води до поражение на британската армия, с което се слага край на Първата Британска империя.

В същото това време стартира и процеса на създаването на „Втората Британска имеперия“. В рамките на същата се появяват не само т.нар. „класически колонии“, намиращи се под една или друга форма на пряко управление на метрополията или на компании с британски произход. Появяват се т.нар. „преселнически колонии“, където поради малочисленото местно население, британските колонисти са мнозинството от жителите. Такива стават Канада, а също така Австралия и Нова Зеландия. В рамките на „Втората Британска имеперия“ диамантът на короната на империята става Индия.

Откриването от португалския мореплавател Вашку да Гама на нов морски път от Европа до Индия, дава възможност да се започне пряка индо-европейска търговия. Португалците създават търговски колонии в Гоа, Даман, Диу и Бомбай. След тях идват холандците, датчаните и англичаните, създали през 1619 г. търговски пункт в пристанищния град Сурат на западния бряг. Тогава пристигат и французите. Вътрешните конфликти между индийските царства активирани от европейските търговци постепенно позволяват на последните да установяват политическо влияние и да придобиват територия на индийска земя.

В началото на XVIII в. ислямската Моголска империя, управлявала Индия над 200 години, изпада в упадък. През 1617 г. Източноиндийската компания получава правото да търгува с Индия от моголския император Джахангир. Постепенно в резултат на нарастващото влияние на компанията моголският владетел Фарук Сияр през 1717 г. предоставя разрешение за безмитна търговия в Бенгалия. През 1744 г. между Франция и Великобритания избухва война в Европа, която се разпространява и в Индия. В тази борба между Франция и Великобритания последната взема връх.

В Битката при Плеси през 1757 година "армията" на Британската Източно-индийска компания, водена от Робърт Клайв побеждава. През същата година, Клайв е назначен от компанията за "управител" на Бенгалия.Източнoиндийската компания монополизира търговията в Бенгалия. Британците въвеждат специална система от данъци върху земята, наречена "трайно заселване", с който се установява неофеодална социална система. До началото на 1850 г. Британската Източноиндийската компания контролира по-голямата част на Индийския субконтинент, включително днешните Пакистан и Бангладеш.

Британците в тяхната колониална политика следват принципа разделяй и владей. Те използват разпокъсването на Индия и конфликтите между различните царства, както и между различните социални и религиозни групи.

В началото на XIX в. суровият памук и опиума от Индия стават основно перо в британски внос в Китай, въпреки факта, че опиумът е забранен за внос с имперски декрет.Но трафикът на опиум става възможен благодарение на съучастието на ориентираните към печалба местни търговци и корумпираната местна бюрокрация, която си затваря очите пред нарушенията.

От края на XVIII век капиталистическите страни от Запада, особено Великобритания, увеличават натиска върху Китай, като се стремят да го "открият" на всяка цена. Английските търговци започват да внасят опиум в Китай от Индия - т.нар. „триъгълна опиумна търговия“, а коприната и чая заминават за Англия, където се създава традицията на „следобедното чаепитие“ – “five o` clock”.

Вносът на опиум срещу износа на чай и коприна носи на английските, а по-късно и на американските търговци, които също се включват в търговията, големи печалби, но нанася големи щети на китайското общество. Във връзка с масовото наркотизиране на китайското население през 1839 г. англо-китайските отношения се влошават изключително много. Комисарят на Цинското правителство Лин Дзъсю принуждава английските търговци на опиум да предадат търговските си запаси, които след това са унищожени. Този акт на Цин става причина британското правителство през 1840 г. да започне т.нар. „Първа Опиумна война(1840-1842 г.).

Военната и икономическа изостаналост на Kитай води до поражение на страната. На 29-ти август 1842 подписа е подписан Договора от Нанкин, според който Китай е задължен да отвори пет пристанища за британските търговци, да предаде о. Сянган (Хонконг), на Великобритания, да заплати значително обезщетение, да установи преференциални митнически тарифи за британците и така нататък. По Допълнителния протокол от 1843 г. британското правителство получава още редица привилегии - право на екстериториалност, право на концесия, право на най-облагодетелствана нация.

През 1844 г. Китай е принуден да подпише договори със Съединените щати и Франция, на които също предоставя подобни привилегии. Поражението във войната с Великобритания и наложените договори бележат началото на превръщането на Цински Китай в полуколониална държава. Потокът от европейски и американски стоки се разраства бързо. Увеличава се броят на откритите пристанища.

Като резултат от първата опиумна война и неравноправните договори Китай става пазар за европейски и американски фабрични стоки и източник на суровини за промишлеността на капиталистическите страни. Стойността на промишлените стоки, внесени само от Англия се увеличава с 969.3 хил. фунта стерлинги през 1842, а през 1845 – до 2394.8 хил. фунта стерлинги. В същото време рязко се увеличава количеството на изнасяните от Китай суровини като коприна и чай. Така Цински Китай се превръща в полуколония на Запада, а най-вече на Великобритания.

Вместо заключение - Основни насоки и обекти на британската колониална политика в периода на първоначално натрупване

За британската колониална политика в периода на първоначално натрупване, която датираме от края на XV до втората половина на XVIII в., е характерно желанието да се създаде монопол в търговията със завладените територии, грабежите на цели държави и използването, и насаждане на хищни феодални и робовладелски форми на експлоатация на местното население. Тази политика изиграва огромна роля в процеса на първоначално натрупване. Тя води до концентрацията на значителни капитали в големите градове на Англия, идващи от обира на колониите и търговията с роби. Тази търговия особено се развива от втората половина на XVII век и служи като един от каналите за превръщането на Англия в най-развитата страна по това време.

Съответно в колониите тази политика причинява унищожаването на производителните сили, забавя икономическото и политическо развитие на народите и страните, станали жертва на колониалната експанзия. Военните методи за конфискация играят основна роля в експлоатацията на колониите през този период. Ясен пример за използването на такива методи е политиката на Британската Източноиндийска компания в завоюваната Бенгалия през 1757 г. Последствията от тази политика са гладът от 1769-1773 г., чиито жертви са 10 милиона бенгалци.

В допълнение към грабежа се използват методи за данъчно облагане на местното население, а също така експлоатацията на колониите посредством търговията на основата на неравнопоставен обмен. Колониите са тясно привързани икономически към метрополията. Те се превръщат в техни аграрни и суровинни придатъци чрез развитие на монокултурно земеделие. Освен това те стават пазари на стоките на английската манифактурна промишленост. Този износ, например, започва разрушаване на занаятчийската памукотекстилна промишленост на Индия, който процес след това е завършен по време на индустриализацията на Англия. Това от своя страна води до смъртта на милиони индийски тъкачи и тяхните семейства.

Необходимо е да се отбележи, че британската колониална администрация като правило се стреми да запази и даже да усили съществуването на архаични социални отношения – феодални и даже робовладелски. Тя активно използва феодалната и племенна аристокрация в потиснатите страни в своята колониална политика, превръщайки тези превърнати в компрадори социални слоеве в своя социална база.

От колониите се изнасят огромни богатства. Използването им ускорява социално-икономическото развитие в Англия в частност и Великобритания като цяло. От друга страна това води до разрухата и обедняването на местното население, до унищожаване на различните форми на занаятчийско и аграрно производство, възникнали и съществуващи преди пристигането на колонизаторите. Нередки са случаите на физическо унищожение и гибел от глад, и болести на значителни маси от хора от населението на колониите. Като цяло колониализмът остава като една от най-трагичните страници в историята на човечеството.

Използвани източници

1. Бродел, Фернан. Граматика на цивилизациите. София, „Изток-Запад“, 2014;

2.Canny, Nicholas. The Origins of Empire. British Overseas Enterprise to the Close of the Seventeenth Century ed., Nicholas Canny vol I of the five volume Oxford History of the British Empire (Oxford University Press,2001;

3. Ferguson, Nial. Empire: How Britain Made the Modern World. London: Allen Lane. ISBN 0-7139-9615-3;

4.Abernethy, David. The Dynamics of Global Dominance, European Overseas Empires 1415–1980. Yale University Press. 2000. ISBN 0-300-09314-4;

5. Hinks, Peter. Encyclopedia of antislavery and abolition. Greenwood Publishing Group.2007. ISBN 978-0-313-33143-5.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели