/Поглед.инфо/ Усилващите се позиции на Китай в ключови области на стопанско, научно-техническо и прочее развитие, както и в основни региони на света демонстрират все по-важното място и роля, която играе Китайската народна република в съвременната глобална динамика. Всичко това засилва интереса към геополитиката на КНР. Последната следва да се разглежда като концентриран израз на системата от действия и взаимодействия в сферата на международните отношения на конкретно държавно-политическо образувание, обусловена от синтеза на природа и общество(/1/Така например съвременният руски геополитически теоретик Александър Дугин определя геополитиката като „система от науки“, основана на тезата за пространството и „географския релеф като съдба“, вж. Дугин, А. Основы геополитики, Москва, Арктогея, 2000, Введение, с.3).

1. Ключови характеристики на синтеза „природа – общество“ на „Поднебесната“

Географското положение на Китай, потенциалът на неговото пространство, динамиката на развитието и предизвикателствата, с които се среща, са ключовите фактори, формиращи геополитиката на тази държава. Китай не просто е една от най-древните цивилизационни огнища на човечеството. „Поднебесната“ е тази от древните цивилизации, която е с най-продължителна в историята непрекъсната държавно-политическа традиция.

Формирането на китайската цивилизация започва в поречието на реките Хуанхъ и Яндзъ. Днешната провинция Хънан се смята за родно място на първите протодържавни образувания - културите Ърлитоу(1900–1500 г. пр.н.е.) и Ърлиган

(1500-1300 г. пр.н.е.). Тази провинция заедно със съседните провинции Шанси, Шънси, Хъбей, Анхуей и Хъбей покриват по-голяма част от плодородната Севернокитайска низина, където съществуват изключително благопрятни условия за земеделие, а оттук и възможности за ускорено демографско развитие.

Ако погледнем природно-географската карта на Китай ще забележим, че пространството, където се раждат и развиват първите китайски държави представлява своебразен „сухоземен остров“. Това, че именно „сухоземен остров“ е ядрото на Китайската цивилизация определя и нейния телурократичен характер(/2/Телурокра́тия //лат. ез.tellūris, от tellūs «суша, земя, страна» + старогръцки ез.- κράτος «власт»; «сухопътно могущество»// представлява тип цивилизации или държавно устройство, което е свързано с усвояване на материкови пространства и стремеж към сухопътни региони). Този „сухоземен остров“ се характеризира с благопрятен климат, наличие на плодородна земя и достатъчно вода, носена от Жълтата река (Хуанхъ ).Тази река може да се нарече с пълно право „майка на китайския народ“.Река Хуанхъ заема първо място сред великите реки, носещи земна пръст. Ежегодно Жълтата река изнася в Жълто море около 1.3 милиарда тона пясък, пръст и тиня.

На Изток този „сухоземен остров“ се опира в Жълто море и Източнокитайско море. На запад границата на „острова“ е високопланинското Тибетско плато. На север има степни зони, които особено в зимния сезон, се характеризират с доста суров климат, Значително по-благопрятни са пространствата на юг – към поречието на Яндзъ и още „по-надолу“ в южна посока. Високата демографска динамика, създадена от благопрятните условия в Севернокитайската низина тласка разселението на юг.

2. Основни геополитически императиви, фактори на геополитическа устойчивост и геополитически феномени на Китай през призмата на историята

Още в най-древни времена възникват геополитическите императиви на Китайската цивилизация(/3/ Във връзка с геополитическите императиви на Китай вж. Baker Rodger. Revisiting the Geopolitics of China, Geopolitical Weekly, 15.03.2016). Като първи такъв императив ще посочим „Поддържането на единство на вътрешните пространства на Китайската цивилизация“. Хилядолетната история на Китай учи, че когато липсва такова вътрешно единство може да се загуби напълно или частично държавно-политическата независимост. Подобен императив доказва своето действие в случая с политическата слабост на империя Сун. В резултат на тази слабост „Поднебесната“ не успява да спре нашествието на монголските феодали в Китай, което започва още в началото на XIII в. и завършва със завоюването на цялата страна през 1279 г. и пълното унищожение на империя Сун.

Още веднъж този императив се проявява в края на управлението на династията Мин. През 20-30-те години на XVII в. започва серия от селски въстания, които прерастват в Селска война, ръководена от Ли Дзъчън, Джан Сиенджун и други. Империята Мин е унищожена през април 1644 година, когато бунтовническият водач Ли Дзъчън завзема столицата Пекин и установява собствена и продължила недълго своето съществуване династия Шун. В хода на бунтовете част от китайските феодали сключват споразумение с манджурските феодали и отварят границите за техните войски с цел да получат тяхната подкрепа за потушаването на бунтовете. Но това улеснява завоюването на Китай от манджурите и идването на власт на манджурската династия Цин(1644-1911 г.).

Третият път императивът демонстрира своето действие, когато Цински Китай изпада в криза, изразяваща се в рязък подем на анти-манджурските въстания и бунтове. Военната и икономическа изостаналост на Цинската империя води до поражение на страната в т.нар. Опиумни войни(/4/ Първа//1840-1842 г.// и Втора //1850 – 1856 г.// Опиумни войни ) и изпадането ѝ в полуколониална зависимост от Запада.

Вторият императив на геополитиката на Китай може да бъде формулиран като „Контрол върху буферните региони, включително морското крайбрежие“. Може да се каже, че разбирането на този императив води до изграждането на „Великата Китайска стена“ като опит именно за такъв контрол и защита на „Ядреното пространство“ на Китайската цивилизация.

Нарушаването на този императив във времето на Цинската династия води до редица поражения за Китай – Първата и Втората опиумни войни. Нещата се повтарят и във връзка с Първата и Втората японо-китайски войни. Загубата на контрол върху крайбрежните райони, позволява на силите на Морето – таласокрацията да атакува и да установи своята доминация върху Китай.

От друга страна, когато говорим за факторите на силата на Китайската цивилизация трябва да кажем, че въпреки т.нар. „проклятие на цикличността“(/5/ В историята на хилядолетната Китайска цивилизация съществува определена цикличност. Тя се изразява в това, че когато дадена държавно-политическа сила дойде на власт първоначално за определен период тя „тласка“ развитието на страната. Но след време „обраства“ с корупция, възникват множество проблемни зони. Властта предизвиква недоволство, бунтове и се стига до нейната смяна. Сменилите я първоначално също действат в позитивна посока, докато се повтори предходната ситуация.. И така цикъл след цикъл). В продължение на хилядолетия „Поднебесната“ въпреки чуждите нашествия и господства демонстрира своята изключителна цивилизационна устойчивост. Като ключови взаимовъздействащи си фактори на същата следва да се посочат:

  • Традиционната ценностна и идейно-духовна система, създаваща високо равнище на цивилизационно сцепление;

  • Значителна демографска виталност;

  • Специфичен държавно-бюрократически комплекс.

В исторически план трябва да кажем, че Китай демонстрира два диаметрално противоположни геополитически феномена. Първият от тях е феномена на „Великата Китайска стена“. Тя е символ на стремежа да се запазят границите на държавата и цивилизацията, да се защитят китайските традиции и манталитет от външни влияния и въздействия.

Вторият феномен е този на „Великия път на коприната“ като най-мащабен пример на световна комуникация в Древността и Средновековието от една страна, и като демонстрация на селективна отвореност на Китайската цивилизация, от друга.

3. Съвременият прочит на геополитиката на КНР

След като в началото на 90-те години след разпада на СССР бе сложен край на двуполюсната геополитическа система „победителят в „Студената война“, както обявиха себе си САЩ, заяви чрез Френсис Фукуяма за „края на историята“, т.е. за американската глобална доминация в обозримото бъдеще. Това обозримо бъдеще бе определено като „ХХI век – векът на САЩ“.

Казано с други думи стартира създаването на еднополярен свят ръководен от единствената останала свръхдържава – САЩ, при което само последната има правото и „задължението” на използване на военна сила, както и други форми на натиск и намеса – дипломатически, информационни и т.н. Безспорно САЩ се опираха и опират и на определени многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония в зоната на Тихия океан, чрез които да диверсифицират тежестта на носените финансови, човешки и прочее разходи за поддръжката на еднополярния свят.

Трябва да кажем, че в Китай подобно на СССР и социалистическите страни от Източна Европа от средата на 70-те години на ХХ век започнаха да се проявяват признаците на структурна криза. Но Китайската комунистическа партия, за разлика от КПСС, възглавена от Горбачов, вместо „смяна на системата” избра друг път. Тръгва се по пътя на реформи, при които се „глътва капитализъм”, но се запазва икономическото и политическото ядро на социалистическото развитие. Създава се своеобразен синтез на държавно регулиране и стимулиране от една страна, и пазарни взаимодействия от друга. За текущия момент този синтез в конкретната му китайска форма и при дадените международни условия се оказа мощен механизъм за техно-икономическа динамика.

Междувременно създаденият на Запад нов модел на капиталистическо функциониране, т.нар. „неолиберален капитализъм“, водейки се от доведения от този модел до екстремни равнища капиталистически стремеж за максимизация на печалбата, съдейства за трансфера на производството на редица стоки от Щатите в страните от Югоизточна и Източна Азия, а най-вече в Китай.Това прехвърляне на производство зад океана създаде ситуацията, когато Щатите се деиндустриализираха, а КНР се превърна в световна работилница.

„Глобалната криза“ от 2008 година като израз на системно-структурна криза на неолиберализма, представян най-вече от САЩ, стана пусков механизъм за две явления:

  • Превръщането на КНР от есента на 2014 година в най-значимата геокономическа сила;

  • Възвръщането на геополитическата субектност на Русия, която също започна от 2014 година;

Всичко това стартира процес на начеващи дълбоки геополитически промени. Измеренията на тези геополитически променни и предизвикателства следва да се разгледат през призмата на три ключови геополитически «контура», а именно:

(1) Глобалното противостоене «Запад – Изток»;

(2) Взаимоотношенията «Север-Юг»;

(3) Сформиралият се от началото на второто десетилетие на ХХI век световен геополитически триъгълник САЩ - Китай – Русия.

В рамките на тези три контура основните геостратегически цели на Китай могат да бъдат определени като

1. Формирането на многополюсен свят;

2. Укрепването на вътрешното единство на Китай, включително обединение с

Тайван;

3. Контрол върху буферните региони;

4. Осигуряване на основни източници и пътища на ресурсни и стокови потоци.

По отношение на първата от геостратегическите цели на КНР съществува определено съвпадение с целта на друга страна на геополитическия триъгълник – Руската федерация.КНР и РФ в своите взаимодействия се движат от стратегически диалог към стратегическо сътрудничество.

Днес в условията на натиск на Запада – САЩ и ЕС по отношение най-вече на РФ, но също и на КНР, стратегическото сътрудничество прераства в стратегическо партньорство. Но тази динамика е на фона на това, че всяка една от горните две страни се плъзга във взаимоотношенията си със САЩ от стратегически диалог към стратегическо противостоене. Последното е близко до това да се превърне в стратегическо противопоставяне и „Не дай Боже!“ в стратегически конфликт.

В дадения момент се е формирала, казано с езика на шахмата, „патова ситуация“ – т.е. нито САЩ са способни да възвърнат отново еднополярния свят, но засега „блокът РФ-КНР“ все още не е създал достатъчно потенциал за да наложи многополярността в глобален план. В известен смисъл времето работи в полза на многополярността, но в сферата на геополитиката няма необратими, окончателни процеси.

Вместо заключение

Вместо заключение ще добавим следното. Когато говорим за геополитиката на КНР не може да не споменем, че в днешните условия на задълбочаваща се турбулентност и хаос в глобален план въпросът за създаване на опорни точки за устойчиво развитие става ключов въпрос за цялото човечество. И тук китайският геополитически и геоикономически проект „Един пояс – един път“ придобива характера на геостратегическа революция в различни измерения.

От една страна проектът "Един пояс - един път" обещава да създаде система от взаимноизгодни отношения, активен социално-икономически, технически и културен живот. Казано с други думи това е геостратегия на устойчивото, взаимоизгодно развитие. Тя определено е в противотежест на поддържаната от силите на таласокрацията „геостратегия на хаоса“.

От друга страна проектът, при който доминиращите сили стават тези на телурокрацията - Китай, Русия, Иран променя геополитическото и геоикономическото равновесие в света. Именно затова може да се твърди, че реализирането на този проект в съюз с „Евразийския проект“ означава геостратегическа революция.

Използвани източници

Дугин 2000: Дугин, А. Основы геополитики, Москва, Арктогея, 2000

Стефанов, Колева 2015: Стефанов Н., Колева А. Китай – социално-икономическо развитие от древността до наши дни. С. 2015.

Стефанов 2016: Стефанов Н. Глобалният геополитически триъгълник „САЩ-РФ-КНР“ - Сп. „Сигурност“, март 2016.

Baker 2016: Baker Rodger. Revisiting the Geopolitics of China - Geopolitical Weekly, March 15, 2016.