/Поглед.инфо/ През последните десетилетия ставаме свидетели на превръщането на Индия в глобален икономически гигант. Да, тя до ден днешен остава страна, където 70% живеят на село. А в селското стопанство на страната все още има големи контрасти – големите и нередко най-съвременни плантации са в непосредствена близост до стопанствата на дребни селяни, обработващи земята, така както са правили техните предци преди стотици години. Много са селяните, които имат малко или въобще нямат никаква земя. В повечето села няма електричество. По равнище на доход на човек от населението със своите 7 200 $ тя заема едва 157 място в света.

Обаче Индия е на второ място на Земята по броя на живеещите в страната-субконтинент хора – 1, 280 милиарда. Това формира съвкупна стопанска мощ от най-значителна величина. През 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Индия изчислен по паритет на покупателната способност е 9, 459 трилиона $, с което заема 3-то място в света след КНР и САЩ. Едновременно с това години наред страната демонстрира високи темпове на икономически растеж: 2015 г. - 8.2%, 2016 г. - 7.1%, 2017 г. - 6.7%. (данните са по https://www.cia.gov/ library/ publications/the-world-factbook /geos/in.html).

Трябва да кажем, че въпреки горепосочените контрасти Индия демонстрира различни икономически постижения. Те са резултат на много фактори и процеси. От една страна в резултат на внедрения по целия свят глобалистичен неолиберален модел Индия стана бенецифиент на значителни преки чужди инвестиции(ПЧИ). Те особено се увеличават след „Глобалната криза – 2007-2008 г.“. Тогава чужди капитали, „изплашени“ от спада в икономиките на САЩ, Европа, Япония, Русия и т.н. търсят максимизация на печалбата чрез ускоряване на износа на производство в страни с ниска цена на работната ръка.Така, ако през 2006 г. ПЧИ в Индия са само 7.269 млрд $, през 2007 г. са вече 25.228 млрд $, а през 2008 г. са 43.406 млрд $. Въпреки че след това има лек спад през 2015 г. се достига рекорд - ПЧИ в размер на 44.459 млрд $ (данните са по https://data.worldbank.org/indicator/BX.KLT.DINV.CD.WD?locations=IN).

Едновременно с това е нужно да се подчертае, че днес изключително сериозна роля в развитието на икономиката на Индия играе най-крупният индийски капитал. През последните десетилетия се наблюдава процес на транснационализацията на гореспоменатия капитал. Т.е. той също става източник на износ на капитали. Сред олигополистичните индийски групи ще споменем най-големите такива, като Тата, оперираща в седем отрасъла, Reliance Industries Limited - RIL (произнася се Рилайънс индастрис лимитед) – най-голямия индийски холдинг, както и групата „Адития Бирла“ (Aditya Birla Group) - мултинационален конгломерат.

Но до голяма степен достиженията на „Азиатския слон“, както понякога наричат тази страна, се постигат на основата на алтернативен модел на развитие. Същият може да се опише като „растеж, дължащ се на вътрешни ресурси и вътрешен пазар“. Или по-скоро като такъв, който комбинира "голямата" и "малката" икономики. Т.е. създаден е специфичен модел на „смесена икономика“, основана на две направления.

Алтернативният икономически модел на съвременна Индия

Като цяло за стопанския живот на Индия са характерни две основни направления. Първото направление е "външен растеж", базиран на развитието на най-едри, големи и средни предприятия в услугите, промишлеността и агро-индустрията, осигуряващи брутните икономически показатели в редица отрасли. Но съществува и второ направление - "вътрешен растеж". Същият се реализира чрез създаването на голям брой малкомащабно производство. То включва голям брой бедни хора в стопанското възпроизводство. В резултат на което не просто се създава заетост, но се формира и разширяване на вътрешния пазар. Тази област включва малки селски ферми, занаятчии, дребни търговци, малки производства, услуги, кредитни съюзи, кооперации и т.н. В тази т.нар. „малка икономика“ са включени стотици милиони хора, много от които се борят за оцеляване по трудов начин. И като така те участват в оформянето на икономическия потенциал на страната.

Това второ направление - „малката икономика“ – SmallScaleIndustries/SSI/ играе значителна, голяма роля в стопанския живот на страната-субконтинент. Теодор Шанин /Teodor Shanin – британски социолог, водещ световен изследовател на селото и „селската икономика“, организатор и пръв ректор на Московската висша школа за социални и икономически науки (МВШСЭН), а от 2007 г. неин президент) нарича такъв тип стопанство "експолярна икономика".Под този термин той разбира икономика, която не принадлежи на двата традиционни полюса - държавата и пазара, а представлява нещо трето, различно както от държавния, но и от частно-капиталистическия сектори.

Уникалността на Индия е, че малката или ако използваме терминологията на Т.Шанин - експоненциалната икономика, от гледна точка на обема и стойността на производството е не по-маловажна от големия и средния бизнес. Присъства и друга важна характеристика – естествено със своите изключения, индийската „малка икономика“ не е в „антагонистични взаимодействия“ с „голямата икономика“. Тези стопански направления са взаимосвързани и допълващи се по много различни начини. Развитието на „малката икономика“ води до растеж и на големия бизнес – бил той частно-капиталистически или държавен.

Корените на „малката икономика“ на Индия

Трябва да се спомене, че корените на това, което днес наричаме „малка икономика“ могат да се намерят още в Древността на Индийския полустров. Следва да се подчертае, че още тогава по земите на Индия в социално-икономически план присъства значителна многосекторност на стопанството, а именно:

  • Съществуват самостоятелни и самодостатъчни общинно-патриархални структури, почти независещи от външни фактори и почти не взаимодействащи си със социалната среда извън тях;

  • От друга страна в различните държави, създавани в древното време, се формират т. нар. „Азиатски/назовавани също политарни или държавно-общинни/ форми на социално-икономическа динамика. Те се характеризират със силен властови център/държавната власт/, явяващ се собственик на обработваемата земя в лицето на стоящия начело на властта – фараон, ван, цар, император и т.н. Тази земя е стопанисвана от самостоятелни селски общини със значително равнище на самодостатъчност. Но те са задължени да плащат на държавната власт чрез трудова повинност и чрез част от произведеното.

Постепенно в Средновековието се развива „азиатският феодализъм“ с неговата „двойна собственост“ на обработваемата земя. Но и в този случай селската община остава основна трудова единица. Наред с това в Индия присъства преплитане и налагане върху съсловните отношения в обществото на кастови такива. Общинно-кастовата структура, разделя обществото и възпроизводствения процес на множество противостоящи един на друг, но едновременно с това и свързани помежду си с взаимни услуги и взаимозависимости общности.

Това определя неясността на съсловно-класовите отношения, например, между феодалните собственици и общинните селяни, която система се допълва от отношения в общината между хора с висока каста и такива от ниска каста. В същото това време даже такива от висока каста си остават хора, които съществуват благодарение на собствения си труд.Едновременно с това се формира общинна върхушка, която през Средновековието се превръща в надобщинна низова опора на феодалната йерархия. А в определени случаи и на възраждаща се тук и там, и отново затихваща централизирана държавна йерархия. При всички гореизброени случаи ключова роля за общественото възпроизводство играе именно „малката икономика“, основана на традиционни патриархални и семейни ценности и родствени връзки.

Даже в условията на британското колониално владичество продължава да съществува многосекторност. В рамките на колониалната система британските колониални анклави съществуват наред с различни други форми на обществено възпроизводство. А сред тях голяма роля играе именно „експоненциалното“ общинно селско стопанство.

През целия XX век напредъкът се разбира като създаване на голяма индустрия; Индия след получаването на независимост през 1947 г. започва да осъществява курс на индустриализация. Подобна политика се смята, че е начинът спешно да се реши проблемът с бедността на населението, като рецептата е заимствана от Съветския съюз. Индийското правителство, начело с Джавахарлал Неру, се стреми да построи т.нар. "индийски социалистически модел на обществото", в основата на която са т.нар. „фабиански идеи“( Т.нар. Фабианскоо дружество във Великобритания е създадено през 1884 г., в годината след смъртта на Карл Маркс. Тогава редица интелектуалци с подкрепата на британската буржоазия, изучила творбите на Маркс, решават да ограничат отчасти своите апетити, отколкото да изгубят всичко по пътя на социалистическата революция. Тяхната основна идея била с помощта на мощни държавни програми да превърнат част от пролетариата в дребни собственици и така да погасят революционните настроения. Те назовават дружеството си на името на древноримския пълководец Фабий Максим Кункатор – Изчакващия. Той е избран за диктатор на Рим в момента, когато Ханибал бил близо до победа над Рим. Кункатор се стреми да съкруши своя противник с постоянно протакане и избягване на схватка... На първата емблема на Фабианското дружество е изобразен вълк в овча кожа. Подобен символ препраща към Евангелието от Матея: "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи дрехи, а отвътре са грабливи вълци". – цит. по Павел Волков „Фабианство.Защо губят западните леви партии?“ в http://pogled.info/svetoven/evropa/ zashto-gubyat-zapadnite-levi-partii.85500, последно влизане 10.09.2018 г.).

Водеща става ролята на държавата, ограничава се частният бизнес, упражнява се държавен контрол на ключови сектори на икономиката, осъществявва се национализация на банките, въвеждат се национални петгодишни планове. Широкомащабната "стоманена индустриализация" започва още през 1956 г. с Втория петгодишен план.

Идеята е, че изпреварващото развитие на промишлеността, а още по-точно тежката промишленост, би увеличило националното богатство. След което то да бъде преразпределено в полза на всички сектори на обществото. По този начин общото ниво на бедност да намалее. Но скоро става ясно, че никакво развитие на промишлеността не може да извади от състояние на крайна нищета стотиците милиони бедняци в условията на започнал демографски взрив в страната, когато ежегодно населението в селските райони се увеличава с 12-15 милиона човека.

Още през 50-те години на ХХ век при тези специфични условият става очевидно, че развиващата се индустрия може да осигури работни места само за една малка част от нуждаещите се. Покупателната способност на селото остава ниска. Това забавя процеса на ускорена индустриализация поради липсата на достатъчна маса потребители.

Тогава в ръководството на Индия осъзнават истината, че без да се реши проблемът с бедността, страната не може да се развива. Нужни са нови, вътрешни механизми за развитието на бедните територии и бедните слоеве на обществото, при което хората да бъдат включени в динамиката на общественото възпроизводство. Оттук започва възвръщане към социо-културните традиции. Става ясно, че развитието на икономиката на страната изисква два „локомотива“ – както „голямата икономика“, но и „малката икономика“.

Наследството на Ганди

Идеите за „малката икономика“ стъпват и на идейно-културното наследство на бащата на съвременна независима Индия – Махатма Ганди. По време на съпротивителната борба срещу британския колониализъм основното оръжие, което предлага и се използва от Махатма Ганди е „Сатяграха“, т.е. идеята за ненасилствената борба срещу британското управление в страната. Част от тази съпротива е отказът да се купуват английски стоки, при което да се премине към самодостатъчност. За да даде пример на сънародниците си Ганди се научва да преде и да тъче, като до самата си смърт носи „кхади“, парче домашноизтъкан плат обвит около тялото.

Инициативата на Ганди е подхваната от неговите сънародници – в различни градове и селища се възсъздава домашното занаятчийско производство на тъкани и дрехи за да може успешно да се бойкотират английските платове и дрехи. Предачният чекрък и занаятчийското производство стават символ на съпротивата на индийците срещу британския империализъм.

През 1921 г. Махатма Ганди предлага трикольор от бяло, зелено и червено с изображение на чекрък в средата. Според Ганди червеното означава индуизма, зеленото - исляма, бялото - останалите религии на субконтинента. Чекръкът не е просто символ, а средство за икономически просперитет на индийците.Предложението, обаче, не е прието(вж. в http://flagovete.blogspot.com/2016/10/blog-post_3.html, последно влизане 10.09.2018 г.)

Друга най-значителна кампания за гражданско неподчинение по време на колониализма – „Солният марш“(Salt March), осъществен от 12 март до 6 април 1930 г., има пряка връзка с възсъздаването на „малката икономика“. По това време британските власти в Индия въвеждат „данък върху солта“, при което е установен британски монопол върху солта и е забранен добивът на сол от местното население. В знак на протест Ганди и 70 негови съмишленици тръгват на поход до крайбрежието на Арабско море. Там те демонстративно изпаряват от морската вода сол. По пътя те организират множество митинги. Доброволци на Индийския национален конгрес(ИНК) следят по време на демонстрациите и митингите да няма насилие и провокации. Англичаните подлагат на арест 60 000 участници в митингите. Стига се до стрелба „на месо“. Самият Ганди също е арестуван, което поражда кампания на масово неподчинение по цялата страна. Протестът е последван от милиони индийци, започнали сами да добиват сол.

Англичаните са принудени да освободят Ганди през 1921 г. от затвора и да влезат в преговори с него. В резултат на тези преговори те пускат всички политически затворници, отказват се от монопола върху солта, отменят „солния данък“ и признават ИНК за политическа партия, имаща право да води политическа дейност целяща независимостта на страната.

Ганди мечтае хората да могат да живеят в своите села, като създават малко производство на основни средства за живот – храна и дрехи, като по този начин се самоосигуряват и постигат високо равнище на самодостатъчност. Той предлага т.нар. „Панчаяти Радж“, т.е. система за обществено устройство, която се състои от хиляди самоуправляващи се селища.

Тяхна икономическа основа трябва да станат малките производства, тъй като те предлагат възможността за пълна заетост, но и за устойчиво развитие на селските общности.

Трябва да се каже, че идеите на Махатма Ганди започват да се реализират преди обявяването на независимостта на Индия. Още през 1946 г. в страната се създават 138 хиляди кооператива. Но не бива да се забравя, че Ганди е атакуван от част от индийския политически елит за тези си идеи, които са обявявани за архаични, противопоставящи се на социално-техническия прогрес.

Правителството на Джавахарлал Неру, обаче, осъзнаващо, че няма възможност за увеличаване на заетостта в създаваната нова промишленост, още в първия петгодишен план (1951-1956 г.) залага цели, свързани не само с промишленост, енергетика и комуникации, но и такива насочени към селското стопанство и иригацията на обработваемата земя, както и за развитието на малки форми на производство.

Още през през 40-те години се създават пилотни проекти в няколко щата, имащи за цел развитие на териториите в посока на ликвидация на бедността и формиране на дребни самодостатъчни стопанства:

  • През 1947 г. такъв проект е осъществен в окръг Етавах, щат Утар-Прадеш;

  • През 1948 г. подобен проект е реализиран в Найлокхери, щат Харяна;

  • Инициирани са масови движения Бхудан и Грамдан.

През 50-те години правителството започва реформи, при които едрите земевладелци са лишени на 60% от принадлежащата им селскостопанска земя в полза на селската беднота. Стотици милиони получават малки участъци земя с размер до 2 акра. Въпреки това около 20% от селските домакинства остават без собствена земя.

Реалните стъпки по развитие на „малката икономика“ в Индия

През 1952 г. стартира проектът Програма за развитие на местните общности/CDP – Сommunity development programme/. Създадени са единици за развитие, при което всяка такава единица се състои от стотици села. Към началото на 60-те години са формирани 5265 селски териториални единици. На ниво щат са създадени специални служби за ръководство на териториалните единици. Тези служби са на подчинение на Плановата комисия в Дели.

Следва да се каже, че резултатите от тази програма се оказват по-ниски от очакваното. Тази води до търсене на причини за тази ситуация. Формиран е специален комитет начело с Балвантрай Мехта(втори главен министър на щата Гуджарат. Наричан е още архитект на „Панчаяти Радж“/ Panchayati Raj/). Комитетът стига до заключението, че проблемът е в централизираното управление. За да се формират инициативни хора не трябва да се спускат „отгоре“ готови решения, а е нужно да се създадат возможности хората да решават сами.

В 1957 г. стартира въвеждането на система на местно самоуправление на три равнища - Панчияти Радж(„Радж“ означава „управлявам“, а „Панчаят“ – „събрание“, „съвет“. Традиционно това е събрание на старейшините, т.е. на уважавани възрастни хора на общността, които са решавали проблеми, възникнали в общността или на взаимоотношенията и с други общности. Именно Балвантрай Мехта предлага да се създаде система на такива съвети, избирани от общността на три равнища).

Динамиката, обаче, на създаване на такова местно самоуправление се оказва бавна и затруднена. В някои щати създаването на местните съвети продължава с десетилетия. Но така или иначе процесът тръгва. През 1958 г. Националният съвет за развитие на Индия обявява, че има две основни сили, преобразяващи селата: селските „панчияти“ и кооперативите. Държавната власт е длъжна по всякакъв начи да съдейства за тяхното развитие.

Развитието на кооперативния сектор в Индия

През 1963 г. правителството създава Националната корпорация за развитие на кооперациите (National Cooperative Development Corporation/NCDC/), т.е. корпорация, отговаряща за разработка, стартиране, и финансиране на програми за развитие кооперациите на вякакви равнища по цялата страна. Тази държавна структура, която е към Министерството на селското стопанство и благосъстоянието на селяните, осъществява множество проекти за развитие на кооперативния сектор. Несъмнено тази корпорация се среща с множество трудности, съпротива и спадове. Но факт е това, че вече през 80-те години на ХХ век Индия става не просто най-голямата кооперативна страна в света, но кооперациите дават възможност на милиони индийци да излезат от състоянието на отчайваща бедност и нищета.

В Индия през 2012 г. са регистрирани повече от 610 хиляди кооперации с 250 милиона човека имащи дял в активите на кооперациите. Кооперациите са във всеки сектор на индийската икономика, например:

  • Селски кооперации н областта на преработка на селскостопански суровини

- голямата част от кооперациите са в селските местности на страната, което не означава, че те се занимават само и единствено със селско стопанство. През 2012 г. в Индия работят 116 000 кооперации, чиято дейност е преработка на селскостопански суровини. Тези кооперации имат над 6 милиона човека, участващи в собствеността на активите на тези стопански единици.Преработката на селскостопански суровини се счита за ключова направление предвид това, че именно обработката на плодове и зеленчуци дава възможност да се получи добавена стойност, поради което държавата активно поддържа такива производства;

  • Млечни кооперации - . В Индия има повече от 144 хиляди млечни кооперации

с около о 14.5 милиона човека, които имат дял в тяхните активи. Тези кооперации притежават стадо от близо 500 милиона глави. Именно кооперациите дават възможност на страната-субконтинент да стане най-големия производител на мляко в света. Този огромен сектор е пример за целенасочено "отглеждане" на дребни производители. Правителството на Индия е успяло да превърне опита на успешните млечни кооперации в модел на развитие и да създаде редица програми. Най-мащабната от тях е е наречена "Операция „Наводнение“/Flood/“, която стартира през 1970 г. Това е проект на Индийския национален борд за развитие на млечните продукти (National Dairy Development Board/NDDB/). Той представлява най-голямата в света програма за разработване на млечни продукти. Проектът превръща Индия от страна с недостиг на мляко в най-големия производител на мляко в света, надминавайки САЩ през 1998 г. с около 17% от световното производство през 2010-11. За период от 30 години благодарение на този проект се увеличава млякото на човек от населението. Производството на мляко в Индия става най-големия самостоятелен генератор на заетост в селските райони. През 1969 г. Индия произвежда 31 милиона тона мляко годишно, а през 2003-2004 г., - вече 86,4 милиона тона(вж. Pendleton, Andrew; Narayanan, Pradeep. "The white revolution : milk in India" (PDF). Taking liberties: poor people, free trade and trade justice“ в https://www1.bournemouth.ac.uk.node/1296/ the_global_dimension/teaching_resources/trade/Taking%20liberties%2020Poor%20people,%20free%20trade%20and%20trade%20justice.pdf, последно влизане 20.08.2018 г.).

  • Кооперации по производство на захар - Кооперациите в Индия произвеждат

около 60% от цялата захар произвеждана в страната. Те изграждат съвсем съвременни преработвателни индустрии и териториите около тези предприятия се развиват активно: възникват модерни пътища, училища, медицински центрове, социални центрове. В цялата верига на производство на захар участват 5,8 милиона души. От дълго време съществува закон, който позволява на захарните заводи да бъдат държавни или кооперативни;

  • Кооперации по производство на торове - Кооперациите активно участват не

само в производството на торове, но и в тяхната реализация на пазара. Затова те са обединени в кооперативни федерации. Две такива структури - Indian Farmers Fertiliser Cooperative (IFFCO) и Krishak Bharati Cooperative (KRIBHCO) - произвеждат 25% от всички азотни и фосфорни торове и задоволяват 36% от търсенето. Кооперациите използват модерни информационни технологии, модернизират производството, успешно се конкурират с частни компании, включително много големи(вж.https://www. kribhco.net/р, http://www. indiancooperative.com/tag/kribhco/, http://www.iffco.in/последно влизане 27.08. 2018 г.) );

  • Маркетингови кооперации – В Индия съществува комплексна мрежа от т.нар.

маркетингови кооперации. Става дума за кооперации ангажирани в областта на маркетинга, т.е. проучвания на потребители и доставчици и реализация на пазара на продукти като плодове и зеленчуци, суров памук, тютюн, ядки, кокосови орехи, захарна тръстика, гума, кокосови, чай, кафе и други. През 2012 г. има над 12 хиляди, такива кооперации с общ брой на членовете - повече от 6 милиона души. Особено активно маркетинговите кооперации се развиват малко преди присъединяването на Индия към Световната търговска организация/СТО/, когато страната трябва да премахне ограниченията върху вноса на широк спектър от продукти. Разработването на маркетингови кооперации позволява на Индия да не губи своя вътрешен пазар. Маркетинговите кооперации се занимават също така с обучение на производителите, обединението на горните в асоциации, подготовка на маркетингови специалисти, създаване на логистични мрежи и други(вж. „Direct Marketing with Consumers“ в https://www.indiaagronet.com/indiaagronet/Agri_marketing/contents/co-operatin_mktg_.htm,

последно влизане 27.08. 2018 г.);

  • Кооперативни банки – кооперативният сектор формира по-голяма част от

банковата система на Индия. В страната функционират 26 държавни, 25 частни, 43 чужди, 56 регионални селски, 1589 градски кооперативи и 93 550 селски кооперативни банки. Кооперативният сектор в банковата сфера търпи най-динамично развитие. В рамките на инициираната от министър председателят на Индия Нарендра Моди национална програма за финансова интеграция (Pradhan Mantri Jan Dhan Yojna /PMJDY/) на основата на която до 27 юни 2018 г. са открити над 31 крора, т.е. 318 милиона банкови сметки с над 792 милиарда рупии,(12 милиарда щатски долара), като са издадени над 245 милиона RuPay дебитни карти(вж. в https://www.pmjdy.gov.in/ account).Една значителна част от тези сметки са депозирани по схемата на селските кооперативни банки. Въпреки че опозицията силно критикува тази схема, на практика се създава механизъм, който позволява на милиони хора да се измъкват от бедността, като осигуряват икономическия растеж на своята страна.

  • Други видове кооперации – в Индия съществуват и различни други видове

кооперации, а именно: Потребителни кооперации с 6.5 милиона члена, 17 000 иригационни кооперации с над 1 милиона члена, 15,5 000 риболовни кооперации с 2 милиона члена, 4 000 птицеразвъдни кооперации с 0,5 милиона члена, 40 000 строителни кооперации с 2,5 милиона члена. 8 000 транспортни кооперации със 150 хиляди члена.

През последните години започват да се появяват нови и необичайни кооперации, които да отговарят на нуждите на населението в отделните области: кооперативна болница, кооперативни учебни центрове и училища (1,3 милиона учащи се годишно от 2012 г. насам), "електрически" кооперации, които предоставят електроенергия на своите членове и други(вж. Глеб Тюрин. „Индия: начать с малой“ в http://globalaffairs.ru /global-processes/Indiya-nachat-s-maloi-19366).

Други форми на „експоненциалната икономика“ и нейния дял в икономиката на Индия

„Малките производства“ в Индия са тясно свързани с кооперациите, но трябва да се отбележи, че съществуват значителен брой малки производства, които не са кооперации, а представляват семейни и малки частни форми на предприемаческа и стопанска дейност. В своята съвкупност те формират това, което, използвайки термина на Т.Шанин, наричаме „експоненциална икономика“. Трябва да подчертаем, че именно „малката икономика“ формира най-голям дял от заетостта в „Азиатския слон“. През 2007 г. заетите са 58,5 млн. 2008 г. – 62,6 млн, 2009 г. – 65,9 млн, 2010 г. – 69,5 млн, 2011 г. – 73,2 миллиона(вж. Глеб Тюрин. „Индия: начать....).

В горния тип стопанства могат да се срещнат както високотехнологични предприятия, така и такива с традиционни технологии. В Индия за „експоненциалната икономика“ често се използва термина "основа" и "ключов фактор" в националната икономическа динамика. През първото десетилетие на ХХI век малките производствени единици формират 17% от БВП, произвеждат 45% от цялата промишлена продукция и осигурават 40% от износа. Растежът на този сектор в продължение на десетилетия надхвърля темповете на растеж на икономиката като цяло. Броят на малките предприятия постоянно се увеличива: 2007 г. - 26 млн, а 2011 г. – 31 милиона(вж. пак там).

Държавата и „експоненциалната икономика“

Както вече стана дума за това още в първия петгодишен план (1951-1956 г.) се залага формирането на мрежа от малки производства. През 1956 г. се приема постановление засягащо т.нар. "селски производства" (village industries), т.е. предприятия, произвеждащи стоки или оказващи услуги на основата на оборудоване, задвижвано от човешка сила без използване на други външни източници на енергия. На такива предприятия се свалят ограниченията по броя на заетите. Но се формулират пределни норми за капиталовложения до 100 хиляди рупии в равнинните местности и 150 хиляди рупии в планинските.

Във времето държавата осъществява редица мерки в подкепа на „малката икономика“:

  • Осигуряване на определени отрасли само за „малките предприятия“;

  • Резервиране на определени категории стоки за дребните производства;

  • Участие в обучението на персонала за малките индустрии;

  • Държавни поръчки за продукти на „малката икономика“;

  • Отдаване под наем на помещения за дребни производители на ниски цени;

  • Финансови помощи за малките предприятия отпускани по линия на държавните

През 1991 г. в Индия започва процес на либерализация и пазарни реформи, т.е. внедряване на неолиберален модел на функциониране на икономиката. Трябва да се каже, обаче, че либералните реформи в страната се осъществяват много предпазливо. Правителството предприема решителни мерки за да помогне на хората от "малката икономика" да се приспособят към пазарните условия, тъй като предприятията на „малката икономика“ се нуждаят от защита, поне в първите етапи на пазарното реформиране.

Първите стъпки в тази посока са направени още през 1991 г. Така например се усилват позициите на „Панчияти“-те, т.е. органите на местното самоуправление. Те получават значителна автономия. За тази цел е подготвен отделен закон през 1992 г., както и изменения в Конституцията. Въпреки силния натиск от про-неолиберални кръгове правителството не отменя мерките за подкрепа на „малката икономика“. За малките предприятия е резервирано производството на повече от 800 продукта. Обаче, след време, когато адаптацията на малките индустрии се е извършила относително успешно в края на 90-те години на ХХ век списъкът е намален до 14 позиции.

Активно се работи за самоорганизацията на малките производители и кооперациите. Съдейства за това да се създадат мощни асоциации и мрежи както на местно ниво, така и на щатско и на национално ниво, които да обединяват различни отраслеви групи от малки предприятия.През тези години започва работа по създаването на взаимосвързани производствени вериги или малки местни клъстери от „малки производства“, така че те да имат възможност да влияят на пазара и да се конкурират ефективно с големите компании.

Следва да се отбележи, че непрекъснато се работи за промяна на формите за подкрепа за малката икономика. През 1999 г. е създадено отделно министерство за малките предприятия и селските райони. Две години по-късно то е разделено на две министерства, но през 2007 г. цялата работа с малки производители от всички видове отново е събрана в едно единствено Министерство на микро, малките и средните предприятия, на което са подчинени редица агенции и програми.

Правителството активно разработва нови форми на финансова подкрепа, като предостави на дребните производители и кооперативи благоприятни схеми за отпускане на заеми, както и такива за погасяване на заеми и консултантски програми. През 2006 г. е приет "Закон за развитието на микро, малкие и средни предприятия“. Според този закон на малките производители се предоставят различни предимства при обществените поръчки, както и най-благоприятни схеми за финансиране.

Днес продължава политиката на държавна подкрепа за „малката икономика“. През 2018 г. правителството одобри ново определение за микро, малки и средни предприятия:

  • Микро предприятие са тези с приходи до Rs 5 Crore(големите суми пари в Индия, Пакистан, Бангладеш и Непал често се пишат от гледна точка на „crore“. Например, 50 000 000 /петдесет милиона/ се отбелязват като "пет crore rupees", "5 crore" или "Rs 5 crore".

  • Малките предприятия са тези с приходи от Rs 5 crore до Rs 75 Crore, т.е.от 50 млн до 750 млн рупии;

  • Средно предприятие представлява бизнес с приходи от Rs 75 crore до Rs 250 crore, т.е. от 750 млн до 1 млрд 250 млн рупии(забележка – курсът 10.09.2018 г. е 1 USD = 71.8400 INR;

Новата категоризация се основава на годишните приходи и ще замени досегашното определение, което се основава на инвестициите в машини и съоръжения. Очаква се това да подобри лекотата на правене на бизнес и да лиши ненужните проверки от страна на властите. С въвеждането на GST данните за продажби могат да бъдат изтеглени от GST мрежата. Данъкът за стоки и услуги /GST/ е косвен данък. Наричан още данък върху потреблението. Въведен е в Индия по отношение на доставката на изделия и услуги. GST се налага на всяка стъпка от производствения процес. Той се възстановява на всички страни в различните етапи на производството, различни от крайния потребител.

Други стъпки, предприети за подкрепа на микро, малките и средни предприятия включват

  • Намаляване на корпоративния данък от 30% на 25% за микро, малки и средни предприятия/ММСП/;

  • Увеличаване на периода на погасяване на заеми за микро, малки и средни предприятия от от 90 дни до 180 дни

Съгласно правилата на правителството, не е необходимо да придобивате лиценз от държавата или от централното правителство, за да създадете малък бизнес навсякъде в Индия. Нужно е само да се регистрира малкия бизнес. Обаче регистрацията на дребномащабен бизнес в Държавната дирекция или при комисаря по индустриите улеснява при подаването на молба за финансова помощ от държавните органи като Министерството на индустрията. Днес Държавната финансова корпорация и други търговски банки предлагат средносрочни и дългосрочни заеми за ММСП. Националната корпорация за малките предприятия също е държавен орган, който подпомага малките предприятия като предоставя финансова помощ при покупката или вземането на лизинг на машини и оборудване.

Правителството също така облекчава правилата и регламентите, за да могат ММСП да се възползват от такива предимства като намаление на митата при внос по различни избрани позиции, както и схемата за кредитна гаранция, а също така различни други ползи като възстановяване на разходите по сертификацията на системата по управление на качеството на основата на ISO-9000.

Правителството също така се стреми усилено да насърчава малките индустрии, като обявява различни промоционални схеми. Първата и най-важна стъпка на правителството в тази посока е да обяви данъчни облекчения и освобождаване от косвени данъци. Важна помощ в това отношение е политиката на рехабилитация на ММСП.

Резервната банка на Индия формира комисия през 2000 г., оглавявана от председателя на Индийската банкова асоциация, която да се занимава с въпроса за оздравяването на „болни малки предприятия“. Тази комисия поема и задачата да оказва съдействие при маркетинга чрез Националната корпорация за малки предприятия, като предоставя средства по линия на фондовете за повишаване на технологиите, фориране на „търговска марка“, насърчаване на най-добрите стандарти за качество и сертифициране по ISO 9000.

Правителството също така съдейства на собствениците на малки предприятия да обединяват ресурсите си с ресурсите на правителството, както и да създават силни партньорства в областта на научноизследователската и развойната дейност за да отговорят на глобалното предизвикателство(вж. в https://business.mapsofindia.com/india-business/small-business.html).

Резултатът на държавната поддръжка е нарастването на броя на малките предприятия. В началото на 90-те години на ХХ век, когато стартират либерализацията и пазарните реформи в Индия, малките предприятия са около 7 млн фирми, в които работят повече от 17 млн човека. През 2001-2002 т. фирмите са вече 10,5 млн с 24 млн работни места, а през 2011-2012 г. са 32 млн със 77 млн работника.

Плодовете на „малката икономика“

Пълният списък на продуктите, произвеждани от ММСП включват повече от 6 хиляди артикула. От тях 14.26% са храни и напитки, 13.67% - облекло, 8.96% - метални изделия, 8.46% - ремонт и поддръжка на лични вещи, както и търговия на дребно, 6,78% - производство на плат, 6.36% - изготвяне на мебели, 4.66% - направа на различни съоръжения 3,77% - добив на минерални продукти, 3,72% - ремонт и поддръжка на превозни средства, 3.53% - обработка на дърво и производство на стоки от дърво, 25.82% - други стоки и услуги(вж. Глеб Тюрин. „Индия: начать....).

Малките предприятия са много динамични и гъвкави. Те бързо усвояват тенденциите в икономиката, науката и технологиите и бързо реагират на тях. Значителна част от предприятията в информационните технологии (ИТ индустрията) в Индия са малки предприятия. Днес е невъзможно да се отрече, че дребното производство има огромна икономическа мощ. „Малката икономика“ се превърна в истински двигател на икономиката.

В немалка степен благодарение на развитието на малката икономика Индия започна да демонстрира високи темпове на растеж. Като се активизира бедната част от населението се подпомага те да се измъкнат от дълбоката нищета. През 1993 г. в Индия има 400 милиона бедни хора при население от 920 милиона души. През 2011 г. населението е вече 1 милиард 220 милиона души, от които 270 милиона са останали под чертата на бедността. По този начин от 1993 до 2011 г. в Индия се създават условия 430 милиона души да се измъкнат от лапите на нищенското съществуване, което може да определим като едно от най-големите достижения на човечеството през този период заедно с подобни успехи, достигнати от КНР.

Заключение

Трябва да кажем, че съвсем не е случайно явление появата на цяло поколение индийски икономисти като нобелевия лауреат Амартия Сен, а също така такива като Рагурам Раджан, Парта Дасгупта, Каушик Басу и други. Те издигат идеите, че развитието изисква социална справедливост и колективно действие. Когато липсват средства, когато хората са притиснати от немотия умението да се обединяват, колективизмът и солидарността, иновацията и предприемаческия дух стават важни инструменти за действено икономическо развитие и социален прогрес. В Индия често пъти наричат „малката икономика“ - "pro-people economy", т.е. "икономика, обърната към народа", „народна икономика“ или просто "икономика за хората". А дали не може да я наречем също „Икономика на справедливостта“?

Използвани източници

На кирилица

1. Глеб Тюрин. „Индия: начать с малой“ в http://globalaffairs.ru /global-processes/Indiya-nachat-s-maloi-19366;

2.Нако Стефанов. Индия – икономическа система, електронно списание „Манас“ в

http://manas.bg/bg/south-asia-identity-and-cultural-diversity/20141113145413-indiya--ikonomicheska-sistema;

3. Нако Стефанов. Индия – ключови аспекти на съвременното социално-икономическо развитие. Доклад на ВТОРА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ИНДИЯ В БЪЛГАРСКАТА НАУКА“. Посветена на 70-годишнината от обявяването на независимостта на Индия. 15-16 юни 2017 г.

4. Павел Волков „Фабианство.Защо губят западните леви партии?“ в http://pogled.

info/svetoven/evropa/ zashto-gubyat-zapadnite-levi-partii.85500

На латиница

1. Direct Marketing with Consumers“ в https://www.indiaagronet.com/ indiaagronet /Agri_marketing/contents/co-operatin_mktg_.htm

2.Pendleton, Andrew; Narayanan, Pradeep. "The white revolution : milk in India" (PDF). Taking liberties: poor people, free trade and trade justice“ в https://www1.bournemouth.ac. uk.node/1296/the_global_dimension/teaching_resources/trade/Taking%20liberties%2020Poor%20people,%20free%20trade%20and%20trade%20justice.pdf

3. http://shodhganga.inflibnet.ac.in/bitstream/10603/86589/10/10_chapter%202.pdf

4. https://www.cia.gov/ library/ publications/the-world-factbook /geos/in.html

5. http://flagovete.blogspot.com/2016/10/blog-post_3.html

6. https://www. kribhco.net/р,

7. http://www. indiancooperative.com/tag/kribhco/,

8. http://www.iffco.in/

9. https://www.indiatoday.in/magazine/economy/story/19860515-the-success-stories-of-iffco-and-kribhco-800843-1986-05-15

10. https://www.pmjdy.gov.in/ account

11. https://business.mapsofindia.com/india-business/small-business.html

12. https://www.nddb.coop/information/stats/milkprodindia