/Поглед.инфо/ Преди време присъствах на събиране, на която четирима наши академици предлагаха като модел, на основата на който България да преодолее днешното си трагично състояние, да се вземе Холандия. Бях изумен!!! Нима не е ясно, че това е страна от центъра на съвременния капитализъм със съвсем различна историческа съдба. Създала основата на днешното си благосъстояние на базата на това, че е била една от ключовите колониални сили в света. А също, че нивото на общия дълг – държавен, корпоративен и на домиканствата в Холандия е 290% от БВП на страната, докато нкой не би позволил на периферна страна като България да си позволи такова нещо...

Ето защо мисля, че «кратка разходка» в колониалната история на Холандска Източна Индия ще внесе малко трезвост в общественото съзнание в нашата Родина.

Въведение

Колониализмът като завоевателна и експлоататорска политика на Запада спрямо народите и страните от Америка, Африка и Азия остава дълбоки следи в историята на човечеството в Новото време и даже в началните десетилетия на това, което наричаме Съвременност или Най-ново време. Следите му присъстват до днес. Особено място сред страните-метрополии заема Холандия, поради значителните особености на холандската колониална политика. Последните се виждат ясно при сравнение на холандския колониализъм с пионерите – Испания и Португалия, но също и с Британия, Франция, Белгия, а и със «най-закъснелите» колониални сили като Германия, САЩ, Япония и Италия.

Ключово място в Холандската колониалната империя заема «Източна Индия», както е назовавана в това време Индонезия - най-голямата и богата колония на Холандия. Именно колониалната политика по отношение на тази страна е обект на внимание в дадения материал. Тази тема, въпреки че засяга проблеми на миналото, е актуална и важна до днес предвид следите, които колониализмът оставя в развитието на съвременна Индонезия.

1. Колониалната империя на Холандия – основни характеристики

През първата половина на XVI век територията на Холандия(друго наименование – Нидерландия) принадлежи на Карл V Хабсбургски (24.02.1500-21.09.1558 г.). Същият е император на Свещената Римска империя – от 1519 до абдикацията си през 1556 г. Той е и крал на Испания с името Карлос I Испански(от 1516 до 1556 г.) При оттеглянето си Карл V разделя владенията си между сина си Филип и брат си Фердинанд. Така през 1555 г. Холандия минава в ръцете на неговия син Филип II. Холандия дълго време е важен източник на приходи за Испания.

Междувременно на основата на религиозните различия, доколкото в Испания доминираща религия е католицизмът, а в Холандия – протестантизмът, сред холандското население нараства недоволството от испанското владичество. В борбата за независимост холандците се съюзяват с Англия. "Утрехтската уния"(на холандски ез. Unie van Utrecht) е договор, подписан на 23.01.1579 г. в Утрехт, който обединява северните провинции на страната, бунтуващи се срещу Хабсбургска Испания. С този договор започва независима Холандия. Но южната част, т.е. предимно Белгия, остава за Испания. Тъй като северната част е по-малко разрушена от войната, това дава възможност за развитие. Амстердам, който дотогава е риболовно пристанище, се превръща в основен търговски център и паричен пазар, като поема тази роля от Антверпен, останал в Белгия.

През 1595 г. в Холандия се изобретява кораб от т.нар. тип «флейта».Той е доста по-бърз и маневрен от испанската каравела. При това при строителството започват да използват различни механизми. Корабостроенето се развива бързо, флотът расте.Цената на корабите пада и поради прякото закупуване на дървесина. Тъй като холадците набират за екипажи срещу ниско заплащане моряци от цяла Западна Европа, това им позволява да установят ниски, конкурентни цени на превозите с холандски кораби. И скоро те започват да съсредоточават в свои ръце значителна част от западноевропейската търговия.

През първата половина на XVII век Нидерландия отнема повечето от колониите в Азия от Испания и Португалия. Холандците завладяват Цейлон, редица пунктове на брега на Индия, Молукските острови, известни със своите подправки и редица други. Холандците установяват връзки с Япония и получават монополното право да търгуват с тази страна. Интересуват се от крепости по крайбрежието на Африка, като отнемат някои от Португалия. В средата на XVII в. основат в Африканския юг, на нос Добра Надежда т.нар. «Капска колония».

Първото селище в Новия свят – Нов Амстердам е основано през 1610 г. от Хенри Хъдсън, английски мореплавател на холандска служба, като фактория за търговия с индианците на мястото на днешния Ню-Йорк. Но през 1664 г. в резултат на англо-холандското съперничество те са принудени да се откажат от него в полза на Великобритания.

Колониалната политика на холандците е различна от тази на Испания, Португалия и другите колониални сили. Холандия завзема важни търговски точки по крайбрежието или по кръстопътя на важни пътища. Поради факта, че е относително неголяма страна тя няма стремеж да завоюва обширни територии. Като правило холандците не налагат на местното население своята религия. Значително «по-умно» използват богатствата получени от колониите. Но въпреки това методите на колониална експлоатация са не по-малко хищни и жестоки, отколкото при другите колониални сили.

2.Кратък преглед на етапите на холандския колониализъм в Индонезия

Индонезия е първата страна в Азия, която е колонизирана. Огромният Индонезийски архипелаг със своите повече от хиляда големи и малки островчета има през XVII век около 3 милиона души. Народите и народностите на Индонезия, говорещи различни езици и диалекти, са свързани етнически, но се намират на различни равнища на социално-икономическо развитие. На Суматра, Калимантан (Борнео), Сулавеси (Целебес) и много други малки острови по това време върви процес на разлагане на първобитно-общинната система. На Ява и по крайбрежните райони на Суматра, и на някои други острови съществуват развити азиатски феодални отношения. Последната голяма централизирана феодална империя Маджапахид се разпада през XVI век, в момент, когато на индонезийския архипелаг пристигат първите европейски завоеватели – португалците. На нейно място се образуват държави, водени от мюсюлмански династии.

Капитан Корнелиус Хутман е ръководителят на първата холандска търговска експедиция, която пристига на 23.06.1596 г. в пристанище Бантам. Основен инструмент на холандското проникване в Холандска Източна Индия (холандски език Nederlands-Indië; да се прави разлика с Холандска Индия – холандските владения на п-ов Индостан) става Нидерландската(респ. Холандската) източноиндийска компания(на холандски език: Vereenigde Oost-Indische Compagnie, на английски език: Dutch East India Company), основана през 1602 г. (Нидерландската източноиндийска компания наследява формираната през 1594 г. компания „Ван Вере“. Тя e първо акционерно дружество в света. Парламентът на страната, т.нар. Генералние щати на Нидерландия ѝ дават 21-годишен монопол да търгува с Азия. Получава правомощия да води война, да провежда мирни преговори, да сече монети и да основава колонии. Компанията запазва монопола върху търговията с Азия в продължение на два века. Това е най-голямата търговска компания (корпорация) в света през XVII век). Може да се говори за следните основни периоди в развитието на Холандската колониална експанзия на Индонезийския архипелаг:

(1) Период на доминацията на Холандската Източноиндийска компания (1602-1798 г.) - Характеризира се с военно-търговски операции и минимална териториална експанзия. Флотът на компанията до 1641 г. постепенно изтласква португалците с помощта на отряди от местното население, контролира ключови пристанища и водните пространства между островите. През 1669 г. компанията става най-богатата частна фирма в света. Има 150 търговски, 40 военни кораби, 50 000 служащи - 25 000 в Азия и 3 000 в Холандия, както и частна армия с 10 000 войника.

Компанията е в непрекъснат конфликт с британците. След поражението на Холандия във войната с Британия(1780-84 г.) тя изпада във финансов банкрут, в резултат на който е разформирана през 1798 г. Активите ѝ стават собственост на създадената в Холандия след Батавската революция Батавска република (1795-1806 г.);

(2) Период на доминацията на Холандската държава (1798-1942 г.) – Характеризира се с активна колониална експанзия, кървави войни с местното население и другите колониални държави – Португалия и Британия. По време на Наполеоновите войни първоначално Холандия е завоювана от Франция и начело на Холандска Източна Индия е сложен френски губернатор. По-късно в рамките на горепосочените войни както Холандска Източна Индия в 1811 г., така и Капската колония в Южна Африка, служеща като свързващо звено между Индонезийския архипелаг и метрополията, са завзети от британците. Но тъй като Британия се нуждае от протестантски съюзник в борбата срещу католическите Франция, Испания и Португалия тя през 1814 г. връща холандските владения на архипелага. Това се потвърждава със сключеното през 1824 г. англо-холандско споразумение за връщане на Холандска Източна Индия в замяна на холандските владения на п-ов Индостан. През 1859 г. холандците анексират 2/3 от португалска Индонезия без Източен Тимор. През целия този период те са принудени да воюват с ислямската съпротива на архипелага. По-късно в първата половина на ХХ в. започват да се борят с възникналото националистическо движение.

На 10.01.1942 г. Императорска Япония, нуждаеща се от нефт и полезни изкопаеми за да може да води успешна война срещу САЩ и Великобритания, обявява война на Кралство Холандия и окупира Холандска Източна Индия. Окупацията продължава до 17.08.1945 г., когато японците са принудени да се изтеглят. Тогава е обявена независимостта на Индонезия. Холандците правят опит да възвърнат колониалното си господство.В периода 1945-1949 г. се води война за независимост на Индонезия, завършила с поражение на Холандия.

3.Сенки и светлини на Холандския колониализъм в Индонезия

Трябва да се каже, че проникването на европейците в Индонезийския архипелаг нанася силен удар на развитието на различните държавни образувания – Матарам, Бантам и други, както и на местните общности като цяло. Подрива се традиционната азиатска търговия, западат местните занаяти и селско стопанство. Унищожава се суверенната държавна традиция. Първите пристигнали европейци – португалците, налагат изключително грабителски данъци. Всичко това настройва както местните феодални елити, така и населението срещу тях. Холандците умело се възползват от недоволството за да изтласкат Португалия. Също така умело те разгарят съществуващите между различните държави на архипелага и общностите в тях противоречия за да наложат своето господство.

С отвратителна бруталност холандците налагат монопола си върху източниците на подправки на източните острови на Индонезия. За удобството на контрола върху производството и износа на подправки Холандската Източноиндийска компания разрешава тяхното развитие само в определени строго ограничени области: карамфилово дърво(подправка) - на Амбон, индийско орехче - на Банда. Населението на останалите острови е принудено да унищожи всички подобни насаждения. Периодично холандски военноморски експедиции жестоко преследваг жителите за най-малките нарушения на установения режим. Опитите на обреченото на глад население да се противопостави на холандската тирания са смачквани с най-нечовешки средства. Потискането на въстанието на един от островите на архипелага Банда, например, води до почти пълно унищожение на цялото население. Заловените бунтовници са продавани в робство, част от оцелелите са изпратени в безплодни планински райони, където те бавно умират от глад. На обезлюдения остров компанията организира, с помощта на холандски колонисти, плантации от индийско орехче, базирани на робски труд. На плантаторите е разрешено системно да ловуват роби по островите на Индонезия, близо до архипелага Банда. Широко разпространената търговия с роби се превръща в един от основните доходи за компанията.

Преходът на колониалната власт в ръцете на Холандското правителство особено в условията, когато Кралство Холандия попада в зависимост от Великобритания в условията на започналия индустриален капитализъм в последната, внася нови моменти в колониалната политика. Те са свързани с политиката на т.нар. «отворени врати», когато в Холандска Източна Индия нахлуват също английски и американски търговски компании. Съответно в отговор е създадено «Нидерландското търговско дружество», в което най-голям акционер става кралят Вилхелм I. Преходът на властта в колонията от Холандската Източноиндийска компания в ръцете на кралския дом и свързаната с него търговско-финансова олигархия не само не променя колониалната експлоатация, но даже я усилва във връзка със запазването на паричния данък по отношение на селяните и селските общини, въведен по време на английското владичество. Несъмнено това предизвиква отпора на местното население, изразено в различни въстания. Едно от най-мощните е това на Дипонегоро - явански мюсюлмански султан. Въстанието е потушено със съответното коварство и жестокост.

Несъмнено взаимоотношенията между колониалните власти и местното население, както и при провеждането на самата колониална политика, не са абсолютно еднозначни и изпълнени само с негативизъм. През цялото време холандските колониалисти се опитват да провеждат политиката на «тоягата, но и на моркова». Търсят се и се възпитават, особено сред местния феодален елит, както и сред преселилите се от Китай мигранти, т.нар. «хуацяо», лоялни към колониалните власти личности и групи. Някои от тях са изпращани на обучение в Холандия. Освен това е създавана система на обучение основана на позитивния европейски опит и в самия архипелаг, особено на Ява. Внедрявани са относително модерни за своето време начини за селскостопанска обработка, на относително напреднала медицина и други. В някаква степен това позволява на колониалистите да осъществяват политика по типа «Желязна ръка в кадифена ръкавица», която в много случаи се оказва по-успешна, отколкото грубото насилствено действие.

Съществуват и някои други моменти. Така например, през 1904-1909 г. холандската колониална администрация установява контрол над цялата територия на Индонезийския архипелаг. Това подпомага формирането на определено единство на различните по своя характер разнообразни етнически, езиково, религиозно и териториално отдалечени общности. Това административно и наложено чрез колониалната политика единство спомага след прекратяването на колониализма и обявяването на независимостта да се създаде съзнанието, но и практиката на общата държавна съдба като основа на съвременна Индонезия.

Заключение

Колониалната политика на Холандия в Холандска Източна Индия представлява от една страна кристален пример на гигантските вреди, които нанася колониализмът на стопанството, културната динамика, държавния и народностния суверенитет, и на развитието на обществото като цяло на Индонезийския архипелаг. От друга страна е несъмнено това, че тази колониална политика не е еднозначен и единствено негативен процес. Става дума за комплексно явление с много сенки и тъмни места, но определено и с присъствието на някои по-различни компоненти.

Нашата цел не е да се дава една цялостна оценка на колониализма на архипелага. Това може и е длъжно да прави единствено индонезийското общество. Ключовата ни задача е да се даде възможност на заинтересовани български кръгове да се запознаят малко по-подробно със сложни периоди и процеси на историческа динамика на далечни, но все по-усилващи своето значение в съвременното глобално развитие страни, каквато е днешна Индонезия. Подобен поглед върху тази история смятаме, че определено ще обогати мисленето на тези кръгове. А навярно ще спомогне да се преодолеят и някои наивни възгледи по отношение на света, включително и по отношение на начините за постигане на материален прогрес и благосъстояние на ключови страни на Запада, битуващи у нас.

Използвани източници

На кирилица:

1. Бродел, Фернан. Граматика на цивилизациите. Издателство «Изток-Запад», София, 2014. 2. Стефанов, Нако. «Социално-икономическо развитие на съвременна Индонезия» в Сборник «Азия и светът - взаимоотношения и взаимодействия», Изд. «Пропелер», С., 2016.

На латиница:

3.Dick, Howard, et al. The Emergence of a National Economy: An Economic History of Indonesia, 1800-2000. University of Hawaii Press, 2002, online edition

4. Gouda, Frances. Dutch Culture Overseas: Colonial Practice in the Netherlands Indies, 1900-1942 , 1996, online

5.Taylor, Jean Gelman. Indonesia: Peoples and Histories. New Haven and London: Yale University Press. 2003. ISBN 0-300-10518-5;

6.Vickers, Adrian. A History of Modern Indonesia. Cambridge University Press, 2005, ISBN 0-521-54262-6.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели