/Поглед.инфо/ От началото на 60-те години на ХХ век ключова особеност на икономическата политика на НРБългария става все по-задълбочаващата се интеграция в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). В рамките на тази интеграция с особена важност възниква проблемът за разделението на труда и специализацията в рамките на тази организация.

В тази връзка следва да се спомене един мит за пазара и икономическите взаимоотношения в рамките на СИВ. Като правило в днешни условия се твърди, че те са били лишени от конкуренция, като по този начин са се създавали „изкуствени парникови условия“. Следва да кажем, че подобен мит е далеч от истината. Например, във връзка с разделението на труда и страновата специализация върви „ожесточена борба“ между отделните социалистически страни за заемане на най-изгодни направления и ниши на специализация. Ще споменем, че през 1962 г. в СИВ се приемат “Основни принципи на международното социалистическо разделение на труда”. Ръководството на нащата страна съумява да извоюва подходящо място на България в бъдещото международно социалистическо разделение. Прието е машиностроенето да стане структуроопределящ отрасъл на българската икономика.

Освен това не бива в никакъв случай да се забравя, че „Студената война“ между Запада и Изтока постави страните от СИВ в своеобразна конкуренция със Запада,. Същата включваше и тази в стопанската сфера, особено, когато става дума за външна търговия и излизането на трети пазари.

През 60-те години на ХХ век предвид факта, че третата петилетка – 1958-1960 г. е изпълнена предварително, страната ни се развива в рамките на два петилетни плана - четвъртата петилетка (1961 - 1965 г.) и петата петилетка (1966 – 1970 г.) Това е време на ускорено индустриално строителство, чрез което се доизгражда промишлената база на страната. Водещо направление става развитието на отраслите на тежката промишленост. Пример за това в периода 1958 -1968 г. в областта на черната и цветна металургия са Кремиковският металургичен комбинат край София, Оловно-цинковият завод - Пловдив и Миннорудният комплекс- Медет в град Панагюрище, първото и най-голямо българско минно предприятие за открит добив и обогатяване на медни руди.

От огромно значение е изграждането на Нефтохимическия завод в град Бургас, както и Азотноторовият завод в Стара Загора. Въпреки че насоката за ускорено развитие е акцентирана на отраслите от група „А“ – производството на изделия за производство на стоки, едновременно с това се влагат усилия и за динамика на отраслите от група „Б“ – производство на стоки за потребление. Такъве случаят със строителството на леката промишленост - текстилните комбинати във Враца и Благоевград. Следва да се подчертае, че от втората половина на 60-те години постепенно започва да се преодолява пренебрегването на отраслите от група „Б“ и стартира модернизацията и строителството на предприятия в сферата на леката промишленост – дрехи, обувки, хранително-вкусовата промишленост и други. В това отношение могат да се дадат за пример Заводите „Витоша” - София, „Дружба” - Варна, тези в Плевен и в Луковит за мъжки облекла, Заводът за ризи във Видин и други. Ускори се изграждането на малки и големи предприятия на консервната промишленост, изцяло работещи на базата на произведени в страната ни суровини и разнасящи славата на българските храни по света.

Важен момент, отговарящ на приетата специализация на България в СИВ е създаването на Електрокарния завод „Шести септември“ в София, както и Заводите за полупроводници в Русе и Ботевград.

През 60-те години на ХХ век значително се модернизира, както технико-технологическата база, така и производството на отбранителната промишленост – Вазовски машиностроителни заводи(ВМЗ), оръжейния комбинат „Ф.Енгелс“(днешен „Арсенал“) и други. В частност в оръжейния комбинат „Ф.Енгелс“ още през 1958 г. започва производството на автоматично оръжие, в областта на което България влиза в десетката на най-големите производители в света. Не бива да се забравя, че тези предприятия създават и широка гама продукция с мирно предназначение. Така, например, през 60-те години завод „Ф.Енгелс“ започва производството на металорежещи машини: пробивни – БК-20 и БК-32, фрези ФУ-250 и ФУ-320. По-късно се създават условия за конструиране и серийно производство и на други металорежещи машини с високи технико-икономически показатели – широка гама фрезови машини, агрегатни машини и възли и т.н. От декември 1960 г. се поставя началото на участък за производство на твърдосплавни пластини. През 1967 до гр Червен бряг в системата на ДСО "Металхим“ започва строителството на бъдещия голям машиностроителен завод за производство на военна техника „Девети май“(по-късно „Бета“), създаден с подкрепата на съветски инженери от Харков. До 1969 г. завършва строителството на основните цехове и инфраструктурата на бъдещия машиностроителен комбинат.

Още през 50-те години започва изграждането в Югоизточна България на промишления комплекс „Марица изток“ - най-големият до днес в Югоизточна Европа. Тръгва се с разработването на въглищния басейн и изграждане на рудник Трояново. През 60-те години се изграждат ТЕЦ „Марица Изток -1“ и ТЕЦ „Марица Изток - 2“. Чрез тях българската промишленост получава значима енергийна база.

Резултатите от това значимо индустриално строителство са следните:

Средногодишните темпове на прираста на общата промишлена продукция по отраслеви групировки

(Статистически годишник на НРБ, 1981, с.196)

1961-1966

1966-1970

Общо за цялата промишленост

11.70

10.95

1. Производство на електроенергия и топлоенергия

14.90

10.30

2. Добивна промишленост

5.40

3.15

3. Преработваща промищленост

12.10

11.35

През 60-те години на ХХ век започва изграждането на национална иновационна система(НИС) в НРБ. Още през 1959 г. се създава Комитет по промишлеността и техническия прогрес (КПТП). На 25 декември 1959 г. КПТП се разделя на Комитет по промишлеността и Комитет по техническия прогрес (КТП). По-късно, на 27 септември 1962 г., КТП се преименува в Държавен комитет за наука и технически прогрес при Министерския съвет.След преобразуването ДКНТП се превръща в надведомствен орган, към който са изградени научен съвет и научни комисии. Според правилника на комитета, той ръководи, направлява и определя главните насоки за развитие на техническия прогрес и науките, въз основа на които се изработват перспективните планове за научни изследвания. Наред с това основна функция на комитета е да планира, координира и финансира, съгласувано с Министерството на финансите, дейността на БАН, Академията на селскостопанските науки, Министерството на народното здраве, Държавния комитет по строителство и архитектура, ВУЗ по изпълнението на най-важните задачи в областта на науката и техниката. Същевременно ДКНТП е институцията, която трябва да осъществява научно-техническо сътрудничество между България и СССР, другите социалистически страни и западните държави. Не на последно място ведомството осигурява и ръководи научно-техническата информация и пропаганда в страната.

Следва да се има предвид, че по отношение на социалистическите страни от страна на САЩ и Запада като цяло съществува дискриминационна политика. Тя се проявява чрез закона “Бетъл” (1951-1953 г.), а после чрез КОКОМ - Координационен комитет за контрол на износа (на английски език - Coordinating Committee for Multilateral Export Controls, CoCom/Cocom, COCOM) създаден през 1949 г. от САЩ, страните от Западна Европа, Австралия и Япония. Същият комитет определя списъци от стратегически стоки, забранени за износ в социалистическите страни, в които като правило влизат високотехнологични стоки и иновационни продукти.

Водещ отрасъл на промишлеността със стратегическо значение за иновационното развитие остава машиностроенето. Акцентът се поставя върху развитието на подотрасли, определяни като“носители на техническия прогрес”, които са високо рентабилни и по-малко металоемки, т. е. са в основата на интензификацията. Такива са електронно-изчислителната и организационната техника, производството на електронни елементи, промишлена радиоелектроника, далекосъобщителна техника, ядрени и други прибори и средства за автоматизация.

Като цяло 60-те години на ХХ век от гледна точка на иновационното развитие на България може да определим като етап на първоначална систематизация на иновационното развитие. В рамките на този етап стартира структурирането на иновационната политика, т.е. създават се основните структури на управление на иновационната политика и на функциониране на иновационното развитие. Като цяло преобладава слабоспециализирана насока на иновационния процес. Доминира инкременталният тип иновации, което е естествено за фактическото начало на иновационната динамика в страната. Пространството е тясно, концентрирано основно в общото машиностроене, макар че рационализации и иновации могат да се отбележат и в различни други области, включително селското стопанство.

Въпреки, че България е в един начален етап на формиране на националната иновационна система (НИС) в нашата страна се осъществяват някои сериозни научно-технически пробиви, имащи стратегически перспективи с дългосрочен социално-икономически ефект. Прекрасен пример за това е методът за леене с газово противоналягане, патентован през 1960 г. с автори акад. Ангел Балевски и проф. Иван Димов. Той е свързан с особеност при леенето на металите: кристализацията на течния метал в леярската форма.

Що се отнася до селското стопанство тук също могат да се отбележат редица промени в положителна посока, изразени в няколко направления, дадени по долу:

Индекс на общата продукция на селското стопанство средногодишно по периоди

(Статистически годишник на НРБ, 1990 г., с. 224)

1958-1960

1961-1965

1966-1970

Общо

100

114.5

144.7

1.Растениевъдство

100

112.7

142.2

2. Животновъдство

100

118.4

149.9

Енерговъоръженост на заето лице в селското стопанство /в конски сили/

(Статистически годишник на НРБ, 1972, с. 264)

1960

1965

1970

Механични двигатели и работен добитък

1.47

2.84

4.82

В това число само механични двигатели

1.25

2.64

4.64

Верен показател за това в каква посока – отрицателна или положителна се движи дадена страна са междустрановите сравнения. По-долу са дадени такива, както в рамките на СИВ, така и с развитите капиталистически страни.

Средногодишни темпове на прираст на произведения национален доход на страните от СИВ за периода 1961-1970 г.

(цит. по Илиев И. Икономиката на България през периода 1949-2001 г.)

Страна

Период 1961-1970

България

6.7

Унгария

4.5

Полша

6.2

ГДР

3.5

Румъния

9.1

Чехословакия

1.9

СССР

5.7

Сравнителни темпове на прираст на произведения национален доход в НРБългария и на прираста на произведения брутен вътрешен продукт/БВП/ в развитите капиталистически страни

(цит. по National of OECD countries, 1970, Yearbook of National Account Statistics, 1973, 1979/ за развитите капиталистически страни)

Страна

1961-1970

България

7.75

САЩ

4.70

Великобритания

2.80

Франция

5.70

ФРГ

4.60

Япония

7.70

Австрия

4.50

Швеция

4.30

Белгия

4.70

Дания

4.70

Дадените сравнения свидетелстват за много важни неща. А именно, че НРБ, следвайки през 60-те години социално-икономическата политика на индустриализация на стопанството с ускорени темпове и на тази основа модернизация на обществото, започната във втората половина на 40-те години на ХХ век, продължава успешно да преодолява значителното изоставане. Изоставане както резултат от това, че страната ни през XIX в. е част от Османската империя, наричана „Болния човек на Европа“, така и следствие на политиката на монархо-буржоазните кръгове довели България до две национални катастрофи през първите две десетилетия на ХХ век и на ръба на трета през 1944 г. Изоставане и спрямо значително по-развитите страни на Запада, явяващи се ядро на световния капитализъм, но и спрямо страните от Източна Европа.

Фактически в края на същото това десетилетие на 60-те години България се трансформира от аграрно-индустриално в индустриално-аграрно общество, т.е. такова, при което индустриалният сектор не просто става водещ, но и създава значителната част от националния доход, както и той основно създава заетостта в страната.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели