/Поглед.инфо/ Целта на настоящия материал е от една страна да се направи кратък преглед на съществени моменти в инициативата „Един пояс – Един път“ (ЕПЕП). От друга страна е да разгледа формата "16+1" като компонент с нарастващо значение в мега-проекта „ЕПЕП“. За източната част на ЕС този проект предполага активно взаимодействие между КНР и страните от Централна и Източна Европа на печеливша платформа за развитие.

Ключов момент в това взаимодействие е, че форматът "16 +1" не само не пренебрегва двустранните отношения, но дава възможност за укрепване на платформата за многостранни отношения.

1. Геостратегическата инициатива "Един пояс - Един път" (ЕПЕП)

Инициативата "Един пояс - Един път"(ЕПЕП) представлява демонстрация на нарастналата геополитическа и геоикономическа мощ на Китай. Тя също така е израз на новото геостратегическо мислене на ръководството на Поднебесната, подкрепено от инструментите на "меката сила", т.е. икономическото въздействие и взаимодействие.

Президентът Си Дзинпин предложи тази инициатива през 2013 г. „Един пояс – Един път“ се оценява на около 5 трилиона долара за инфраструктурни разходи. Обхваща 60 страни в Азия, Близкия изток, Европа и Африка. Частта наречена "Един пояс" се отнася за икономическия пояс "Път на коприната", докато частта "Един път" се отнася до морския маршрут на „Пътя на коприната“ в XXI век. Съвместно те означават съживяване на древните търговски пътища на коприната.

Заедно 64-те държави и Китай представляват 62% от световното население и над 1/3 от икономическото производство в глобален план. Като водещи играчи в инициативата около 50 китайски държавни компании са инвестирали общо от 2013 г. насам в 1700 проекта, свързани с „ЕПЕП“.

Основните проекти включват коридора Китай-Пакистан на стойност 46 милиарда долара, високоскоростна железопътна линия с дължина 3 000 километра, свързваща Китай и Сингапур, както и газопроводи в Централна Азия. Инициативата „Един пояс – Един път“ се планира даже за такива региони като Нова Зеландия, Великобритания, Латинска Америка и дори Арктика.

Финансирането ще преминава през три различни източника. Сред тях са държавният фонд за копринени пътища, официално влязъл в действие през 2015 г. с първоначален капитал от 40 милиарда долара, а също така две китайски банки - Китайската банка за развитие и Китайската банка за внос и износ. Две многостранни институции, ръководени от Китай, а именно базираната в Пекин Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции - АБИИ(AIIB - Asian Infrastructure Investment Bank) с регистриран капитал от 100 милиарда долара и базираната в Шанхай Нова банка за развитие - с начален капитал от 50 милиарда долара, също са сред основните финансови източници на инициативата. През 2016 г., например, АБИИ одобри заеми от 1,7 млрд. долара за девет проекта за развитие по протежение на „Един пояс – Един път“.

Съгласно първоначалните проекти на „ЕПЕП“ ще има шест икономически коридора и един морски маршрут:

1. Нов евразийски сухопътен мост. (свързва Западен Китай със Западна Русия)

2. Коридорът Китай - Монголия - Русия (От Северен Китай до Източна Русия през

Монголия)

3. Коридорът Китай - Централна Азия - Западна Азия (От Западен Китай до Турция през Централна и Западна Азия

4. Коридорът Китай - Индокитайски полуостров (От Южен Китай до Сингапур през

Индокитай)

5. Коридорът Китай-Пакистан (От Югозападен Китай до и през Пакистан)

6. Бангладеш - Китай - Индия - Мианмарски коридор (От Южен Китай до Индия през

Бангладеш и Мианмар)

7. Морски копринен път, свързващ крайбрежен Китай със Средиземно море през Сингапур-Малайзия, Индийския океан, Арабско море и Ормузски пролив.

Както може да се види „ЕПЕП“ е амбициозен проект, който обхваща 65 страни. Китай планира първоначално около 1 трилион долара инвестиции в различни инфраструктурни проекти, като предоставя заеми на участващите страни с ниска лихва.

Инициативата „Един пояс – Един път“ се състои от:

  • Магистрали и автомагистрали - Целта им е да свържат трудните терени в Централна Азия като Каракорум, Хималаи и др.

• Сухопътни жп линии - Те са необходими за да се осъществят търговски потоци с висока скорост с относително ниска себестойност.

  • Пристанища - Китай строи пристанища на различни места като пристанище Гуадар, пристанище Читагонг и Хамбантота и др.

• Газопроводи - Централна Азия има находища на газ, а Китай строи

газопроводи, за да може Китай и други страни да получат газ.

• Друга инфраструктура – Съществуват други инфраструктурни проекти, които

все още предстои да бъдат разработени, вкбючително т.нар. „информационен коридор“, съсотящ се от мрежа от космически спътници.

2. Форматът „16 +1“ като важен компонент в геостратегическия проект "Един пояс - Един път" (ЕПЕП)

Израстването на Китайската народна република като мощна световна икономика е един от най-важните фактори променили глобалния баланс на силите. Бързият икономически растеж и подобряването на благосъстоянието на хората могат да се припишат на стабилната стратегия за икономически реформи и икономическа политика, насочена към отваряне към външния свят и активно участие в процеса на глобализация през последните три десетилетия.

Европейският съюз е един от най-важните икономически и търговски партньори и крайната дестинация на инициативата на Китай - "Новият Път на коприната". Въпреки това някои държави-членки на ЕС в последно време стават все по-критични към процеса на увеличаване на китайските инвестиции в някои части на Европа. Пекин инвестира значителни усилия в изграждането на нови входни точки в Европа.

Форматът "16 + 1" представлява амбициозна дипломатическа инициатива на Китайската народна република. Целта на създаването на тази дипломатическа инициатива е засилване и разширяване на сътрудничеството с 11 държави-членки на ЕС (България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения) и 5 балкански страни - Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. Областта на сътрудничество обхваща сферите на инвестициите, транспорта, финансите, науката, образованието и културата. Според китайските анализатори основната причина за това решение на Пекин е нарастващото значение на страните от региона в рамките на Европейския съюз.

Форматът "16 + 1" започва след посещението на президента на КНР Уън Дзябао в Полша през 2012 г. Рамката за сътрудничество „16 + 1“ е широко приета в страните от Централна и Източна Европа.

Унгарският премиер Виктор Орбан казва в тази връзка следното: "Ние виждаме как центъра на тежестта на световната икономика се премества от Атлантическия регион в Тихоокеанския регион. Това не е мое мнение - това е факт“(вж. в https://www.ft.com/content/16abbf2a-cf9b-11e7-9dbb-291a884dd8c6). Чешкият президент Милош Земан обяви, че Чешката република е "вход за Китайската народна република към ЕС"(Пак там). Полша стартира стратегията "Go China", която има за цел да насърчи полските предприемачи да си сътрудничат с китайски бизнес партньори и да проучат процъфтяващия китайски пазар.

От момента на създаването на "16 + 1" има напредък в укрепването на диалога и сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ. Държавните глави на държавите-членки заседават ежегодно на различни места. Всяка среща води до разширяване на списъка със споразуменията. По време на петото заседание на върха, проведено в Рига, китайският премиер Ли Къцян официално стартира инвестиционен фонд от 10 милиарда евро за финансиране на проекти за инфраструктура и производство. 16-те страни-членки трябва доброволно да съдействат за увеличаване на средствата. Трябва да се подчертае, обаче, че нивото на сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа не е достатъчно последователно осъществявяно от различните страни-участнички във формата. Само малцина от тези страни, като, например, Полша, Чешката република и Унгария, досега са се възползвали от китайските инвестиции.

От 2012 г. насам китайските компании, подкрепени от държавните банки, обявиха приблизително 15 млрд. американски долара инвестиции в инфраструктура и свързаните с тях индустрии в ЦИЕ, според данните, събрани от Центъра за стратегически и международни изследвания - Вашингтонски мозъчен тръст. Тенденцията също е географски неравномерна. Само пет от 16-те страни - Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния - съставляват около 80% от инвестициите.

Има три потенциални приоритетни области на КНР за икономическо сътрудничество:

• Инфраструктура;

• Високи технологии;

• Зелени технологии.

Унгария бе домакин на Асоциацията за промоция на туризма институциите и туристическите агенции в Китай и страните от Централна и Източна Европа,. Сърбия създава Федерация за сътрудничество в областта на транспорта и инфраструктурата между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Изпълнителният офис на Съвместната търговска камара Китай-ЦИЕ е във Варшава. Секретариатът на механизма за контакт на агенциите за насърчаване на инвестициите на Китай и Централна и Източна Европа ще бъде в Пекин и Варшава. България ще бъде домакин на Федерацията за селскостопанско сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа Чешката република ще бъде домакин на Федерацията на ръководителите на местните власти в Китай и страните от Централна и Източна Европа. Румъния пое инициативата да създаде Център за диалог и сътрудничество за енергийни проекти между Китай и Централна и Източна Европа. Тези различни федерации могат да служат като социална мрежа.

Търговията и инвестициите са сред приоритетите в рамката "16+1". През последните години се наблюдава бърз растеж на търговията между Китай и Централна и Източна Европа. Например обемът на търговия между Китай и страните от Централна и Източна Европа през 2014 г. достигна 60,2 милиарда долара, което е пет пъти повече, отколкото през 2004 година. Китай, като закъснял на пазара на страните от Централна и Източна Европа, е изправен пред реалния наситен пазар, тъй като западноевропейските фирми преобладават. Форматът „16 + 1“ ще помогне много на китайските фирми, тъй като улеснява бизнес контактите, изгражда социални мрежи и прави бизнес решенията по-лесни

Трябва да подчертаем, че сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ трябва да вземе предвид контекста на отношенията между Китай и Европа, отношенията Китай-САЩ, отношенията Китай-Русия и отношенията на Китай със съседните страни. Всички тези външни сили влияят в една или друга степен върху сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ.

3. Проблеми и перспективи на формата "16 +1"

Перспективите за участие на страните от Централна и Източна Европа в проекта „Един пояс – Един път“ са свързани с много проблеми и предизвикателства. Някои кръгове в ЕС виждат формата "16 + 1" като опит на КНР да "разделя и управлява". Например в статия във "Файненшъл таймс" под заглавие "Брюксел се разтърси, когато Китай стигна до Източна Европа" се пише следното: "За Пекин групата обединява комбинация от търговски и стратегически цели Китай иска да засили търговските и инвестиционните си връзки с бившите социалистически съюзници. Той също така вижда 16-те страни като вход към Западна Европа, а също така и като ключова точка за инициативата на Пекин „ЕПЕП“, която цели да спечели пазари и дипломатически съюзници в 64 страни между Азия и Европа. Това е приоритет за мощния лидер на Китай Си Дзинпин. В допълнение към обявените търговски мотиви Пекин използва връзките си за политически цели.“(https://www.ft.com/content/16abbf2a-cf9b-11e7-9dbb-291a884dd8c6).

Дори и в страните от Централна и Източна Европа има групи, които критикуват формата "16 +1", опитвайки се да създадат неблагоприятен климат за сътрудничеството между КНР и ЦИЕ. Например, струва си да се преразгледат няколко становища, изразени от водещи центрове, мозъчни тръстове или средства за масови комуникации в региона.

Някои автори коментират: "Половин десетилетие след стартирането си, мрежата за сътрудничество между Китай и 16-те страни от Централна и Източна Европа донесе досега неравномерни икономически и политически плодове"(Eric Maurice. China's 16+1 foray into Central and Eastern Europe. В https://euobserver.com/eu-china/138347) .

В статията се цитира становище като това на Петр Кратовил, директор на института за международни отношения в Прага, който заявява, че "това не е многостранен формат, а по-скоро група от държави, с които Китай има двустранни връзки. Това са Полша и Унгария по отношение на инвестициите, а Румъния и Сърбия във връзка със строителни проекти"(Там).

В същата статия друг специалист – Анастас Вангели от Полската академия на науките, твърди, че "Южна и Източна Европа са тестова основа за „ЕПЕП“, това е по-скоро" експеримент ", отколкото "китайски план", а също така, че Пекин се опитва да види дали този вид дипломация може да им помогне да засилят икономическите си отношения"(Пак там).

Агата Кратц от Европейския съвет за външни отношения, мозъчен тръст в Лондон, заявява следното: "Първата идея беше да се третира ЦИЕ като Азия и Африка". "Това беше голям шок, обясниха, че заемите за проекти, които Китай ще изгради, няма да се случат". За Крац "Успехът на формата „16 + 1“ се основава по-скоро на политическата му база, отколкото на икономическата му такава"(Пак там).

Ричард Туршчани, заместник-директор на Института за азиатски проучвания/ CENAA, в Словакия в статия изрази мнението, че съществуват ограничения в сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа и КНР. Той отбелязва следното: "Списъкът на икономическите постижения - основната мотивация за участие във формата „16+1“, поне от страна на ЦИЕ - не е толкова впечатляващ" (Richard Q. Turcsányi. The Limits of China's Cooperation With Central and Eastern Europe. В https://thediplomat.com/2015/12/the-limits-of-chinas-cooperation-with-central-and-eastern-europe/). Същият автор заключава: "В началото форматът „16 + 1“ за страните от Централна и Източна Европа бе свързан с нереалистични очаквания за сътрудничество с Китай - и вероятно те вече са разбрали това. Днес нещата се обърнаха. Сега Китай страда от нереалистични очаквания за това какво може да постигне със страните от Централна и Източна Европа и как може да се използва формата „16 + 1“(Там).

Възможно е да се дадат и други мнения като това на Кери Браун: "... Ентусиазмът на Китай през последните няколко години за създаването на собствена международна мрежа от многостранни групировки е добре известен... 16+1 е само най-западната от тези групи. ЕС посрещна този формат с подозрение, когато идеята за пръв път се появи, по времето, когато китайският президент Си Дзинпин стана секретар на Партията през 2012 г."(Kerry Brown China’s Geopolitical Aims: The Curious Case of the 16-Plus-1. In https://thediplomat.com/2017/05/chinas-geopolitical-aims-the-curious-case-of-the-16-plus-1/).

След това Браун направи някои геополитически спекулации, като например, "Инициативата “Един пояс – Един път“ създава удобна зона на китайски интерес точно в задния двор на Русия, тя изглежда все повече като китайски дипломатически гросмайсторски ход. В огромна част от Централна Азия китайските инвестиции се увеличават и политическите връзки с Пекин, а не с Москва, се разширяват. „16+1“ предлага много сходен сценарий. Много от членовете на формата са били сателити на бившия Съветски съюз; те попадат в естествената зона на интереси и влияние на Русия.

И все пак Китай за пръв път изгражда доброкачествена бамбукова завеса около Русия, където преди десетилетия имаше желязна завеса на Съветския съюз. Освен това, както и в Централна Азия, всичко, което може да направи Русия е да се усмихва любезно и да търпи създадената нова обстановка...“(Там).

Накрая, К. Браун заключава: "Атмосферата е гъстонаситена с оптимизъм; Срешите „16+1“ са популярни събития. Въпросът обаче, както и навсякъде другаде, е, че докато очакванията към Китай са различни, разочарованията често приемат доста сходна форма. За Китай, да гарантира, че той изпълнява някои от надеждите, изразени към него, ще бъде много важно"(Пак там).

Подобни възгледи са ясни доказателства, че възможностите, които предлага форматът "16 + 1", използван в инициативата "Един пояс – Един път“, въпреки перспективите, които предлагат чрез формулата за взаимноизгодно развитие, се срещат не само с нормалното за такъв гигантски проект финансови, икономически и технически проблеми. Съществуват категорично политически и идеологически пречки пред тях.

Има кръгове в 16-те страни и преди всичко подкрепа за тези кръгове навън, от определени сили на Запад, които, както се вижда от гореспоменатите мнения, имат ясна ориентация. Те се стремят към създаване на отрицателно обществено мнение и за двете - взаимноизгодното сътрудничество с КНР във формат "16+1", но и за реализацията на инициативата "Един пояс - Един път". Такива тенденции вероятно могат да имат сериозно отрицателно въздействие както върху формата "16+1", така и върху реализирането на инициативата "Един пояс - Един път".

Вместо заключение

Всичко, споменато по-горе, трябва да се вземе предвид, когато става въпрос за необходимостта от успешно развитие на взаимноизгодното развитие межсу КНР и страните от ЦИЕ. Това означава да се положат необходимите усилия възможно най-широки обшествени кръгове в страните от Централна и Източна Европа да се запознаят с формата "16+1" и инициативата "Един пояс - Един път".

Това също така означава не само да се развива финансово-икономическо и техническо сътрудничество, но и да се обърне внимание на културно-информационно, научно и друго сътрудничество. Необходимо е създаване на възможности за т.нар. "Народна дипломация", включително регионално сътрудничество между градовете и селища в рамките на формата „16+1“. Необходимо е да се обърне внимание не само на осъществяването на такова сътрудничество по официалната линия, но и по линия на така наречените НПО(неправителствени организации). Където е възможно, последните да се развиват не само на двустранна, но и на многостранна основа в рамките на формата "16+1".

В този смисъл е необходима всеобхватна стратегия за широко обществено участие като една от гаранциите за успеха на взаимноизгодното сътрудничество и преди всичко взаимното благотворно развитие във формата "16+1", както и на инициативата "Един пояс - Един път".

Използвани източници

1.http://ceec-china-latvia.org/summit

2. https://www.ft.com/content/16abbf2a-cf9b-11e7-9dbb-291a884dd8c6

3.http://www.ecfr.eu/publications/summary/chinas_investment_in_influence_the_futu

re_of_”161_cooperation7204

4.https://www.rferl.org/a/russia-china-one-belt-one-road-project-putin

xi/28579849.html

5. https://www.ft.com/content/16abbf2a-cf9b-11e7-9dbb-291a884dd8c6

6. Eric Maurice. China's 16+1 foray into Central and Eastern Europe. In

https://euobserver.com/eu-china/138347

7. Richard Q. Turcsányi. The Limits of China's Cooperation With Central and Eastern

Europe. In https://thediplomat.com/2015/12/the-limits-of-chinas-cooperation-with-

central-and-eastern-europe/

8. Kerry Brown China’s Geopolitical Aims: The Curious Case of the 16-Plus-1. In

https://thediplomat.com/2017/05/chinas-geopolitical-aims-the-curious-case-of-the-

16-plus-1/