/Поглед.инфо/ Днес в навечерието на 200-годишнината от рождението(5 май 1818 г.) на великия мислител – философ, икономист, социолог, историк, политически теоретик, а заедно с това велик революционер, Карл Хайнрих Маркс, следва да отбележим не просто неговата роля в обяснението на света. Тук може да припомним думите му, че „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен“(Karl Marx „Thesen über Feuerbach” – These 11 “Die Philosophen haben die Welt nur vorschieden interpretiert, es kommt aber darauf an, sie zuverandern”).

Определено неговото дело - Марксовото учение действа като ключов идеен фактор за промяна на света от момента на неговото формиране до ден днешен. А без да сме големи прорицатели може да прогнозираме, че революционният дух на марксизма ще бъде и утре сред ключовите идейно-философски фактори за хуманистично преобразяване на човешкото общество на глобално равнище.

Мечтите на мнозинството от човечеството за социално равенство, социална справедливост и социална солидарност, като израз на най-висша проява на социален хуманизъм, възникват от момента на поява на значими имуществени, съсловни и класови различия. Във времето водачи и мислители, движения и организации прилагат усилия за постигането на тази мечта. Световните религии - будизъм, християнство и ислям, особено в етапите на първоначално зараждане и развитие, в една или друга степен са изразявали тази мечта. В частност първите християнски общини, както и редица от т.нар. «християнски заповеди» са опит да изразят този стремеж на човечеството чрез средствата на своята епоха, характеризираща се като правило с така наречения „Човек религиозен“. Поради това, те обещават на своите последователи осъществяване на човешката мечта за справедливост не толкова в този, колкото в един друг „отвъден свят“. Всички тези въжделения се проявяват не само в мисли и учения, но също така и в конкретни действия – бунтове, въстания и революции, с които е изпъстрена историята на човешкия род.

Носители на идеите на социалния хуманизъм са представители на всякакви социални групи и слоеве. Но най.често те са изразявани преди всичко от най-неоправданите социални слоеве, съсловия и класи на конкретните общества. Несъмнено в целия този идеен комплекс присъстват различни аспекти и тенденции, оказващи в една или друга епоха или период разни по своята сила въздействия. Така например една нерядко срещана тенденция, съпътстваща мечтите и идеите за социално равенство и социална справедливост, е тази на уравниловката. Става дума за разбиране и действия свеждащи горните мечти и идеи към уравняване в материален и прочее смисъл. Тези уравниловъчни тенденции понякога могат да приемат доста груби форми, които да доведат до някои крайно негативни последствия и и резултати.

Теоретичен връх в развитието на идейният комплекс на социалния хуманизъм става марксизмът. Т.е. разработеният от германските мислители Карл Маркс (1818-1883) и Фридрих Енгелс (1820-1895) икономически и обществено-политически възглед за света, както и метод за обществено-икономическо изследване, основаващи се на:

  • Материалистическа интерпретация на историята, т.е. т.нар. «исторически материализъм». Според същия "Историята на всички досегашни общества е история на класови борби. Свободен и роб, патриций и плебей, барон и крепостен селянин, цехов майстор и калфа, накъсо – потисник и потиснат, са стоели в постоянна противоположност един спрямо друг, водили са непрекъсната, ту скрита, ту открита борба – борба, която всеки път е свършвала с революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи."(Маркс К., Ф.Енгелс. Манифест на Комунистическата партия“. Издателство на Българската работническа партия (комунисти). С., 1948.Юбилейно издание по случай стогодишнината на “Манифеста”, 1848–1948, с.2.)

Според историческия материализъм съществуват различни обществено-икономически формации(Терминът „формация“ К.Маркс и Ф. Енгелс заимстват от геологията). Те се определят както от равнището на социално-икономическо и технико-технологическо развитие, така и от господстващите форми на собственост върху ключовите средства за материално и обществено възпроизводство, и формираната на тази база система на трудови отношения. Съответно в исторически план прогресисткия възглед на марксизма говори за няколко последователно сменящи се основни формации, както и преходни фази между тях. В най-общ план са посочени следните – първобитно-общинен строй, робовладелски строй, феодален строй, капиталистически строй и съответно комунистически строй(Ранният Маркс говори също така за „Азиатски строй“. Това название се ползва за формацията, която непосредствено следва след първобитно-общинната такава. Самият термин - «Asiatische Produktionsweise“ за първи път е споменат от Карл Маркс в неговите писма към Фридрих Енгелс /в трудовете им на руски език - К. Маркс, Ф. Энгельс, Соч., 2 изд., т. 28, с. 174-267/, а също така и в статията на Маркс „Британското господство в Индия“ /там, т. 9, с. 130-136). В предисловието към известния си труд «Към критиката на политическата икономия», написан през 1859 г. (пак там, т. 13, с. 1-16/ Карл Маркс заявява, че «…азиатският, античният, феодалният и съвременният буржоазен начини на производство могат да бъдат определени като прогресивни епохи на икономическата обществена формация». Следва да се подчертае, че в по-късните работи на К.Маркс изчезва споменаването на «азиатския строй». Днес изследователите, които се придържат към виждането за това, че е съществувала такава „Азиатска формация“ използват за същата и други наименования като «Политарен строй», /вж. Семенов Ю.И. Политарный //«азиатский»// способ производства: сущность и место в истории человечества и России. Москва, изд. «Волшебный ключ», 2008 г./. Някои автори предпочитат по-описателни имена като «Държавно-общинен строй» и други);

  • Диалектически възгледи за обществените промени, т.е. «материалистическа диалектика». Основното в материалистическата диалектика е разбирането за света като динамична органична система. Това означава, че светът се състои от множество разнообразни, но необходимо взаимосвързани процеси. И най-важното е, че причината за неговото развитие е сама по себе си, т.е. развитието на света се осъществява чрез взаимодействията и взаимоотношенията между вътрешни противоречия. По този начин материалистическата диалектика действа като учение за света като цялостна система, чийто основен закон е законът на противоречивата, необходима връзка между нейните елементи.Под "връзка" в диалектиката се разбира такова взаимоотношение между феномени или процеси, при които промяната в свойствата или състоянията в някои от тях автоматично води до промяна в свойствата или състоянията в други. Понятието за развитие е от основно значение за диалектиката. Както вече се каза по-горе ключов момент в марксисткото разбиране за диалектика е, че развитието се разглежда като саморазвитие. Процесът на развитие Маркс и Енгелс, следвайки Хегел, разглеждат като действието на три закона:

* Законът за единство и борба на противоположностите;

* Закон за взаимния преход на количествените и качествените изменения;

* Законът за отрицание на отрицанието;

  • Критичен анализ на развитието на капитализма на базата на марксистката икономическа теория и марксистката социология, включващ и идеите за революционни промени в обществото, т.е. марксистката теория за социалната революция. Съгласно последната трябва да се прави ясно разграничение между: а) от една страна политическите промени на правителствено равнище и на ниво политическа система, които могат да се осъществят в рамките на една и съща обществено-икономическа формация. Съответно подобни политически промени свързани със смяна на „надстройката“(Понятието „надстройка“ е едно от ключовите понятия на историческия материализъм. Съгласно последния надстройката представлява държавата и правото, а също такива форми на обществено съзнание, като морал, религия, философия, изкуство, политическа и правна форми на обществено съзнание) следва да бъдат наричани политически преврати или „политически революции“;

б) радикалните промени в живота на обществото, във връзка със смяната на социално-икономическата база(Друго ключово понятие на историческия материализъм несъмнено е „база“ или „базис“. Под икономическа база на обществото Карл Маркс разбира съвкупността от исторически формирани производствени отношения/те са наричани още производствено-икономически отношения и включват отношенията между хората, създадени и създаващи се в процеса на обществено производство и движението на обществения продукт от производство към потребление/, съставящи икономическата структура на даденото общество) на обществото изразена преди всичко в системата на собственост по отношение на основните средства за материално възпроизводство. Именно чрез такава смяна се решават противоречията между производствените отношения (т.е. отношенията възникващи в процеса на възпроизводство) и производителните сили (включващи работната сила и средства за производство), предвид факта, че последните в своето развитие надхвърлят сковаващите тяхната прогресивна динамика производствени отношения. Ако политическият преврат (политическата революция) води до такава радикална промяна на социално-икономическата база на обществото тази промяна следва да бъде наречена социална революция. Както подчертава по този повод самият Маркс в „Към критиката на политическата икономия“ „На известна степен от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или – което е само юридически израз на същото – с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в окови за същите. Тогава настъпва епоха на социална революция.“(Вж. Маркс К. Към критиката на политическата икономия, София, „Партиздат“, 4-то издание, 1983, с.21.)

Марксистката теория за социалната революция приложена към капитализма посочва и носителят на революционните изменения – пролетариатът, който вземайки политическата власт установява „диктатура на пролетариата“. т.е. власт, изразяваща коренните интереси на работническата класа. Важно място в марксистката социология на революцията е идеята за "отмирането на държавата", т.е. виждането, че в крайна сметка „диктатурата на пролетариата“ трябва да доведе до отмирането на антагонистичните класи. Оттук и „отмирането на държавата“, която като такава изразява интересите на тази класа, чиито представители са начело на държавната власт. В този смисъл марксистката теория за социалистическата революция вижда диктатурата на пролетариата като стъпало по пътя към бездържавно самоуправление.

В тази връзка може да се спомене известното писмо на К.Маркс до Йосиф Ведемайер от 5 март 1852 г., в което се отбелязва: „Това, новото, което направих, беше да докажа следното: 1) че съществуването на класи е свързано само с определени исторически фази на развитието на производството, 2) класовата борба непременно води до диктатура на пролетариата, 3) че самата диктатура представлява само преход към унищожаването на всички класи и към безкласово общество.“(Вж. К. Маркс, Ф. Энгельс, Собр. соч., изд. 2, т. 28, с. 427.).

В заключение трябва да подчертаем, че в никакъв случай не бива да се профанизират изказваните в рамките на марксизма възгледи за държавата и свеждането им само до тезиса за нейното отмиране в една бъдеща перспектива. Не веднъж и дваж в рамките на марксисткото учение се е подчертавало, че държавната власт има сложна и двойна природа: тя не е само инструмент, с който взелата политическата власт класа налага своите интереси. Тя също така е и механизъм за изпълнение на задачите за общо управление на социалните, икономическите, културните и прочее процеси, произтичащи от природата на всяко общество.