/Поглед.инфо/ Поглед от миналото, отпреди 10 години към днешния ден... Дали е имало нещо вярно в тези мисли, критично настроени към гъстата «неолиберална мъгла», обхванала нашата страна и пречеща и да поеме към пътя на националното развитие, основан на солидарност и реализъм. Оставаме на Вас драги читатели да решите.

На американците не може да им се отрече умението да правят филми. Някои от тях са действително гениални, тъй като успяват ясно да „намекнат” на човечеството за реалните проблеми, които го чакат в едно по-скорошно или далечно бъдеще.Така например още в зората на киното великият Чарли Чаплин направи няколко пророчески ленти, една от които бе класическият „Модерни времена”. Този филм - на пика на развитието на индустриализма, - подсказа дълбоките недъзи на фабрично-машинната система, водеща до дехуманизация на човешкия труд.Съвсем наскоро по екраните се появи друг филм-предупреждение - „Матрицата”. Той по недвусмислен начин предупреждава за опасността, която грози човечеството, ако се съгласи да бъде доминирано не от простите и вечни закони на човешкия солидаризъм, но от правилата на пазара.

Една впечатляваща идея в този филм е идеята за „матрицата”, т.е. за изкуствената схема, налагана на човешките същества, която деформира заобикалящата ги реалност и изгражда заблуждаващ виртуален (сиреч възможен, но неслучил се) свят. Именно „матрицата” дава възможност на „кукловодите” да превръщат другите в марионетки. Безспорно става дума за гениално прозрение, което се сбъдва не в някакво далечно бъдеще, както е във филма, но в наши дни.

Стереотипи и обществено поведение

Като обществено същество, придобило способността за абстрактно мислене, човекът живее не само в света на реалностите, т.е. на заобикалящата го природна и обществена среда. Едновременно с това човекът формира и живее в света на идеалните конструкции, т.е. на създадени от самия човек или от обществото абстрактни образи. Те могат в определена степен да отразяват реалността, но и в значителна степен да я деформират.
Всяко човешко същество още в детската си възраст си създава стереотипи на възприемане на света и базиращо се на тази основа социално поведение.

Стереотипът по своята същност представлява опростен модел на обкръжаващата ни действителност. При този модел редица сложни връзки и феномени на съществуващата реалност се заменят от прости или опростени схеми. Това е позволявало и позволява на човешкото съзнание да пести донякъде време при реагиране на различни опасности и заплахи. Самите стереотипи са плод на семейно възпитание, а също така и на обкръжението извън семейството.

Това обкръжение в съвременната епоха включва детската градина, училището, средствата за масова информация, книгите, днес вече Интернет и т.н.
Понякога е трудно да си представим каква огромна роля играят в нашия живот стереотипите. Но особено в преходни епохи достатъчно добре се чувства тяхното решаващо значение в определянето на нашето поведение.

Естествено, важната роля на стереотипите се е разбирала добре още в древността. Затова ние сме свидетели как силните на деня винаги са се стараели да формират изгодни за тях стереотипи сред управляваните от тях маси. Оттук и понятието за манипулация на общественото съзнание, под което се разбира формиране на стереотипи, значително деформиращи реалността в полза на определени сили вътре или вън от дадено общество или обществена група.

Особено се засилиха възможностите за манипулация днес, когато ролята на традиционното обкръжение на близките хора отслабва, но се засилва способността чрез различните медийни техники да се въздейства върху поведението на значителни части от обществото. Но реалната причина на засилената манипулация на общественото съзнание не е в технологичните средства, а има обществен характер. Днес България живее в рамките на един неолиберален модел. На фона на все повече осъзнавания от българското общество геноцид, който създаде този модел, продължаването на неговото относително безпроблемно съществуване във времето става възможно единствено на основата на най-груба манипулация на общественото съзнание. И ставаме както очевидци, така и жертви на тази манипулация.Затова макар и накратко нека да разгледаме нейните механизми и технологията на нейното осъществяване.

Митовете на неолиберализма

Механизмите, които позволяват да се формират изгодни на определени сили обществени стереотипи могат да бъдат дефинирани с една дума „ митове”. Под „мит” в случая се разбира не класическото определение за фантастически образ, дошъл от преданията. Тук става дума за по ново виждане за мита като лъжлив образ, създаван с цел манипулация на съзнанието и поведението на големи групи от хора.

„Неолиберализмът” в България, т.е. подкрепящите „неолибералния модел” политически елит и икономически структури формират различни митове. От фундаментални такива като този за свободния пазар – «висше достижение на човешката цивилизация» и «частният собственик като демиург на общественото развитие», до тривиални свързани със злобата на политическия дневен ред.

Доказателството, да кажем за мита за свободния пазар се търси в примера на Запада. Само че едно не е ясно, къде днес на Запад има свободен пазар в ключови пространства на икономически взаимодействия при това високо равнище на олигополизация на ключови стопански пространства. И едва ли тук следва да се доказва с примери, че отдавна и в САЩ, и в ЕС, и в Япония ние сме свидетели на планово-пазарни икономики, скрити зад мита на «свободния пазар». Макар на някои от нашенските неолиберали това да звучи като „желязно дърво”, но то е факт.

Що се отнася до частния собственик като демиург на икономическа динамика, пак ще ги попитаме къде го видяха този демиург в същия този Запад. Например в САЩ ключовите стопански единици, определящи посоките на икономическата динамика - корпорациите, са ръководени от мениджъри. Самите мениджъри са назначавани на тези си постове от носителите на контролните пакети акции, които като правило са различни видове фондове - пенсионни, осигурителни, застрахователни, инвестициони и т.н. Самите тези фондове са ръководени също от наети мениджъри. Собствениците като правило са акционери, които, обаче, са по-скоро рентиери, отколкото демиург на икономическо развитие.

Производен от мита за свободния пазар е този противопоставящ стопанските структури на държавата. Така по време на предизборните баталии небезизвестният Е. Хърсев като представител на една политическа сила претендираща да представлява средния и дребния бизнес у нас, пишеше, че видите ли у нас е огромна ролята на държавата. Тя се разпореждала с 40% от националния продукт. Ами дай да видим пак как е в „обетованата земя” - САЩ, където държавата разпределя 70% от БВП. А че този мит е вреден и създава лъжливи стереотипи се вижда от факта, че ако няма подкрепата на държавата най-вероятно в същия този Запад от немалка част на средния и дребния бизнес ще остане само спомен. Българският среден и дребен бизнес засега оцелява благодарение на изключително високите норми на експлоатация на българския работник и възожността да се скрие „на сянка”. Но, когато, „батковците” от ЕС го „цивилизоват”, ако той не получи адекватна поддръжка от българската държава, от него също ще остане само спомен. Така че не борба с държавата трябва да се води, а да се търсят адекватни форми на сътрудничество и подкрепа от българската държава.

Много може да се каже и за митовете, свързани с политическата злоба на деня. Така, например, бъдещето на България не се вижда извън ЕС. „Влизането в Европа” е обявено за национална цел. Ами че ние сме отдавна, отдавна в Европа. Като първата европейска национална държава може да се каже, че ние сме първи в Европа, далеч по-преди да се появат другите „днешни” европейци.

А що се отнася собствено до включването в ЕС, я си представете, че въпреки интереса, който има там към включването ни, все пак надделее друга тенденция. Тогава какво да правим, да мрем ли като държава и народ? В крайна сметка не създава ли този мит един изключително нездрав стереотип, даже и ако България бъде присъединена към ЕС. Тъй като този мит винаги е съпроводен с един друг, че видите ли, като се отворят европйските фондове и ние ще започнем да плуваме в млечни вани. В.”Труд” даже го изчисли по едно време по колко евро се падат на човек от населението. Да припомняме ли една приказка на бившия британски премиер г-жа М. Тачър, която много вярно бе отбелязала, че „Сиренето е безплатно само в капана за мишки”.
Знаем ли ние колко ще плащаме за това „влизане в Европа” и какво е наобещавала нашенската „политическа класа”?

А може ли България, ако се мисли в дългосрочна перспектива, да губи и други възможности и алтернативи като, например, евразийската. Още повече, че там са суровините на света, там са нашите пазари, там е даже и нашият етнокултурен код.
Следващ мит на неолиберализма у нас е този за „края на прехода”, проповядван в частност от също така небезизвестния А. Райчев. Казано накратко това, което се крие зад този мит е максимата „кой крал, крал, връщане назад няма”. Хайде пък да няма. Що е човешка ръка сторила, друга може да го оправи. Защото в България става дума не за „приватизация”, което е още един от митовете на неолибералите у нас, а за формен грабеж.Видите ли това било първоначално натрупване на капиталите. И пак ни се припомня примера на Запада.

Е да де, ама на Запад това първоначално натрупване даде като резултат изграждане на индустриална структура, а у нас резултатът е разрушаване на индустриалната структура. Нима не виждат разликата? Напротив виждат я много добре, но целта е друга. Да се създаде в българското общество стереотипа на примирението с гигантския грабеж, който не свърша само с т.нар. „приватизация”, но включва и банковите фалити и финансовите кризи и т.н. Защото само в такава обстановка на примирение ще могат такива, например, като „червения” в кавички политик като г-на Червенякова да се обявява за „амнистия” на капиталите, т.е. официално легализиране на откраднатото. А веднъж като стане това апетитът за кражби и грабежи няма да спре до окончателния разгром на България. Това добре се видя при такива правителства като това на Костов и Сакскобурготски...

Въобще неолибералните митове нямат край, но нека с това да завършим.
Вместо заключение ще кажем само, че на стереотипизацията по неолиберален маниер ние трябва да противопоставим нашия Разум. Неолибералната митология трябва да посрещнем със силата на фактите, защото когато „фактите говорят и боговете мълчат”. Не бива да се забравя, че манипулацията на съзнанието става възможна не само по волята на манипулаторите, но и поради безволието на манипулираните.Нека сестри и братя да разбудим нашия Разум и да мобилизираме нашата Воля. Нека!!!

В. "Нова Зора", брой 32, 9 август 2005 г.