/Поглед.инфо/ Ключова задача с неимоверна важност и актуалност за съществуването и устойчивото развитие на даден народ, общество и държава е непрекъснатия системен и всеобхватен анализ на рисковете на различни равнища и от различен вид. Именно на основата на такъв продължаващ и постоянен системен анализ, както и последващата такъв анализ прогноза е възможно осъществяването на съответните превантивни, т.е. изпреварващи мероприятия и действия. Последните пъкследвада осигурят ако не премахване на заплахите, произтичащи от тези рискове, то поне рязко намаляване на равнището на вредно въздействие и загуби, ако евентуално тези заплахи се осъществят по един или друг начин.

В дадения материал разглеждаме ситуацията свързана с националната сигурност на България именно на основата на такова разбиране – необходимостта от системен анализ на рисковете за България. Основната ни цел е да се разкрият тези рискове, както и да се прогнозират евентуалните последствия за цялостното развитие на нашата Родина.Тази цел се постига чрез следните задачи, групирани в няколко раздела, а именно:

  1. Обща класификация на рисковете с висока степен на заплаха за националната сигурност на Родината ни;

  2. Катастрофални вътрешни рискове с относително постоянно действие;

  3. Катастрофални външни рискове с относително постоянно действие.

Ключови методологически подходи използвани в дадената работа са:

  • Системният подход, съгласно който всеки от изследваните обекти се вижда като система, съставена от взаимносвързани компоненти, действащи като едно цяло. При което тези компоненти в своята взаимосвързаност представляват вътрешна среда, спрямо която всичко останало се явява външна среда;

  • Геополитически и геоикономически подходи – последните разглеждат политическите, икономическите и прочее отношения през призмата на конкретната специфика на формираната географско-природна среда, създаваща уникални формати на взаимодействия, разбирани през призмата на ;

  • Исторически подход, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде разбран ако не го анализираме в исторически план, т.е. как се е развивал във времето и пространството;

  • Активен подход изискващ да се работи в превантивен режим, т.е. да не се чака да се осъществи риска, а на основата на наблюдение, анализ, оценка и прогноза да се реагира изпреварващо.

1.Обща класификация на рисковете с висока степен на заплаха за националната сигурност на Родината ни

Първото нещо, което е необходимо при разглеждане на темата за риска е ясното и точно определение на самото понятие «риск». При това става дума за конкретен тип «риск», а именно «риск за национална сигурност». По-долу в табличен вид ще се опитаме да дадем ключови термини, имащи пряко отношение към понятието «риска за националната сигурност».

Терминологичен речник във връзка с риска за национална сигурност

Национална сигурност - Съгласно ЗАКОН-а за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, член 2.

«Национална сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети»;

Заплаха за националната сигурност - Негативно въздействие нанасящо загуби и вреди на националната сигурност, така както е формулирана съгласно Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност;

Риск за националната сигурност - Рискът е равнище на заплаха за националната сигурност, т.е. степента(силата) на негативното въздействие умножена по вероятността тази заплаха да се осъществи;

Вероятност - „Вероятността” може да се разбере през призмата на сравнение с друг термин – възможност. Възможността е бинарна, т.е. може или не може нещо да се случи. Вероятността е множествена, т.е. разположена от стойността „0” до стойността „100”;

Технология по управление на риск за национална сигурност - Технологията по управление на риск за националната сигурност включва:

  • Анализ на риска – определяне на заплахите, включително причините и причинната верига на тези заплахи;

  • Оценка на риска – оценка на равнището на заплахите умножено на вероятността заплахите да се осъществят;

  • Разработката на мерки – превантивни и реактивни за минимизиране на негативното въздействие в случай на осъществила се заплаха или на мерки за избягване на заплахите;

Превантивни мерки за осигуряване на националната сигурност - 1.Концепция/доктрина/ за национална сигурност и стратегически център по координиране на усилията за национална сигурност;

2.Поддържането на въоръжени сили, разузнавателни и контразузнавателни служби, гражданска отбрана и готовност за действие в извънредни ситуации;

3.Адекватна и динамична обществена и държавна структура и инфраструктура.

Изключителната важност на темата за рисковете за националната сигурност определя първото решаващо изискване в технологията по управление на рисковете за националната сигурност - системния анализ на същите. Като първа стъпка в системния анализ на тези рискове е класификацията на същите на основата на различни базови характеристики на различните видове рискове.

Съответно от позицията на пространството на действие на риска следва да се говори за:

  • Глобални рискове;

  • Регионални рискове;

  • Национални рискове;

  • Локални рискове.

Предвид източника на рисковете те могат да бъдат класифицирани на:

  • Външни, т.е. заплахата се генерира от фактори и процеси функционращи във външна за България среда;

  • Вътрешни, при които източникът на заплаха идва отвътре., т.е. от обусловени са от причини, състояния и действия в нашето Отечество.

От гледна точка на срока на въздействие на рисковетете могат да бъдат класифицирани на:

  • С относително постоянно действие – те могат да бъдат подразделени на:

  • Демографски рискове;

  • Военно-политически рискове

  • Икономически рискове;

  • Социо-културни рискове;

  • Държавно-административни рискове – корупционен риск, криминален риск и прочее;

  • Моментни, ситуационни рискове – тези последните могат да се подразделят на:

  • Природни събития;

  • Големи аварии;

  • Злонамерени действия и атаки.

Втора важна стъпка в системния анализ на риска това е неговата оценка. По

размера на равнището на негативното въздействие на заплахите умножено по

вероятността рисковете за националната сигурност да се осъществи може да се говори за:

  • Минимален риск, т.е. такъв който не предизвиква криза на системата за национална сигурност;

  • Значим или кризисен риск, т.е. такъв който предизвиква криза на системата за национална сигурност;

  • Катастрофален риск, т.е. такъв, предизвикващ катастрофално състояние на системата за национална сигурност.

Несъмнено всеки от споменатите видове риск е възможно да действа в една, друга

или трета комбинация. Т.е., например, може да се говори за «външен регионален риск с постоянно действие» или «вътрешен национален постоянен риск». Въпреки, че такава класификация може да изглежда сложна и не много удобна за работа тя е нужна предвид разкриването на причинната верига на риска. Разкриването на причинната верига е важно условие за разработката на мерки за действие и противодействие, т.е. за превантивни и реактивни мерки.

2.Катастрофални вътрешни рискове с относително постоянно действие

Сред рисковете с относително постоянно действие представляващи особено голяма заплаха за националната сигурност следва да се споменат следните:

  • Етнодемографската катастрофа на България;

  • Социално-икономическият срив на Татковината ни;

  • Корупцията в България.

Етнодемографската катастрофа на България

От средата на 90-те години на ХХ век, въпреки някои положителни тенденции, проявили се в динамиката на раждаемостта в краткия петгодишен период между 2003-2008 г. в България се наблюдава поради редица важни причини риск, който по своите мащаби на негативно въздействие може да обозначим като демографска катастрофа.

Тази демографска катастрофа в известен смисъл носи отпечатъка и е продължение на демографската криза от предходен период, свързан с урбанизацията на страната. Но навярно и с неадекватна политика, въпреки редица социално-икономически мерки в тази област през този период – помощи и привилегии за майчинството и други.

Но от средата на 90-те години тази криза постепенно се трансформира в катастрофа с унищожителни последствия за България като обществено функциониране и държавност.

Конкретните причини са следните:

  • В резултат на социо-икономическия срив, настъпил с така наречения «преход» се наблюдава засилена емиграция на население във фертилна възраст, което в търсене на реализация или поминък напуска страната в различни посоки – най-вече Западна Европа, САЩ и другаде;

  • Застаряване на населението на България, а също така поради влошаването на здравния статус на същото се наблюдава нарастваща тенденция в смъртността.

Това води до срив в естествения прираст на България. Същият може да се дефинира като демографска катастрофа. Важна особеност на тази катастрофа е, че тя засяга преди всичко държавно-образуващия етнос, т.е. българския етнос. Докато сред останалите крупни етноси в страната се наблюдава или определена стабилност или даже високо равнище на раждаемост. В този смисъл по-правилно ще бъде катастрофалната демографска тенденция в Родината ни да определим като «етнодемографска катастрофа» на българския етнос в България.

Наред с намаляването и застаряванаето на населението се задълбочават регионалните дисбаланси в разпределението на жителите. Изследването на Националния статистически институт за 2015 г. спрямо предходната година показва, че София-град е единствената област, при която населението се увеличава спрямо предходната година. Това увеличение обаче се дължи основно на механичния прираст, т.е. хора от други области се местят в столицата, основно с цел учене и намиране на работа. Ако се погледне пет години наза, най-голямо е увеличението в София-област.

(http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/17/2744372_naselenieto_namaliava_i_zastariava_prez_2015_g/.

България е сред 10-те страни с най-възрастно население в света според докладите на ООН. При това българите живеят с около 10 години по-малко от останалите европейци и страдат много по-често от социално-значими заболявания. На всички е ясно, че възрастните хора основно населяват селата и най-малките градове. Това означава, че в средносрочно бъдеще в България ще има множество запустели области, напълно свободни за заселване.(Вж. „Демографската катастрофа - тъжната участ на България. До 2050 г. трудовите ресурси на страната се очаква да намалеят с около 40 на сто“ вhttp://www.bpost.bg/article/35050)

Съществуват следните прогнози:

  • Населението на България през 2030 год. ще спадне до 5 940 822 души, а през 2050 ще бъде не повече от 4 651 477 души

  • (http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-Demographics_of_Bulgaria-bg.html);

  • През 2040 г. 46 % от населението на България ще са пенсионери(http://society.actualno.com/news_303311.html);

  • Според прогнози на Центъра за демографска политика, базирани на официалните преброявания на населението досега, през 2050 г. циганите у нас ще бъдат 3,5 млн, турците – 1,2 млн, а българите – едва 800 хил. души(http://news.ibox.bg/news/id_1603710177). Казано по друг начин българите ще се превърнат в малцинство в собствената си страна.

Тези прогнози се правят на базата на линейната екстраполация, докато реалната динамика на комплексните системи, каквото е обществото, като правило се реализира като нелинеен процес.При който негативната тенденция се осъществява на основата на принципа на каскадния провал, т.е. сривът в една подсистема води до срив в следваща и следваща, и така до тоталния срив на цялата система. В този смисъл ако не се изгради в най-скоро време позитивна алтернатива на тази трагична демографска картина в броено време от фаза „демографска катастрофа“ ще се навлезе в нова фаза - „демографски разпад“. С други думи при влошените количествени и качествени характеристики на населението в България няма да може да се поддържа нормално социално-икономическо и държавно-политическо възпроизводство, което ще означава историческо небитие за българската държава и народ.

Социо-икономическата разруха на България

Социо-икономическата разруха на България за този вече над четвърт век е толкова значителна, че нейното описание ще изисква значително място. В дадения преглед ще споменем най-кратко следните най-базови параметри:

  • Деиндустриализация;

  • Деаграризация;

  • Деинтелектуализация;

  • Архаизация;

  • Влизане в дългова спирала.

Тук само ще щрихираме някои моменти, използвайки материали на инженер Иван Пехливанов, а именно:

„След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:

  • Разруши мозъчния й център “Енергопроект”;

  • Старателно организира националното престъпление - закриване на АЕЦ “Козлодуй”;

  • Спря строителството на АЕЦ “Белене”;

  • Разпродаде електроразпределителната система;

  • Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!

В машиностроенето, което най-ярко показва растежа на индустриалния интелект:

  • Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти;

  • След 1990 г. се постигна невероятното - корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене - ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!;

  • Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано... В ЗЗМ, София цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника, които бяха гордост за българската индустрия... са празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи;

  • Инструменталните ни мощности... вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми...

Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен.Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:

  • Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване;

  • Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност;

  • Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.

Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.(цит. по Пехливанов Иван. България, която изгубихме. Разправата с българския индустриален интелект. в http://bgistoria.jimdo.com).

Корупцията в България

Този проблем е толкова сериозен и толкова запуснат, че коментарите са излишни.

Но той определено трябва да бъде споменат като един от най-значимите рискове за националната сигурност на България.

 

  1. Катастрофални външни рискове с относително постоянно действие

Сред катастрофалните външни рискове с относително постоянно действие следва да посочим четири такива действащи както на регионално, така и на глобално равнище, а именно:

  • Неоосманизмът като ключова заплаха;

  • Хибридната война срещу българския социо-културен модел и националното съзнание;

  • „Т.нар. „Бежанска вълна“;

  • Включване на България в „Глобалния сблъсък“.

Неоосманизмът като ключова заплаха

През последните години ставаме свидетели на трансформация на Турция в технико-икономически, социално-политически и даже в духовно-културен план. Тази промяна се съпровожда с желание на части от елита на страната да конституира държавна воля за различна от досегашната, т.нар. „Кемалистка линия“ във външната и вътрешна политика. Без да се отрича тотално кемалисткото наследство в Анкара се „раждат“ нови амбиции и цели, и се търси нова международна и геополитическа роля.

Тази относително нова и сложна амалгама от идеи, политики, въздействия и взаимодействия бе наречена „неоосманизъм“, макар че този термин не е много точен в описанието на стремежите на управляващата страната конфигурация. Идеите на „неосманизма“ са изразени във фундаменталния труд на Давутоглу „Стратегическа дълбочина”. Турски и чужди вдъхновители на тази концепция и нов политически курс са:

  • Бившият турски президент Тургут Йозал (1927-1993);

  • Джордж Фридмън – американски геополитик, ръководител на Стратфор;

  • Известния американски неоконсерватор Пол Уолфовиц.

Турция се предлага в ролята на интегратор в социо-икономически и социо-културен план на три региона: Балкани, Близък Изток и Северна Африка.Турция има претенциите да стане водещ „модернизатор“ на Близкия и Средния изток, предлагайки „умерена исламистка платформа“ и умение да се хармонизират взаимоотношенията със Запада. Въпреки обявената политика на „нула проблеми“ със своите съседи следва да се отбележи, че почти не останаха съседи на Турция, с които неоосманисткото ръководство на страната да не предизвика един или друт конфликт, включително и повеждеането на гражданска война вътре в Турция срещу живеещите в югоизточната част на страната кюрди.

По отношение на България неоосманистките кръгове в Турция осъществяват политика на „пълзяща неоосманизация“, като вече този курс даже не се крие. Точно обратното свидетели сме на редица провокативни актове срещу българската държавност, на пряка и груба намеса във вътрешните работи на нашата страна, на открито създаване на „пета колона“, която „отвътре“ да действа за осъществяване на „пълзящата неоосманизация“.

Хибридната война“ срещу българския социо-културен модел и национално съзнание

Тази „хибридна война“ се на основата на редица западни модели и концепции като „мултикултурализма“ и „джендърната теория“ в странен синтез с антикомунизъм, антиправославие, антиславянство, неосманизъм и пещерна българофобия. Отрича се не само предходния исторически период на обществото на т.нар. „държавен социализъм“.„Удря“ се върху разбирането за „османското робство“, като то се заменя с евроатлатическия прочит на същото като „османско присъствие“ или евротолерантното „османско владичество“. Съответно Левски и Ботев от телевизионния екран са обявени за „личности с девиантно поведение“. От тук има само една крачка към това опълченците да бъдат наречени „сепаратисти“, а Освободителката Русия – окупатор.

„Бие“ се и по-дълбоко – светите братя Кирил и Методий са назовани „византийски шпиони“. Издигат се от най-високо място идеи за замяна на славянската азбука с латиница. „Прочут“ български политик публично изрече „Майната му на православието!“

В крайна сметка се води война срещу ключови ценности запазили във времето българския народ и създали условия за неговото възраждане в историята. Става дума за такива традиционни ценности като любов и привързаност към семейство и род, традиционна вяра, обич към родната земя, както и срещу такива ценности на модерна като патриотизъм, чувство на единство с народа си. Ако тази „хибридна война“ успее вместо народ, който се гордее със своята история и има самочувствие, че и той „ е дал нещо на света“ ще се получи биомаса без памет и съзнание.

Бежанската вълна“

Проблемът с така наречената «Бежанска вълна» започна през 2015 година , но определено не завърши с 2015 година. Този проблем продължава да се развива, като предизвикателствата нарастват и все повече и повече се превръщат в многоизмерно събитие с далеко отиващи последствия. През 2015 година светът стана свидетел на т

огромни маси хора от Близкия Изток, основно от Източното Средиземноморие, т.е. Сирия и Ирак, но и от Средния Изток – Афганистан, а също така и от Северна – Либия и други и даже от Тропическа Африка в един момент се устремиха към богатите страни от Шенгенската зона в Европейския съюз. Първоначално те бяха приемани «радушно» както от представители на правителствата на различните страни, така и като цяло от населението на същите тези страни. Особено показателен в тази план бе примерът, който демонстрираше федералната канцлерка на Германия Ангела Меркел, която покани бежанците с думите «Ще се справим!»

Европа от десетки години насам е обект на миграционни потоци от Африка и Азия. В различните европейски страни, особено тези, които в миналото са били метрополии на колонии в Африка и Азия, но и не само в тях, днес има в големите градове цели квартали, в които населението основно е от бивши граждани на азиатско-африкански държави. Това, което отличава досегашните миграционни потоци, идващи от тези региони от текущия е в следното:

•Насочващата се в един доста кратък период към Европа изключително огромна маса от хора, които по своите етно-културни характеристики и конфесионални привързаности, значително се отличават от местното население;

•В това, което се посочва като непосредствена причина за възникването на миграционната вълна – т.нар. „Арабска пролет“, т.е. развихрилите си тук и там най-вече в арабските страни „граждански войни“;

•Във факта, че част от мигрантите, в редица случаи демонстрират, меко казано, не просто нетолерантно поведение към гражданите на приелата ги страна, към традициите и ценностите на същата, но се държат предизвикателно и проявяват агресия, насочена както към редовите граждани и даже към органите реда.

Именно тези характеристики на участниците в т.нар. „Бежанска вълна“ породиха редица сложни и вътрешнопротиворечиви непосредствени проблеми, а именно:

•Ясната невъзможност за различните системи на ЕС – социална, икономическа и прочее да се справят с такъв изключително наплив от мигранти за толкова кратък срок от време;

•Породената от характеристиката на мигрантите и на поведението на част от тях реакция на немалка част от гражданите на европейските страни. Тази реакция се характеризира от неприемане и отхвърляне на мигрантите в „най-меките“ си изяви до остра ксенофобия и даже расистки, и фашистки прояви в най-твърдите си форми към същите.

На всичко това както управляващите най-вече неолибералните и социал-либерални кръгове, така и част от интелектуалните среди отговориха с абсолютно неадекватни изявления и действия. От една страна се започнаха обвинения към собствените граждани, че проявяват нетолерантност, от друга страна се наблюдават опити да се прикрият проявите на нетолерантно поведение от страна на част от тези т.нар. „бежанци“. От трета се наблюдават опити, изразени в заявления на правителствени представители на страни от Западна Европа, да се прехвърлят „бежанците“ към Източната и най-вече Югоизточната част на ЕС и Европа. Всичко това не може да не доведе не просто до задълбочаване на проблемите, но до пораждане на верига от последващи проблеми с далеко отиващи последствия.Продължаването на доказалата своята неадекватност система от действия спрямо т.нар. „Бежанска вълна“ ще означава задълбочаване на разрушителната за ЕС и европейските страни тенденция.

Особено катастрофални могат да бъдат тези последствия за Отечеството ни, което може да се окаже „залято“ от такива маси от хора, които на практика ще взривят всички системи в България и за един кратък период могат да предизвикат нейното разрушаване и изчезване.

Включване на България в „Глобалния сблъсък“

В глобален мащаб върви битка срещу тенденцията за многополярност на света, с желанието да се запази еднополярността.На фона на тази битка, която приема все по остри форми и все повече разширява своето пространство ставаме свидетели как по един или друг начин България е включвана в този глобален конфликт. Съществува прогноза, че на Балканите и в Чреноморскиая регион е висока вероятността от водене на бойни действия,

В условията на заплаха от мащабен конфликт, от нова «гореща война» трябва да разберем къде сме ние. България е едно малко парче земя и по ирония на съдбата заплахата настъпва в много ниска точка на нашето развитие.През ХХ век участието ни във войните винаги е било на страната на губещите.

Днес всякакво наше участие може да означава окончателен край на България без всякаква възможност за възраждане. В тази обстановка най-важната задача на обществото ни е, ако имаме все още достойнство, независимо от нашите политически убеждения - леви, десни, центристки, всякакви, да не допуснем нашето участие в този сблъсък, в тази война. Тук високо трябва да се чуе и гласът на българската интелигенция - не трябва да има война, ние сме против войната!

Вместо заключение

Вместо класически тип заключение ще завършим само с един въпрос:

Не е ли неадекватността на българския политически и прочее «елит» ключова заплаха за националната сигурност на нашата Родина?

Всички предавания на ПогледТВ - Последвайте нашия YouTube канал.