Социалистическа република Виетнам – моделът на социалистическа пазарна икономика

/Поглед.инфо/ През последните почти тридесет години в рамките на доминирането на т.нар. „глобалистки неолиберален модел на функциониране“ в света се създадоха различни формати на неолиберално възпроизводство. Последните най-общо може да класифицираме на три: тези на глобалисткото ядро и на глобалните полупериферия, и периферия. Несъмнено има няколко страни, които бяха и са обект на санкции и изолация. Последните в някаква степен „изпаднаха“ от процеса на глобализация, осъществяваща се през горепосочениая период чрез схемата на „американския глобализъм“.

Но наред с горепосочените случаи следва да се отбележи, че се роди и друг един формат, който в известен смисъл може да наречем „модел на алтернативна глобализация“. Най-ярки носители на тази „алтернативна глобализация“ станаха КНР и СРВиетнам.

В икономически план в тези страни в една или друга степен бе създадена т.нар. „система на пазарен социализъм“. Последната, ако се съди по резултатите за тези десетилетия, се оказа изключително упешна. Това несъмнено привлича все по-голямо внимание към модела на пазарния социализъм, както на изследователите, така и на широката публика. Какво представлява този модел в неговия виетнамски вариант? Каква е неговата същност и характерни черти? Какви са неговите основни отличия по сравнение с различните неолиберални формати?

1.Общата обстановка, изискваща преход към новия модел на социално-икономическо функциониране на СРВиетнам

Оше през 30-те години на ХХ век във Виетнам под ръководството на

Индокитайската комунистическа партия(ИКП), начело с Хо Ши Мин, започва национално-освободителна борба срещу френския колониализъм. През 1941 година, въпреки че Вишистка Франция става член на «Тройния съюз» Япония нахлува и окупира страната. Национално-освободителното движение Виетмин (Viet Minh), организирано от същата тази партия, започва война с японската армия.

След капитулацията на Япония във Виетнам е обявена независимост, но с помощта на САЩ и Великобритания френската колониална система е възстановена. Съответно Виетмин продължава съпротивата срещу френския колониализъм. Тя се осъществява в 3 етапа: отбрана, активна съпротива и контрнастъпление. Последното завършва с победата при Диенбиенфу през 1954 год. Но въпреки подписаните Женевски споразумения страната е разделена- В южната част с помощта на САЩ се формира Република Виетнам със столица Сайгон. На север се създава Демократична република Виетнам(ДРВ) със столица Ханой. Скоро в Рвиетнам е изграден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който си поставя за цел да се обедини страната.

Фронтът започва въоръжена борба, като към 1965 год. той контролира около 30% от територията на Южен Виетнам. САЩ, осъществявайки провокация в Тонкинския залив, получава предлог за изпращане на свои войски в Южен Виетнам и за начало на бомбарзировки на ДРВ. Така започва т.нар. Виетнамска война, отнела живота на милиони виетнамци. В трайна сметка след подписването на Женевските споразумения през 1973 год. САЩ са принудени да изтеглят въоръжените си части. След разгрома на южновиетнамската марионетна армия и падането на Сайгон на 30 април 1975 год. се създават условия за обединяването на Виетнам. На 2 юли 1976 год. Северът и Югът се обединяват в Социалистическа република Виетнам(СРВ). Сайгон е преименован в Хошимин.

Но с това не свършват военните неволи. Дошлите на власт «Червени кхмери» н съседна Камбоджа предизвикват намесата на СРВиетнам. Така се стига до конфликт между Китайската народна република и СРВ през 1979 год. В Китайско-виетнамската война армията на СРВиетнам успява да спре нападащите китайски въоръжени части, за да се стигне до примирие, което, обаче, и след това е нарушавано от различни въоръжени инциденти.

През тази почти половинвековна непрекъсната въоръжена борба СРВиетнам търпи огромни човешки загуби, гигантски разрушения и дълбоко разделение на обществото. Ето защо в началото на 80-те години на ХХ век по своите социално-икономически параметри страната е на едно от последните места в света. В този момент тя тръгва по пътя на възстановяването и мирния живот.

В основата на икономическото строителство продължава да бъде т.нар. «модел на държавния социализъм». Последният е подобен на модели, функциониращи в СССР и социалистическите страни от Източна Европа, КНР, КНДР и Куба. Последният се характеризира с такива механизми като:

• Централизирана система на управление на стопанските процеси на базата на социализирани форми на собственост – държавни и кооперативни;

• Ключов механизъм на това централизирано управление е петгодишното централизирано планиране от директивен тип;

• Държавните органи са ключовият инвеститор, както и оператор на производството и разпределението на създаваната продукция.

Тази система е формирана във времена на социално-икономическа и политическа динамика, изискващи значителна концентрация на фактори и ресурси в един център. По своята същност това е мобилизационен модел, при който чрез йерархическите структури на централизираните държавни механизми се осъществява предприемаческа дейност и се реализират разпределителните процеси, осигуряващи балансирано социално развитие в екстремалните условия.

Несъмнено акцентирането на „действието отгоре” в определена степен лишава масите от проява на стопанска инициативност. При това във всяка йерархична структура е заложена тенденция на бюрократизация. Не бива да се забравя, че функционирането на икономиката на СРВиетнам в тези години се определя и от факта, че страната участва в социалистическата система на разделение на труда с център СССР.

Но от средата на 80-те години на XX век в бившия Съветски съюз започва т.нар. «перестройка». Последната на практика стартира процес на отказ от социалистически път на развитие. Тази коренно изменила се ситуация слага край на подкрепата на Виетнам от страна на СССР и източноевропейския социализъм. В резултат на разкъсаните връзки в рамките на създадената система на социалистическо разделение на труда СРВиетнам се оказва в изключително трудно положение:

• Лишен е от достъп до пазари и технологически източници на развитие;

• Прекратяват се възможностите за инвестиции отвън и страната се оказва в определена международна изолация;

• Всичко това става в момент, когато все още не е акумулиран достатъчен технологически, финансов и прочее задел за бъдеща динамика, все още не е предоляна разрухата, както и дълбокото социално-икономическо разделение между Севера и Юга.

За ръководството на Виетнамската комунистическа партия става ясно, че е нужен коренен поврат. След дълги години на борба срещу буржоазните и компрадорски сили на Юга за това ръководство е неприемливо да се осъществи цялостна реставрация на капиталистическите социално-икономически отношения. Несъмнено в това неприемане има и друг момент. За разлика от ситуацията в СССР и социалистическите страни от Източна Европа, където дългосрочните процеси на централизирано развитие са довели до изграждането на значителен бюрократичен апарат, т.нар. «номенклатура», в СРВиетнам подобен процес не е придобил такива размери. В този смисъл във Виетнам партийно-държавната бюрокрация не е развила напълно формирането на собствени цели, различаващи се от зададения ход на социалистическа динамика на страната.

Съществува и трети момент, свързан с процесите в съседен Китай. Там възприетият модел на «социализъм с китайска специфика», т.е. т.нар. «социалистическо пазарно стопанство» започва да демонстрира позитивни резултати. В крайна сметка всичко това определя избора на политиката на «Дой Мой», т.е. на «обновление».

2.Ключови параметри на политиката на „обновление“ на социално-икономическо развитие на СРВиетнам

Непосредствено преди взетото на VI конгрес на ВКП през ноември 1986 година решение за политика на „обновление“ икономическата ситуация във Виетнам в резултат на започналото разкъсване на връзките в социалистическата система на разделение на труда е изключително тежка и напрегната. Износът (US$ 500 милиона) пада, а приходите от него не покрива и половината от разходите за внос (US$ 1.221 милиона). Това води до трицифрена инфлация над 700%.( Brian Van Arkadie & Raymond Mallon. VIETNAM - a transition tiger? Canberra ACT 0200, Australia, ANU E Press and Asia Pacific Press, 2004, p.85.)

Политиката на „обновление“ е насочена в три направления:

• Аграрни реформи – в предходния период на централизираната икономика в селското стопанство съществуват три форми на колективна дейност в аграрния сектор – (1) бригади за производствена солидарност, т.е. колективна обработка на земята, принадлежаща на отделни семейства; (2) първични кооперации, където има коопериране на земя и оборудване; (3) кооперативи с висока степен на колективизиране на основни фактори за производство - земя, животни, оборудване и труд, при която т.нар. „трудова точкова система“ определя разпределението на доходите.( Vuong, Q.H.; Dam, V.N,; Van Houtte, D.; Tran, T.D. "The entrepreneurial facets as precursor to Vietnam's economic renovation in 1986". The IUP Journal of Entrepreneurship Development. Vol. VIII, Dec 2011, No 4, p. 12. Retrieved 25 February 2017.)

Още през 1981 год. с т.нар. „Директива 100“ се въвежда т.нар. „договорна система“, чрез която постепенно се върви към преразпределяне на обработваема земя на семеен принцип. През 1987 год. се разрешава продажбата на селскостопански стоки на пазарен принцип на създадени за тази цел свободни пазари. През 1988 год. Закона за земеделската земя разрешава частното владеене на обработваема земя. През 1993 год. се приема Закон за трансфер на правото за използване на обработваема земя;

• Реформи в сферата на паричното обръщение, чуждите инвестиции и външната търговия – още през 1987 год. е приет Закон за чуждите инвестиции, с което СРВиетнам се включва в започналия вече „Азиатски дълъг цикъл на ускорено развитие и капиталово натрупване“. През 1988 год. се прекратява системата на контролираните цени и на двойните цени, т.е. осъществява се ценова либерализация, като важен момент към пазарен начин на функциониране на стопанските единици. Едновременно с това пада държавния монопол по външната търговия, като през 1997 год. се разрешава на всички провинции и окръзи да осъществяват самостоятелно външнотърговски операции;

• Реформи на държавните предприятия и сферата на индустриалната собственост - с Декрет 217-HDBT през ноември 1987 год се разрешава висока степен на автономност на държавните предприятия с пълни права на стопанисване на притежаваните активи. През 1990 год се приема Закон за частните предприятия, а също така Закон за фирмите, създаващ правна база на регистрацията на акционерни дружества и такива с ограничена отговорност.

Одобрената през 1992 год. нова Конституция официално признава правото на частна собственост. През 1993 год. влизат в действие Законът за фалитите, а също така Законът за насърчаване на вътрешните инвестиции, който уравнява в права вътрешните и външни инвестиции.

Законът за предприятията от 2002 година премахва различни изисквания, а също така улеснява регистрацията на нови предприятия. До 2004 година броят на регистрираните фирми достига 95 357(Вж. в Katariina Hakkala, Ari Kokko. THE STATE AND THE PRIVATE SECTOR IN VIETNAM, working paper, 2007, http://econpapers.repec.org/paper/hhseijswp/0236.htm.). Едновременно се осъществява приватизация на редица държавни предприятия, като броят им се намалява почти наполовина от 12 084 през 1991 до 6300 през 1995 год. основно за сметка както на ликвидацията на слаби и непечеливши такива, така и за сметка на укрупняването и обединението на други(Энциклопедия Кругосвет. Вьетнам, с. 5, в http://www.krugosvet.ru/enc/strany_mira/VETNAM.html?page=0,4).

Трябва да се подчертае, че през 90-те години преходът към нов модел на стопанско развитие демонстрира определени резултати. Брутният вътрешен продукт (БВП) от 1990 до 1997 нараства с със средногодишен темп от 8,9%. Капиталовложенията се увеличават с 25% годишно. Чуждестранните инвестиции през 1991 год. от 2.3 милиарда щатски долара през 1991 год. достигат през 1997 31.2 млрд. – 30% от всички капиталовложения (пак там).

В началото на XXI век в СРВиетнам се появяват отрасли с високо технологическо равнище. Преките чуждестранни инвестиции от леката промишленост, базирана на производството на текстил, дрехи и обувки, се ориентират към сектори със значително по-високо технологично ниво и добавена стойност. Сред най-големите чуждестранни инвеститори са южнокорейските „Samsung“ - производство на мобилни телефони и „LG Electronics“ - телевизори, японските „Panasonic“ - битова електроника и „Fuji Xerox“ - принтери, американската „Intel“ - микросхеми и други.

Въпреки че по време на „Глобалната криза“ се наблюдава спад в стопанската динамика по-нататък Виетнам продължава с ускорени темпове своето развитие. Растежът на БВП през 2013 год. е 5.4%, през 2014 - 6%, 2015 - 6.7%, а през 2016 – 6.1%. БВП, измерен по паритет на покупателната способност, през 2016 год. достига 594.9 милиарда щатски долара, което е 37 място в света(https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/vm.html). Вярно е, обаче, че по доход на човек от населението - 6400 щ.д. на човек, Виетнам е едва на 161 място в света. Необходимо е да се отбележи, че ръководството на страната и ВКП смятат, че през близките години е нужно да се формират условия за преход към интензивен тип развитие. Към 2020 год. е поставена целта Виетнам да стане съвременна индустриална държава, социално и политически стабилна, демократична и хармонична, независима, единна и суверенна(Заключителна реч на Генералния секретар на ЦК на ВКП Нонг Дък Ман на XII Пленум на ЦК на ВКП, 2010 год. // Nhan Dan. 29.03.2010, цит. по Локшин Г.М.“Вьетнам – время важных решений“ в «Обозреватель - Observer», №8 (247), 2010).

3.Основни характеристики на модела на пазарен социализъм на СРВиетнам

За да разберем и оценим модела на пазарен социализъм, създаден в СРВиетнам, е необходимо да се осъществят редица сравнения. Първото такова е с бившите социалистически страни – тези от Източна Европа и бившия СССР. Несъмнено базовото равнище, от което започват Виетнам и тези страни е многократно в полза на последните. Но по-нататък динамиката на развитие на тези страни, възприели т.нар. „Вашингтонски консенсус“, т.е. неолибералния модел на развитие, доста по-различна. Така например по данни на Световната банка от 2002 год. се вижда, че темповете на растеж на дохода на човек от населението именно при СРВиетнам и КНР са най-високи. Съвсем неслучайно редица западни автори наричат Виетнам „тигърът на прехода“ (вж. пак Vuong, Q.H.; Dam, V.N,; Van Houtte, D.; Tran, T.D. "The entrepreneurial facets as precursor to Vietnam's economic renovation in 1986"...).

Практиката досега показва, че моделът на пазарния социализъм извежда страните от ниски равнища на развитие в посока на средно такова. Докато неолибералният модел като правило превръща бившите страни на източноевропейския социализъм със средно равнище на развитие в полупериферийни и даже в периферийни такива с ниско ниво на социално-икономическа динамика. Ако се опитаме да обобщим основните характеристики на този икономически модел може да отбележим следното:

1.Наличие на смесени форми на собственост в икономиката – държавните предприятия са 40% от общия брой на стопанските единици;

2.Синтез на пазарно с планово регулиране от индикативен тип;

3.Ориентация към философия на развитието насочваща към всестранна динамика – технологическа, икономическа и социална.

Несъмнено има и проблеми – като се започне от създадените значими социални различия между отделните социални групи и класи, между града и селото, между планинските и равнинните райони. Не бива да се забравя, че въпреки успехите в повишението на жизненото равнище Виетнам остава една от бедните страни в света. Един трети сериозен проблем това е безработицата, особено скритата такава в селските райони, а също така и тези свързани с преодоляване на бюрокрацията по места и в центъра. Но ръководството на ВКП и страната добре осъзнава тези проблеми и осъществяват последователна и балансирана политика на преодоляване на същите. По този начин те формират оптимистична дългосрочна перспектива пред развитието на СРВиетнам.