/Поглед.инфо/ През последните десетилетия на значителна част от хората по света стана ясно, че капитализмът, в неговата неолиберална форма не е „края на историята“( в смисъла на казаното от Френсис Фукуяма, че това е върхът в социалното развитие на човечеството и че този връх не може да има алтернатива в обозримото бъдеще). Все повече ставаха онези, които започнаха да разбират, че капитализмът, даже и да стане някакъв край, то това ще бъде края на света. И този край ще дойде поради страшните последствия, които носи на човечеството този социално-икономически строй в последния си неолиберален формат - войни, гигантски социален паразитизъм, огромни социални различия с отчайваща бедност за едни и свръхбогатства и свръхпотребление за други, разрушаване на природата и други подобни. И всичко това е плод на основните принципи на капитализма - частна собственост и максимизация на печалбата за собствениците.

Това породи търсения, особено в сферата на икономиката, които търсения получиха както теоретично, така и практическо въплъщение, изразено чрез т.нар. социална и солидарна икономика. Това налага да придобием един по-ясен и точен поглед върху това, което е социалната и солидарната икономика.

Независимо от факта, че терминът "Социална и солидарна икономика" се използва като един израз, ние трябва да посочим, че има някои разлики между тези две понятия. Първо, бе идеята и реалността на социалната икономика. Разбирането на социалната икономика е, че тя представлява такива икономически дейности, които не целят разпределяне на печалби на акционерите, т.е. собствениците на капитала, т.е. финансовите ресурси и други активи за осъществяване и развитие на стопанската дейност. Икономическото ядро, в рамките на социалната икономика, са кооперациите, трудовите банки, работническите фондации, сдруженията за взаимопомощ, колективните дружества от типа ESOP(Employees Stock Ownership Plan), т.е. такива, при които контролният пакет акции е в ръцете на работещите и др.

От друга страна, е икономиката на солидарността. Тя се появи като алтернатива на сегашната неолиберална глобализация, започнала от 80-те години на миналия век насам, и се появи в контекста на социалните движения. Ядрото на икономиката на солидарността са социалните предприятия, както и някои други форми на организации, нетърсещи максимизация на печалбата , т.нар. “non-profit organizations” (NPOs). Въпреки че има някои общи момента между двата типа ядра, съществуват и значителни разлики в техните свойства, а именно:

• Представителите на социалната икономика (кооперации, трудови банки, фондации, асоциации за взаимопомощ, колективни дружества от типа ESOP) акцентират върху създаване на некапиталистически тип структура на собствеността;

• Горепосочените представители насърчават участието на работещите в управлението на собствените си организации чрез най-различни форми;

• Представителите на икономиката на солидарността отхвърлят не само капиталистическата структура, но и капиталистическия резултат, т.е. максимизирането на печалбата;

• Те насърчават не само работещите, но и всички участници в заитересуваната социално-икономическа среда в участие в управлението, но също така и в участие в споделянето на резултатите.

В смисъла на горното, е възможно да се каже, че ако социалната икономика трябва да се разглежда като сила, стремяща се към социално "омекотяване" на капитализма, икономиката на солидарността трябва да се разглежда като сила за промяна на социално-икономическата система на капитализма.