/Поглед.инфо/ 4. За силите и ресурсите, които стоят зад „тръмпономиката“

Идването на власт на Доналд Тръмп бе до голяма степен резултат на реалния упадък, предизвикан от неолибералния модел и формирания на неговата база глобализъм. Неолиберално-глобалистичното ерозиране на американския капитализъм предизвика сложни и вътрешнопротиворечиви процеси в общественото съзнание не само на американския социум като цяло. То доведе и до нееднозначно разцепление сред бизнес-елита и „истеблишмънта“, т.е. институциите на САЩ. На практика американската нация се „раздели“, като „градусите“ на това разделение непрекъснато се покачват. Едно ясно доказателство за „цепнатините“ нашарили Щатите е сравнението на равнището на обшествена поддръжка на различните президенти с това на Доналд Тръмп.

Обществена поддръжка на президентите на САЩ в момента на тяхното встъпване в длъжност в %

Година

Период на проучване

Президент

Степен на доверие

Степен на недоверие

Без мнение

1953

1‒5 февруари

Д. Айзенхауер

68

7

25

1961

10‒15 февруари

Дж. Кенеди

72

6

22

1969

23‒28 януари

Р. Никсън

59

5

36

1977

4‒7 февруари

Дж. Картър

66

8

26

1981

30 януари – 2 февруари

Р. Рейган

51

13

36

1989

24‒26 януари

Дж. Буш-старши

51

6

43

1993

24‒26 януари

Б. Клинтън

58

20

22

2001

1‒4 февруари

Дж. Буш-младши

57

25

18

2009

21‒23 януари

Б. Обама

68

12

21

2017

20‒22 януари

Д. Тръмп

45

45

10

Цит. по: The American Presidency Project. Initial Presidential Job Approval Ratings. Eisenhower – Trump. − presidency.ucsb.edu/data/initial_approval.php.

Както се вижда от данните по-горе още в самото начало на своето президентство Доналд Тръмп се ползва с ниско равнище на обществено доверие, което е на самата граница на баланса между „за“ и „против“. Срещу него на политическо равнище е не само Демократическата партия, но даже и част от републиканците, които не възприемат Тръмп за „свой“. Негови противници са „неоконите/неоконсерваторите/-глобалисти“ и стоящите зад тях част от финансови кръгове от най-едър калибър.

Което не е никак маловажно - не го признава и т.нар. „Дълбока държава“(DeepState). Терминът „Дълбока държава“ или „Държава в държавата“ отразява наличието на „невидим държавен апарат“, т.е. координиращи своите позиции и действия група държавни бюрократи. Те се ползват от подкрепата на определени бизнес кръгове, които влияят на държавната политика в посока различаваща се от тази обявена от легитимно избраната ръководна власт.

През 2014 г. бившият помощник на Републиканския Конгрес Майк Лофгрън /Mike Lofgren/ определя горната като „хибридно сливане на държавни чиновници и представители на висшето равнище на финансистите и индустриалците. Те управляват САЩ, без да питат за това избирателите като нарушават същината на политическия процес“ (Bob Jessop. The State: Past, Present, Future. John Wiley & Sons. December 2015 ISBN: 978-0-745-63305-3, page 224). Тук следва да се припомни, че още през 50-те години на ХХ век социологът професор от Колумбийския университет Чарлз Райт Милс /Charles Wright Mills/ в известния си труд „Властващият елит“ /The Power Elite/ пише, че към средата на ХХ век властта в Щатите се съсредоточава в три основни центъра: военно-промишления комплекс, Уолстрийт и Пентагона.

Така или иначе, но от момента на заявлението на Тръмп, че ще участва в кандидат-президентската кампания до ден днешен, отрицанието, с което е съпроводена неговата фигура стига до такова крайно озлобление.Такова никога досега не е наблюдавано в САЩ по отношение на никой от досегашните президенти. Водещи средства за масова информация, значителна част от културния свят на Щатите буквално се подиграват с него. Робърт де Ниро в речта си на връчване на наградите Тони на 11.06. 2018 г. изрича „Майната ти Тръмп!“ ('F*ck You, Donald Trump!), което е посрещнато с овации. (вж. Robert De Niro - "Fuck Trump" at Tony awards [Uncensored] в https://www.youtube.com/watch?v=eEqze64b-m0)

В крайна сметка означава ли това, че едва ли не Доналд Тръмп е самотен милиардер, ексцентрик. Той е решил да бъде президент, осъществяващ някакви свои налудничави планове за борба с досегашната система, която добра или лоша, но продължава да държи страната на водещи позиции?

Още тук трябва да кажем, че такова разбиране, което се подава услужливо от глобалните средства за масова информация, а най-вече от американските информационни гиганти, е доста далече от истината.

Нека да видим с какви сили и ресурси, т.е. кой стои ако не зад Доналд Тръмп, то поне е редом с него. Въпреки, че много неща остават неизвестни и скрити, все пак може да се говори за следните ключови „съюзници“ на 45-ия президент. Първите, които трябва да споменем, са несъмнено братята Чарлз и Дейвид Коок (Charles Koch и David Koch). Те са собственици и ръководители на втората по големина след Каргил (Cargill, Incorporated) частна компания в света – Коок Индастрис (Koch Industries). Тя представлява мултинационална мултиотраслева корпорация – конгломерат, в която работят 120 000 човека в 60 страни, като половината от тези хора работят в САЩ. Всеки от двамата братя държи по 42% от собственосттта на компанията. Семейство Маршал притежават останалите 16%. Компанияата и нейните дъщерни дружества участват в производството, рафинирането и дистрибуцията на нефт, химикали, енергия, влакна, междинни продукти и полимери, минерали, торове, целулоза и хартия, химическо технологично оборудване, фермерство, финанси, търговия със стоки и инвестиции. Продажбите за 2017 г. са на стойност над 115 милиарда щатски долара. (цит. по Koch Industries: What We Do". Koch Industries. Archived from the original on March 14, 2018 и "Koch Industries: Companies Overview". Koch Industries. Archived from the original on July 27, 2017).

Компанията използва свободата си от натиска на публичните пазари на акции за да осъществява реална дългосрочна стратегия. Предвид възможността компанията да се регистрира като публично дружество Чарлз Коок заявява, че това би могло да стане само „през трупа му“(вж. The Economist. "Dissecting the Kochtopus". June 7, 2014. Archived from the original on February 24, 2018).

Съгласно списъка на милиардерите на сп. Форбс /Forbes/ за 2018 г. Чарз Коок и Дейвид Коок всеки с 60 милиарда долара раделят 8-мо място в света по размерите на своето богатство. Като се има предвид, че списъкът се възглавява от Джеф Безос (Jeff Bezos) от Амазон (Amazon.com, Inc. – електронна търговия по Интернет) с лично богатство от 112 милиарда/16% от активите на Амазон/ двамата братя заедно са по-богати от него. Някои коментатори отбелязват, че фактически върви противопоставяне между „виртуалната“ срещу „реалната икономика“ на САЩ. (вж. в https://www. forbes.com/ billionaires/#2106810a251c). В тази връзка ще отбележим, че президентът Доналд Тръмп със своите 3.1 милиарда долара лично богатство е едва на 766 място в списъка на Форбс за 2018 г.

За ролята, която играят братята Коок в поддръжката на Д.Тръмп се вижда от назначенията на 45-ия президент. През април 2018 г. за 70-ти секретар на Държавния департамент на САЩ (т.е. външен министър на страната) е избран Майк Помпео /Mike Pompeo/, който преди това е шестият директор на ЦРУ. В родния си град Уичита (Wichita), Канзас, където е седалището на Koch Industries, той е бил председател на борда на попечителите на Канзаския институт по политика - мозъчния тръст на братята Коок. Редица изследователи отбелязват, че именно с помощта на парите на братята, Помпео е избран в Камарата на представителите/т.е. Конгреса/ през 2010 г. Началник-щаб на предизборната кампания на Помпео е бившият адвокат на Koch Industries. При което основната подкрепа идва от организацията "Американци за просперитет" (Americans for Prosperity – AFP, създадена от братята Коок през 2004 г. АФП означава свобода на предприемачеството, намаляване на данъците и държавни разходи). Тя е тясно свързана с т.нар. „Движение Чаено парти“(Tea Party movement - крайно консервативно-либертарианско движение, възникнало през 2009 г. като протест на „бели хора, гневни на Обама“. Наименованието му отразява важно историческо събитие – т.нар. „Бостънско чаепитие“ през 1773 г. дало повод на войната за независимост. Видни републиканци проявили се като активисти на движеието са, например, Сара Пейлин/Sarah Palin/ - бивш губернатор на Аляска, кандидат за вицепрезидент от Републиканската партия през 2008 г. в екип с кандидата за президент сенатор Джон Маккейн/ John McCain/).

Самата организация "Американци за просперитет" първоначално носи името "Граждани за стабилна икономика"(Citizens for a Sound Economy). Тя едно от водещите консервативни(в смисъла на класическия консерватизъм) движения в САЩ. Тя има над 2.3 милиона души в своите редици. Освен братята Коок е финансирана от такива американски индустриални гиганти като Exxon Mobil, Phillip Morris, General Electric и други.

Естествено геоикономическите и собствено икономическите процеси, и в частност протекционистичната митническа политика на администрацията на Тръмп води до дистанциране от, и даже до противопоствяне срещу провеждания от тази администрация курс от страна на братята Коок. Интересен в това отношение е случаят с производителя на мотоциклети - фирмата "Харли Дейвидсън" (Harley Davidson), която е производител на знаково изделие на американската промишленост. Увеличаването на вносното мито върху тези мотоциклети в Европа заплашва компанията със загуби в размер от 80 до 100 милиона долара годишно. Това я принуждава да вземе решение за прехвърляне на част от производството в чужбина. Това води до съкращения на работни места в американските заводи в Уисконсин.(вж. в https://www.mediapool.bg/ zaradi-mitata-harli-deividsan-smyata-da-iznese-ot-sasht-chast-ot-proizvodstvoto-si-news 280726.Html).

По този повод Тръмп коментира, че сега, когато се внасят в САЩ, мотоциклетите на „Харли Дейвидсън“ ще бъдат обект на високи мита (вж. в https: //www.dnevnik.bg/ sviat/2018/06/26/3206967_trump_obvini_harli-deividsun_che_ si _ tursi_ opravdanie/). Като използват случая с „Харли Дейвидсън“ братята Коок открито се обявяват срещу митническата политика на екипа на 45-ия президент. Те заявяват, че започнат многимилионна пропагандна кампания срещу нея. Също така братята оказват подкрепа на сенатора-демократ Хейди Хейткамп (Heidi Heitkamp) от щата Северна Дакота срещу неговия съперник републиканеца Кевин Креймер(Kevin Cramer), който е привърженик на митническата политика на Тъмп.

В обобщение ще отбележим, че трудно може да се каже каква е дълбочината на „пукнатината“ между братята и Тръмп. Но ако последният загуби значителната финансова поддръжка на Коок междинните избори през ноември 2018 г. могат да се превърнат за него в значителен провал. И такава ситуация става още по-вероятна на фона на „зреещ бунт“ в редиците на Републиканската партия. Израз на този „зреещ бунт“ става изказването на бившия говорител на Палатата на представителите /Конгреса/ на САЩ Джон Бейнър (John Andrew Boehner) на годишното събиране на републиканците в Мичиган. Там той казва, че „Вече няма Републиканска партия. Има партия на Тръмп. Републиканската партия дреме там-някъде.Групата на Тръмп завладява базата ѝ, гони мигрантите, призовава за изграждане на митнически бариери и за огромни военни разходи. Това няма нищо общо с традиционните ценности на републиканците - свобода на търговията, балансиран бюджет и изграждане на глобални съюзи"(вж. в https://www.politico.com/story/2018/05/31/john-boehner-republican-trump-party-615357).

Що се отнася до финансовия свят трябва да кажем, че не случайно за министър на финансите (77-th United States Secretary of the Treasury) е назначен човекът на банката Goldman Sachs Стивън Търнър Мъноошин(Steven Terner Mnuchin). Тази банка е известна с това, че е най-значителен инвеститор в реалната икономика на САЩ. Като финансов министър Steven Mnuchin е един от най-известните защитници на данъчната реформа и на намаляването на корпоративните данъци. 77-ият финансов министър на Щатите заявява, че вярва на търговските сделки с отделните страни повече, отколкото на такива на регионална основа. В интервю, когато е запитан дали е за запазване на работни места в САЩ, вместо да бъдат трансферирани в Мексико той споделя, че „Президентът [...] има намерение да осъществи открита комуникация с бизнес лидерите“(вж. "CNBC Transcript: Steven Mnuchin and Wilbur Ross Speak with CNBC's "Squawk Box" Today". CNBC. November 30, 2016. Archived from the original on March 28, 2017. Последно влизане 28 март 2017 г.).

Като се съди по политиката на президента Тръмп следва да се очаква, че съществува и друга мощна сила, която подкрепя администрацията на 45-ия президент. Става дума за армията и военно-промишления комплекс (ВПК). Несъмнено военните, а пък и представителите на ВПК, които зависят в значителна степен от държавните поръчки, не могат да изразяват открито симпатии и предпочитания. което затруднява разбирането на отношенията между тях. Тук трябва да си спомним знаменитото прощално обръщение по телевизията на президента Дуайт Айзенхауер/Dwight Eisenhower/ при напускане на президентския пост на 17 януари 1961 г. В това си обръщение той предупреждава нацията за възможността „военно-промишления комплекс“ да получи „необосновано влияние“ в „правителствените кръгове“. Така терминът „военно-промишлен комплекс“ (military-industrial complex) е въведен в политическиа речник на страната. Несъмнено подобно предупреждение до ден днешен съдейства за изразяване на сдържано отношение на военните и ВПК към съответната президентска администрация.(вж.Military-Industrial Complex Speech, Dwight D. Eisenhower, 1961 в http://avalon.law.yale.edu/20th_century/eisenhower001.asp).

За да разберем истинските взаимоотношения ще прибегнем към свидетелствата, които се дават от различни кръгове на американското общество чрез средствата за масова информация. Нека да погледнем какво пишат в списанието „Американски консерватор“(The American Conservative - TAC), публикувано от Американския институт за идеи, който е непартийна организация с нестопанска цел, базирана във Вашингтон. Институтът е обявил, че съществува за „насърчаване на консерватизъм, който се противопоставя на неконтролираната власт в правителството и бизнеса; насърчава разцвета на семействата и общностите чрез динамични пазари и свободни хора; и прегръща реализма и сдържаността във външните работи въз основа на жизненоважните национални интереси на Америка(вж. в „About Us“. The American Conservative. 2017-02-28).

В статия в това списание под заглавие „Забравете Тръмп: Военно-промишления комплекс продължава шоуто с Русия“ авторът Брюс Фейн /Bruce Fein/, бивш генерален съветник на Федералната комисия по комуникациите при президента Рейгън, заявява: „Президентът Доналд Тръмп засилва, а не отслабва, американската военна и икономическа опозиция срещу руския президент Владимир Путин. Този факт, който обикновено не се отчита, е от изключително значение. Независимо от това, как Тръмп се отнася към НАТО или Владимир Путин, струващият милиарди долари военно-промишлен и контратерористичен комплекс (military-industrial-counterterrorism complex - MICC) управлява американско-руските отношения, както е било в продължение на седем десетилетия. А кошмарът на MICC не е да загуби приятел, а да загуби враг“ (вж. в https://www.theamericanconservative.com/articles/forget-trump-the-military-industrial-complex-is-still-in-charge-of-relations-with-russia/).

По-нататък авторът привежда доказателства за това свое твърдение, които ние ще цитираме, а именно:

„Президентът Барак Обама, противопоставяйки се на руските проекти, отказа да предостави военна помощ на Украйна. Тръмп разреши прехвърлянето на отбранителни военни оръжия.

Обама ограничи военната мисия на САЩ в Сирия до победа над Ислямска държава. Тръмп разшири мисията до неограничено оставане в Сирия за да повлияе на резултата от продължителната гражданска война в тази страна.

Тръмп планира усъвършенстване на нашия ядрен арсенал с 1,2 трилиона долара, включително тактически оръжия с неголяма мощ, насочени главно срещу Русия. Последният му документ за националната стратегия за сигурност твърди, че Съединените щати ще отговорят на нарастващата политическа, икономическа и военна конкуренция, с която се сблъскваме по света. Китай и Русия предизвикват американската власт, влияние и интереси, опитвайки се да разрушат американската сигурност и просперитет. Те са решени да направят икономиките по-малко свободни и по-малко справедливи, да увеличат военните си сили и да контролират информация и данни, за да потискат обществата си и да разширят влиянието си.

Тръмп подкрепи наброяващиге 30 000 души сили за бързо реагиране на НАТО в случай на руска атака. Той призова членовете на НАТО да увеличат военните си разходи срещу Русия от 2% или по-малко от БВП до 4%.

Тръмп заяви, че ще третира нападение, срещу който и да е член на НАТО, като атака срещу Съединените щати и ще реагира с военна сила без да обяви конституционно изисквана война. Той не е изтеглил нито един войник от повечето от 50 000 такива, дислоцирани в страните от НАТО...

Тръмп запази икономическите санкции срещу Русия след присъединяването на Крим и военните посегателства в Източна Украйна. Той подписа Закона за борба срещу противниците на Америка чрез санкции(Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act), който руският премиер окачестви като "пълна търговска война"...

Тръмп подкрепи влизането на Черна гора в НАТО въпреки явното несъответствие с националната сигурност на САЩ....

Тръмп е само фонов шум. Дълготрайното „либрето“ за национална сигурност се композира от военно-промишления и контратерористичен комплекс (MICC) със съгласието на американския народ...(вж. пак там).

В друг материал – „Стои ли военно-промишленият комплекс зад натиска за импийчмънт на Тръмп?/Is the Military-Industrial Complex Behind the Push to Impeach Trump?/, публикуван на сайта „American Liberty Report“ се подчертава, че „Особено в епохата на президента Доналд Тръмп, военните и техните доставчици станаха по-силни и влиятелни от всякога, а броят на военните и бившите военнослужещи, които работят в администрацията, е само дребно свидетелство за този факт“. (вж. в http://www.americanlibertyreport.com/articles/is-the-military-industrial-complex-behind-the-push-to-impeach-trump/).

Тук само ще добаим, че самият сайт се позиционира като такъв, който се „стреми да просвещава и обучава хората за ползите от традиционните консервативни ценности. Вярваме в ограничението на правителствата и правото на американците да са свободни и на поверителност в личния живот/Americans rights to freedom and privacy/“ (вж. в https://www.americanlibertyreport.com/about-us/).

По-нататък в материала се утвърждава, че, „може би усещането, че военната "дълбока държава" е твърде силна организация, за да ѝ се противопостави, когато той все още е кандидат за президент, накара Тръмп да обещае, че иска да "укрепи" и "изгради" въоръжените сили по начин, както никой друг президент не е направил от Роналд Рейгън насам. В съзнанието на Тръмп това може би е било начин "дълбоката държава" да "позволи" избирането му за президент. И за да изпълни обещаното, Тръмп (възпитаник на военно училище) реши, че ще напълни кабинета си с военни и бивши военни, както никой друг президент досега.

Но почти веднага се появи ясен отговор от глобалистите и Демократите, явяващи се части на „дълбоката държава“; Първият съветник на Тръмп, армейски генерал-лейтенант Майкъл Флин, беше принуден да подаде оставка поради предполагаеми неподходящи връзки с традиционния враг на военно-промишления комплекс - Русия. Вероятно не е случайно, че един от най-силните гласове, който настоява за необходимостта от интензивни изслушвания по въпроса за Руската връзка, е сенаторът Джон Маккейн, един от най-силните критици на президента Тръмп...

Въпреки че в продължение на повече от 10 години САЩ преследват "Ал Кайда" (което се чува повече по новините, отколкото се вижда) и нейния съюзник, талибаните (които все още съществуват в Афганистан), Пентагонът осъзна, че Америка вероятно няма да може да оправдава безкрайно дълго разхода на парите на данъкоплатците за враг, който е невидим, в сравнение с този, който е много реален и много по-голям (Русия). Следователно, изглежда, че има силно желание да се върне на Русия статута, който е имала по време на Студената война. И когато президентът Тръмп говори топло за Русия или с възхищение за руския лидер Путин, това може само да накара да заври кръвта на изпълнителните директори в отбранителните компании, които населяват военно-промишлената „дълбока държава“. Това със сигурност стимулира дискусиите за импийчмънта на Тръмп...“(вж. в http://www.americanlibertyreport.com/articles/is-the-military-industrial-complex-behind-the-push-to-impeach-trump/).

За да завършим с въпроса за отношенията между ВПК и военните от една страна и администрацията на Тръмп, от друга, ще се запознаем и с мнението на лево-либерална медия като „Нацията“/The Nation/ - най-старото седмично списание в САЩ. В изборите за 45-ти президент списанието подкрепя сенатора от Върмонт Бърни Сандърс. В мотивите си редакторите на „The Nation“ заявяват, че "Бърни Сандърс и неговите привърженици наклоняват историята към справедливостта. Това е бунт, възможност и мечта, която гордо подкрепяме."(„Bernie Sanders for President".The Nation. 14.01. 2016. ISSN 0027-8378).

В статията в това списаниие озаглавена „Доналд Тръмп хвърля всичко за военно-промишления комплекс“(Donald Trump Goes All In for the Military-Industrial Complex) авторът John Nichols отбелязва:„На планета, където американците съставляват 4,34% от населението, американските военни разходи представляват 37% от общото количество. И Тръмп с помощта на Мълвейни/Mick Mulvaney-директор на Административно-бюджетното управление/- е решен да вдигне този процент нагоре“. (вж. в https://www.thenation.com/article/donald-trump-goes-all-in-for-the-military-industrial-complex/).

В тази връзка в статията се припомнят думите на президента Айзенхауър в споменатото вече обръщение към нацията, където той казва "Всяка произведена пушка, всеки военен кораб, който се пуска в ход, всяка изстреляна ракета означава в краен смисъл кражба от онези, които гладуват и не се хранят, онези, които са на студено и нямат дрехи“.(вж. пак там).

За да завършим с ресурсите и силите, които стоят зад или редом с Тръмп не трябва да пропускаме такъв, на пръв поглед екзотичен, но в никакъв случай не маловажен фактор. Става дума за връзката на Тръмп с изключително влиятелното юдейско религиозно движение Хабад или Хабад-Любавич (Habad, Chabad-Lubavitch). Разпространено е основно в САЩ, Израел и страните от бившия Съветски съюз – Русия, Украйна, Беларус и други. За силата на това движение, създадено още през 1772 г., ще споменем, че по данни на сайта Chabad.org през 2013 г. кампанията на Хабад-Любавич за празнуване на еврейския празник Ханука е посетен от 8 000 000 евреи в 81 страни.(вж. в https://www.chabad.Org/holidays/chanukah/article_cdo/aid/2406550/jewish/ Chabad-Lubavitchs -GlobalChanukah Campaign.htm).

Конкретната връзка на Тръмп с най-могъщото религиозно хасидско движение Хабад е чрез неговия зет Джаред Кушнер/Jared Corey Kushner/ - старши съветник на 45-ия президент на САЩ, спряган за това, чеу е бил мениджър на предизборната кампания на Тръмп още от 2015 г. и негово основно доверено лице. Смята се, че именно Кушнер съветва Доналд Тръмп да прибегне до социалните мрежи в борбата си за президентското място. Докато Хилари Клинтън остава „вярна“ на традиционните средства за масова информация. Роденият през 1981 г. Кушнер е син на мултимилионера Чарлз Кушнер. Същият се явява един от лидерите на еврейската община в „Голямата ябълка“, както наричат Ню-Йорк. Този град наричат място с най-голямо еврейско население в света. Подобно на баща си Чарлз Джаред Кушнер е предприемач в областта на недвижимата собственост, както и собственик на седмичния вестник The New York Observer.

Но безспорно най-силната връзка с Хабад е по линия на дъщерята на Доналд Тръмп – Иванка Тръмп, явяваща се неговата най-голяма любимка. Преди брака си с Джаред Кушнер през 2009 г. тя минава през процедурата „гиюр“ при един от най-ортодоксалните равини на САЩ, с което става еврейка с името Яел. Иванка-Яел не заема някаква официална позиция в Белия дом, но едва ли някой се съмнява за ролята и мястото, която играе двойката Джаред – Иванка-Яел в президентските дела.

Смята се, че именно по линия на Хабад може да се търси и „руската връзка“ на Тръмп предвид факта на личното познатство на В.В.Путин с финансиста на Хабад, кралят на диамантите Лев Леваев. Същият живее днес в САЩ, но той по произход е от Русия и днес често посещава Москва.

„Руска връзка“ има и при Джаред Кушнер, чиято баба е от Новогрудок в бившия СССР, а днес в Украйна. Сестрата на баба му е убита от хитлеристите, заедно с още над 5 000 евреи при нацистка акция по „прочистване“. Баба му става партизанка в еврейския партизански отряд на братя Белски.

Следва да се отбележи, че Джаред Кушнер коментира, че той и неговият тъст никога не са скривали своите симпатии към Израел. Обвиненията, излезли в американската преса, че Доналд Тръмп е антисемит, нямат нищо общо с истината, твърди той.

Ще завършим с това, че в хабадската еврейска община на Ню Йорк традиционния тост „лехаим“ по случай победата на Тръмп в кампанията за президент отбелязват със специалната водка на Тръмп, която е „кошерна“/Т.е. храна или напитка, която съответства на строгите закони на „Кашрут“ - позволение на нещо от позицията на законите, съдържащи се в Тората, Талмуда и т.н./. (По горните въпроси е използван материала „ХАБАД в Белом Доме. Самыми влиятельными людьми в Белом Доме станут хабадники: дочь и зять Трампа“ в http://antisionizm.info/HABAD-v-Belom-Dome.-Samimi-vliyatelnimi-lyudmi-v-Belom-Dome-stanut-habadniki-doch-i-zyat-Trampa-1580.html.

Вместо заключение – опит за оценка на „тръмпономиката“ и вероятни прогнози за нейното бъдеще

Прегледът на различните, макар и не всички, сложни, и в значителна степен вътрешнопротиворечиви части на „пъзела“, който наричаме „тръмпономика“, ни дава възможност да се направят редица обобщения и изводи.

Първото, което може да се каже, е нашето убеждение, че в никакъв случай провежданият от Доналд Тръмп икономически курс, т.е. „тръмпономиката“, не бива да се разглежда като действия на едва ли не единак-безумец или най-малкото ексцентрик. Безумец, който със своята протекционистична политика и търговски войни, е готов да разруши създалата се система на международна търговия, като по този начин вкара светът в нова глобална криза.

Може да се предполага, че съществува определена стратегия, разработена на „тъмно“ от интелектуален щаб, на който Тръмп е по-скоро „говорител“, отколкото концептуалист. На „говорител“ добре изпълняващ своята роля. Зад тази политика стоят мощни кръгове на „реалната икономика“ и част от финансовия свят на страната, занимаваща се с инвестиции именно в реалния сектор. Това са кръгове, които добре осъзнават, че „неолибералите/неоконсерватори“ с политиката на „глобализъм“ водят до деградация на САЩ – деиндустриализация, „ръждиви пояси“, деквалификация, загуба на научно-техническото лидерство, нарастващ дълг, срутване на долара като основна резервна валута, намаляваща „средна класа“, масова дебилизация на населението и превръщане на Щатите в тривиална регионална държава.

В името на „Да направи Америка велика отново“, т.е. оставането на САЩ като единствена глобална свръхдържава, администрацията на 45-ия президент, подкрепена от гореспоменатните мощни кръгове на „реалната икономика“, действа в няколко посоки:

  • Противопоставя се на финансистите-глобалисти, свързаните с тях представители на „виртуалната икономика“, както и на „дълбоката държава“, а също така и на поддържаните от тях политически групи, които са склонни да продължат да вървят по досегашния път на неолиберализма;

  • Съдейства за връщане на реалното производство в САЩ, което, опирайки се на повече от 300-милионния потребителски пазар на страната, постепенно ще възпре процеса на деградация;

  • Нанася се удар върху всички възможни конкуренти и сили, започвайки от РФ, КНР, Иран, ЕС и т.н., способни в някаква степен да се противопоставят или най-малко да не се съгласят с пълно подчинение на интересите на САЩ. Ударът може да стигне дори до равнище на „Глабална криза“ и „Глобален хаос“, при който капитали от целия свят да търсят „тихо пристанище“, в каквото да се превърнат Щатите.

Всичко това е подчинено на една главна цел – САЩ да станат пионери, а може би и единствени овладяли „Четвъртата Индустриална революция“ като ключов инструмент, гарантиращ САЩ да останат глобална свръхдържава. В това отношение огромна роля играе и ще играе ВПК на страната като най-високотехнологичен отрасъл, запазил в най-голяма степен производствената си база в Щатите.

В заключение ще се опитаме да направим прогноза за вероятното бъдеще на „трампономиката“. В това отношение са възможни три основни сценария с многобройни варианти. Първият основен вариант е администрацията на Тръмп и стоящите зад нея сили да наложат своя дневен ред в страната, включително със свой модел на глобализация. Вторият е точно обратният – Тръмп се проваля и отново се налага в един или друг обновен вариант неолибералният модел. Третият е нещо средно, при което ще има както компромис от едната, така и от другата страна, като в крайна сметка ще се получи някаква хибридна ситуация. В тази връзка ще припомним случая Обама.Предизборната програма на Обама се основаваше на три стълба: борба срещу "тлъстите котараци" (банкстерите), подпомагане на бедните и хората в неравностойно положение, за което той бе наречен първият американски президент-социалист, и защита на националните малцинства. След 8 години начело на властта, американската банкова система като никога дотогава бе "дерегулирана". Несъмено бяха приети програми като „Обамакеър“, но пропастта между бедни и богати нарастна до нов исторически максимум.

Вероятността да се осъществят първият и вторият сценарий оценяваме с шанс 25% за всеки от тях, докато за третия шансовете са 50%. Но постигането на компромисно положение, каквото предполага сценарий 3, изисква създаването на някаква все пак обща база на разбирателството. В случая нашето мнение е, че такава обша база, която да играе ролята на „лепило“, запълващо пукнатината разцепила американския елит и общество ще бъде русофобството. Доколко верни са нашите прогнози ще покаже животът и то много скоро. Ноември 2018 г. когато ще са междинните избори в САЩ съвсем не е далеч...