/Поглед.инфо/ 3.„Тръмпономиката“ – заявления и обещания, осъщественото до днес и резултатите на тази реализация

Заявления и обещания

В условията на задълбочаваща се криза на неолибералната система, ерозираща основните държави, явяващи се водещи платформи на тази система – Япония, Западна Европа и особено САЩ, вероятността да се появят сили, които да търсят алтернатива на неолиберализма, както и на най-високоразходните аспекти на такъв негов израз като глобализма, става неизбежна.

Тази вероятност се реализира на изборите за 45-ти президент на САЩ, при които на финала се изправят един срещу друг представителят на Републиканската партия Доналд Тръмп и Хилари Клинтън от Демократическата партия. В кандидат-президентската надпревара Тръмп се явява като алтернатива на „неолибералното статукво“ в частност в икономически план. Като редица най-важни намерения, са заявени следните:

  • Съкращаване на данъчните нива на корпорациите и на физическите лица с по-високи доходи;

  • Повишаване на военните разходи и увеличаване на инвестициите в инфраструктурни мегапроекти на територията на САЩ;

  • Тъй като горните мерки определено водят до намаляване на приходите и увеличаване на разходите в бюджета с цел балансиране на загубите се предлага протекционистска политика, защитаваща местното производство. В тази връзка се предвижда получаващите печалби зад граница американски корпорации, скриващи част от доходите си в офшорни зони, да бъдат принудени да преведат финансовите си ресурси под юрисдикцията на САЩ. Също така се полагат усилия да се съкратят социалните разходи;

  • Обявяване на курс на дерегулиране на финансовата сфера и отраслите на реалната икономика. Предвид това се предлага отмяна на ограниченията за добив и износ на въглеводороди – петрол и газ, както и снижаване на равнището на изискванията по защита на околната среда;

  • Създаване на нови правила на функциониране на глобалната икономика, съпроводени с отричане на досегашния модел на глобализация, който е обвинен за кризата на цели сектори на преработващата промишленост на Щатите и създаването на т.нар. „ръждив пояс“ (на англ. ез. „Rust Belt“ – става дума за част от Средния Запад и източното крайбрежие на САЩ, където до началото на „рейгъномиката“ в края на 70-те и през 80-те, а най-вече на „глобализацията по американски“ през 90-те години на ХХ век и първото десетилетие и половина на ХХI век, са разположени стоманодобивът и други отрасли на тежката промишленост на страната, станали жертва на глобализационната деиндустриализация). Именно този модел е обвинен за рязкото съкращаване на заетостта в индустриалните отрасли, замразяването и снижаването на реалните доходи на „средните американци“ и общия упадък на икономиката и обществото.

Лозунгите, които издига Тръмп в рамките на преидзборната кампания се

характеризират с изключително предизвикателство, доколкото те косвено критикуват неолибералното статукво, което почти открито е обвинено за относителния упадък, в който се намират САЩ. Тези лозунги се простират от „Да направим Америка отново велика“ през „Да направим Америка отново горда“ до „Да накараме Америка пак да работи“.

Още на етап предизборна кампания, а и по-късно след избирането на Тръмп за президент, тези намерения предизвикват изключително остра реакция сред значителна част от висшите политически кръгове, и сред ключовите средства за масова информация, както на САЩ, така и на Запада като цяло. Предизборната програма на ексцентричния милиардер е описвана като националистическа алтернатива на неолибералния проект и глобализма, чието осъществяване ще доведе не просто до нееднозначни, но до катастрофални последствия за САЩ и Запада. Различни по своя характер обвинения и разгромни критики към Доналд Тръмп, както в рамките на кандидат-президентската кампания, но вече и в качеството му на президент, достигат невиждани мащаби. Те стигат дотам той да е обявяван за агент на Русия. В дадения материал, обаче, тези процеси са извън нашето внимание, което е съсредоточено върху „тръмпономиката“ – икономическата политика на президенството на Доналд Тръмп.

Данъчната реформа и промяната на условията за кредитиране като важни стъпки по пътя на изграждане на „тръмпономиката“

Важна стъпка на „антистатуквото“ около президента Тръмп, което си поставя за цел да „рестартира“ реалната икономика на САЩ, е предложения и приет на 20.12.2017 г. от Палатата на представителите и Сената Закон за съкращаване на данъците и за работните места (Tax Cuts and Jobs Act), влязъл в сила от 01.01.2018 г. Според този закон корпоративният данък е намален от 35% на 21% от чистата печалба. Данъчната реформа инициирана от 45-ят президент включва също данъчни облекчения за капиталови разходи, както и данъчни облекчения при връщане на приходи в САЩ от дейности в чужбина от 35% до 15,5% за пари в брой и до 8% за безналични средства(вж.https://taxfoundation.org/the-distributional-impact-of-the-tax-cuts-and-jobs-act-over-the-next-decade/).

Друг аспект на данъчното реформиране засяга данък доход на физически лица, където определено се осъществяват определени облекчения спрямо лица с по-високи доходи.

Едно лице

При предишния закон

Според сегашния закон

Данъчна ставка

Данъчна група

Данъчна ставка

Данъчна група

10%

$0–$9,525

10%

$0–$9,525

15%

$9,525–$38,700

12%

$9,525–$38,700

25%

$38,700–$93,700

22%

$38,700–$82,500

28%

$93,700–$195,450

24%

$82,500–$157,500

33%

$195,450–$424,950

32%

$157,500–$200,000

35%

$424,950–$426,700

35%

$200,000–$500,000

39.6%

$426,700 и нагоре

37%

$500,000 и нагоре

За семейни двойки

При предишния закон

Според сегашния закон

Данъчна ставка

Данъчна група

Данъчна ставка

Данъчна група

10%

$0–$19,050

10%

$0–$19,050

15%

$19,050–$77,400

12%

$19,050–$77,400

25%

$77,400–$156,150

22%

$77,400–$165,000

28%

$156,150–$237,950

24%

$165,000–$315,000

33%

$237,950–$424,950

32%

$315,000–$400,000

35%

$424,950–$480,050

35%

$400,000–$600,000

39.6%

$480,050 и нагоре

37%

$600,000 и нагоре

Цит. по Mercado, Darla "Find your new tax brackets under the final GOP tax plan". CNBC, December 15, 2017.

(Тук ще добавим само, че в това отношение американците дълго има да ни „настигат“ след като у нас и най-ниските, и най-високите доходи на физически лица се облагат с еднаква данъчна ставка, за което трябва да благодарим на нашия т.нар. „политически елит“).

Следва да се каже, че тази фискална рефлация (англ. ез. reflation - мероприятия, имащи за цел нарастване на обемите на националното производства чрез държавно стимулиране на икономиката с помощта на бюджетно/фискална или парично-кредитна политика) води до падане на бюджетните доходи поради съкращаване на данъчните ставки. Това от своя страна увеличава бюджетния дефицит и съответно държавния дълг. Днес този дълг е достигнал равнище от 105% от БВП. Въпреки прогнозите за растеж на икономиката на САЩ със средногодишен темп от 3-3.5% може да се очаква, че през 2020 г. дългът ще достигне 110%. Съгласно Бюджетната служба на Конгреса (Congressional Budget Office) и Сенатския финансов комитет (United States Senate Committee on Finance) данъчната реформа ще намали бюджетните приходи с 1.633 трилиона долара. Според изследвания на Фонда за данъчни проучвания (Tax Foundation) загубата за бюджета за 10 години ще бъде 1.414 трилиона долара.

От друта страна се предполага, че доходите на данъкоплатците ще нарастнат между 8-10%,. Тъй като се увеличава данъчната база се очаква, че това може да доведе до 566 милиарда дополнително данъчни постъпления по линия на данък физически лица и 683 милиарда по линия на данъка върху работна заплата.

Важна стъпка за стимулиране на инвестиционното кредитиране е отмяната на закона Дод-Франк(Dodd–Frank Wall Street Reform and Consumer Protection Act - Закон за реформиране на Уолстрийт и за защита на потребителите), ограничаващ дейността на търговските банки след „Глобалната криза 2007-2008 г.“

На 14 март 2018 г. Сенатът на САЩ приема Закона за икономически растеж, регулиране на облекченията и защита на потребителите(Economic Growth, Regulatory Relief and Consumer Protection Act), освобождавайки десетки американски банки от банковите разпоредби на закона Дод-Франк. На 22 май 2018 г. законът е приет в Камарата на представителите(Конгреса) на САЩ. На 24 май 2018 г. президентът Тръмп подписва частичната отмяна на закона Дод-Франк.

Социални разходи и бюджет

Един от пътищата за съкращаване на пренатоварването на бюджета според Тръмп е съкращаването на социалните разходи. Така, например, през последната фискална година на мандата на президента Обама – 2016 г. федералният бюджет на Съединените щати се състои от задължителни разходи (включително Medicare и социално осигуряване), дискреционни разходи за отбрана, кабинети (например Министерство на правосъдието) и агенции (напр. Комисията по ценните книжа и борсите) и лихвени плащания по дълга. Основните категории разходи от 2016 г. включват: (1) Здравни грижи като Medicare и Medicaid ($ 1,060 трилиона или 28% от разходите); (2) Социално осигуряване ($ 910 милиарда или 24%). Общо те достигат 52% от общата сума на бюджетните разходи(вж. CBO/Congressional Budget Office/ Budget and Economic Data. 10-Year Budget Projections, Projections of spending and revenues by category and of deficits and debt held by the public. Jan 2017 в https://www.cbo.gov/about/products/budget-economic-data#2).

Не бива да се забравя, че деиндустриализацията в резултат на неолибералната глобализация води до промяна на трудовия пазар в САЩ, който рязко се стеснява.След „Глобалната криза - 2007–2008 г.“ доходите на домакинствата стагнират, а сред определени категории даже намаляват. През 2009 г. 109 млн американски граждани се оказват безработни или работят на непълна заетост. Според данни на Market Watch т.нар. „средна класа“ (т.е. сбора на социалните групи, можещи да си позволят средно равнище на потребление), която до началото на рейгъномиката е 62% от населението, през 2006 г. се съкращава до 43% от същото (вж. „America’s middle class is slowly being ‘wiped out’“ в https://www.marketwatch.com/story/americas-middle-class-is-slowly-being-wiped-out-2018-07-23).

С цел да не се допуснат сериозно масово недоволство и вълнения в Щатите по време на Обама създават силно хипертрофирана социална система. Около 45-50 милиона души получават купони за храна (foodstamps), а няколко милиона и купони за дрехи (clothingstamps).

Постепенното обезсилване на Закона за защита на пациентите и за достъпна здравна грижа (Patient Protection and Affordable Care Act/ACA/), известен още като „Obamacare“ се разглежда от екипа на Тръмп като начин за съкращаване на социалните разходи. Тук ще припомним, че горният закон става основа за най-дълбока реформа на американското здравеопазване. Той е един от най-значителните реформистки проекти в САЩ от 60-те години на ХХ век насам, насочен към подкрепа на широките необлагодетелствани маси. Реформата е инициатива на президента Барак Обама. Тя е и най-голямото достижение на неговото президентство. Несъмнено трудно ще бъде да се отзове този закон, тъй като засяга широк кръг избиратели. Но определено от страна на Тръмп от самото начало на неговото президентство се прави всичко възможно законът по един или друг начин да бъде „ампутиран“.

Важна стъпка за стимулиране на инвестиционното кредитиране е отмяната на закона Дод-Франк(Dodd–Frank Wall Street Reform and Consumer Protection Act -Закон за реформиране на Уолстрийт и за защита на потребителите), ограничаващ дейността на търговските банки след „Глобалната криза 2007-2008 г.“На 14 март 2018 г. Сенатът на САЩ приема Закона за икономически растеж, регулиране на облекченията и защита на потребителите(Economic Growth, Regulatory Relief and Consumer Protection Act), освобождавайки десетки американски банки от банковите разпоредби на закона Дод-Франк. На 22 май 2018 г. законът е приет в Камарата на представителите(Конгреса) на САЩ. На 24 май 2018 г. президентът Тръмп подписва частичната отмяна на закона.

Инфраструктурният план на Тръмп

В своeто обръщение на 30.01.2018 г., озаглавено „Състояние на съюза“ (StateoftheUnion), Доналд Тръмп представя инфраструктурен план, който да позволи на Америка "да изгради блестящи нови пътища, мостове, магистрали, железопътни линии и водни пътища в нашата земя".(вж. в https://www.vox.com/policy-and-politics/2018/2/12/17003840/trumps-infrastructure-plan). В този план се предлага да се инвестират 1 трилион долара в инфраструктурни проекти. Конгресът, обаче, не подкрепя размера на това финансиране да се осъществи от федералния бюджет предвид това, че се увеличава бюджетния дефицит.

В крайна сметка .Конгресът предлага план за стимулиране на инфраструктурни инвестиции на стойност 1,5 трилиона. Но федералният бюджет да покрие едва 200 милиарда от тях. Останалите средства следва да дойдат от от частни инвестиции или от бюджетите на местните власти.Именно във връзка с тези инвестиции – частни и от местните бюджети, се смята, че ще възникнат проблеми. Конгресмените, най-вече от Демократическата партия едва ли ще подкрепят финасиране по линия на местните бюджети. А частните инвеститори не са в състояние и не могат да си позволят да покрият трилионни разходи за инфраструктурни проекти.

Подкрепа на енергетиката и базовите промишлени отрасли

Една основна цел, която екипът на Тръмп си е поставил, е подкрепата на базовите промишлени отрасли и енергетиката. Част от тази подкрепа е протекционистката политика, за която ще стане дума по-нататък. Тук ще хвърлим отначало поглед върху енергийната политика. Ще припомним, че САЩ са основен енергиен потребител в света – 25% от електроенергията. Всеки ден САЩ консумират 19,7 млн. барела петрол. При това обемът на собственото производство на петрол достига 10,3 млн. барела през март 2018 г. Това е само 52% от потреблението, а останалите 48% се внасят.

Именно това съотношение се вземе предвид при американската тарифна политика: 68% от внесения петрол е освободен от мита. Но в бъдеще, ако САЩ могат самостоятелно да осигурят три четвърти от нуждите си от петрол и петролни продукти, вероятно ще бъде въведено мито за внос на петрол. Съответните споразуменията със съседите в рамките на НАФТА ще бъдат преразгледани. Предложенията на екипа на Тръмп за намаляване на данъка върху печалбата и въвеждането на мита стимулират преработката на нефт и газ в предприятията в страната, което води до увеличаване на вътрешното търсене на въглеводородни суровини и до увеличаване на износа на преработени продукти.Тук ще припомним важни данни за добива на нефт през 2017 г.:

1. Русия – 546,7 млн. т

2.Саудитска Арабия – 494,7 млн. т

3. САЩ – 458,2 млн. т

4. Ирак – 222,1 млн. т

5.Канада – 193,6 млн. т

6. Китай – 192,5 млн. т

7. Иран – 188,5 млн. т

8. ОАЕ – 145,6 млн. т

9. Кувейт – 134,4 млн. т

10.Бразилия – 130,0 млн. т

11. Венецуела – 99,8 млн. т

12.Мексико – 99,7 млн. т

Световен добив – 3.902,9 млн. т в 2017 г.

(Данните са съгласно Министерството на енергетиката на Русия, сп. «Нефтегазовая вертикаль», №4, 2018 г. рубрика «Лидеры добычи нефти (в миллионах тонн) в 2017 г.»)

Определено може да се твърди, че политиката на президента Д.Тръмп е да се достигне самоосигуряване на снабдяването с нефт предвид добива в САЩ и Канада, чието съвместно количество е 651.8 млн тона, т.е. това е най-големия добив в света.

Що се отнася до другия източник на въглеводороди – природния газ, трябва да се подчертае, че нещата в тази сфера са доста благоприятни за САЩ. "Шистовата революция" превръща Съединените щати от 2009 г. насам в най-големия производител на природен газ в света, тъй като производството на шистов газ води до общо увеличение на производството. Американските резерви на доказани запаси от газ са съпоставими със Саудитска Арабия, но те изостават от тези на Русия с 5,5 пъти, а с тези на Иран 3,7 пъти. US Energy Information Administration - независима агенция в рамките на федералната статистическа система - пресмята, че шистовият газ ще помогне на страната не само за задоволяване на енергийните си нужди, но и САЩ да се превърне в един от водещите износители на втечнен природен газ. С усъвършенстването на технологиите за втечняване ще се осъществи глобализацията на газовия пазар, което ще открие перспективи за износ. Понастоящем се прави оценка на необходимостта от тръбопроводи, газови складове, терминали и танкери за износ на втечнен газ. Успоредно с това се изграждат още четири инсталации за втечнен газ.

Съединените щати са нетен износител на газ от второто тримесечие на 2018 г. Прогнозира се, че за всеки месец през 2019 г., износът по газопроводи до Мексико ще продължава да расте заедно с потенциала за износ. Предстои изостряне на борбата за пазарите на Европа и Азия с използването на икономически и военнополитически инструменти.

Протекционистичната политика на Тръмп

Още в предизборната си кампания Доналд Тръмп се обявява срещу подписаното, от администрацията на Обама на 04.02.2016 г. Транстихоокеанско партньорство – ТТП(Trans-Pacific Partnership – ТРР). Това подписано, но останало нератифицирано споразумение включва 12 държави от двете страни на Тихия океан. Но президентът е също така и срещу подготвяното Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство – ТТИП (Transatlantic Trade and Investment Partnership - TTIP) с ЕС. Тръмп обявява и необходимостта от преразглеждане на условията на НАФТА – Североамериканското споразумение за свободна търговия(North American Free Trade Agreement – NAFTA). Съответно още в началото на 2017 г. САЩ излизат от първите две споразумения. При прекратяването на ТТП Тръмп заявява „Осъществихме едно велико дело за американския работник“ (https://www.independent.co.uk/voices/donald-trump-trade-deals-tpp-ttip-american-business-workers-boost-short-term-destroy-long-term-a7543706.html). По повод на ТТИП коментарът е, че на САЩ са нужни двустранни споразумения а не ТТИП, което ако бъде прието ще доведе до крах.

В света няма държави, която да е в по-голяма степен интегрирана в световното стопанство като абсолютни стойности, отколкото САЩ. И в относителен план САЩ заемат водеща позиция в първите 10 държави по отношение на дела на международните приходи, печалби и активи в структурата на общите приходи, печалби и активи.

През 2017 г. САЩ внасят стоки и услуги на стойност 2.341 трилиона долара. Съответно осъществяват износ за 1.546 трилиона долара. Общият им търговски дефицит възлиза на 795 милиарда долара(вж. https://www.census.gov/foreign-trade/balance/c0004.html).

Растежът на вноса вследствие на ускоряването на растежа на икономиката подчертава проблемите, пред които е изправена администрацията на Тръмп, в опит да увеличи годишния ръст на БВП до 3%. Дисбалансът в търговията в полза на вноса "прекъсва" 1.13% от ръста на БВП в края на 2017 г. Потребителските стоки и автомобилите са основните фактори за търговския дефицит. През 2017 г. САЩ внасят лекарства, телевизори, дрехи и други битови стоки за 602 милиарда, като в същото време изнасят потребителски стоки само за 198 милиарда долара. Дисбалансът е 404 млрд. Долара добавени към търговския дефицит. САЩ внасят автомобили и резервни части за 359 милиарда и изнасят само за 158 милиарда долара. Това добави още 201 млрд. долара към дефицита.(https://www.thebalance.com/u-s-imports-and-exports-components-and-statistics-3306270). Тъй като възможностите за заместване на вноса зависят от съществуващите производствени мощности, възможно е бързо да се намалят обемите на внос само с помощта на защитни мита, създаване на митнически бариери и нови технологични изисквания.

Основният съперник в тази посока е "глобалната фабрика" - Китай, който е обвинен в "кражба на американската технология и използване на" нечестни "техники в търговията." Снимката за най-проблематичните търговски партньори на САЩ след резултатите от 2017 г. изглежда така: с Китай дефицитът е 375 милиарда, като обемът на търговията е 636 милиарда долара; с Мексико - съответно 71 млрд. и 557 млрд. долара; с Япония - 69 милиарда и 204 милиарда; с Германия - 65 милиарда и 171 милиарда долара. Високият дял на вноса в структурата на вътрешното потребление и нарастващият дефицит на търговското салдо годишно създават заплахи за устойчивия икономически растеж. Постоянният търговски дефицит е в ущърб на икономиката на Съединените щати, тъй като се финансира от дълга. Съединените щати могат да купуват повече, отколкото произвеждат, защото вземат пари на кредит от своите търговски партньори.

Важен проблем, свързан с дефицита на търговския баланс, е и намаляването на конкурентоспособността на американската икономика. Закупуването на стоки в чужбина за дълъг период от време води до това, че фирмите губят опит и производствен капацитет, а оттам и работни места и конкурентоспособност.

Може определено да се каже, че това са едни от важните фактори, които тласват администрацията на Тръмп към водене на протекционистична политика и започване на търговски войни, извън санкциите спрямо тези страни, които са предприети поради геополитически съображения.

След редицата икономически санкции, насочени срещу Руската федерация, наложени по-скоро по геополитически причини, отколкото по икономически, на 1 март 2018 г. САЩ обявяват, че ще въведат мита по отношение на вноса на стомана и алуминий. От 1 юни САЩ налагат мита върху вноса на стомана от ЕС, Канада и Мексико в размер съответно от 25% и 10%. Също така, Тръмп многократно заявява, че не е доволен от дефицита в търговията с Китай. На 15 юни с.г. обявява, че във връзка с кражбата на американска интелектуална собственост от страна на Китай, както и факта, че Пекин прибягва до нелоялни търговски практики, САЩ ще наложат мита от 25% върху вноса от стоки със стойност $ 50 млрд.

В тази връзка Тръмп пише в Туитър(Twitter): "Нашата страна е построена на митата и митата сега ни водят до прекрасни търговски сделки, за разлика от ужасните и нечестни търговски споразумения, които аз наследих като ваш президент. Не е допустимо други страни да идват и да крадат богатствата на нашите велики Щати. Стига!"

В САЩ на са малко районите, където тези мерки на президентската администрация са посрещнати радушно от местните избиратели. Даже сенаторът от опозиционната на републиканците Демократическа партия Джо Мънчин (Joe Manchin) от щата Западна Вирджиния изразява подкрепа на тази политика на Тръмп.

Несъмнено тези стъпки на „търговска война“ се срещат със заявления и ответни мерки от страна на редица страни, станали обект на търговските санкции на САЩ.

В това отношение още веднъж се проявява „търговският стил“ на действие на Тръмп. На 25 юли 2018 г. Съединените щати и Европейският съюз след среща на Доналд Тръмп с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се споразумяват да работят заедно за премахване на бариерите пред търговията. На пресконференция в Белия дом Тръмп заявява, че САЩ и ЕС ще се стремят да премахнат търговските мита, нетарифните бариери и субсидиите за промишлени продукти, с изключение на автомобилите.Също така е постигнато споразумение за развитие на търговията с услуги, както и за сътрудничество в сферата на селско стопанство и по-специално за увеличаване на износа на американска соя в Европа. Междувременно такива държави като Южна Корея и Австралия са изключени от списъка на облагане с повишени мита.

Обаче, нови страни като Турция стават обект на засилваща се „търговска война“. А по отношение на други като РФ и Иран мерките се ужесточават. Като следствие на редица фактори, но и на американските търговски санкции, се наблюдава сриване на рублата, турската лира и иранския риал. Междувременно след като Тръмп обявява, че по отношение на Китай ще се наложат нови мита на стойност 500 милиарда долара, излиза съобщение, че КНР и САЩ ще се проведат рунд от търговски преговори в края на август 2018 г. Това като че ли дава някаква надежда за урегулиране на търговския конфликт с Китай. Така още веднъж се проявява това, което вече може да наречем „Тръмп-стил“ – повишаване на напрежението до „червено“, а след това търгуване с разреждането на напрежението за да се постигне поставената първоначална цел.

Стратегията за национална сигурност

Приетата на 18 декември 2017 г. Стратегия за национална сигурност на САЩ (NationalSecurityStrategy – NSS) на пръв поглед няма пряко отношение към „тръмпономиката“, но това не е точно така. Точно обратното – „тръмпономиката“ не може да се разглежда извън контекста на целите, които си поставя тази стратегия. В нея са идентифицирани четири национални интереси:

• Защита на територията на страната.

• Насърчаване на просперитета на Америка.

• Поддържане на мира с помощта на сила.

• Укрепване на влиянието на САЩ в света.

(вж. „National Security Strategy of the United States of America“ в https://www.whitehouse.gov/wp-content/uploads/2017/12/NSS-Final-12-18-2017-0905.pdf)

Съгласно тази стратегия САЩ планират да постигнат енергийна независимост до 2025 г. Смятат да съсредоточат на територията на страната не само научно-изследователски и развойни центрове за разработване на нови изделия, услуги и технологии. Програмира се формирането също така и на производствени структури от нов тип. Става дума за такъв тип производство, където иновациите ще станат база за осъществяване на това, което днес наричаме „Четвърта индустриална революция“, т.е. новата т.нар. „постиндустриална парадигма“, основана на нанотехнологии, нови биотехнологии, роботизация и автоматизация и т.н.

За да направи икономиката си имунизирана срещу външни заплахи, за да запази глобалното си лидерств, както и да забави конкурентите и съперниците си, Щатите ще се опитат да създадат на своя територия своеобразна автаркия. Предполага се, че за да се гарантира развитието на националното благосъстояние е необходимо да се концентрира критично необходимо ниво на капитали, ресурси и производствен капацитет с цел да се посрещнат нуждите на вътрешния пазар днес и да не се зависи от вноса на стоки или суровини, особено във важни области утре. Стратегията предвижда:

  • Възраждане на многоотраслева научно-изследователска и произведствена структури;

  • Създаване на защитни бариери в процеса на това възраждане;

  • На основата на възраждането формиране на технологическа, финансова, военна и политическа независимост;

  • Последната ще се осъществи чрез системата за стимулиране на вътрешното търсене и умни ходове за излизане на чужди пазари.

Тези цели се обслужват от рязко увеличаване на разходите за национална отбрана и подкрепа за военно-промишления комплекс. Така, например, гласуваният и подписан вече от президента Тръмп бюджет на Пентагона за 2018 г. достига недостигана досега стойност от 674 милиарда долара.

В този смисъл през призмата на Стратегията за национална сигурност приета през декември 2017 г. „трампономиката“ се разглежда като модел, който ще осигури условия за „връщане на ключови индустрии за национална сигурност на американска територия“. В същото време външната политика е насочена към създаване на огнища на напрежение в различни региони на света, за да се разшири доставката на оръжия и военно оборудване от САЩ. По този начин концепцията за „мир чрез сила“ на Тръмп ще помогне да се мобилизира индустрията и да се трансформира икономиката, за да се премине към ново технологично ниво на развитие на САЩ.

Досегашните резултати на „тръмпономиката“

Статистическите данни за 2017 г. и първоото шестмесечие на 2018 г. свидетелстват, че състоянието на американската икономика се е подобрило. Позитивната динамика на реалния БВП(брутен вътрешен продукт) подтвърждава положителния ефект от растежа на индивидуалните потребителски разходи, износа, инвестициите в основен капитал и недвжижимост, разходите на местната власт и на федералното правителство. Всичко това отчасти компенсира наблюдаваното съкращаване на инвестициите в материално-производствени запаси.

Брутният вътрешен продукт на САЩ нараства с 2,2% през 2017 г. в сравнение с предходната 2016 година, когато растежът на БВП е само 1,6%. Размерът на БВП през 2017 г. е бил 19. 485 милиарда щатски долара. Абсолютната стойност на БВП на САЩ се увеличава със 778,200 милиона долара спрямо 2016 година.Съответно БВП на глава от населението на САЩ през 2017 г. е 59 792 долара, с 2 233 долара повече в сравнение с 2016 г., когато е 57 559 долара (вж.ttps://countryeconomy.com/gdp/usa?year=2017).

Една предварителна оценка на БВП показва, че американската икономика е задействала всичките си механизми през второто тримесечие на 2018 г., подкрепена най-вече от ускоряване на частното потребление, съчетано със силен износ - отчасти поради ускорено закупуване, свързано с очакване на митата в началото на юли. Ръстът на БВП през второто тримесечие достига 4-годишен връх от 4.1% приравнен към годишна стойност. Това е значително повече от 2.2% растеж, регистриран през първото тримесечие (в https://www.focus-economics.com/country-indicator/united-states/domestic-demand).

Безработицата също бележи спад даже сред такива групи от населението като афроамериканците и латиноамериканците – днес тя е на най-ниско равнище за последните 40 години. лет. Съгласно данните на ФРС – Федералната резервна система по отношение на безработицата се наблюдава следната динамика: 2013 г. – 7% от трудоспособното население, 2014 – 5.7, 2015 – 5.0, 2016 – 4.7, 2017 – 4.1. Като прогнозите за 2018 г. са 3.8-4.0.

(вж. https://www.federalreserve.gov/monetarypolicy/fomcprojtabl20180321.htm).

Нови работни места се появяват и в споменатия вече „Ръждив пояс на Америка“. Съживяването в производствената, строителната и минната промишленост води до увеличаване на работните места за 2017 г. с почти половин милион. Така, например, Apple след десетилетия на работа извън Америка планира да създаде 20 000 работни места и да отвори нов бизнес център. Корпорацията прогнозира нарастване на печалбите си в страната с 250 млн, като ще плати 38 милиарда щатски долара данъци. индустриалните компании отново създават работни места в родината си.

Според данни от Изследователския институт за автоматична обработка на данни (Automatic Data Processing Research Institute - ADP) от началото на 2018 г. положителните тенденции се усилват. Броят на работните места се е увеличил повече от предвиденото. Същото се наблюдава и при нарастване на трудовто възнаграждение. Данните показват усилващ се преход от временни работни места към постоянна заетост, както и нарастващото търсене на опитни и квалифицирани работници. Младите хора са търсени на пазара на труд. Това отличава САЩ от другите развити страни, особено положението на младите хора в Европейския съюз по отношение на заетостта( вж. в https://www.adp.com/tools-and-resources/adp-research-institute.aspx).

Въпреки това трябва се признае, основавайки се на национално допитване проведено от Quinnipiac University, че настроенията в обществото не са на страната на администрацията на Тръмп. Така, например, „президентството на Доналд Тръмп кара 52% от американските гласоподаватели да мислят по-неблагоприятно за Републиканската партия, докато 16% са склонни в резултат на това президенство да са по-благосклонни към „Голямата Стара партия“ (GrandOldParty/GOP/ – популярно наименование на Републиканската партия в САЩ – б.м. Н.С.), а 30% казват, че президентството на Тръмп няма влияние върху техните възгледи“(вж.https://poll.qu.edu/national/release-detail?ReleaseID=2562).

В заключение ще споменем и мнението на новия глава на Федералната резервна система(ФРС) Джеръм Пауъл (Jerome H. Powell), който 21 март 2018 г. в заявление за пресата на Федералния комитет по операциите на открития пазар(Federal Open Market Committee - FOMC) сообщава, че икономическият растеж се определя основно от «значително нарастналото търсене в резултат на фискалните промени», което ще се отрази в по-позитивни оценки за БВП в краткосрочна перспектива.(вж. вhttps://www.federalreserve.gov/monetarypolicy/files/monetary20180502a1.pdf).

Като обобщение към тази част на дадения материал ще отбележим, че несъмнено „тръмпономиката“ като доста по-различен от неолибералния модел икономически подход в разглеждания период демонстрира позитивно въздействие върху стопанския живот на САЩ. Това особено добре се отразява върху заетостта и доходите, като и върху нарастване на печалбите на промишления капитал. Но тази позитивна тенденция в икономическата динамика на страната, както бе цитирано по-горе, не гарантира по-високо доверие към администрацията на Тръмп сред масата избиратели, както и не успява засега да прекрати непрекъсващите атаки на „глобалистите – неокони“ лично срещу президента, както и срещу провежданата от него политика.

Следва продължение – част 3.

За силите и ресурсите, които стоят зад „тръмпономиката“;

Вместо заключение – опит за оценка на „тръмпономиката“ и вероятни прогнози

за нейното бъдеще.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели