/Поглед.инфо/ Темата за ролята на ядрените сили и въздействия във военните доктрини и стратегии на страните от глобалния геополитически триъгълник „САЩ-РФ-КНР“ е несъмнено изключително важна и животрептуща предвид факта, че една от ключовите причини за вероятно самоунищожение на човечеството може да стане ядрена война между гореспоменатите три страни.

От друга страна днес светът навлезе в процес на ново преструктуриране в резултат от промяната на глобалния геополитически и геоикономически баланс, особено видим в силовото взаимодействие в глобалния геополитически триъгълник. Този процес несъмнено е съпроводен със значителна турбулентност предполагаща една или друга степен на вероятност от възникване на враждебност и конфликти.

Днес в света съществуват 8+1 ядрени сили – САЩ, Руска Федерация, КНР, Великобритания, Франция, Индия, Пакистан, Израел + КНДР. Последната не е призната официално за ядрена сила, което естествено на фона на извършените опити с ядрено оръжие не означава, че тя не е такава. Също така Израел официално не се е обявил за страна притежаваща ядрено оръжие, но всички меродавни източници признават наличието на такова в държавата Израел.

Несъмнено, обаче, с най-голямо значение предвид военно-политическата мощ, включително ядрената компонента на горната, са страните от глобалния геополитически триъгълник – САЩ, РФ и КНР. Именно затова те са обект на нашето изследване за това каква роля играят ядрените им сили и ядрените взаимодействия в съответните военни доктрини и стратегии на гореспоменатите страни.

Военни доктрини и стратегии - общ преглед

Съществуват различни определения за военна доктрина. Така, например, според определението на НАТО за военна доктрина, последната представлява „Фундаментални принципи, на основата на които военните сили се ръководят в своите действия в подкрепа на своите цели. Те имат задължителен характер, но се нуждаят от преценка при прилагането им.“(Вж. AAP-15(2013). NATO. Glossary of. Abbreviations Used in NATO Documents and ... coordinated with the NATO Terminology Office в www.dtic.mil/doctrine/doctrine/other/aap15.pdf)

В доктрината на Въоръжените сили на Република България, публикувана 2011 година, в известен смисъл се повтаря даденото по-горе определение, а именно: „Под понятието „военна доктрина” се разбира система от основни принципи, от които се ръководят въоръжените сили за постигане на дадени цели. Доктрината има задължителен характер, но при прилагането и се изисква творчество. Това се изразява в отчитане на конкретната среда, определяне на влияещите фактори, избор на оптималния вариант за действие и реализиране на взетите решения. Не трябва да се допуска догматичност при прилагане на доктрините, както и да се разглеждат действия на войските в нереални условия на средата.“(Вж. Доктрина на ВС РБългария в https://www.mod.bg/bg/doc/zapovedi/2012/20120130_OX057_DoktrinaVSRB.pdf).

Разбирането в Руската федерация за военна доктрина се ориентира към това, че последната представлява „декларация за политиката на държавата в областта на военната (отбранителната) безопасност. Това е система от официални възгледи и положения, установяващи насоките на военното строителство, подготовката на държавата и въоръжените сили за война, начините и формите на нейното провеждане. Основните положения на военната доктрина се формират и изменят в зависимост от политиката и обществения строй, равнището на развитие на производителните сили, новите научни достижения и характера на очакваната война.“(Вж. Махмут Гареев. Какой быть военной доктрине России // Доклад на научно-практической конференции МО РФ «Структура и основное содержание новой военной доктрины России».)

Следва да се отбележи, че съществува ясно разбиране за разликата между военна доктрина и военна стратегия. Така например определението на НАТО за стратегия е „Този компонент на националната или мултинационална стратегия, представящ начина, по който трябва да се развива и прилага военна сила за постигане на националните цели или тези на група от народи.“(вж. пак AAP-15(2013). NATO. Glossary of. Abbreviations Used in NATO Documents and ... coordinated with the NATO Terminology Office в www.dtic.mil/doctrine/doctrine/other/aap15.pdf)

Официалното разбиране на Департамента на отбрана на САЩ, т.е. Министерството на отбраната, е следното: „Стратегията е разумна идея или набор от идеи за използване на инструментите на националната мощ в синхрон и по един интегриран начин за постигане на национални или международни цели.“(United States Southern Command Command Strategy 2016 в www.southcom.mil/AppsSC/files/0UI0I1177092386.pdf,)

Несъмнено е това, че военните доктрини и стратегии са изключително важна методологическа рамка на развитие на въоръжените сили и способности за отбрана. При което активно се използва даже традиционна философия при тяхното формулиране. Типичен пример в това отношение е КНР, където във военнотеоретическата мисъл присъства разработки дошли още от Сун Дзъ – гениалният китайски военен стратег, живял VI-V век преди н.е.

Глобалната тройка“ и ядреното оръжие

Въпреки изключителната нестабилност предизвиквана от турбулентността на политическите, финансовите, икономическите и прочее процеси в Азия, Близкия Изток, Европа, Африка и Латинска Америка, а днес вече и в САЩ, съществува една постоянна стабилизираща парадигма, която играе ролята на ключов фактор за предотвратяване на хипотетична глобална катастрофа. Тя се нарича ВЗАИМНОТО ЯДРЕНО ВЪЗПИРАНЕ, в основата на което е т.нар. „Голяма тройка“, т.е. Руската федерация, САЩ и Китай.

Базова носеща конструкция на взаимното ядрено възпиране досега бяха отношенията между СССР/Русия и Съединените щати. Те се демонстрираха от класическата схема на взаимното ядрено възпиране на базата на относителното равенство на силите и възможностите на страните. И Руската федерация, и Съединените щати са в състояние да нанесат ответен ядрен удар, който не можеше и все още не може да е обезоръжаващ. Това положение продължава няколко десетилетия и е в основата на съветско-американските и руски-американските договори за стратегическите нападателни оръжия.

Междувременно, обаче, настъпиха някои и то значими промени. Така, например, САЩ започнаха да осъществяват курс на съкращаване на традиционния ядрен компонент в баланса на силите с Русия. Те решиха да се фокусират върху:

  1. Защитния компонент, т.нар. ABM(Antiballisticmissiles), т.е. антибалистичните ракети/противоракетната защита/, разположени на подвижни платформи – противоракетни есминци и крайцери със системите „Иджис“(Иджис (на англ. ез. Aegis combat system; от англ. ез. Aegis - егида, митичен щит и доспехи на Зевс и Атина Палада). Представлява американска корабна многофункционална бойна информациона система. Тя включва интегрирана мрежа от корабни средства за разузнаване и разкриване на обстановката, а също така средства за поражение, такива като зенитни управляеми ракети SM-2 (от англ. ез. - standard missile 2) и по-съвременните SM-3 плюс автоматични средства за управление);

  2. Стратегическите неядрени системи като крилати ракети с голям обсег;

  3. Едновременно с това се тръгна към разработка на принципно нови видове оръжия, като хиперзвуковите ракети.

Като отговор на този нов курс на САЩ руските военни и политически лидери се фокусираха чрез прилагането на редица програми върху усилване на руския ядрен арсенал, а именно:

  1. Развитие на нови течни тежки силозно-базирани междуконтинентални балистични ракети, а също така през 2013 година се заговори за възраждане в Русия на БЖРК/боен железопътен ракетен комплекс/ „Баргузин“ на нова технологическа основа(БЖРК „Баргузин“ са отговор на програмата на САЩ за «Мигновен глобален удар». Този нов комплекс е снабден с МБР/междуконтинентална балоистична ракета/ с разделяща се бойна глава на базата на МБР «Ярс». Тя ще бъде замаскирана под стандартен вагон-рефрижератор с дължина 24 метра при дължина на ракетата 22,5 метра);

  2. Разработка на крилати ракети с голям обсег с възможности за ядрени и неядрени бойни глави от типа „Калибър“;

  3. Разработка на принципно нови видове оръжия като хиперзвуковите ракети „Сармат“, чиято бойна глава е съставена от глейдери, летящи към целта по изменяем по направление и височина курс, както и на високоскоростно торпедо с огромна мощ от 100 мегатона - „Статус 6“;

  4. Подобряване на защитата на високотехнологични средства за нападение чрез такива средства като Триумф“ С-400 (по класификация на САЩ и НАТО – SA-21 Growler).

Що се отнася, обаче, до взаимоотношенията на САЩ с Китай съществуват няколко основни различия, ако сравним с тези между САЩ и РФ. И те са:

  1. Присъства взаимно ядрено възпиране между САЩ и КНР;

  2. Това възпиране, обаче, е изключително асиметрично поради все още огромното превъзходство на САЩ над Китай в стратегическите нападателни и отбранителни системи.

  3. Наблюдава се промяна на прироритетите на САЩ - Днес осем от 14-те подводни ракетоносци "Охайо", превозващи балистични ракети "Trident II" са разположени в Тихия океан с цел възпиране на потенциална китайска заплаха. Докато в Атлантическия океан са разположени само щест такива подводници.

Предвид тази засилваща се заплаха КНР рязко ускори своя отговор. По открити източници през 2016 година в китайския военно морски флот постъпи седмата атомна ракетна подводна лодка със стратегическо предназначение от типа 094A «Дзин» с 12 МБР на борда с далечина на стрелбата до 11 000 километра, а също така многоцелевата атомна ракетна подводна лодка от типа 093A «Шан» с противокорабни крилати ракети „YJ-8-II“.

Плановете на Пекин за засилване на своята военно-морска мощ са изключителни. По някои данни към 2025 година Китай има намерение да построи шест собствени самолетоносача от които два са атомни.

Що се отнася до взаимоотношенията Русия - Китай сред експертите няма общоприета гледна точка. Официално Москва и Пекин са стратегически партньори с елементи на стратегически съюз. Активно продължава да се развива военно-техническо и военно-политическо сътрудничество. В оценката на редица международни събития руските и китайски лидери поддържат една и съща или близка позиция. Въпреки това, не се изключва, че някои от руските ядрени сили да са насочени към Китай, както и обратното. Въпреки че в КНР отдавна не се говори за заплаха от Север, известно е, разполагането на ракети със среден радиус на действие в Манджурския военен окръг, както и във военен окръг Шенян. Тези ракети не могат да имат друга цел, освен такива на територията на РФ. Като цяло известно е, че в КНР има около 50 МБР с шахтно и мобилно разполагане от типа ДФ/дунфън/-41(МБР DF-41 носи до 10 бойни блока с индивидуално насочване с цел преодоляване на противоракетната отбрана на САЩ. Далечината на стрелба е от 12 до 14 000 км., т.е. тя е една от най-далекобойните ракети в света и най-мощната МБР на КНР).

Различните подходи към ядрените сили и въздействия в „Глобалната тройка“

Следва да се отбележи, че сред „Глобалната тройка“ съществуват в отделни направления коренно различни подходи по отношение на ядрените сили и начините на използване на тяхното въздействие. Без съмнение тази разлика в подходите отразява различното вътрешно положение и международна ситуация, в която се намира всеки участник от „Глобалната тройка“.

Така например САЩ предвид досегашното си геостратегическо превъзходство в икономически, технологически и прочее аспекти, включително и във военно-политически план предвид конвенционални въоръжени сили, брой и мощ на съюзници по НАТО, както и на Японо-американския договор за сигурност и т.н., обръщаше по-малко внимание на усъвършенстването на ядрените си оръжия по сравнение с противоракетната отбрана.

Но именно статута му на суперсила и задължението да поддържа неядрени съюзници с ядрена сила е в основата на необходимостта да поддържа ядрения си компонент, както и да предвижда първи да използва ядрено оръжие при защита на неядрени съюзници от атака.

В тази връзка ще споменем, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да проведе едно от най-големите увеличения на военната мощ на страната в нейната история. И не бива да се забравя, че Вашингтон има значителен възвратен потенциал - ядрени бойни глави, които са на склад и са в състояние във възможно най-бърз срок да се поставят на носители.

Особено голямо е значението на ядрените оръжия като средство за гарантиране на националната сигурност и суверенитета на държавата в Русия. РФ има по-слаби като численост сили с общо предназначение в сравнение със САЩ и Китай. В допълнение редица експерти оценяват, че Русия изостава от САЩ в областта на противоракетната отбрана. Именно затова Москва си запазва правото да прибегне до първо използване на ядрени оръжия за защита в ситуация, при която е застрашено съществуването на Руската федерация.

Китай е единствената страна от осемте официални ядрени такива, която е заявила, че никога не би използвала първа ядрени оръжия. Такава навремето бе и позицията на СССР, който, обаче, разполагаше със съюзници и най-мощни конвенционални въоръжени сили в света. Китайският подход за стратегическо стабилност не се основава на ядрен паритет, въпреки че позицията на официален Пекин по този въпрос не е съвсем ясна. Така КНР обявява, че ще поддържа ядрени сили на минималното ниво, необходимо за националната сигурност.

Но неяснотата и несигурността идват и от факта, че няма официална информация за текущото състояние на ядрения арсенал на Китай, както и перспективите за неговото модернизиране и развитие. Пекин публично признава различията в стратегическите ядрени оръжия със САЩ и РФ, категорично подкрепя споразуменията между Вашингтон и Москва за намаляване на нападателни оръжия, но също така категорично отказва да се присъедини към тях.По този начин, "ядрената политика" на КНР върви по свой път.Известно е, че в Китай на голяма дълбочина се изграждат огромни разширени тунели. Тези строителни работи се осъществяват от Второ артилерийско управление, което е аналог на руските сили със стратегическо предназначение. Така или иначе, предполага се, че КНР разполага с около 800 ядрени бойни глави, което го прави трета световна сила в това отношение.

В случая не може да не се отбележи, че по отношение на доктриналните подходи към ядрените оръжия между САЩ и РФ има по голям паралел в позициите, отколкото между всяка една от тях и КНР.

Заключение

В заключение може да се каже, че в кратко и даже в средносрочна перспектива едва ли може да се очаква някакво значително съкращаване на ядрените оръжия. От една страна САЩ са изправени пред относителното отслабване на своята стратегическа мощ предвид стратегическото партньорство между Москва и Пекин. Вашингтон безспорно ще се старае в максимална степен да запази това, което може от своето досегашно геостратегическо превъзходство. Това не изключва опити за „търгуване“, както това бе вече направено от новата президентска администрация, когато тя заяви, че е готова да преговаря срещу премахване на санкциите срещу РФ да се осъществи съкращаване на ядрените оръжия.

От своя страна руското политическо ръководство справедливо смята, че отслабване на ядрения потенциал на страната ще я направи доста по-безпомощна в международните отношения и геополитическите противостояния.

От трета страна Китай предвид „особения си път“ на поддръжка на ядрена стабилност много трудно би се включил в някакъв формат на преговори за ядрено съкращаване на днешния етап.

Друг извод, който може да се направи от анализирания материал, е, че в бъдеще може да се очаква предвид геополитическото противостоене и сдържане, но също така и предвид технологическия прогрес да се осъществи следното:

  • Да се търси превъзходство чрез създаване на неядрени стратегически сили;

  • „Изнасяне“ на геополитическото противостоене и сдържане в околоземното пространство и Космоса;

  • Търсенето на различни други начини за налагане на превъзходство включително използване на различни форми на „мека сила“.

Използвани източници

  1. Доктрина на Въоръжените сили на РБългария в https://www.mod.bg/bg/doc/zapovedi/2012/20120130_OX057_DoktrinaVSRB.pdf;

  2. Евгений Друзин.Клубок противоречий в ядерном триумвирате."Военно-промышленный курьер", Москва в http://3mv.ru/publ/klubok_protivorechij_v_jadernom_triumvirate/3-1-0-12351

  3. Махмут Гареев. Какой быть военной доктрине России // Доклад на научно-практической конференции МО РФ «Структура и основное содержание новой военной доктрины России»;

  4. AAP-15(2013). NATO. Glossary of. Abbreviations Used in NATO Documents and ... coordinated with the NATO Terminology Office в www.dtic.mil/doctrine/doctrine/other/aap15.pdf;

  5. United States Southern Command Command Strategy 2016, в www.southcom.mil/AppsSC/files/0UI0I1177092386.pdf