/Поглед.инфо/ ГЕРБ предлага проект на Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. Подобна стъпка несъмнено трябва да бъде позитивно оценена, въпреки че предложеният проект несъмнено страда от сериозни недостатъци. Първият такъв е липсата на ясно дефиниране на това какво е социална и солидарна икономики и кои са техните субекти. Оттук следват и другите слабости, като, например, тясното разбиране на целите на закона, както е заявено в член 2 на Проекто-закона, а именно:

„Чл. 2. Този закон има за цел развитието на социалната и солидарна икономика, като стопански отрасъл със специални правила с оглед:

1. подобряване на достъпа до заетост и обучения за придобиване или усъвършенстване на професионалната квалификация с цел повишаване на жизнения стандарт на хора от уязвимите групи;

2. създаване на условия за оказване на подкрепа на лицата от уязвимите групи за социално включване и самостоятелен начин на живот;

3. намаляване на социалното неравенство и устойчиво териториално развитие.“(вж. в http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3491).

В дадения материал представяме някои виждания, които да подпомогнат създаването на законодателство, формиращо основите на социално-солидарна производствено-икономическа база, целяща създаване на условия за дългосрочно устойчиво развитие на българското общество.

Въпросът за създаване на алтернатива на неолибералната икономическа система в условията на нейната дълбока криза придобива ключово значение в глобален план. В този смисъл проблемите за изграждане на социална и солидарна икономика, като една възможна алтернатива на досегашната неолиберална система, са актуални и важни проблеми. Тук, обаче, застава въпросът какво представлява социалната и солидарна икономика. Трябва да се прави ясно различие между субектите, т.е. организациите (предприятията) на конвенционалната(капиталистическата), социалната и солидарната икономики.

За ключовите параметри на функциониране на предприятията на конвенционалната, социалната и солидарната икономики

За да разберем какво представяват субектите на социалната и солидарната икономики трябва да осъществим сравнителен анализ по ключови аспекти на функциониране на организациите (предприятията) на конвенционалната, социалната и солидарната икономики.

Следва да се говори за следните ключови аспекти:

  • Основна цел на организациите (предприятията) в условията на пазарно функциониране;

  • Система за участие в процеса на вземане на управленски решения на организациите (предприятията);

  • Модел на разпределение на резултатите на дейността на организациите (предприятията).

За функционирането на предприятията на конвенционалната (капиталистическата) икономика

Под термина организации (предприятия) на конвенционалната (капиталистическата) икономика се разбират най-вече индивидуално-частни и колективно-частни(акционерни, дялови и други) предприятия. Но тук трябва също така да се включат държавни и полудържавни организации(предприятия), т.е. субектите на т.нар. „държавен капитализъм“.

Основната цел на субектите на конвенционалната (капиталистическата) икономика е т.нар. „максимизация на печалбата“. Известно е, обаче, от т.нар. „теория на игрите“, че ако някой максимизира ползите, друг ще максимизира загубите. Нещо, което постоянно се наблюдава в реалната практика на функциониране на т.нар. „неолиберална икономика“. В резултат на това днес имаме ситуация, при която над 90% от глобалните активи принадлежат на 1% от населението на света. Т.е. става дума за неравенство от такива мащаби, каквито никога не са съществували в никоя епоха досега. Това отчайващо неравенство без съмнение е една от основните причини за редица негативни процеси и събития.

Що се отнася до системата за участие в процеса на вземане на управленски решения като правило в условията на конвенционалните организации в този процес участва много тесен слой – при индивидуално-частните и колективно-частните това са само собствениците и назначените от тях мениджъри. При субектите на „държавния капитализъм“ това са назначени мениджъри, както и висши представители на „държавно-административния вертикал“ от министерства, агенции и други.

Моделът на разпределение на резултатите от дейността на предприятията също се характеризира с „тесни“ параметри. Т.е. при индивидуално-частните и колективно-частните организации чистата печалбата като правило се разпределя между собствениците. С малко „по-широки параметри“ се характеризира разпределението на печалбата при субектите на държавния капитализъм, доколкото тя отива в държавната хазна. Но както добре се демонстрира това от практиката на неолибералния тип функциониране често пъти хазната подпомага по един или друг начин именно най-имущите слоеве. Не случайно при първата вълна на т.нар. „Глобална криза“ през 2008 г. светът стана свидетел на знаменателно явление: Как чрез държавната хазна, т.е. чрез парите на данъкоплатците, в различните страни бяха спасявани частни организации, изпаднали в тежка ситуация поради грешни решения на тяхните мениджъри. Като правило последните вземат такива грешни решения, тъй като се стремят да максимизират печалбите за сметка на пренебрегване на високи равнища на риск.

Социалните предприятия – цели, участие в процеса на вземане на решения и разпределение на резултатите

Под термина социални организации (предприятия) се разбират колективни и кооперативни предприятия, взаимоспомагателни дружества, популярни банки и други. Като правило по отношение на тяхната цел може да се каже, че в условията на капиталистически тип пазарно фанкциониране те не се различават много от субектите на конвенционалната икономика, т.е. тяхната цел е „максимизация на печалбата“.

Що се отнася до участието в процеса на вземане на управленски решения като правило тук са създадени условия за много по-широко участие от страна на кооператорите, колектива и други, участващи в собствеността. Тъй като тук като правило съществува принципа „един човек – един глас“.

Обратно на тях при конвенционалните капиталистически предприятия принципът за участие е свързан със собствеността – един дял или една акция означава съответно право на „един глас“ при вземане на решения. Това несъмнено дава изключителни права на държащия контролния пакет акции или дялове в процеса на вземане на управленски решения. И след като се има предвид, че често пъти при кооперациите или колективните предприятия участниците във функционирането на предприятието са носители на дялове или акции, става дума за формиране на условия за широко работническо участие в процеса на вземане на управленски решения.

Благодарение на специфичната форма на функциониране на колективна собственост при предприятията на това, което наричаме социална икономика – кооперации, колективни дружества, взаимоспомагателни каси и други, се създава една друга обстановка на разпределение на резултатите от дейността на горните. Тъй като се дава равно право на участие при вземането на решения според принципа „един кооператор – един глас“ при относително неравно участие в собствеността. Така се създават условия за значително „по-широко разпределение“ на резултатите от дейността на „социалните организации“ в сравнение с конвенционалните капиталистически предприятия включително и по отношение на разпределение на печалбата. Ще подчертаем, обаче, че това не е задължително при всички случаи.

Солидарните организации – общо и различно с конвенционалните и социалните предприятия

Що се отнася до предприятията на солидарната икономика трябва още в самото начало да подчертаем, че при тях става дума за сериозни различия с тези на конвенционалната и социалната икономики още при самите цели на функциониране. В отличие от целите на последните, които са „максимизация на печалбата“ при субектите на солидарната икономика целта е дългосрочното устойчиво развитие на съответната социална общност на локално или национално равнище.

Тази общност включва работешите в организацията, тяхните потребители и съответно всички членове на тази териториална общност, нямащи пряко отношение към дейността на организацията нито като работещи, нито като потребители на нейните продукти били те изделия или услуги. В по-общ план може да се твърди, че тук се включва и една глобална среда предвид задължителното спазване на екологичните стандарти.

Що се отнася до системата за участие в процеса на вземане на решения трябва да се спомене, че при предприятията на солидарната икономика става дума за най-широка система на участие:

  • Съвет на трудещите се – т.е. работещите в организацията имат възможност чрез този съвет да участват в процеса на вземане на решения;

  • Съвет на потребителите – чрез този механизъм се създават условия потребителите също да участват в процеса на вземане на решения;

  • Съвет на общността – това е третия важен механизъм, който създава условия за участие на съответната общност в процеса на вземане на решения.

В план разпределение на резултатите от дейността на субектите на солидарната икономика ролята на ключов механизъм играят различните видове „Солидарни фондове“. За солидарните организации ориентирани към локалните общности може да бъде създаден специален Национален солидарен фонд за развитие на локалните общности с местни подразделения. За солидарните организации ориентирани към национално равнище могат да бъдат създадени такива фондове като Национален солидарен фонд „Сигурност“, Национален солидарен фонд „Майчинство и детство“, Национален солидарен фонд „Иновации и образование“, Национален социален фонд „Трета възраст“ и други подобни.

Съответно се създава Национален регистър на солидарните организации. Всяка една организация, независимо от формата на собственост – индивадуално-частна, колективно-частна, кооперативна, държавна и т.н., може да се регистрира в гореспоменатия Национален регистър на солидарните организации. Когато едно предприятие се регистрира като солидарно то може да го направи в три категории – А, Б и В. Във всяка от тези категории има подкатегории, например А1, А2, А3 и А4. Подкатегориите са в зависимост от големината на предприятието и съответно мащабите на неговата дейност и равнище на печалба.

Съответно това означава, че ако предприятието се регистрира в Националния регистър на солидарните организации, положителният счетоводен финансов резултат на предприятието след данъчно облагане, т.е. чистата печалба за последния отчетен период, се внася в съответния Национален солидарен фонд за:

  • Категория А 100 на сто и не по-малко от ..... лева(която сума зависи от подкатегорията, т.е. големината не предприятието);

  • Категория Б 75 на сто и не по-малко от ..... лева(която сума зависи от подкатегорията, т.е. големината не предприятието);

  • Категория В 50 на сто и не по-малко от ..... лева(която сума зависи от подкатегорията, т.е. големината не предприятието).

Солидарното предприятие не подлежи на отписване от Националния регистър на солидарните предприятия, когато независимо от отрицателния си счетоводен финансов резултат внася сума в някой от Националните фондове не помалка от сумата разходвана през предхождащия последния отчетен период, когато счетоводният финансов резултат е бил положителен.

За икономическата мотивация да бъдеш солидарно предприятие

Несъмнено стои въпросът какво трябва да мотивира предприятията да се регистрират като солидарни. В дадения случай освен чисто идеална мотивация свързана с това да се подпомага дългосрочното устойчиво развитие на местната общност или националното общество трябва да съществуват и икономическа такава. Тя следва да бъде свързана с определени облекчения в данъци, лихви и достъп до кредити, разпределяни по линия, например, на Банката за развитие, пенсионна система и други.

Така например, в случай, че корпоративният данък у нас приближи нормалната данъчна ставка от 25-30% от данъчната печалба, както е по света, а не както е сега 10%, става възможно, например, следното: При обща данъчна ставка от 30% солидарни организации категория А да имат данъчна ставка от 10%, от категория Б – 15, а от категория В – 20%.

Освен това данък добавена стойност(ДДС) от 20% за солидарните организации по различни категории да бъде от 5 до 15%. Съответно това създава условия да се намали цената на предлаганите изделия и услуги. По този начин обществото в лицето на държавата дава възможност солидарните предприятия да формират по-високо равнище на конкурентоспособност, тъй като поддържат дългосрочното устойчиво развитие.

Могат да се изброят и други начини за подкрепа на солидарните предприятия. Например, за сътрудниците на солидарните организации, изработили съответен срок по трудов договор, могат да се дават допълнителни „точки“ за пенсионната система, кредити с по-ниски лихви и т.н.

Националните предприятия – още един от стълбовете на солидарността

Националното предприятие следва да бъде инициирано като първоначален капитал или трансформирано от съществуващата държавна или пък върнато от заграбената чрез неправомерните „приватизационни сделки” частна собственост на основата на специален Закон за националните предприятия. Става дума преди всичко за структурно-определящи предприятия в сферата на енергетиката, жп, морски и въздушен транспорт, инфраструктурни обекти и други важни отрасли като добивна и преработваща промишленост в областта най-вече на това, което се нарича „естествен монопол“. В този закон трябва ясно да бъде формулирано, че националните предприятия не могат да бъдат продавани, закривани или трансформирани в някаква друга собственост. Те могат да бъдат преструктурирани, „санирани” и оздравявани. Те ще работят в автономен режим, т.е. на собствена стопанска сметка.Тяхната ефективност и ефикасност ще зависи от работата на управленския екип - изпълнително ръководство(ИР) и трудовия колектив. Изпълнителното ръководство ще бъде под контрола, осъществяван от Управленски съвет(УС), създаван от представители на специално избиран по Закона за националните предприятия Национален обществено-държавен съвет, съставен от:

• професионални заинтересувани общности – стопански, научни и други;

• потребители;

• местната общественост;

• видни общественици и публични авторитетни фигури;

• представители на трудовия колектив;

• представители на държавната администрация.

Работата на УС следва да бъде максимално публична без да ощетява необходимата фирмена тайна, като те следва да са под специален контрол на Сметната палата, към която по Закона за националните предпретия ще бъде създадено специализирано звено за финансов контрол.

Самият управленски екип, т.е. Изпълнителният Ръководител(ИР) и неговият екип, ще се избират след като се представят чрез конкурс стратегии за развитие за определен период – 5 или 7 години. В рамките на тези периоди ще се осъществява постоянен контрол чрез Националния обществено-държавен съвет и специализираното звено към Сметната палата. Ако ситуацията с националното предприятие не върви добре, ИР след съотвената преценка на УС, ще бъде сменян. Но ИР определено ще може да гарантира продължаването на своя управленски живот и този на неговиая екип чрез успеха на дейността си. Също така ще може да получава и съответни допълнителни възнаграждениия, и премии. По този начин ще се създадат условия за мотивиране и за формиране на силна управленска воля за постигане на целите на националните предприятия.

Важен момент в Закона следва да бъде разпореждането със средствата от чистата печалба на националните предприятия. Подобно на солидарните организации от категория А тя ще постъпва сто на сто по сметките на Националните солидарни фондове. Казано по друг начин тази печалба няма да отива в държавния бюджет, а целево ще бъде насочвана за решаване на стратегически за развитието на обществото области и проблеми. Чрез мрежата от Националните предприятия ще може да се формира ядрото на утрешната ни „икономика на знанието” и икономика на „Четвъратат индустриална революция“ в България.

В заключение ще подчертаем, че солидарните, заедно със социалните и националните предприятия могат да създадат производствено-икономическа база, която да даде възможност да се осъществят принципите на социалното равенство, социалната справедливост и социалната солидарност като важни условия за дългосрочното устойчиво развитие на обществото.