Прочетох един (поредният от многото) текст срещу протестите и протестиращите от автор, ползвал се дълго време с моите симпатии.
Да кажа първо, че изобщо не смятам, че който не мисли като мен е лош човек...
Въпросният текст е вътрешно протворечив, дори с леко смущаващо раздвоение, подправен с някои цитати, макар че да цитираш Фуко без да го познаваш и още повече - без да го разбираш, е все едно да продължаваш да смяташ, че именно на него е кръстено Махалото на Фуко.
Но е отдавна очевиден факт, че недостатъчната образованост в по-високите материи обикновено се подменя с хаотично цитиране на авторитети...
Впрочем, аз никак не разбирам как може да говориш като пастор-фундаменталист за демокрация и в същото време съвсем тоталитарно да си присвояваш ефира на национална медия, издържана от парите на данъкоплатците, като го запълваш със собствени монолози, отразяващи даже не една гледна точка, а парченце - свърхкрайно, хиперамбицирано, ултранадъхано и мегаяростно - от една-единствена гледна точка, без да даваш достъп на другите мнения, само защото ги мразиш...
Та за омразата ми беше думата.
За мен е болезнено и симптоматично, как омразата изкривява не само лицето, а и психиката на талантлив млад човек, изгубил ориентация в реалността и подменил тази реалност със собственото си Superego (зад което напира едно социално неудовлетворено и всепоглъщащо Id - но това е тема за друг разговор)...
Ето какво прочетох от този млад човек по адрес на протестите и протестиращите:
"Омразата не може да бъде единствен аргумент. Ще трябва и малко обич да ви се намери."
И си казах - да вопиш срещу омразата, а всъщност да си я превърнал във форма и съдържание на собствената си, агресивно натрапвана публичност!
Нещо сбъркано има в днешна България, нещо тотално сбъркано разяжда и подлудява нашето общество...
