/Поглед.инфо/ Тези дни прочетох едно писмо на ръоводителите на БСП в Габрово, призоваващи тези (а сред тях е и „един бивш председател на БСП”), които през последните две години непрестанно критикуват новото ръководство на партията, да се вразумят и, осъзнавайки вредата, която нанасят на левицата в предстаящите избори, да спрат с подривната си дейност. Те искат още критиците на Нинова да надмогнат личните си пристрастия и интереси и да се примирят и приемат най-сетне статуквото в партията след последния й конгрес.

В призива на габровските лидери има резон „по принцип”. Когато в една партия се завихрят недоволства и открити брожения срещу нейното ръководство, страда цялата партия – независимо по каква причина и защо са тези критики. А когато тази партия е БСП, то ударите ги понася цялото общество. Аз лично съм противник членовете на БСП да обсъждат в медиите вътрешнопартийните проблеми и особено – да укоряват под една или друга форма и причина председателя. Всичко следва да се реши вътре в партията, а не пред очите на обществото.

Аз съм сред тези, които най-остро критикуват Нинова и открито вече призовават партията да осъзнае нейната вредоносна роля и я смени, за да спре вътрешното си разложение и се възпротиви на провеждания безполезен политически курс. Партията организационно се разпада, защото се ръководи неумело, без отчитане на нейните особености, без съобразяване с традициите, навиците, нагласите в нея и на нейните членове. Нашата партия е особен организъм, който е преминал през такива изпитания, пез каквито нито една друга партия не е преминавала. Тя е дала своите жертви и има своите мъченици. Това е партия на идеята, а не на партийния интерес; партия, която се бори за нов тип обществено устройство, а не за „европейски път” и „европейски ценности”; партия, която никога не смесва стратегията с тактиката и не жертва идеалите си заради моментни съображения.

А днес тя няма абсолютно никакви идеи; движи се хаотично и не отчита вярно реалностите; не се съобразява с измененията в геополитиката, като единственото, интересуващо тези, които я представляват и ръководят, е да се намести във властта. Пропагандата й е безпомощна и вместо да изпише вежди, вади очи. Когато едно ръководство изменя на идеите и идологията, които са я създали и с които тя е просъществувала повече от столетие, нейните членове са длъжни да му кажат истината в очите; да я кажат и на нейния председател, на народните й представители, на цялото й ръководство. Ако ни е нужна властта, за да отчетем, че всичко е наред и че вървим по верен път, добре. Или да задоволим лични амбиции и наместим някои хора на държавни служби, също не е лошо. Би могло и така да се разсъждава и такава цел да се поставя. Но и борбата за власт си има правила, стратегии и тактики, механизъм, политически средства, пропаганда, каквито БСП днес просто не създава и не владее. Властта ни се изплъзва, защото хората не виждат в нас реална алтернатива. На тях вече не им са необходими козметични промени. Те не желаят Борисов да бъде просто сменен с Нинова или Цветанов с Добрев, а Караянчева със Зарков или Кутев, защото всички те са едни и същи – само имената и фамилиите им са различни! На народа и обществото е необходима промяна в управлението на държавата и в служенето на държавата. Да, радикална промяна на системата днес не е възможно да извърши, но поне да бъде съществена, а не на думи и с имена.

А тя ще бъде съществена, ако има идея за нея, ако знаем какво искаме, какво можем и какво реално ще извършим.

Е, не виждат ли габровските лидери, че нищо от това, което е необходимо, не се предлага от сегашното ръководство. Не виждат ли, че се прелива от пусто в празно, че се плетат интриги, ръкомаха се във въздуха, жестикулира се, произнасят се с кух патос речи. Че то дори и речите не са речи, а празнословия. Какви политически акции се провеждат, как се агитира, как се работи с хората? Бях оприличил веднъж тези действия на кокошка, която кълве – тук клъвне и зарие с как, там клъвне и зарие. И така от сутрин до вечер. Какво би могло да се получи от това кокоше кълване?

Затова критиките срещу днешното ръководство и лично срещу Корнелия Нинова не са разпри, не са кавги, караници, завистливи подмятания, неспособност да се преодолее личното огорчение и личнта антипатия. Сега имаме и спор, и дискусия, и критика от принципни позиции, болка. Ако „ръководители по места” заедно с „центъра” и нечело с председателя не желаят да водят дискусия или да слушат укори и критики за себе си, това не означава, че проблемите не са назрели и че не се налагат активни действия за отстраняване на тези, които водят партията в задънена улица, опорочават историята й, поругават традициите, изменят на идеологията и същността й.

Имам скверното чувство, че това писмо е сигнал за кампания срещу недоволните. На Нинова й е необходима подкрепа „отдолу”, нужен й е глас „от народа”, за да оправдае и легитимира своето поведение. Но какво ли би могла да направи? Ще изключи недоволните? Тя ще ги изключи от БСП, на те никога няма да изключат БСП от себе си и няма да й се покорят и не ще се примирят. Партията не е на тези, които я ръководят. Още повече че голяма част от тези „там, горе” не са от нея, не са социалисти по дух, начин на мислене, по сърце и душа, не са дори леви. Те не възприемат членовете й като свои другари и затова не използват обръщението „другарки и другари”. За тях те са нещо като поданици и длъжници, които трябва да им се подчиняват.

Е, няма как да им се подчиняват. В БСП единството не се постига със страх и подчинение, а със съгласие и единомислие.

„Дан приказ”, т. е. дадена е заповед, за кампания, от която ще пострада цялата БСП. Ще бъдат нападнати хора и върху тях ще се изсипе гняв, огън и жупел. Нищо чудно да бъдат обявени за предатели, провокатори и превратаджии. Но БСП е преживяла далеч по-тежки и трагични моменти в своята история. Ще преживее и този пошъл замисъл. БСП и Корнелия Нинова ще преживее бързо-бързо и ще я забрави, макар че дълго ще лекува нанесените от нея рани!

Но промяната трябва да бъде извършена. Колкото по-рано, толкова по-добре!