/Поглед.инфо/ Идейната криза, в която изпадна БСП веднага след промените в края на 80-те години на ХХ век, постепенно, но достатъчно уверено я вкараха в блатото на идейната нищета. Под лозунга на необходимата промяна и особено заради желанието на нейната върхушка да я „социалдемократизират”, уж за да я съхранят жива и действена, способна да управлява и оказва постоянно влияние върху обществения живот, тя се отдалечи катастрофално от своята същност. БСП се отрече от идеологията, която бе възприела още с раждането си, за да бъдела „модерна лява партия” и част от социалдемократичната европейска левица.
Добре, БСП зае своето „достойно място”. Бившият й председател дори днес е президент на ПЕС. Нейният избирателен корпус, колкото и да намалява, все още е жив и я поддържа, за да е винаги в Народното събрание. От време на време управлява. Сегашният президент на Републиката е неин кандидат.
За някои може да е изненада, но всъщност си е напълно в реда на нещата, че нареждайки се в семейството на модерната европейска левица, БСП заплати непосилно висока цена: тя придоби всичките й пороци и почти напълно изгуби същността си, а с това и политическата си мощ. Тя няма никаква идеология. Без идеология тя вс еповече се опетлава в празни призиви и приказки за „смяна на модела” и дори на „системата”; хвърля лозунги, заканва се, репчи се, ала нищо реално не предлага на обществото. Защото не знае какво трябва да се направи. Не е достатъчно да се бориш корупцията, да променяш системата на здравеопазването, да настояваш за нови учебници, за да си това, за което се представяш. Тези фоуйрверки блясват, но не оставят трайна светлина и бързо ги забравят – колкото и красиви да са понякога на тъмното небе.
Идейната нищета неизбежно води която и да било партия до политическо и нравствено разложение. Ще го кажа, макар да ме е страх от подобни приказки, защото те се отнасят до БСП: политическото и нравствененото разложение са безспорните симтпоми на бъдеща политическа смърт.
БСП днес се ръководи от нови хора. Голяма част от тях са съвсем млади, родени след промените в края на миналия век. Подмладяването бе необходимо и то бе извършено. Но понеже то стана в хода на идейното й обезличаване, в БСП безпрепятствено навлязоха хора чужди на нейния дух и традиции, безразлични към нейните традиции, жертви и мъченици, на историята й, която е изпълнена с изпитания, възходи, грешки и пролята кръв. Тези хора не познаят тази история, не я изучават и не я зачитат. Те са се отказали от нея – нали са модерни! Иначе не биха се глумяли над миналото и не биха били антикомунисти. А с идването на сегашното ръководство антикомунизмът на БСП започва да става опасен. Той май днес е нейната идеология. Или поне на определени хора във върхушката на партията и от деппутатския й корпус.
В последните дни антикомунизмът на БСП се прояви в отношението на депутатите и ръководството й към Народния съд. Кой е допускал, че чрез зам. председателят й Кирил Добрев тя ще оспори Народния съд и издадените от него присъди като несправедливи, незаконни и необосновани, за да признае, че тези, над които те са произнесени, са невинно репресирани. И че била необходима дискусия за неговата законнност и политическа и историческа необходимост. БСП се отказа от формулировката в декларацията на Парламентарната група, според която Народният съд е бил необходим и оправдан. Едва ли тази гнусотия е намислена и произнесена без знанието на самата Корнелия Нинова.
Истинска паника настана във върховете на партията след воя на десните по този повод. И най-нагло и подло някои депутати и лидери побързаха да си измият ръцете, посочвайки че автор на тази формулировка е Валери Жабленов. Нему било възложено да редактира окончателния текст на декларацията, а той проявил неблагоразумие и на своя глава казал нещо, което не е трябвало да се казва. Може и така да е било, но защо бяха нужни тези обяснения и политически доноси? Кой и какво накара тези леви антикомунисти панически да издават неща, които не се разгласяват, понеже са си вътрешна работа? И защо веднага свалиха този текст, който, впрочем, е съвсем точен и достоверен, отговарящ на историческата истина и в него няма нищо смущаващо и нередно. Народният съд съди и осъди виновниците за фашизирането на България и за последиците от присъденивянате й на страната Хитлерова Германия, за репресиите в страната, за злодеянията на властта, за преследванията на евреите и жертвите на антифашистката съпротива. Това че сега БСП уж брани Жабленов и няма да му иска оставката, е фалшиво и подло извинение и измъкване от политическата гадост, която извърши.
Както е тръгнало, нищо чудно утре БСП да одобри т. нар. „Луков марш”, срещу който пише декларации и заради който се забърка тази каша. Но току виж, че самият ген. Луков бъде обявен за „незаконно, необосновано или несправедливо репресиран, тероризиран или унижаван” от комунистите – както Кирил Добрев цитира декларация от 1991 г. на БСП.
Толкова ниско БСП не е падала никога!
Ако тя не осъзнае смисъла на случилото се и арогантността на нейния зам. председател Кирил Добрев, мълчанието на Корнелия Нинова и непремерените действия и изказвания на някои от народните й представители, нравствената и политическата язва ще се изроди в нелечима гангрена.
За да спре политическото и нравственото си разложение, БСП се нуждае не от обновление, а от лечение.
Всъщност, тя съдбовно се нуждае от ново ръководство и идейно осъзнаване.
