/Поглед.инфо/ Очакваните с огромен интерес от цяла Европа избори за парламент в Германия приключиха. Меркел отново ще е канцлер, макар нейната партия да получи резултат по-нисък от желания. Прословутата голямата коалиция сега ще е в друг състав, но така или иначе пак ще се формира дясно управление. Всичко това, колкото и да не отговаря напълно на предварителни прогнози, е в рамките на общоевропейския процес на укрепване на десницата (макар и разделена на повече партии) и на застрашителното вече спадане влиянието на обезличаващата се левица (която подобно на десницата, се разделя все повече и повече). Същото се случи преди известно време и във Франция, където левицата бе просто смазана и се превърна в маргинален политически субект. За съжаление натам вървят нещата и в другите европейски държави – особено в тези от Европейския съюз и НАТО. Т. е. очевидна е тенденцията за елиминиране на левите партии. Хората не приемат да живеят по начина, по който ги насилва Европейският съюз чрез неолибералната десница, ала не вярват, че левите партии са техните изразители и защитници и че могат да ги избавят от терора на „европейските ценности”. Защото левите сами се отказаха от тази си политическа отговорност, предавайки интересите на пролетариата, на социално слабите и онеправданите. Но най-вече на националната държава и традиционния морал. Те се превърнаха в сателити на десните, говорят с техните думи, предлагат техните идеи и служат най-охотно и дори по-старателно на капитала от десницата.

Хората не спят и виждат! Те предпочитат, щом не е налице истинска политическа алтернатива сред много партии, да предпочитат познатото, онова, което показва повече сила и решителност, говори по-разбираемо и служи на себе си, а не на някого другиго – както вече постъпва левицата в цяла Европа.

България също е в Европа и за съжаление нейната социалистическа партия върви след европейската левица и не само й подражава, правейки се на социалдемократическа и „модерна лява”, но и се обезличава и отчуждава от тези, които е предопределена да изразява, организира, брани и води в дебрите на социално-политическия живот. Упоритото й нежелание да изработи идеология или поне да утвърди в своята политическа платформа няколко основни идеи за ляво устройство на обществото и разпределението на благата, вече започва да плаши и предизвиква недоумение. От какво е породена тази идейна нищета? От политическа неграмотност или от съглашателство, компрадорство или продажност? Не може папагалски да повтаряш, че си за НАТО и Европейския съюз, че следваш „европейските ценности”, да се правиш, че не забелязваш, когато десните разрушават традиции, променят „цивилизационния избор”, и да пренебрегваш онези твои изконни принципи, които са те родили и са ти дали политическото право на живот – най-вече тези за социалната справедливост. Постигането на социална справедливост обаче изисква друго обществено устройство, за което левицата изобщо не говори. Тя се срамува от своето минало, пренебрегва го и го иронизира, защото сервилничи на богатите и силните. Тя се отчуждава все повече от собствената си история, от героите и мъчениците си. В лицето на ръководството си тя е все повече антикомунистическа и пробуржоазна. Да не говорим, че позорно мълчи, когато обявяват Русия за враг на държавата ни.

Българската социаистическа партия толкова се е вживяла в своето европейско битие, толкова е възприела като свои принципите на европейската левица, че е изгубила съзнанието за себе си, за своята роля и място в обществото. За съжаление, тя вече свиква с идейната неграмотност на ръководството си, примирява се с волунтаризма му. А животът все повече стеснява пространството около нея, защото какво да й харесват, какво да привлича и радва, щом и тя папагалски подражава на чужди образци и говори с чужди думи.

Пътят, който левицата начело с БСП е поела, е път към самоунищожението. Това означава, че се подготвя реформация на историята и на смисъла на политическия живот. Отстъпленията и пораженията на БСП са сбогуване с възможността обществото да бъде различно и справедливо. Партията губи не само влияние, но и себе си, своите структури, активисти, водачи, идеолози. И все заради безхаберието на ръководството й, което по своя дух, разбирания, поведение е чуждо на традициите и същността й.

Когато у съседа гори огън, и в твоя дом ще пламне пожар. Ако не се учим от чуждите грешки, как ще поправяме собствените?

Още не е късно да го сторим!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели