/Поглед.инфо/ Държалото няколко дена в страх, ужас и любопитство очакване да бъде разкрит и заловен убиецът на шестимата в новогодишната нощ в Нови Искър бе издиханието на продължилата вече тридесет години агония на българската държава. Вече можем да си отдъхнем спокойни, макар и натъжени и уморени от дългото чакане, че усилията и грижите на политици, капиталисти, интелектуалци-неолиберали, както и пасивното съучастие на почти цялото общество, се овенчаха с успех. Българската държава, учредена преди повече от 1 300 години, най-сетне е закрита. Единствената ни утеха е, че това придобива тържествено звучение в навечерието на също толкова драматично подготвяното председатателство на Съвета на Европейския съюз. Същото това председателство, което се мъчат да ни убедят, че е нашата нова обединителна идея за „възход” на несъществуващата ни държава.

Неизвестният довчера Росен Ангелов бе определен за автор на жестокото убийство. При това, както се заклеха публично ръководителите на МВР, следствието и прокуратурата, „по безспорен и категоричен начин”. Как иначе, след като са работили денонощно, без да са се връщали по домовете и семействата си за почивка. Убиецът бе търсен с цялата материална мощ на българската полиция, жандармерия и дори с последните останки от армията. С помощта на следови кучета. И най-сетне, след като бе претърсен огромен район в Искърското дефиле, бе намерен самоубил се на петстотин метра от къщата, където пребивавал и откъдето по телевизията гледал как го търсят и какво говорят за него.

Но аз твърдя, че не толкова гюролтията и житейските трагедии са историческият акт, който обявявам в заглавието.

През цялото време медиите и социалните мрежи наблягаха (и сега продължават да наблягат) на видимата безпомощност и обърканост на хората и институциите, на които е възложено разследването на престъплението, както и да открият причините и мотивите му и заловят извършителя колкото е възможно по-скоро. Лично аз нямам основания, понеже не съм вещ в криминалистиката и поицейската работа, да подкрепям тези констатации, макар че и на мене ми изглеждаха доста нелепо и не ми вдъхваха доверие. Но то е навярно, защото са бяха брадясали, недоспали и уморени. Друго се набива на очи и показва колко слаба, немощна, неспособна и напълно разрушена е нашата държава.

Въпросният Росен Ангелов бил „издирван” в продължение на девет години, защото е с влязла в сила присъда „лишаване от свобода”. Обявен бил за общодържавно издирване. А той, милият, не само не се крие, ами се разхождал из многострадалното ни отечество, общувал свободно с хората, дори бил приятел с кмета на селото, пиел си в кръчми, поработвал от време на време, наричали го Горския човек, защото много бродел из планината, споделял с приятели и познати душевните си страдания и дори си извадил свидетелство за съдимост, за да постъпи на работа. Нищо че нямал документи за самоличност. Но пък живеел на различни места, в това число и в София и е притежавал оръжие. С което бил извършил престъплението. Не е бягал, не е заличавал следи, не се е криел, макар преди това да е бил осъждан и да е лежал в затвора. Т. е. бил е рецедивист.

Началникът на Националната ни полиция се жалва по телевизията, че никой не сигнализирал, не е донасял за местонахождението на Росен Ангелов, а всички спокойно и дори дружески са се отнасяли с него. Въпросът защо полицията не си е свършила работата е логичен, но според мене не е вече интересен. Тя или не е способна да я свърши, или не е искала да го направи. Но въпросът защо приятелите, познатите и съседите на Росен Ангелов не са я информирали, би трябвало да предизвика любопитството ни, без обаче да бързаме с отговора. Най-лесно е да се каже, че са нехаели, че са безотговорни и пр. Навярно повечето от тях не са и подозирали какъв злодей живее сред тях – при това живеел кротко, интелигентно и спокойно, макар и странно. Е, но какво от това. Все пак е човек. Човек, който преживява, влюбва се, страда. Защо тези, които са знаели кой е той, също са мълчали и не са подавали сигнали? Едва ли ги е подкупвал или заплашвал; или ги е сугестирал, за да мълчат. Защо полицията няма свои информатори в най-публичните обекти като кръчмите, кафенетата, автосервизите, строителните обекти? Може би все пак има такива информатори, но поади някаква друга причина са мълчали или някому другиму са предавали информацията? И то на този, на когото тя е била необходима и който е можел да я използва?

Тази материя е тъмна и не ми е работа да я наблюдавам, описвам и анализирам...

Социалните мрежи, а и медиите през цялото време на разследването, а и все още и сега, се отнасят с недоверие към твърденията на официалните власти. Мнозина не вярват, че Росен Ангелов е убиецът; не вярват, че се самоубил. Защо?

Всички ние, които сме живели някога в държава, знаем какво представлява тя. Знаем, че нейното най-важно задължение е да осигури и гарантира постоянно неприкосновеността на личността, нейната сигурност и безопасност, спокойствието й и живота й. Затова ние, които сме живели в държава, трябва да осъзнаем какво означава да няма държава. Трябва най-сетне да кажем какво е да не живееш в държава, а в някакъв абсурден „нов цивилизационен избор”, който ти давал свобода. Свобода да те убиват, крадат, насилват; да те държат гладен, безработен, болен, немощен и унизен. Пък да ти замазва очите с разни европредседателства, призиви за единение и сигурност на Западните Балкани, „пречупване гръбнака на организираната престъпност”, усвояване на европейските пари. Същият този „нов цивилизационен избор” днес ти предлага още да приемеш, че по лична воля можеш да не си нито мъж, нито жена, а някакъв си „джендър”, понеже жените трябва да бъдат избавени от домашното насилие.

И още ред други гадости!

Цялата работа е, че държавата не съществува, макар да си има правителство, парламент, партии, молове, магистрали и цял един самолет...

Докога ще се самозалъгваме, за да създаваме политически уют и бъдеще на една шайка национални предатели, необразовани майцепродавци с просташко самочувствие, ликвидатори на държавата.

На същата тази държава, която Росен Ангелов най-сетне официално закри...