/Поглед.инфо/ Светът вярно преценява, че победата на Русия в Сирия е не само военен успех на Путин, но че тя преосмисля руското присъстие и влияние в Близкия Изток и възвръща значението на Русия като велика сила в геополитиката. Едно такова „завръщане” в регион, който още в края на миналия век разпадащият се вече СССР напусна, понеже не бе в състояние да го държи под свой контрол, е много повече от един обикновен исторически факт. Този факт трябва да се измерва, разбира се, с увеличената чувствително военна мощ на Русия, но и с качествата на нейната днешна дипломация. Защото никоя военна победа не преминава в трайно присъствие и реално влияние, ако не е предхождана, съпътствана и последвана от умна, разумна и ефективна дипломация и пропаганда на нравствени и идеологически ценности. Войната в Сирия е не само тържество на стратегията и тактиката на руските въздушно-космически сили, на новото оръжие, но и на дипломацията, която успя да разсее съмненията и недоверията към Русия, натрупвани в региона в продължение на 30-40 години и довели до там, че почти всички държави в региона доброволно или под американски натиск бяха прекъснали приятелското си общуване с Москва и дори се бяха обявили за нейни противници. Рязко и за дълго бе отслабено американското присъстие и влияние в региона, но (и това непременно трябва да се каже, защото е очевидно) и в целия свят. Тя убеди и САЩ, колкото и това да изглежда парадоксално и да не е за вярване, че отново е факторът, който винаги е бил; и че не бива да й се пречи да заеме своето от века отредено й място.

Руският триумф в Сирия създаде нова геополитическа обстановка, която заслужава да бъде наречена „нов световен ред”. Такава обстановка се създава винаги, когато една велика сила, след като по различни причини е била изгубила своето могъщество и е отстъпила от предишните си позиции, възвърне (а още повече когато надхвърли) предишния си потенциал и отново стъпи там, откъдето позорно са я изместили. Така нарушеното равновесие се възстановява. Избледнелите оси и зони на влияние също възвръщат предишния си смисъл и състояние.

Да, събитията в Сирия са от значение не само за тази арабска република, нито единствено за Русия и за разрешаването на нейните вътрешни и международни проблеми, но и още един знак, че зоните на влияние на Русия са се възстановили окончателно. И светът вече ги признава!

У нас отдавна не се говори за зони на влияние. Сметна се, че „новият световен ред”, в който САЩ и Западна Европа ще доминират „до края света” над Русия, е вечен и че той прекрои света окончателно; че доминацията на т. нар. „европейска цивилизация” ще е непоклатима и че историята няма никога да се повтори. А именно историята е свидетелство за наличието на „зони на влияние” на великите сили и че тези зони са непроменяеми – дори и тогава когато един от „титулярите” им се разколебае и отстъпи позициите си на едно или друго място, където преди това е доминирала. Тази сила, която я замества, знае, че е там временно и че рано или късно ще се наложи се изтегли от там. Затова и не се съпротивлява кой знае колко – макар че създава някаква видимост на недоволство, нетърпимост, пропаганден шум, демонстрация на сила и „несломима гордост”. Но то е само за да поддържа представата си за себе си и успокои недоволните и изплашените за себе си свои агенти по света. Другото, което тя прави, е да остави след себе си колкото се може повече материални и духовни разрушения, та като дойде „титулярът”, да му е трудно да разчиства и възстановява.

Сирия е срината почти до земята и ще са нужни дълги години, за да се възвърне обичайният й живот. Ала този живот ще продължава вече в други условия и с други партньори и съюзници. Където е текло, пак ще потече!

Защо свързвам събитията в Сирия с бъдещето на България? За да напомня, че дори и влизането на държавата ни в Европейския съюз и НАТО не промени нейния геополитически статус, не я извади (колкото да им се искаше на някои и колкото да тръбяха, че е направен „нов цивилизационен избор”) от цивилизацията, на която изконно принадлежеше и дори не я изключи от традиционната зона на влияние на Русия. Само временно у нас бяха наложени други условия. Досегашната активност на САЩ и Западна Европа и пасивността на Русия спрямо България не са вечни. Колкото и да изглежда статуквото вечно, идва друго време. Наистина идва!

Русия трябваше да разрешава множество сложни проблеми, преди да възстанови правата си върху собствената си зона на влияние. И както винаги е било в историята, тя подрежда тези проблеми по големина и значение за нейната сигурност и възможности в момента, преди да започне да ги разрешава един по един. Сирия бе проблемът, чието разрешаване й гарантира устойчивост в Близкия Изток и в значителна част от ислямския свят – особено в Иран, Ирак и Турция. Справянето с него дава основание и освобождава ресурси, за да бъде обърнато вниманието й към другите части от нейната зона на влияние и особено към Украйна! Без разрешаването на украинската криза Русия не би възстановила пълната си сила в геополитиката и трудно ще удържи извоюваното с толкова усилия положение на велика държава. Трудността тук не е в това, че не е възможно да се изстрелват ракети и да се сипят бомби. Не, просто конфликтът е особен и изисква деликатни подходи, огромни умения, прецизни дипломатически и други действия. Но преодоляването му е в рамките на съвсем обозримо бъдеще. Скоро ще видим друга Украйна!

После идва ред на Балканите. А на Балканите, както сами отлично знаем, се намира и нашето отечество. Историята ще се завърти по своята обичайна спирала, за да стане онова, което й е писано. Не бива да се съмняваме, че плановете са подробно разработени и е въпрос на време, за да се изпълнят.

Русия трябва да се познава, но още по-важно е да се познава философията на историята, за да предвиждаме нейния ход и бъдем подготвени за онова, което предстои да се случи – особено с нас. Иначе ще сме се неприятно изненадани от връхлетяващите ни събития и ще се налага да започваме пак от начало. Този път обаче урокът ще е суров за тези, в чиято природа преобладава слугинажът и политическото хамелионство. И то не само защото ще им спрат облагите, а заради пагубните поражения, които нанесоха техният платен ентусиазъм и опитът им за нов цивилизационен избор. Макар че такива като тях не се учат от историята, а и не я изучават. Урокът, впрочем, ще е необходим за всички, които смятат, че историята е способна да играе по свирката им и да се обръща натам, накъдето й дръпнат юздите.

Новото време идва, а с него и новото бъдеще на България!