/Поглед.инфо/ По-добре щеше да бъде, ако в заглавието на разглеждания тук документ на БСП заменим употрябаваната за щяло и нещяло модна днес дума „визия” с по-познати и по-човешки думи, нейни синоними, като: „виждане”, „идея” или „представа”. Синонимите обаче звучат твърде обикновено, лесно се разбират и са безхитростни. Те нямат този звуков заряд, с който се прикрива обикновено интелектуална и политическа немощ, зад която няма нищо. Ако кажеш, че предлагаш „виждане за бъдещето на България”, ще трябва да си внимателен и точен, защото хората очакват да получат конкретни и истински неща, промени, а не думи и социалистически гримове за неолиберални намерения.

Радостно е все пак, че ръководството на БСП се опитва да възвърне самочувствието на социалистите и им дава куража да мечтаят, да се надяват и дори да се решат да вземат в скоро време властта. Че тези некадърници от ГЕРБ се намъчиха с нея, а и властта се намъчи с тях.

Искам да напомня, че за партия като БСП властта никога, още от основаването й, нещо друго освен политически начин и средство за промяна на общественото устройство, за премахване на социалната несправедливост и установяване на такива обществени отношения, които позволяват участието на широките народни маси в управлението на държавата и в определяне посоката на нейното развитие, за да се гарантира добър и достоен живот на всички – особено на тези, които създават материалните и духовните блага. Това обществено устройство утвърждава социалната справедливост за главен свой принцип и критерий. Длъжен съм тогава да коригирам Корнелия Нинова: социалната справедливост не означава да определяш по обективни критерии и безпристрастно изпълнителя на обществената поръчка, а не по партийни симпатии и интереси, както твърди Корнелия Нинова. Това понятие няма никакво отношение към обществените поръчки, а се отнася до нещо далеч по-важно и голямо и е свързано с характера и принципите на обществените отношения и морала на обществото. И на тези, които го управляват.

БСП не е партия като другите леви или десни партии, за които участието в управлението е начин за рутинна политическа изява, устройване на партийни членове на добра работа, получаване на достъп до държавните институции за извличане на общопартийна и лична (за лидерите предимно) ползи. Всички останали партии, освен БСП, управляват държавата, а не променят социалния модел и обществено-политическата и икономическата система. За тях е допустимо да определят социалната справедливост по начина, който използва Нинова.

БСП не може да одобрява обществото, в което живеем, нито системата, в рамките на която то съществува и функционира. Тя работи за друг тип общество и система, а не за усъвършенстването на капитализма. Защото не е социалдемократическа, а социалистическа партия.

Разбира се, не бива да храним големи илюзии и да смятаме, че днес е възможна смяната на системата „Смяна на системата” означава революция, но за да се осъществи една революция, са необходими обективни причини и условия, произтичащи от закономерностите на историческото развитие. Такива причини и условия сега в България няма и би било авантюра да се предизвикват изкуствено. Възможно е обаче при упражняването на властта да се постигнат редица от целите, към които социалистическата партия винаги се стреми. Тези цели са краткосрочни или средносрочни и тяхото постигане е приближаване към оня момент, в който ще се изпълни социалистическият идеал и смяната на системата ще стане факт.

Очаквах въпросната „Визия за България” да отваря подобни перспективи. За съжаление тя е типичен неолиберален проект, целящ чисто икономически и фискални резултати, а не осъществяване на леви идеи и принципи. В документа се изхожда от един чисто либерален принцип, споделян и от социалдемократите, че само силната икономика може да се пребори с бедността и социалната несправедливост. И че в основата на истинската социална политика е именно икономиката. Затова и във „Визия за България” дори верните констатации за сегашното състояние на обществото, бедността, социалното неравенство доказват ниското равнище и възможностите на икономиката, която е зле управлявана от ГЕРБ, а не са характеристика на буржоазно-капиталистическото общество и социалната система, върху която то е устроено. Но тогава онова, за което в документа се пледира и което хората мечтаят и сe надяват отчаяно, ще се постигне в някакво смътно бъдеще. А всъщност никога няма да се постигне. Защото не е цел на документа, а и няма критерии, по които да се сметне, че вече е време да се отделят повече средства, за да се омилостивят и бедните и слабите. Излиза, че в него авторите се опитват да развиват някакви икономически и политически прогнози, но не и да изграждат реален политически проект за обществено устройство съобразно социалистическата идеология. Не е морално да се използват думи от лявата идеология за прикриване на десни идеи. Това рано или късно ще се открие и разобличи.

Тръгнали от този принцип, авторите на „Визия за България” поставят изцяло акцента върху икономиката и бизнеса – както това правят неолибералите. Те се водят уж от логиката, че справедливо разпределение ще има, когато се създадат достатъчно блага. Този принцип оправдава и затвърждава неравенствата и властта на богатите. Десните проповядват, че те натрупват парите и богатствата, а левите ги харчели. За да не бъде обвинена в този „грях”, БСП гарантира на бизнеса и капитала, че няма да разпределя онова, което капиталът не благоволява да отпусне на нуждаещите се. Точно това е идеята в раздела за икономиката! „Визия за България” напълно легитимира принципа „пари при пари отиват”. Срамежливото уточняване в него, че днес „една група с интереси държи твърде много икономическа власте последвано от уверението, че тази група ще се разшири, а не че ще се възстанови социалната справедливост.

Такова нещо не смеят да кажат и най-отявлените неолиберални икономисти, идеолози и политици.

Но го казва ръководството на БСП и то за да привлече повече избиратели и последователи!

Документът уверява, че БСП е за засилване ролята на държавата в икономиката. Държавата чрез своята огромна бюрокрация и днес има прекалено голяма и трудно контролирана роля в икономическото регулиране и в създаването на механизми, по които стопанството да се развива. Но каква и чия е тази държава, която ще претендира за още по-осезаемо присъствие и намеса в бизнеса? Ето въпросът, на който БСП е длъжна да отговори. Сега тази държава е неолиберална. Ако на неолибералната държава се даде още по-голяма власт, ще стане наистина страшно. Затова БСП трябва да заяви, ако има съзнание за това, че ще възстанови по време на управлението си националната и социалната държава и те ще контролират и регулират икономиката.

Целият раздел „Държава, държавно управление и администрация” свидетелства за идеологическата немощ на документа. Защото социалната държавата е гарант за социалната справедливост, а не на всичките общи принципи, посочени като характерни за „държавата”. Трябва да се смени идеологическият принцип, по който се управлява държавата, а не да се търсят причините за намалената й роля в авторитарното управление или че е „премиерска, а не парламентарна република” и т. н. Още по-малко че държавната администрация работи зле и повече пречи, отколоко помага и съдейства на гражданите; нито че дигитализацията все още не е въведена в административното обслужване.

Другаде е бедата и тя трябва да бъде точно означена и назована.

За близо тридесет години практически престана да функционира националната държава, а прокламираната в Конституцията социална държава така и не се задейства. Тогава за каква държава пледира БСП? За тази с „ограничения суверинитет” ли, която имаме като член на Европейския съюз, или корпоративната, каквато е българската държава в момента?

Ако не се възстановят националната и социалната държава, нищо от това, което БСП обещава във „Визия за България” няма да се изпълни, или ще се изпълни, но в полза на тези, които сега и без това владеят българските богатства и контролират напълно самата държава. Това са корпорациите, а не гражданите. Документът гарантира, колкото и на думи да ни уверява в противното, техните интереси.

Нима не е видно, че националното съзнание е разрушено и българинът вече не говори за любов към отечеството. България изчезва не заради ниската раждаемост, а заради това, че младите вече нямат национално съзнание и не обичат отечеството си. За тях то е зле организиран и ниско платен „пазар на труда” и нищо повече. Затова и им е все едно къде живеят – стига да бъде трудът им заплатен добре. Те няма да се върнат и да раждат, щом не се чувстват българи, дори и да бъдат примамвани с икономически стимули.

Прочетете раздела за образованието и културата. Никъде там не се говори за възпитание, добродетели, национални традиции, морал, добротолюбие, благородство. Младите и при управлнието на БСП съгласно „Визия за България” ще се подготвят, за да бъдет конкурентноспособни на пазара на труда.

Същото е и в раздела за здравеопазването. Там се обещава, че болниците няма да се регистрират по Търговския закон, за да не бъде печалбата най-главният измерител на тяхната дейност. Какво значение обаче има по кой закон ще регистрираш дейността си, щом няма да се сменя най-порочният и най-жестокият принцип на българското здравеопазване, а и на образованието – този че здравето и образованието днес са услуга, за която се заплаща, за да бъде придобита. Докато здравните заведения, училищата и университетите предлагат „услуги”, по неизбежност ще се стремят към печалба, за да съществуват. И само богатите ще се лекуват и ще учат. Останалите са обречени! В противен случай дори и държавата, за която мечтае „Визия за България”, ще ги затвори и ликвидира.

Аз не се спирам на останалите раздели, където пък цари еклектика и непоследователност. Да не говорим за императива, че в отношенията ни с Русия „приоритет с тях трябва да имат икономическите ни връзки”.

Имам чувството, че разделът за култура е писан от Вежди Рашидов, а не от социалист. Но за това друг път.

„Визия за България” е документ без ясна идеология. Той се мъчи от време на време да съчетава неолиберализма със социализма.

С риск да разваля нечие добро настроение, да объркам нечии сметки или засегна честолюбието му, ще попитам: какво е „Визия за България”: заблуда, че БСП подготвя нещо мащабно и радикално или самозаблуда, че партията наистина гледа напред и си е възвърнала волята власт?

Аз смятам, че този документ трябва да се преработи основно, да се внесе в него ясна идеологическа позиция, за да отговори на големите въпроси, които една социалистическа партия е длъжна да си поставя. Защото обществото ги поставя и очаква от нея решения. БСП няма нужда от удари във въздуха, от резки жестове, произвеждащи слаб вятър, от който тъмните облаци дори не се отместват. „Визия за България” свидетелства за тежко идеологическо заболяване на БСП, което й пречи да върви във вярната посока и изпълнява историческите си задължение към народа и обществото.

Чудно ли е все още, че съотношението в електоралните нагласи между ГЕРБ и БСП така и не се помръдва към социалистите. И както върви, едва ли ще помръдне.