/Поглед.инфо/ Клакьорите на Борисов побързаха да обявят дванадесетчаковото му посещение в Русия и разговорите с Путин за изключително успешни. Един дори го нарече „световен политик”.

Днес да си „световен политик” никак не е трудно. Особено на фона на съвременните политически и държавни лидери на държавите от Европейския съюз. За Борисов това е още по-лесно с навика му да се прегръща и се целува, за да покаже поданиците си колко е близък с тях и как те го имат за свой приятел и колко го ценят. Тази хватка той се опита да приложи и в началото на срещата с Путин. Но Путин, който трудно може да се сравнява с нашия, с усмивка го потупа по лакътя, за да го успокои и му напомни, че не е нито Меркел, нито Макрон, още по-малко Юнкер. За Плевнелиев да не говорим.

Какво последва след Борисовата прегръдка и опит за целувка?

Двата часа разговори трудно могат да бъдат определяни като разведряване на атмосферата и дори като умело изпросена прошка заради магарията, която самият Борисов направи с отказването да се строи Южен поток. Толкова години то не бяха хитрувания, не бяха кълчения, лъжи, игрички на котка с мишка и какво ли не още. Накрая Путин разбра, че няма смисъл от повече и прехвърли интереса на Газпром от България към Турция и други части на света. Но предупреди, че всичко ще е за наша сметка. Тогава Борисов още вярваше, че щастието му да бъде министър-председател е вечно и че Меркел вечно ще го прегръща и потупва по гърба. И че Америка ще му изпраща със самолети и цистерни газ и петрол, и че Русия почти няма да я има – камо ли да зависим от нея. А той ще дупчи земята ни, за да вади от нея роден газ. Щото така ставало във водещите страни.

Такива сметки и такава увереност във вечността на собственото си щастие са си правили много други български министър-председатели. Че дори и един български цар. И всички без изключение са приключвали по един и същ начин. Всички са си получавали заслуженото: кой затвор, кой съсечен, кой осъден на смърт и разстрелян. Вижда се, че сметката и на този не излиза. Просто защото и тя е „без кръчмар”.

Борисов се опита да поиска прошка от Путин за вината си за провала на Южен поток и АЕЦ „Белене”. И за да го умилостиви, го поласка, че и този път „по-големият прощава на по-малкия”. Руският президент е православен християнин и сигурно му е простил, но пред всички го отряза: „Мене ме смущават разговорите за това кой от нас е по-голям и кой по-малък. По-големия винаги го карат да плаща”. И делово е напомнил, че Русия е направила доста разходи, които е била принудена да отчете като загуби. Затова сега иска не приказки и прегръдки, а „железобетонни гаранции”, за да продължи работата по провалените от световния политик проекти. Ако Европейската комисия случайно му разреши, разговорите могат и да продължат.

С други думи, в Москва западнобалканският политически хъб на Борисов приключи. Може да се каже позорно. Каквото и да ни внушават клакьорите и министрите му. С Борисов нито Южен поток ще има, нито АЕЦ „Белене”! И по-конкретно: нито газ, нито електричество.

Но трябва да си прочел поне две книги, за да знаеш, че комуто се привиждат гьолове, сам в гьол пада.