/Поглед.инфо/ Спекулациите на неолибералната критика и история на литературата не пощадиха и Димитър Талев. И към него те приложиха изпитания си метод на скриване на историческите факти (които впрочем тя не познава и не желае да изучава, защото обикновено те опревергават измислените й теории!), изопачаване на истината и охулване на българската литературна действителност от втората половина на ХХ век.

Димитър Талев е осъден от Народния съд за негови статии във вестниците „Македония” и „Зора”, в които възхвалява националсоциализма, Хитлер и победите на хитлеристка Германия във войната срещу СССР и антифашистката коалиция. А не защото е патриот и безгранично обича своята Македония.

И ето за какво по-конкретно големията писател е бил подложен на изпитания.

Димитър Талев е бил привърженик на ВМРО и Иван Михайлов и като журналист и неин политически активист работи за популяризирането на каузата й. Целта на ВМРО в България е да поддържа жива болката на българите към останалите под чужда власт сънародници и да ги убеди, че автономната Македония е единствената възможност за съхраняване на нейния български дух и характер. И той лансира остроумна и оригинална идея, която е спорна и трудно осъществима, но върху нея би могло да се разсъждава и да й се търсят начините на практическото й осъществяване: единението на българската нация може да се осъществи чрез две национални държави – България и Македония, като спояващият елемент на националното съзнание да бъде езикът. „Ето новото знаме на целокупното българско племе: това е словото”.

Димитър Талев обяснява застоя в разрешаването на т. нар. „македонски въпрос” с несправедливия Ньойски договор, съгласно който България е силно ощетена и унизена. Този договор обрече Македония на чуждо робство. Затова е необходима неговата ревизия и премахване на несправедливостите в установения ред в Европа и света. Победените в Първата световна война са поставени в неизгодно положение и народите им плащат прекалено висока цена за поражението си. Това спъва тяхното развитие, разделя ги, наранява териториите им, ощетява ги и фактически ги обрича на гибел.

Стремежът за ревизията на резултатите от войната роди и една нова идеология, която проникна в България и бе възприета охотно от кръговете на македонската емиграция. Тази идеология е националсоциализмът. На нея симпатизира и Димитър Талев. И я популярризира!

Ние не можем да отминем този период в житейската, творческата и политическата биография на големия ни писател. Няма как да се правим, че той не съществува и че значителна част от публицистиката му е апология на тази идеология. Дори и затаяването на истина е изопачаване на истината. Но и не бива да избързваме с оценките, а още по-мако – да произнасяме присъди или защитни пледоарии. Фактът си е факт, но когато той е част от биографията на велик писател, трябва да потърсим корените на явлението, което фактът отбелязва. Важни са причините, довели до свързването на т. нар. „македонизъм” до една идея, чието въплъщение донесе толкова мъки, страдания и разрушения в цяла Европа – в това число и в България.

Националсоциализмът протестира срещу поставянето на Германия в унизително положение и от велика държава победителите във войната я превръщат в второстепенна сила. Разбира се, той не обяснява, че причината за тази несправедливост е самата Германия, която започна войната с надеждата, че тя ще й донесе мечтаното световно господство и че тази война причини огромни нещастия и страдания за цяла Европа. „Възстановяването на справедливостта” за неговата идеология е отмъщение и възмездие, чрез които ще се наложи новият ред. Германците видяха в тази идеология възможност за изход от кризата на държавата им. След Първата световна война Германия, въпреки загубите и разрушенията, започна постепенно да се въздига материално и духовно, събирайки в себе си огромна обществена енергия, която трябваше да бъде приложена в мащабно съзидание. Нещо подобно се случва и в България и с българското общество.

Цяла Европа, впрочем, е изправена пред важен избор на пътя, по който да се движи и за начините, по които да устройва обществото. Най-общо казано този избор е между „левия” и „десния” модел. Русия избра да се движи на ляво, ала Европа, а с нея заедно и България, предпочете пътя в дясно. Този избор не бе лесен и решението бе взето след драматични политически борби, преминаващи в редица страни като Германия и България в опити за социалистичски революции. Десният модел в крайна сметка им се видя по-успешен и реалистичен, поради което и го избраха.

За македонските българи - емигранти в България, а и изобщо за българите в Македония призивът на националсоциализма в Германия и на фашизма в Италия вдъхна надежда, че не само е възможно да се промени установеният геополитически ред, но и че практически се върви към ревизия на границите и анулиране на Ньойския договор.

За Димитър Талев е крайно необходимо да се възбуди нова обществена енергия у българите, за да се решат и те на радикални действия, които да доведат до промяна. Националният проблем е основата, върху която трябва да се настрои обществото за тези действия. Писателят дава постоянно пример с Германия и новата политическа сила, начело с Хитлер, която се е заела да я промени и възвърне в Европа като велика държава. С нейна помощ и по нейния пример България също би могла да осъществи мечтата си и да възстанови своята цялост.

Д. Талев не разяснява идеологията на националсоциализма. Той просто я възхвалява като идея на огромната и справедлива обществена енергия, помитащи всичко пред себе си по пътя към националното обединение. Германия успява – защо България да не следва нейния път? Но доста често във в. „Македония”, а по-късно и във в. „Зора” пише за тази решителност, давайки за пример Германия на Хитлер. Той дори казва за Хитлер: „един велик неин (на Германия – б. м. – П. А.) син възроди отпадналия дух, просвети ума и съзнанието, пробуди гордостта и всички тия нравствени сили тласна към дела, към подвизи, към върховни жертви”. И още: „Ние вярваме, че днешна Германия – Германия на един войник от миналата световна война и на националсоциализма е наистина нова възродена Германия. Ние виждаме това по творческия процес вътре в нейните граници, по силата, що проявява тя по бойните полета, по въодушевлението, с което се бори нейната младеж. Искреният призив, който днешна Германия отправя към всички народи за международна справедливост е свята клетва за общо спасение, а не лъжлива примамка, която би опозорила нейното име”. Националсоциализмът е мотивацията да се поправят неправдите в света и да се даде реална възможност и на България да обедини в своите граници всички земи, населени с българи.

Единственият истински възможен начин за осъществяване на тази висока идея е въоръжената борба срещу тези, които след Първата световна война начертаха европейските граници и ощетиха толкова народи и държави. Войната, която Хитлер повежда, за Димитър Талев е естествен изход от създалата се безизходица и отприщване на силите на доброто.

Подбудите на големия ни писател са патриотични, но патриотичните подбуди са попречили на неговия ум да види реалностите в истинската им същност и да осъзнае, че евентуалното българско „щастие” ще струва прекалено скъпо и ще бъде постигнато с жертвите и кръвта на милиони хора. Талев е решителен противник и враг на държавите от антихитлеристката коалиция: „Лъжливата демокрация и миражите на комунизма държат в плен народите от противния лагер и насочват погрешно тяхната воля, насочват я против собствените интереси, против правилно разбраните интереси на всички народи по света”. „Грешката” им е, че не са разбрали и одобрили идеите на националсоциализма за обновление на света.

България, в крайна сметка, избра пътя, който искаше да бъде избран и Димитър Талев. Тя дори постигна „обединение”, възвърна си за кратко Македония. Ала подаръкът на Хитлер я нареди по-късно сред победените и трябваше да положи доста военни и дипломатически усилия, за да не бъде наказана отново за своя политически избор.

„Случаят Талев” поставя въпроса доколко е допустимо, а и необходимо, една геополитическа цел за осъществяването на дълго лелеена национална мечта да бъде осъществявана с цената на подобен погрешен и носещ тежки последици избор на съюзници и съучастници, които по своята същност са врагове на българския национален идеал.

Политическите игри са сложни и в повечето случаи не съдържат морален смисъл, който да ги оправдае и извиси. Те са съглашения и сделки, чрез които да се изпълни определена работа и се разреши някаква политическа задача. В тях са напълно допустими хитрини, уловки, подвеждания, лъжливи обещания, взаимни отстъпки, демагогия и лъжи. За пред хората обаче трябва да се покаже благо намерение, грижа за хората, принципност, смелост. Такива игри се играят скришом, зад завеса, далеч от очите на народа и обществото. Но това не означава, че остават неизвестни или че са освободени от морални оценки и юридически санкции. Бог всичко вижда; историята също. Отговорността на политиците, държавниците и идеолозите е огромна и за нея няма давност. И не винаги в подобни сделки важи иезуитското правило „целта оправдава средствата”.

При разрешаване на национален проблем – особено когато най-сетне се постига събирането на разделени народи и земи, въодушевлението е неизмеримо и заблуждава, че заради тази радост е позволено да се пристъпват границите на морала и принципните съглашения. Конюнктурните съображения и компромиси имат опасни и непредвидими последици и измерението им да е непомерно лишение и жертви. За това трябва да се мисли и да се отчита, когато се преценяват фактите и явленията от историята.

Аз обаче не мисля, че подтикът на Димитър Талев да възприеме националсоциализма като необходима за щастливото обновление на Европа, света и България идеология е само загрижеността за съдбата на Македония. Този подтик е свързан с Македония, безспорно. Но по-важната причина според мене е вътрешното му убеждение за необходимостта на спояваща нацията идея за мобилизиране на нейните духовни и материални сили за излизане от кризата след войните. И дори след Освобождението. Очевидно е, че Освобождението не даде на българската нация достатъчно енергия и съзнание за необходимостта от единение и целеустременост за изграждането на силна и справедлива държава. Съсловните различия и икономическата изостаналост произведоха хилава и компрадорска буржоазия, готова на всичко, за да забогатява и запазва богатствата си. Тя охотно се продава, за да съществува и богатее на чужд гръб. Любовта към отечеството, която я правеше водеща сила в национално-освободителната революция, бързо се изпари и бе заместена от грубата практичност и безмилостния егоизъм. Българската буржоазия не излъчи достойни държавници и водачи, които да разрешат предизвиканите от обективните обстоятелства, но и от великите сили проблеми на новоосвободената държава. А историята ускори неимоверно хода си и високата скорост на историческото движение показа колко непохватна е буржоазията в изпълнението на възложената й роля да управлява страната. На всичко отгоре България бе разделена и бе наложително да се работи за събирането на всички българи в една родина. Това за буржоазията обаче освен че бе непосилно, още бе и недостатъчно важно, защото не й осигуряваше нито повече пазари, нито по-големи изгоди, а само напразни усилия и ненужни грижи.

Подобна е ситуацията в Германия и Италия. Състоянието на държавите изисква решителност, а отговорните за управлението им бягат от изпълнението на своите задължения. Тогава се появява Хитлер и буржоазията му прехвърля функциите си, за да понесе той отговорността, а те да се възползват от евентуалните му успехи. Никога не е късно да го отстранят, ако се провали.

Националсоциализмът е идеология, която събира хора с енергия, но които са били изолирани и не са имали възможност да участват в управлението. Сега такава възможност им се отваря и те отприщват силите си и са щастливи от това. Друг е въпросът как ще се осъществи подобни единение, какво ще се постигне и на каква цена.

Димитър Талев харесва устройството на живота по модела на националсоциализма и най-вече реда в него, съучастието на хората в постигането на целта, въодушевлението. Чрез този ред, без съмнение, се осъществява и някаква социална справедливост, заличава се социалното неравенство и се отваря перспектива пред онеправдания да се чувства равен на другите.

Подчертавам, че не е редно Димитър Талев да бъде „оправдаван” за неговия националсоциализъм с агумента, че всичко е вършил „заради Македония”. Македония е само първоначалният му подтик, основата, върху която се развива и разраства тази актуална тогава идеология. У него няма обърканост; той съзнателно възхвалява Хитлер и установения в Германия ред, настоявайки и тук да бъде направено същото.

След 9.ІХ.1944 г. и след изтърпяното наказание за предишната му политическа дейност Димитър Талев, утвърден вече като един от най-големите български писатели (за какъвто дотогава не е бил признаван, а и не е бивал), е приобщен от новата власт. Разрешава му се да публикува своите романи, първият от които е „Железният светилник” при условие, че публично се откаже от предишните си политически схващания и декларира лоялност към властта. През 1951 г. пише във в. „Пиринско дело”, излизащ в Благоевград статия (бр. 4 от 28 януари 1951), статия, в която открито излиза срещу идеите на Ванче Михайлов – един от най-активните и радикални носители на т. нар. „македонизъм”. Димитър Талев симпатизира на Ванче Михайлов и го следва в борбата му за автономия на Македония. Сега признава: „В миналото аз изневерих на идеалите, на които служеха Гоце Делчев и Димо Хаджидимов и се увлякох по една пакостна и опасна заблуда, като повярвах, че така наречената ВМРО на известния с кървавата си слава крепител на българския монархо-фашизъм е наследник на старата народна ВМРО – но той, жандармът на Кобургите, е наследник на Делчев и поставих перото си в неговата услуга. Това бе моя основна грешка, която и след настоящето публично отчитане ще остане да тежи на моята съвест”. След тази статия на Талев е дадена възможност да участва в литературния живот, да издава своите книги и да се ползва с почит и уважение за своята литературна дейност. Избиран е за народен представител, удостояван е с най-високите държавни отличия и награди за обществена и литературна работа, присъждани са му почетни звания.

Политическите статии на Димитър Талев във вестниците „Македония” и „Зора” вече са публикувани в новото 15-томно издание на неговите съчинения, издадено от изд. „Захарий Стоянов” в навечерието на неговата 120-годишнина. Спекулации по тази тема вече не бива да се правят, защото е лесно да бъдат опровергавани.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели