/Поглед.инфо/ Днес в длъжност встъпва Доналд Тръмп, 45-ият президент на САЩ. Събитие от такъв магнитут неминуемо е важно не само за Америка, но и за света – важно е за Европа, важно е и за България.

Защо пък да е важно? Това се питат мнозина и имат известни основания, ако се гледат обитателите на Белия дом в последните 30-тина години. Нямаше кой знае какви различия във външната политика на Америка при президентите републиканци Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща в сравнение с последвалия ги демократ Бил Клитън, нито пък между него и републиканецът Джордж Буш-младши или пък последвалият ги демократ Барак Обама. Да, те имат сериозни различия в концепциите си за вътрешната политика на Америка. Но що се отнася до външната политика сякаш в Белия дом през последните 30-години се сменят само лицата, но не и политиките.

И това беше точно така. До тези избори.

При републиканците номинацията получи и след това спечели изборите милиардерът Доналд Тръмп. Както сполучливо го нарича моят приятел и колега д-р Борислав Цеков в своята книга „Доктрината Тръмп“ – 45-ият президент е „изтърсак“. Той е външен на статуквото – както в бизнеса, така и в политиката. Той е изключен от кръговете на политиците неоконсерватори и икономистите неолиберали, които по времето на Рейгън превзеха върховете и на Демократическата, и на Републиканската партия.

В този смисъл дали президентът беше син (демократ) или червен (републиканец) нямаше почти никакво значение за света, защото и сини, и червени провеждаха една и съща международна политика – вмешателство, „износ“ на демокрация чрез бомби, налагане на свободна търговия и поддържане на еднополюсен свят.

В последните около 30 години моделът се повтаряше неуморно – от войната в залива, водена от Буш-баща, през войната в Сърбия, водена от Бил Клинтън, през унищожаването на Ирак и Афганистан, проведени от Буш-младши, до разбиването на Либия и Сирия, осъществено от тандема Барак Обама-Хилъри Клинтън. Външната политика не се променяше, в глобален план ролята на Америка беше на глобален полицай.

Но защо казвам, че сега може да има промяна? Разбира се, че Доналд Тръмп не е нито магьосник, нито ангел небесен. Но не е и демон от Ада, какъвто се опитват да го изкарат мейнстрийм медиите. Истината е, че добър или лош, което е въпрос на персонално възприятие, обективният факт е, че Доналд Тръмп е различен. Той не е част от естаблишмънта, той не марширува под звуците на барабана на неоконсервативната и неолиберална политика. Тръмп има собствен дневен ред и той не съвпада с дневния ред на кликата, управлявала Белия дом през прокси-президентите си в последните три десетилетия.

Впрочем различен от тази клика е и сенатор Бърни Сандърс, за когото стисках палци до последната възможна секунда (че и отвъд нея). Бърни също е външен на неоконсерваторите и неолибералите, той е против ролята на Америка като глобален полицай, той е бил на правилната страна на историята гласувайки срещу войната в Ирак и т.н., и т.н. За съжаление Бърни Сандърс не можа да се пребори с медийната, корпоративната и задкулисната машина за избори на Хилъри Клинтън. Който е чел изнесените от Уикилийкс имейли, знае каква мръсна кампания е водена срещу Сандърс от ден първи. И въпреки всичко той постигна много, макар и да не спечели.

Единственият екипиран с необходимата доза политически непукизъм, нюх и арсенал, за да победи политическата машина на Клинтън се оказа Доналд Тръмп. Той ще остане в историята може би като единственият кандидат за такъв пост, на комуто бе спретнат секс скандал в дните преди изборите и той все пак победи. Да, има политики на Тръмп, с които не съм съгласен (намаляване на данъци, дерегулация, околна среда), но това е мое персонално политическо виждане. Това, че не подкрепям един или друг фрагмент от неговата програма обаче не замъглява погледа ми – той, както и Бърни Сандърс, искат край на провежданата до момента политика на вмешателство, край на „свободната“ търговия в интерес на корпорациите и в ущърб на хората, край на самоналожената от Вашингтон роля на Америка като глобален полицай.

А това наистина е идеологически поврат. Хегемонията на един политически елит е пред края си. Тръмп ги разбута в Републиканската партия, Бърни не успя в Демократическата, но тенденцията е видима. Ако отиващият си политически елит бъде заменен от десни и леви политици, които може да спорят и да се карат по секторни политики, но имат общото виждане, че ако не се намали глобалното напрежение, ако не се разведрят международните отношения, то ще страдаме всички - това наистина ще преобърне правилата на играта.

Светът вече не е еднополюсен. Има много повече от един начини за развитие на демократичното общество. Има много отговори на въпроса за икономическите перспективи пред света. Светът е шарен, многообразен и многопластов. Идва края на неоконсервативния и неолиберален експеримент, който се оказа успешен в това да управлява света през последните три десетилетия, но се провали титанично в това да промотира демокрацията (реално, а не на думи и с бомби), да търпи чуждото мнение и да остави правото на всеки да има място под слънцето.

Ако позволите и една усмивка към Фукуяма – вървим към това онези, които сложиха „край на историята“, да се превърнат в история. Дали Тръмп ще успее е бъдещо несигурно събитие. Дали Бърни Сандърс и хората като него ще преобърнат Демократическата партия е бъдещо несигурно събитие. Дали Европа ще се промени също е бъдещо несигурно събитие.

Това, което е сигурно е, че един човек, който е извън статуквото, днес поема управлението на Белия дом. Нека му пожелаем успех.