/Поглед.инфо/ Време е да си кажем някои истини. Левицата в световен мащаб е превзета и опитомена. Масово левите партии са се превърнали в послушни ретранслатори на волята на елитите, с които по дефиниция левиците би трябвало да са в константен конфликт. Изключения, разбира се, има (едно от тях е и българската левица с всичките й особености), но те просто потвърждават това цялостно наблюдение. Левицата по света се оказа масово превзета от онова, което у нас наричаме „соросоиди“ – ляволибералните кръгове, които имат поне една обща характеристика навсякъде по света. Те са глобалисти.

Глобалистите искат едно простичко нещо – свят без национални държави, без национални идентичности. Свят на „транснационален конституционализъм“, каквото и да значи този нонсенс. Истината е, че глобалистите не просто нямат нужда от държави, а дори още повече – държавите им пречат. Причината се корени в това, че в голямата си част влиятелните глобалистки кръгове са проводници на интересите на транснационалните корпорации. А този тип бизнес-структури имат повишаваща се нужда от унифициране, което прави контролът на масите по-лесен и съответно печалбите по-големи.

Не ме разбирайте погрешно. Светът няма да се върне в Тъмните векове и държавите да изпаднат в ненарушима изолация една от друга. Интеграцията ще продължи, хората ще продължат да пътуват, капиталите ще продължат да се движат. Но мечтата на глобалистите надскача тези базови (и заслужаващи защита!) разбирания. Те искат да заличат разликите между отделни държави. Гражданите да превърнат в потребители. Затова навсякъде, където глобалистите са пуснали корени, те се стараят да заличат всичко национално – от най-битово до най-високо ниво. Това разбиране, макар тук да е само щриховано и да заслужава допълнителен анализ, може да обясни защо родните глобалисти са толкова погнусени от играенето на хора и носенето на носии, както и защо с такъв патос защитават реминисценции на глобализма като ТТИП или Истанбулската конвенция.

Ако примем горните съждения за верни, тогава идва въпросът как глобалистите могат да постигнат целите си? Каква политическа инфраструктура биха могли да ползват, за да заличат националните държави? Не е ли това абсурдно искане само по себе си – да търсиш политическа (т.е. общнонационална) подкрепа за политики, които затриват националността като такава? И тук на помощ идват левиците и неотроцкизма. Историческата истина е, че неолибералите и неоконсерваторите, които първи в Щатите стартират този тренд по налагане на глобализма като мейнстрийм в голямата политика, са всъщност троцкисти. Но това е друга тема. Това, което помогна на глобалистите да се имплантират в левиците е фактът, че лявото почти винаги е разчитало на голямо международно присъствие и работене в мрежа между социалистическите формации в различните държави. Именно върху тази мрежа от структури и разбирания стъпиха глобалистите като напълни изкривиха смисъла на нормалното ляво международно сътрудничество, чиято цел беше закрила на работника, „чийто интереси са еднакви навсякъде по света“. Глобалистите, щедро подкрепяни от мощни властови кръгове, стъпиха върху левия интернационализъм и изхвърлиха най-ненужната му за тях част – закрилата на слабите и бедните, като я замениха със съвсем различни неща. И под флага на левиците, глобалистите започнаха да изпълняват онова, което в масовото съзнание са разбирания на десницата – свободен пазар, транснационални споразумения и защита на капитала за сметка на работника. Реалността е такава – масово левите партии по света (от Демократическата в САЩ, та до повечето социалистически партии в Европа като немската социалдемократическа, испанската работническа, италианската левица на Ренци и пр.) са тотално превзети и доминирани от глобалистите, които не се интересуват от обикновените хора, а от това да заличат националното му самосъзнание, превръщайки гражданите в потребители. Това не означава, че в левиците няма и неглобалисти, но те са изолирани и натикани в ъгъла на собствените си партии.

Впрочем, това обяснява и защо масово реакцията срещу глобализма идва основно от онова, което учебникарски наричаме „десница“ – от Доналд Тръмп до Виктор Орбан. Отварям скоба, че всъщност голяма част от разбиранията, да речем на Тръмп, са по-скоро центристки и балансирани, отколкото „десни“, но това също е тема с продължение. С други думи – естествената реакция на глобализма и затриването на националната държава основно за момента идва от консервативната част на политическия спектър. Но това не означава, че не може да се намери и ляв прочит на тези процес. Дори обратното – значи, че е дълг на левите хора да се отърсят от вируса на глобализма и да си върнат левицата.

Както глобалистите могат да имат лобита във всички партии, макар и да доминират левия мейнстрийм, така и национално-отговорните кръгове трябва да намерят свое представителство както в дясно, така и в ляво. И да си отговорен към държавата и народа си не те прави „националпопулист“, както глобалистите се опитват да брандират всеки несъгласен с тях. Левицата в момента е тотално паразитирана от глобалисти, които служат не на хората, а на елитите. Лявото е в едно изречение точно обратното – закрила на хората от елитите. Затова левицата трябва да се върне към този си най-базов принцип и да изостави глобализма. Иначе всички умерени хора по естествен път ще намерят пристан в други политически сили и ще обрекат левиците на разруха.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели