Наративът има суперсили

През 2009 г. двама души - Роб Уолкър и Джошуа Глен - провеждат експеримент. Те купуват 200 джунджурийки от сайта eBay. Общата им стойност е около 150 долара. След като получават дребните играчки, сувенири и пр., те ги дават на различни писатели. Тяхната задача е да напишат интересна и увлекателна история за дребната джунджурия, която им е дадена от експериментаторите.

След като историите са описани, Уолкър и Глен отново пускат в eBay същите сувенири за продажба. Към страниците за продажба на всеки артикул се прилагат написаните от професионалистите истории. Сувенирите се продават на търг и резултатът е повече от впечатляващ. Закупените за около 150 долара джунджурийки се продават на обща стойност от над... 8000 долара! Всичко това само и единствено заради написаните истории. Повече за експеримента можете да видите на significantobjects.com.

Изводът от това е, че наративът буквално има суперсили. Как ще опишеш нещо коренно променя същината му. Само така 200 фигурки за 150 долара могат да се превърнат в артикули на стойност над 8000. Иначе казано - думите имат огромна тежест. В популярната култура това се нарича "Ефектът на Волдемор" по името на злодея от книгите за Хари Потър. Всички наричат Волдемор "Онзи-който-не-бива-да-бъде-назоваван", защото използването на истинското му име е като оръжие в ръцете му и затова с названието трябва да се внимава.

"Инвалид" = негоден

Ако сме съгласни, че описанието/наименованието на нещо, дава огромна власт над това същото нещо, то тогава разговорът за "инвалидите" става още по-належащ. Хората с увреждания, ако бъдат рамкирани като "инвалиди", всъщност се разглеждат като негодни, като невалидни, като ненужни. Да си невалиден е щампа, от която измъкването е трудно. Впрочем, вижте колко мъдър е бил конституционният ни законодател, който през 1991 г. вписва в Конституция термина "човек с увреждане", а не "инвалид", който извадихме от законодателно обръщение едва през 2018 г.

В този смисъл да наречеш един човек с увреждане "инвалид" е форма на обида. Това не значи, че трябва да сме свръх-чувствителни по този въпрос, разбира се. Просто трябва да положим усилия да подменим този фрагмент от речника си. Защото всеки път, когато кажем, че някой е "инвалид", ние му казваме на този човек, че е негоден. Пък хората с увреждания са способни на адски много неща. Вижте Стивън Хокинг!

Същевременно трябва да сме наясно, че макар подмяната на термина да е важна, има далеч по-ключови проблеми за решаване пред хората с увреждания. Говорим за достъпната градска среда, за техническите помощни средства и за личната помощ. Има и други, но това са трите стълба, които биха променили коренно живота на хората с увреждания. В момента в Комисията за защита от дискриминация работим темата с достъпността в рамките на кампанията "Достъпна България", междувременно текат дебати за промени и в сферите на техническите помощни средства и достъпността, но все пак имаме дълъг път да изминем.

Неолибералният ракурс

Все пак трябва да сме наясно, че както казва народът "дума дупка не прави". В този смисъл не бива да се истеризира, ако някой по неволя или случайно използва думата "инвалид". В крайна сметка тази дума е била в обръщение в продължение на десетилетия и е нормално да се използва тук и там. Например има словосъчетания, от които не може да бъде извадена ("инвалидна количка"). Няма нищо страшно, ако някой използва тази дума, без да се замисли. Просто трябва да го коригираме и да му обясним. Защото, както вече стана дума, описанието определя съдържанието.

Неолибералният ракурс в последните почти 30 години умело си служи с думите, за да подменя смисъла. Именно като фрагмент от неолиберализма разглеждам атомизирането на обществото на десетки и стотици микро-групи. И всяка група си носи свой етикет, който ако не се използва става проблем. В този смисъл замяната на "инвалид" с "човек с увреждане" сигурно може да мине под този знаменател.

Но това, което неолиберализмът прикрива под тази подмяна на изразите, не е да не обиди някого или за да може хората да сме по-равни едни на други. Това е претекстът. Същината е да се влага разделение. Да има по-явни и отчетливи граници между хората. Ти си от едните, аз от другите.

Затова предпочитам на хората с увреждания да им казваме просто хора. Е, ако трябва да се подчертае увреждането по някакъв начин, то нека не е с "инвалид". Защото макар неолибералите да взимат на въоръжение подобен род смяна на етикетите, в случая има и логика, когато човек не иска да атомизира обществото. Просто "инвалид" описва човек, който е негоден, който не може едно или друго. Предлагам да се фокусираме върху какво могат хората с увреждания, а не върху какво не могат.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели