/Поглед.инфо/ Не е логично изпълнението на един класически бюрократичен ангажимент, какъвто е председателството на Съвета на ЕС, да бъде посрещано с безкрайни овации и френетично вувузелене. Ама как, ще кажат хвалителите на правителството, България се справи чудесно с европредседателството. Като че ли можеше и да не се справи.... Това е все едно конферансието на някое тържествено събитие да не се справи, когато чете от листче кое след кое следва. Ами Западните Балкани, ще продължат харесващите властта, нали тъкмо ние отново вкарахме в дневния ред на големите темата за тяхното присъединяване към ЕС ? Така, въпросът със Западните Балкани е дискусионен, най-меко казано. Първо, декларацията от София изобщо не говори за присъединяване, а за европейски перспективи на държавите от региона и в това отношение дори е крачка назад в сравнение с декларацията от Солун, приета преди 15 години. И, второ, на Македония и Албания наистина бе обещано започванe на преговори след година, но при определени условия. Току-виж след година се окаже, че условията не са изпълнени, че трябва да се чака още една година, а после още една, и още една... Казано съвсем откровено и съвсем неполиткоректно, дали Македония ще получи наградата "започване на преговори за влизане в ЕС", след като я добутаха до НАТО, не зависи и никога не е зависело от България. Така че отново нямаме кой-знае какви поводи за самовъзхвала.

Има обаче една тема, която можехме и дори трябваше да засегнем по време на европредседателството. Социалната. И тъкмо на България, която продължава да бъде на последно място по доходи в ЕС, напълно подхождаше да говори особено активно по този въпрост. Разбира се, социалната тема е важна за всички европейски граждани. Защото, например, млади испанци с висше образование не успяват да си намерят работа в родината и се прехранват като сервитьори в лондонски пъбове, а бедността в италианския юг съвсем не е станала по-малка след идването на власт на новото правилство в Рим. Съвсем естествено е европейците да се вълнуват най-вече от въпроси, свързани с доходите си, с /не/възможността да получават добро образование и добра медицинска помощ. Съответно това трябва да са въпросите, които основно да вълнуват европейските, в това число и българските, политици. Основната причина за дълбоките кризи, които разтърсват Европейския съюз, се корени във факта, че евроелитът се откъсна твърде силно от обикновените европейски граждани. Евроелитът все по-силно се капсулира в своя брюкселски свят, откъдето е невъзможно да бъдат видени тревогите и надеждите на обикновените хора. Грижите на еврочиновниците от всякакъв ранг нямат нищо общо с грижите на нормалните жители на Лисабон, Париж, Атина или София. Сякаш не живеем на един континент, а на съвсем различни планети. При това планети, които непрекъснато се отдалечават една от друга. Ако този процес продължи, ако се задълбочи разделението между евроелита и евронарода , от Европейския съюз скоро няма да остане и помен.

БНР


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели