/Поглед.инфо/ Едно от най-важните прозрения на Антонио Грамши, световноизвестния италиански ляв философ и практик, е, че днешните елити успавят да се задържат на власт не толкова с помощта на терори и репресии, колкото благодарение на манипулациите. Елитите успяват да убедят населението, че това, което искат богатите, го искат и бедните, че забогатяването на малцина е в интерес на всички, че всички имат интерес от непрекъснатия просперитет на една привилегирована прослойка. В това, разбира се, няма нищо вярно, но когато ви го повтарят ежедневно по всички медии, когато ви внушават, че съществуващият неолиберален ред е единствено възможният, вие почвате да се замисляте дали пък наистина не е така, дали не е безсмислено да се съпротивлявате, дали не трябва да приемете на стопроцента всичко, в което ви уверяват управляващите.
Сетих се за стария Грамши, докато слушах изпълнените със загриженост за народа аргументи, с които президентът Плевнелиев обосноваваше искането си за насрочване на референдум относно изборните правила. Народът искал да знае, народът питал, народът трябвало да се произнесе. Колко мило, наистина. Каква трогателна загриженост за народа. И ужасно фалшиво, разбира се. Да, хората наистина искат да знаят много неща. Само че дълбоко се съмнявам, че най-големите проблеми на повечето българи са свързани с електронното гласуване. Дълбоко се съмнявам, че не могат да заспят, защото нямат отговор на въпроса каква част от депутатите трябва да бъдат избирани мажоритарно. А пък и никак не ми се вярва, че българите жадуват да бъдат принудени да гласуват задължително. Тези теми в предложения референдум със сигурност вълнуват управляващия елит и обслужващия го персонал от анализатори. За тези лица наистина ще бъде много добре, ако успеят да ни накарат сами да си поискаме задължително гласуване. Така, първо, ще си осигурят повече гласове на изборите и, второ, ще увеличат многократно партийната субсидия, която зависи от всеки подаден глас. Въвеждането на някаква част мажоритарно избираеми депутати си е чисто и просто подигравка с автентичното желание за повече лична отговорност. Така както не съществува частично бременна жена, така не може да има и частична мажоритарна система. Така че въпросните 20 или 30 или 40 мажоритарно избрани депутати ще бъдат същите партийни послушници, както и останалите в пропорционалната листа. А що се отнася до електронното гласуване, то наистина е добра възможност, но съм сигурен, че това съвсем не е въпросът, който разбива спокойния живот на хората. И едва ли въвеждането на тази опция е най-важното нещо, което ще реши всичките ни проблеми. Да, синовете и дъщерите на елита, които учат в Америка, примерно, ще могат по-лесно да гласуват за татковците и майките си, но положението на повечето българи с нищо няма да се подобри.
Е, защо е тогава целият този референдумен шум? Ами много просто. Цялото това упражнение се прави, за да може елитът да ни убеди колко много държи на нашето мнение, как жадува да ни убеди, че се съобразява и с най-малкото ни желание. Това, разбира се, е пълна лъжа. Ако наистина се отнасяше сериозно към опцията референдум, елитът в Народното събрание поне щеше да намали необходимия брой гласове, при който задължително се иска допитване до народа. Сега за да бъде свикан референдум, трябва да има събрани половн милион валидни подписа. Имаше законодателно предложение бройката да бъде намалена, но мнозинството го отхвърли. Защо? Нали уж неистово жадува да чуе мнението ни? Нали се кълне, че не може да спи спокойно, ако не разбере какво мислим по разни въпроси? Разбира се, че на елита не му дреме какво мислим ние. Не му дреме и за референдумите. А президентът просто изобразява активност. Все пак човекът иска втори мандат и трябва да го играе активен. Останалите политици пък използват възможността, за да ни излъжат за пореден път колко е важна за тях нашата позиция.
Като гледам реакцията на обикновените хора обаче, се убеждавам, че все по-малко остават тези, които се връзват на подобни елементарни манипулации. Освен няколкото захранвани от властта десни анализатори, никой друг не се възторгва от предложения референдум. И действително, трудно е да си възторжен, когато виждаш пределно ясно, че ти представят като изключително важни някакви второстепенни въпроси. Този референдум е също толкова безсмислен, колкото и новата ни "нацинална кауза", известна като влизане в Шенген. Представители на целия политически елит ни убеждават непрекъснато колко било важно да влезем там. Да бе, да! Това е поредното доказателство каква бездна разделя приоритетите на елита от нещата, които са важни за нормалните хора. Елитът дори не се замисля, че на нормалния българин хич не му пука дали сме в Шенген или не сме. Той се вълнува от намаляващите си доходи, от невъзможността да получи добро лечение или да осигури добро бъдеще на децата си и последното, за което ще се сети, е въпросният Шенген. Но за елита това са дребни битови проблеми, които не си заслужава да бъдат обсъждани. Елитът иска да си говори за Шенген и за съдебната реформа. А въпросната реформа се състои в това един политико-икономически-магистратски кръг да замени друг такъв кръг. Разбира се, за елита тази битка е изключително важна. Защото става дума за контрола върху огромен ресурс. А докато тече битката за този ресурс, нас ще ни лъготят с измислени референдуми. Толкова е просто, че чак е обидно.
