/Поглед.инфо/ Едно неприкрито злорадство се носи над Европа. Злорадстват висши брюкселски чиновници, неприлично богати олигарси и обикновени психодесни. Радват се безмерно, защото са победили гърците. "Референдуми ще организират, с OXI ще гласуват. Не ги е срам. Само че им свърши безкрайният празник - злобеят евробюрократите - Сега вече ще правят, каквото им се каже." И от още един факт се опияняват стражите на неолибералното статукво. Убедени са, че оттук-насетне няма да има друга европейска държава, която да се осмели да се противопостави на диктата им. Отново ще се върне старият модел, при който еврокредиторите нареждат, а всички останали безпрекословно изпълняват. Това злорадство е глупаво. Най-малкото издава неспособността на тези, които го изразяват, да мислят дългосрочно. Добре, принудиха правителството на Сириза да капитулира. У повечето нормални хора обаче този факт предизвиква не униние, а още по-голяма нетърпимост към брюкселците. Да, тези хора вероятно няма да гласуват за леви партии. Но ще гласуват. И големият въпрос е за кого. Откакто Сириза спечели изборите в Гърция, неолибералите по света и у нас не спират да твърдят, че това са "популисти, левичари, комунисти, екстремисти и агенти на Путин". Че оставането им на власт неимоверно застрашава просперираща Европа. Че ако, не дай Боже!, и в други страни подобни партии спечелят изборите, ще настане всеобщ Содом и Гомор. Искрено, ама най-искрено съветвам неолибералите да не се радват от капитулацията на Сириза. Изобщо не бива да се радват, че хората в Гърция, а и в Европа няма да подкрепят масово левите партии. Хората просто ще насочат пристарстията си към партии, в сравнение с които Сириза и Подемос са олицетворение на умереността. Ядосани на лявото и мразещи брюкселските началници, гласоподавателите ще почнат да отдават предпочитанията си на крайно националистически и ксенофобски партии от типа на гръцката Златна зора. И основните виновници за това ще бъдат онези в луксозните евроофиси, които тъпо и упорито продължават да затягат колана около вратовете на нормалните хора и да облагодетелстват свръхбогатите.
Разбира се, Алексис Ципрас се оказа едно голямо разочарование. На практика той излъга не само левите хора в Гърция. Съгласявайки се с условията на "тройката", той излъга левите в цяла Европа, разочарова онези, които вярваха, че неолибералният консенсус може да бъде радикално оспорен, че има и друг тип политика освен безогледна приватизация и постоянно орязване на доходите на обикновените граждани. Днес Ципрас прави това, което преди пет години направи хайвереният социалист Георгиос Папандреу, а после и десният Андонис Самарас. Безапелационно капитулира пред брюкселския диктат. Оказа се, че и за него, както и за тези преди него, мнението на хората няма никакво значение. Само преди две седмици гласоподавателите показаха недвусмислено как се отнасят към брюкселските мерки. И ето че сега им налагат именно тези мерки, все едно никакъв референдум не е имало.
Вече чувам поредното неолиберално възклицание: "Я да не ги жалим толкова тези гърци. Сега так ще ги спасяват, като им отпуснат поредните десетки милиарди евро. Пак ще ядат и пият до безкрай". Към този безкрайно глупав аргумент се прибавя и недоволството на българските разбирачи, който негодуват, че сега и ние сме щели да даваме пари за " кефа на гърците, които си избират комунисти да ги управляват". Защо няма да се уморя да повтарям, че подобни тези говорят единствено за безкрайната глупост на изразяващите ги? Ами защото така нареченото "спасяване на Гърция" винаги е било и продължава да бъде спасяване на кредиторите. От въпросните милиарди до нормалните гърци стигат и ще продължат да стигат жалки остатъци. Лъвският пай от тези колосални суми отива при чуждестранните банки и международните кредитори, които са давали пари на гръцките правителства,. А пък тези пари бяха харчени по безумен начин, например за въоръжаване. Така че няма никакво "спасяване на Гърция". Има покриване на загубите на транснационалния финансово-политически елит. Там отиват парите на европейските граждани, а не при гръцкия наемен работник или гръцкия пенсионер. В никакъв случай нормалните гърци не са тези, които злоупотребяват с европейската солидарност. И ако трябва да се възмущаваме, нека се възмутим срещу транснационалната олигархия, а не срещу съседите си, които страдат точно по същия начин, както и ние. Преди около век Ленин беше казал, че империалистическата война трябва да прерастне в гражданска. Днес, както и преди сто години, отново настройват едни народи срещу други, за да може глобалният елит да продължи да трупа печалби. А ако искаме да променим този несправедлив свят, трябва да се бием не помежду си. Трябва да се опълчим на тези, които управляват.
