/Поглед.инфо/ В същността си гръцкият референдум дори не е за това дали да бъдат подкрепени предложенията на кредиторите или не. Този референдум е за нещо несравнимо по-важно. Той всъщност пита гърците - искате ли демокрация или не искате. Демокрацията означава власт на народа. Тоест, когато има демокрация, това означава, че съответната държава се управлява от хора, които народът е избрал. През януари тази година повечето гърци поискаха да ги управлява СИРИЗА. Защо? Защото през последните пет години бяха управлявани от правителства, които не смееха да кихнат, преди да поискат разрешение от Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд. Подобно слугинско поведение би било оправдано, ако предписанията на "тройката" бяха довели до преодоляване на кризата и подобряване положението на гражданите. Само че се получи точно обратното. Колкото по-прилежно изпълняваха гръцките управляващи чуждите нарежданията, толкова повече положението в страната се влошаваше. Безработицата продължи да нараства, заплатитепаднаха с 37 процента, а пенсиите с 48 процента. Да, световните медии не спираха да излизат с гръмки заглавия за милиардите евра, които се дават, за да бъде спасена Гърция. Обаче почти не се говореше за това къде всъщност отиват тези суми. Работата е там, че само 10 процента от парите отидоха, за да бъде преструктурирана икономиката и за да се помогне на най-силно пострадалите от кризата. Докато огромната част от т.нар. "спасителен финансов пакет" беше използван за възмедяването на загубите на германските и френските банки, които преди са давали заеми на Гърция.
В крайна сметка на повечето гърци им писна да пият лекарствата, предписани от "тройката", които вместо да премахнат болестта, я задълбочиха. И тогава гласуваха за СИРИЗА, която обеща съвсем друг тип управление и съвсем друг начин на водене на преговори със световните началници. Само че началниците в Брюксел и Вашингтон нямаха никакво намерение да променят поведението си. Те продължиха да настояват Гърция да изпълнява техните предписания и категорично да отхвърлят всички предложения на Атина. И когато преговорите навлязоха в една наистина задънена улица, гръцкото правителство реши да попита гражданите кой план предпочитат - този на тройката или този на кабинета. Не е ли това най-естественото нещо, което могат да направят управляващите? Не е ли референдумът най-висшата изява на демокрацията? Глас народен- глас Божи. Ако хората одобрят с гласа си политиката ти, оставаш на власт и продължаваш да я отстояваш, ако не я одобрят - отиваш си. Оказа се обаче, че тези аксиоми никак не се харесаха на евроначалниците.
От Брюксел и от столиците на големите европейски държави започнаха да заклеймяват и направо да ругаят гръцките управляващи, задето си били позволили да свикат референдум. Критичният патос понякога достигаше такива неподозирани висини, все едно на заклеймяване беше подложено не едно избрано съвсем демократично правителство на европейска държава, а структура от рода на Ал Каида или Ислямска държава. В оплюването на Гърция с особена страст се включиха и българските грантови анализатори. Същите тези, които буквално преди дни със сълзи на очи обясняваха какво велико постижение на демокрацията е предложеният от Плевнелиев референдум, сега пръскат слюнки от злоба, докато заклеймяват гръцкия референдум. Ако сравним двете допитвания, няма как да не забележим, че това на съседите е несравнимо по-смислено от нашето. Зашото тамошният въпрос към хората е наистина жизнено важен, а не изсмукан от пръстите като в българския случай. Това обаче няма никакво значение за грантовите бг анализатори. Те ругаят Гърция, защото не могат да си представят, че е възможно някой да дръзне да се противопостави на брюкселските и вашингтонските чиновници. Свикнали са, че чуждестранните указания трябва да се изпълняват безпрекословно и се дразнят от всяка проява на независимост.
Разбира се, шефчетата в Брюксел и Вашингтон също се дразнят. И то не отсега, а още от началото на управлението на СИРИЗА. Те не са свикнали някой да им противоречи. И абсолютно не понасят, когато някой народ вземе че избере правителство, което те не харесват. Работата е там, че висшите евробюрократи, както и останалите представители на световния финансов и политически елит ненавиждат демокрацията. Защото при демокрацията на власт могат да дойдат управляващи, които да им объркат сметките. Ето защо случващото се в Гърция днес изобщо не е само въпрос на финанси, икономика, дългове и т.н. Гръцката битка е битка за спасяването на демокрацията, за правото на нормалните граждани да могат сами да решават съдбата си. И е напълно естествено тази битка да бъде водена от лява партия като СИРИЗА. Защото винаги левицата е била тази, която е защитавала правата на обикновените хора.
