/Поглед.инфо/ Тъжна гледка беше вчерашният специален брифинг на Румяна Бъчварова. Назначената за министър на вътрешните работи госпожа имаше вид на типичен партиен апаратчик от времето на късния соц. Сигурно помните какво представляваха тези персони. Това бяха ограничени хора, издигнали се до някакво що-годе високо йерархично ниво, благодарение на стопроцентовото си послушание. Въпреки крайно семплите си умствени способности, в навечерието на 10 ноември 1989 г. дори и те започнаха да усещат, че предстоят някакви големи промени. Това ги изнервяше, губеха самообладание и говореха все по-големи глупости. В основата на неадекватното им поведение стоеше страхът, че всеки момент могат да загубят толкова скъпоценния пост, който са извоювали с такова изнурително „пълзенье“, както се изразяваше Стоян Михайловски.

Агресивната лексика, която министърката Бъчварова използва вчера по отношение на бизнесмени, журналисти и изобщо към всеки, който си позволи да я критикува, показва, че тази жена съвсем е загубила връзките си с реалността. Дотолкова се е вживяла в ролята си на вътрешен министър, че възприема критиките срещу себе си като зловещо посегателство срещу националната сигурност. Ясно е, че властовите позиции  усилват присъщия за всеки човек нарцисизъм, но при Румяна Бъчварова процесът е излязъл извън всякакъв контрол. Този случай е нагледно доказателство за това до какво може да се докара човек, който не разбира абсолютно нищо от работата, която трябва да върши. Когато преди по-малко от година тя беше сложена за шеф на МВР, подмазвачите почнаха да хвалят „умния, нестандартен ход на премиера“, а нормалните хора с право недоумяваха какви ще ги върши една социоложка в едно от най-трудните министерства. Всякакви приказки за това, че министерството си имало професионално ръководство, което щяло да се занимава с оперативната работа и че образованието на министъра нямало чак такова значение, са напълно безсмислени. Да, не е задължително шефът на МВР да е тръгнал от патрулен полицай, но поне трябва да има минимална представа за същността на ведомството, което ръководи. Колкото по-некомпетентен е въпросният човек, толкова по-голяма е вероятността да започне да се излага в много кратки срокове. За да се справят някак със ситуацията, която ги кара да се чувстват безпомощни, такива некомпетентни лица бързат да си изградят едно високо самомнение, чиято цел е да ги предпази от напълно нормалните критики. В момента министърката Бъчварова изглежда точно като лелка, която продава чушки на пазара и която заради някакво странно завъртане на заровете на съдбата е оглавила важна служба. При това става дума за служба, за която лелката не се е осмелявала да мечтае дори и в най-разкрепостените си фантазии. Поставени в подобни обстоятелства, по-семплите хора, първо  решават, че „Бог има специален план за тях“ и второ започват да вярват, че никой няма право да оспорва качествата им. Ето заради това министърката Бъчварова вчера фучеше толкова неадекватно и й се привиждаха заговори на бизнесмени и медии по същия начин, по който на изпаднал в делириум тременс алкохолик му се привиждат тичащи по стените бели мишки. В момент, когато България е разтърсвана от показни разстрели, когато битовата престъпност взема все по-ужасяващи размери, такова министерско поведение в стил „аз си върша прекрасно работата, а критиците ми са гадни вредители“ издава тотално скъсване на всякакви връзки с действителността. Да, сигурно Кирил Домусчиев не е най-големият спец по вътрешна сигурност, но никой не може да забрани на оглавяваната от него организация да се изказва по тежките проблеми на страната, нали? Да, сигурно има медии, които са особено критични към работата на Бъчварова, но за нея ще бъде добре да стои далеч от темата „медийни кръгове“, като се има предвид изключително тясната й роднинско-политическа обвързаност с любимата медийна група на „умните и красивите“. Като цяло, колкото по-малко говори госпожата в следващите дни, толкова по-големи шансове има да се задържи по-дълго време на поста си. Пък и здравословното мълчание ще поприкрие малко професионалните и интелектуалните й дефицити. Вярно, никога няма да заприлича на сериозен министър, но поне манталитетът на лелка няма да е толкова видим.

a-specto