/Поглед.инфо/ Последното изказване на Реджеп Таип Ердоган, с което той на практика си присвои територии на България, Гърция, Македония, Косово, не е просто обикновено предизборно заявление. Тези думи на Ердоган са изцяло съзвучни с официалната философия, въз основа на която Турция изгражда своята вътрешна и външна политика. Става дума, разбира се, за доктрината на неоосманизма. Според тази доктрина днешна Турция се явява пряка наследница на някогашната Османска империя и трябва да работи за реабилитирането на нейното наследство. Основната цел, естествено, не може да бъде буквалното възстановяване на тази империя. Но пък може да се направи така, че да бъде генерално променена представата за тази империя. Тоест да не се гледа на нея като на деспотична и изостанала държавна структура. Напротив, целта на днешна Турция е някогашната Османска империя да почне да бъде възприемана като нещо много модерно за времето си, като успешен политически конструкт, като място, където различните народи и различните религизни общности са живели едва ли не на принципа на мултикултурализма. Този фотошоп на Османската империя не се прави заради някакви чисто исторически цели. Това разкрасяване се извършва, за да може Турция, заявявайки, че е пряк наследник на велика и просветена империя, днес също да претендира за ролята на важен геополитически играч.
Неоосманизмът предполага работа в различни географски посоки, но за нас, безспорно, най-интересно са проявленията му на Балканите. Тук трябва да кажем, че според вижданията на неосманистите, включително и според главния турски идеолог външния министър Ахмед Давутоглу, Османската империя е преди всичко балканска държава. Отдавна вече турският политически елит се е отказал от идеята да търси вдъхновения в Анадола и в земите на Средна Азия. Напротив, днес хора като Давутоглу и неговите съидейници твърдят, че Турция е в по-голяма степен продукт на Балканите, а не на Средна Азия. Ето защо в последното изказване на Ердоган няма нищо изненадващо. Изречението му " Тракия е нашата жива история в Европа" не е нищо друго освен неоосоманизъм в действие. Премиерът просто повтаря концепцията на своя външен министър, според когото "дъгата, която върви югозападно и се простира от Бихач и през Средна и Източна Босна към Санджак, Косово, Албания, Македония, Кърджали до Източна Тракия, за Турция е балканската геополитическа и геокултурна аорта."
Жизненоважното значение на Балканите в концепцията на неоосманизма изисква турската държава да отделя специално внимание на работата с мюсюлманските общности в различните балкански държави. В централния си научен труд "Стратегическа дълбочина", който задава насоките на днешната турска външна политика, Ахмед Давутоглу подробно разглежда този основен приоритет. Той изразява дълбоко съжаление за системното унищожаване на османското културно и духовно наследство на Балканите, заключавайки, че този процес е стигнал най-далеч в Гърция и България. Предполагам ще си спомните, че когато през август у нас на посещение бе турският вицепремиер Бекир Боздаг, той специално обърна внимание на занемареното османско културно наследство. В случая естествено не ставаше дума за загриженост за някакви паметници на културата, а за съвсем ясна политика, имаща за цел възраждането и разхубавяването на всичко, свързано с Османската империя.
Именно турските правителствени структури, както и неправителствени организации, играят основна роля върху процесите в мюсюлманските общности на Балканите. Целта е да бъде ограничено влиянието на други центрове на исляма върху балканския регион, като, например, Саудитска Арабия или Иран. У никого не бива да има съмнение кому принадлежи основната роля в региона. Както пише Давутоглу в "Стратегическа дълбочина", "Не бива да се забравя, че съдбата на мюсюлманската държава е подпечатана на Балканите. Ако Турция не е в състояние да създаде на Балканите задгранична зона на влияние, тя не би могла да влияе нито върху по-широките международни отношения, нито върху регионалните баланси". А че Турция има намерение да бъде сериозен играч върху голямата шахматна дъска - това е напълно ясно и без специалните уверения на Ахмед Давутоглу, наричан още "турският Бжежински". Само преди десет години нашата южна съседка категорично отказа да се намеси във войната в Ирак, неависимо от всички примамливи финансово-политически бонуси, обещавани й тогава от Съединените щати. Днес Турция вече претендира да бъде суперактивен играч в Близкия Изток, в Кавказ, на Балканите. Изобщо тенденциите в голямата политика се променят бързо, понякога твърде бързо.
