/Поглед.инфо/ От цялата опаковка на новинага, свързана с експлозията на полигона в Анево, най-силно впечатление ми направи акцента, който слагат медиите върху това, че съответното оръжие било предназначено за нуждите на умерената сирийска опозиция. В никакъв случай у публиката не бива да остава и сянка на съмнението, че оръжието би могло да отиде при "неумерената" опозиция. Вследствие на този медиен акцент се замислих каква точно е разликата между "умерените" и "неумерените" противници на Башар Асад. Може би първите са нещо като благотворителна организация, като Армия на спасението, която обгрижва болните и слабите. Докато вторите, е, тях си ги знам, режат глави и всичко останало. Това наистина е едно много удобно разделение, което обаче, като всички подобни теоретични разделения, няма нищо общо с реалността. Първо, защото когато една опозиция има нужда от оръжие, тя няма как да бъде наречена "умерена". Когато в ход влезе оръжието, то се използва срещу всички - както срещу армията на врага, така и срещу напълно беззащитните жени, деца и старци.Бомбите и снарядите не си избират мишените. Те падат както в окопите на противника, така и върху жилищните сгради. И втори, също толкова важен момент. За времето, в което продължава гражданската война в Сирия, би трябвало да сме разбрали, че разлика между бойците на "Ислямска държава" и бойците на някакви други, уж "светски" военни подразделения, почти няма. Да, много често едните се бият с другите. Само че също толкова често "светските" бунтовници преминават към ислямистите. И си носят всичкото оръжие, което демократичният свят им е предоставил, за да се борят за "демокрация". По този начин цивилизованият свят подпомага съвсем реално "Ислямска държава", която иначе заклеймява като синоним на безчовечното варварство и срещу която се бори.
Тази седмица стана известно, че Съединените щати харчат на ден по 9 милиона долара за въздушните атаки срещу позициите на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия. Това означава, че въпросната операция, която започна през август миналата година, струва на американския данъкоплатец 2 милиарда и 700 милиона долара. Да, когато става дума за битка срещу варвари, не бива ди мислим за изхарчените пари. Само че няма как да не мислим за нещо друго. За това, че съвсем доскоро въпросните варвари бяха обявявани за борци за свобода, за хора, чиято основна цел е да освободят сирийския народ от диктатурата на Башар Асад. Разбира се, управлението на г-н Асад няма как да бъде наречено демократично. Обаче тези, които най-силно искат да го отстранят, са хиляди пъти по-лоши от него. Би трябвало да сте се убедили в това дори само от клипчетата с публичните екзекуции. А именно такива хора ние, представителите на демократичния свят подкрепяхме, обучавахме и въоръжавахме. А и продължаваме да го правим.
Остава тъжното впечатление, че предвожданата от Съединените щати демократична общност всеки път настъпва една и съща мотика. Най-напред беше Афганистан, където в името на борбата със съветския агресор бяха създадени муджахидините, които пък проправиха пътя на Осама Бен Ладен, Ал Каида и талибаните. После беше Ирак и неистовото американско желание да бъде отстранен Саддам Хюсеин, защото, както ни убеждаваха, разполагал със страховити оръжия за масово поразяване, които всеки момент щял да изсипе върху нас. Е, Саддам беше ликвидиран, въпросните оръжия така и не бяха открити, а Ирак се превърна в център на ислямисткия тероризъм. Едно към едно този модел беше повторен и по отношение на Сирия. Тук в никакъв случай не бива да забравяме и титаничния български принос. Преди три години организирахме с голям апломб среща на сирийската опозиция в Правец. Естествено, ставаше дума за "умерената" опозиция, да не се объркате нещо. Едва ли днес някой от организаторите на тази "историческа" среща може да каже каква част от "умерената" опозиция се е вляла в лагера на "неумерената". А една ли има и желание да говори за това. Българските управляващите не обичат да си признават провалите. Пък и съвсем не са единствени в това отношение.
Грантовите анализатори също не обичат да си спомнят за сбърканите прогнози. Аз обаче си спомням как в навечерието на американското нахлуване в Ирак през 2003 г. въпросните анализатори, които получават заплатите си от американските неправителствени организации, ни обясняваха как задължително трябва да се включим в т.нар. "коалиция на желаещите" и какви невероятни ползи ще извлечем от това си включване. И се включихме. И май нямахме други "ползи" освен загиналите на иракска земя български войници. Грантовите анализатори не обичат да се връщат към това време. Не обичат да се връщат и към миналото си, когато са били преподаватели по научен комунизъм или като деца на партийната комунистическа номенклатура са се ползвали от привилегиите на Живковото управление. Може би защото са прекалено заети с други теми. Заети са да ни обясняват как трябва да подкрепяме "умерената" сирийска опозиция и да участваме активно в някаква имагинерна "хибридна" война. Е, докато имаме такива анализатори, както и управляващи, които се вслушват в анализите им, ще продължаваме отново и отново да настъпваме мотиката.
